Класификация на материалите 1
Пробив в твърди диелектрици
Изтегляне 1.64 Mb.
|
Свързани:
Keywords C#, New, New23, ImportantFile, 11-Готовимся к контрольной работе, NewimportantFile, TheNewest
| Пробив в твърди диелектрици – пробивът в твърдите диелектрици се осъществява по три механизма: електрически, топлинен и електрохимически. Това зависи от околните условия и структурата на материалите.
електрически пробив – представлява чисто електронен процес и се развива за много кратко време (10-7 до 10-8 s). За да се наблюдава чисто електрически пробив, не трябва да има загуби от поляризация, йонизация на газови включвания и електропроводимост, с което се осигурява температурата на диелектрика да бъде еднаква с тази на околната среда. Има пробив ако електрическото поле и структурата на образеца се еднородни. Пробивното напрежение е линейна функция на дебелината на образеца. В диелектрици с нееднородна структура се наблюдават повече слаби места и вероятността за тяхното съществуване се увеличава с нарастване на дебелината на материала. Диелектричната якост е по-голяма при тънки образци, отколкото при дебели. топлинен пробив – получава се при нарастване на температурата на материала, когато той се намира в електрическо поле. Пробивът се характеризира не само с материала, но и с конструкцията. Пробивното напрежение зависи от честотата на полето, условията на топлоотдаване и околната температура. Отдадената топлина Pот от диелектричния образец може да се оцени приблизително чрез формулата на Нютон Pот=2hS(T-TA), където h е коефициентът на топлопроводност в мястото на контакта електрод-диелектрик, S-повърхнината на диелектрика, T-температурата на диелектрика, TA - температурата на околната среда. електрохимически –получава се в резултат на структурни изменения на материала, подложен на продължително въздействие на електрическо поле. Физически свойства на диелектричните материали. 1. Влагоустойчивост – Водата представлява силно полярна течност с висока диелектрична проницаемост (εr≈80), големи диелектрични загуби (tgδ≈0,08 при f=1MHz) и ниско изолационно съпротивление (Rиз≈103-104Ωm). Присъствието на вода в структурата на диелектричните материали предизвиква рязко влошаване на електроизолационните им свойства. Една от важните характеристики на въздуха като среда за съществуване на електронните апаратури е неговата влажност. При температура 30-40˚С и относителна влажност на въздуха около 98% въздействието на влагата става много съществено. За оценка на поведението на материалите в среда с висока влажност се използват понятията хигроскопичност (способност да се овлажняват) и влагопроницаемост (способност да пропускат влага). Образец от диелектричен материал, поставен при определени условия, след достатъчно дълго време придобива някаква равновесна влажност, която зависи от изходната влажност на материала и въздуха. Достигането може да стане по два начина – овлажняване и сушене. Полярните и неполярните диелектрици имат различна влажност при еднаква влажност на въздуха и еднаква порьозност на структурата им. Това е защото имат различна степен на умокряне. Полярните диелектрици се мокрят много повече от неполярните. Хигроскопичността на материалите зависи от структурата им и най-вече от размера на капилярите (порестите материали са по хигроскопични от тези с плътна структура). Влагопроницаемостта е важно свойство за материалите предназначени за защита от влиянието на околната среда. Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
|