2. Топлоустойчивост – свойството на материала да издържа въздействието на повишена температура за кратко време. Определя се от температурата, при която се получават недопустими изменения на параметрите. Топлоустойчивостта на органичните материали се определя от изменението на механичните им свойства, а на неорганичните – от изменението на електрическите им параметри (tgδ и Rиз).
3. Студоустойчивост – способността на материала да издържа (без повреди и без изменение на механичните и електрическите параметри извън определени граници) въздействието на ниски температури. Електрическите параметри на материалите при ниски температури се подобряват, но голяма част от органичните материали влошават механичните си параметри – стават крехки и твърди.
4. Топлопроводността оказва влияние върху устойчивостта на материала на температурни цикли и върху диелектричната якост при топлинен пробив.
5. Коефициентът на топлопроводност hт –hт=∆Pт/∆S.dl/dT, W/m˚C, където ∆Pт – мощността на топлинния поток през сечението ∆S. dT/dl – температурният градиент по дължината на образеца. Коефициентът на топлопроводността на диелектричните материали е много по-малък от този на проводниковите материали. Ниската топлопроводност на въздуха е причина за ниската топлопроводност на порестите материали. Кристалните диелектрични материали имат по-висока топлопроводност от аморфните.
Въпрос №9: Основни свойства на материалите с електронна проводимост.
1. Физическа природа на ел. проводимост: структурата на метала е кристална решетка, във възлите, на която се намират атоми, а между тях се движат свободни електрони. Тези свободни електрони, при прилагане на външно ел. поле, извършват насочено движение, т.е протича ел. ток.
а) Квантова статистика на електроните в метала – с увеличаване на температурата, се увеличава, вероятността електроните да заемат по-високи нива. Тази вероятност се подчинява на разпределението на Ферми. P(W)=1/[1+exp((W-WF)/kT)], W – енергията на веригата, WF – ниво на Ферми.
Ниво на Ферми: 1) T=0˚K -> най-високото заето енергетично ниво; 2) T>0˚K -> ниевото, вероятността за заемането, на което е 0,5; P(WF)=0,5. Разпределението на Ферми е симетрично, т.е. заетите енергетични нива над нивото на Ферми, са точно толкова колкото свободните под него.
б) Специфична електропроводимост – σ=nqμ, n – концентрация на свободните електрони, q=e – заряд на електрона, μ – подвижност на електроните -> μ=eλср/2mVт, λср- дължина на средния свободен пробег на електрона, Vт- топлинна скорост на електроните, m – маса на електрона. Различните метали имат различни електропроводимости, за сметка на различни подвижности на електроните.
