2. Коефициент на токопроводимост hт – Топлината в металите се предава чрез движение на свободните електрони. hт=aTσ, W/m˚K, a – флоренцово число.
3. Влияние на температурата върху електропроводимостта на металите: q – константа, която не се влияе от външни фактори. С увеличаване на темп. се увеличава концентрацията на свободните електрони. С увеличаване на темп. се увеличава амплитудата на трептене на възлите на крист. решетка → λср намалява, намалява и μ. На практика, основни влияние оказва намаляването на подвижността.
ρ=1/σ специфично съпротивление. В работния температурен диапазон, специфичното съпротивление на чистите метали нараства линейно.
Относителен температурен коефициент на ρ: αρ=TKρ=dρ/ρdT, ˚K-1. Използвайки метода на линейна апроксимация за температурния коефициент αρ=∆ρ/ρ∆T=(ρт-ρА)/ρт(Т-ТА), ТА- стайна температура. апроксимация=приближение. ρт=ρА[1+αρ(Т-ТА)]
4. Зависимост на проводимостта на металите от примесите:
примесните атоми, създават изкривявания в кристалната решетка на метала, поради което намалява подвижността на електроните, в следствие на което намалява и електропроводимостта.
получаването на отрицателен температурен коефициент се дължи на това, че процесът на увеличаване на концентрацията, получава преобладаващо влиянието спрямо намаляването на подвижността. При подходящо отношение между двата метала, може да се получи сплав с α=0.
5. Константна потенциална разлика и термоелектродвижещо напрежение: За всеки материал е характерна отделителна работа. Това е енергията, необходима за електрона, за да напусне структурата на метала.
При контакт на двата метала, електроните преминават от областите с по-високо ниво на Ферми (метал В), към тези с по-ниско (метал А). В следствие на това метал В обеднява (зарежда се с ‘+’), а метал А се обогатява (зарежда се с ‘-’). Получава се контактна потенциална разлика. Uk~(WOA-WOB) -> пропорционална.
Електроните ще се придвижват от по-топлия към по-студения край. Тази разлика се нарича термо ЕДН. Преминаването е с цел предаване на топлина между двата края на проводника. ∆U=Uk(T2)-Uk(T1).
