Класическа (формална) логика Логиката е наука за формално–валидните умозаключения
Изтегляне 0.67 Mb.
|
| Приложения на логиката
Едно приложение на логиката е в програмите, в които автоматично се проверяват свойствата на една система, като например на описанието на поведението на един банкомат. За едно такова описание например бихме искали да докажем (автоматически), че след като сме си вкарали картата в банкомата, във всеки един момент можем да си я изкараме обратно. Класическите логически оператори конюнкция, дизюнкция, импликация и негация – основа на формалния извод.
Тавтологии Тавтология (общовалидна, тъждествено-истинна формула) - истина при всички възможни интерпретации, т.е. цялата резултираща колона на истинностната таблица се състои само от истини. На обикновен език думата "тавтология" означава повтаряне. Терминът "тавтология" е от гръцки произход, се състои от две думи ταντοζ (дубликат) и λογοζ (дума) означава повторение на същите определения, съдебни решения в други подобни, в смисъл на думите. В тавтологиите, свързани с математическата логика, крайната логическа връзка е еквивалентност . Например, тавтология изразява идентичността на формите (формулите) в лявата и дясната му част. Аналогично в този смисъл, една аритметична идентичност, която отразява същата вътрешна същност чрез различни думи. И всеки от тези два израза е обективен закон, действащ в своята сфера: първата - в сферата на мисловните процеси, втората - в областта на числата. Всеки от тези закони носи обективна информация за определена част от света около нас. *Формулата "А" → тавтология. Ако за всяка оценка от списъка, от променливите, тя приема значение на истинност; *Закон за изключеното трето: A∨¬А А→А (от "А" следва "А") (A→(B→C))→((A→B)→(A→C)) → … A → (A∨B) B→(A∨B) (¬B→¬A)→((¬B→A)→B) Изтегляне 0.67 Mb. Сподели с приятели:
|