Класическа теория на управлението административна теория
Изтегляне 44.89 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 12. Устойчивост на персонала
- 13. Инициатива
| 11. Справедливост - Въпреки че много въпроси от дейността на предприятието се регламентират посредством различни нормативни актове, те не могат да предвидят всичко и често се налага да бъдат тълкувани или допълвани. За да се поощрява персоналът към пълно отдаване в работата, към преданост и творчество при изпълнение на служебните задължения, е необходимо ръководителите да бъдат благоразположени и доброжелателни. Справедливостта според Файол е съчетаване на изискването за спазване на нормит е с доброто разположение към подчинените.
12. Устойчивост на персонала – време нужно за запознаване с другите и установяване с тях на благоприятни отношения, за привикване към условията, опознаване на предприятието и пр. След това е естествено да започне дълъг период на работа, която да допринася полза и за предприятието, и за служителя. За да се постигне висока устойчивост на персонала, следователно е необходимо най-напред да се направи правилен подбор и разпределение на персонала, а след това да се създадат такива условия на работа , които ще го накарат да се чувства комфортно в това предприятие. 13. Инициатива - Успешното ръководство предполага да се предоставят възможности на всички да участват в съставянето на плана и определянето на задачите, да изразяват отношение и да предлагат свои идеи за усъвършенстване. Необходимо е повече да се поощрява, и развива инициативата на всички равнища. Тя увеличава силата на предприятието и води до по-пълно използване възможностите на всички. 14. Сплотеност на персонала - Сплотеността на персонала в името на единните цели, твърди Файол, е изключителна сила и си заслужава всеки ръководител да се замисля над това. За постигането на тази общност на мислене, на цели и дейност значително влияние оказва спазването на изброените вече принципи и особено на принципа за единство на разпорежданията. Всеки ръководител трябва да се стреми към координиране на усилията, стимулиране на добрите прояви, използване възможностите на всички. Заключение От началото на века, когато Анри Файол формулира посочените 14 принципа, настъпиха дълбоки промени в средствата и организацията, в мащабите и възможностите на управлението. Въпреки това фундаменталната роля на тези основни правила се с запазила и при новите условия. Стига, разбира се, ръководителите да умеят да разчитат тяхното послание и творчески да го прилагат в управлението на съвременните организации. При това сам Файол не свързва принципите за управление с идеята за тяхното строго спазване. „Почти никога не се налага да се прилага един и същ принцип в съвършено еднакви условия: трябва да се вземат под внимание различните и изменящите се обстоятелства, различието и смяната на хората и много друга променливи елементи". Необходимо е умение принципите да се прилагат правилно. „Това е трудно изкуство, изискващо задълбочено премисляне, опит, решителност и чувство за мяра". Анри Файол се възхищава от цялостното дело на Фредерик Тейлър, но това не го възпира да прояви „сдържано отношение" към неговата административна система на управление. Вече бе посочено, че Тейлър отрече принципа за единство на разпорежданията, считайки го за елемент на „военния тип организация". Според Файол дори е „опасно да се допуска разпространяване на идеята, сякаш принципът за единство на разпорежданията няма особено значение и може безнаказано да се нарушава". Вместо да прехвърля и разпределя своите права между различни функционални специалисти, ръководителят на организацията трябва да бъде в преки отношения както с ръководителите на поделенията, така и с началниците на производства и на различните видове служби. В сравнение с колегиалното ръководство единоначалието, твърди Файол, има „това предимство, че осигурява единство на гледната точка, единство на действията и единство на разпорежданията". При управление на по-големите организации този принцип изисква висока квалификация на ръководителя. На практика трудно ще се намерят такива началници, които са в състояние да се справят с всичките си задължения, с които високата длъжност ги ангажира. Затова е необходимо към ръководителя да се изгради главен щаб. Щабът включва такива специалисти, които със своята квалификация са в състояние да подпомагат ръководителя по специфичните въпроси на управлението и в някаква степен да обогатяват неговата личност като професионалист. Щабът е извън йерархията, подчинен е директно на ръководителя, намира се изпяло под неговите разпореждания и носи отговорност само пред него. Служителите от щаба нямат никакви права и задължения спрямо по-нискостоящите подразделения и служби. Не по-малко внимание Файол отделя на качествата и подготовката на различнит е категории персонал, защото структурата на управлението зависи от квалификацията на персонала, от подбирането на възможно най-добрия служител за всяка длъжност. Файол систематизира качествата, които всяка група ръководители по йерархията на управлението трябва да притежава, включително и тяхната професионална квалификация. Един от белезите на „добрата администрация" според него е постоянната методическа подготовка на всички сътрудници от всички равнища. Никакъв личен опит, твърди Файол. не може да замени „комплекса от принципи, правила, методи и процедури, изпитани н проверени от съвкупния опит". Като обхваща и разработва всички основни аспекти на еленската теория, Файол дава нов импулс за по-нататъшни изследвания на общите проблеми на управлението. Неговата Административна теория се превръща и продължава да бъде една от теоретичните основи на съвременната управленска наука. Изтегляне 44.89 Kb. Сподели с приятели:
|