Клинична алергология
Изтегляне 0.82 Mb.
|
|
1.9. Задължителен обем дейност на лекар с придобита специалност "Клинична алергология" от клиника/отделение по алергология. 1.9.1. Алергологът лекуващ лекар е длъжен да информира пациента или неговите близки за неговото състояние, за характера на заболяването му, за предстоящите изследвания и методи на лечение (вид медикаменти, клинична ефективност и безопасност на прилаганите медикаменти). Ако болният или неговите близки дадат писмено съгласие, започва лечебният процес. 1.9.1.1. Снемане на алергологична анамнеза според изискванията и правилата на специалността (приложения № 1 и 2); 1.9.1.2. Клиничен преглед - снемане на физикален статус по системи, назначаване необходимите лабораторни, функционални и инструментални изследвания; 1.9.1.3. След извършването им интерпретират резултатите от тях; 1.9.1.4. Назначават необходимите консултации със съответни специалисти; 1.9.1.5. Назначават съответни лечебни процедури под ръководството на съответния ръководител - началник-отделение; 1.9.1.6. Ежедневно минават на визитация с медицинската сестра и дават ясни назначения за поведението, изследванията и лечението на болните; 1.9.1.7. Контролират изпълнението на назначенията от медицинската сестра и друг помощен персонал; 1.9.1.8. Подготвят и докладват болните на визитация на началника на отделението; 1.9.1.9. Осъществяват 24-часово наблюдение на алергично болния чрез дневни и нощни дежурства; 1.9.1.10. Алергологът лекуващ лекар носи цялата отговорност за пациента от приемането до момента на изписването му. В деня на изписването му издава епикриза; 1.9.1.11. Преподавателска дейност и научно-приложна дейност - научна разработка на теми, клинични проучвания и изследване на нови медикаменти в различна фаза на проучването им; 1.9.2. В отделение/клиника по алергология могат да работят и лекари без призната специалност по клинична алергология в хода на тяхното обучение (специализиция) по съответната програма за следдипломно обучение. Те могат да извършват дейностите по т. 1.9.1 под ръководството и отговорността на лекар-специалист от отделението. 1.10. Задължителен обем дейност на алергологичната сестра в отделението/клиниката: 1.10.1. Приема новоприетите болни, извършва санитарната им обработка и ги подпомага в настаняването им в болничната стая. 1.10.2. Запознава болните с правилника за вътрешния ред, дневния режим, разположението на лекарските кабинети, кабинетите за изследване, лабораториите, манипулационните, предклиничните звена, трапезарията и санитарните възли. Подпомага адаптацията му в болничната среда. 1.10.3. Поддържа постоянен контакт с болните и проявява внимание към нуждите им. 1.10.4. Следи за спазване на правилника за вътрешния ред и дневния режим. Следи за добрия ред в стационара по време на свиждане. 1.10.5. Организира, ръководи и контролира работата на санитаря. 1.10.6. Отговаря за реда и чистотата в поверените й болнични стаи. 1.10.7. Подготвя болните и болничните стаи за визитация и участва в нея с лекуващия лекар. 1.10.8. Организира и осигурява болничните грижи за тежко болни на легло. 1.10.9. При екзитус организира процедурите по своевременното изнасяне на трупа. Описва и съхранява ценностите на починалия и ги предава на старшата медицинска сестра или близките на болния по установения ред. 1.10.10. Функции в лечебно-диагностичния процес: 1.10.10.1. изпълнява всички назначения и инструкции на лекуващия лекар, касаещи болните, като своевременно го информира за извършеното и евентуални затруднения; 1.10.10.2. подпомага лекуващия лекар при провеждане на изследванията и повикване на консултанти; 1.10.10.3. измерва температура, пулс, артериално налягане (АН), дишане, диуреза; 1.10.10.4. прави подкожни, мускулни и венозни инжекции и вливания; 1.10.10.5. изписва, получава, разпределя, раздава и заприходява предписаните лекарства; поставя капки в ушите, очите, носа; прави превръзки след назначение; дава кислород на болни по назначение, следи за изправността на подаващата кислород система, следи за наличието на кислород; 1.10.10.6. подготвя болните за различни изследвания и ги придружава до съответното звено; 1.10.10.7. прави кожно-алергични проби при нужда; 1.10.10.8. прави очистителни клизми по назначение, поставяйки грейки, лед, компреси, влажни обтривания, масажи срещу декубитус, редовен тоалет и обслужване на легло на тежко болни; 1.10.10.9. поддържа хигиена на работното място; 1.10.10.10. техническо участие в научната дейност; 1.10.10.11. участва в обучението на специализиращи колеги; 1.10.11. води медицинска документация - рапортна книга, тетрадка за визитации, тетрадка за назначения, табели за изписани лекарства и санитарни материали; 1.10.12. поръчва, разпределя и раздава храната на болните според назначените диети; следи за изрядна хигиена в кухненския офис; 1.10.13. следи за опазване на болничното имущество; 1.10.14. изпълнява работния график (редовен работен ден, следобедни или нощни дежурства), съставен от старшата медицинска сестра и одобрен от началника на отделението; 1.10.15. в края на работния ден предава работното си място с рапорт на следващата смяна, а тежко болните - до леглото на болния; 1.10.16. при нужда замества отсъстващи медицински сестри; 1.10.17. задължена е да не разгласява лични данни и здравна информация за болния, като съблюдава човешките му права; 1.11. Задължителен обем дейност на алерголога в приемно-консултативния кабинет: 1.11.1. Снема алергологична анамнеза; 1.11.2.Снема подробен физикален статус по системи; 1.11.3.Назначава специфични изследвания - кожно-алергични проби, функционално изследване на дишането; 1.11.4. Извършва алергологични консултации, поискани от други специалисти; 1.11.5. Изпраща болни за консултации при други специалисти; 1.11.6. Приема болни за хоспитализация; 1.11.7. Назначава лечение на болните, които не се хоспитализират; 1.12. (нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) При спешни състояния и липса на алерголог в лечебно заведение за болнична помощ, при необходимост от алергологична консултация, същата може да се проведе от лекар - специалист по анестезиология и интензивно лечение или специалист по вътрешни болести при наличие на структура (отделение/клиника) по анестезиология и интензивно лечение/съответно вътрешни болести II или III ниво на компетентност. 2. Препоръчителна структура на клиника по клинична алергология: 2.1. Отделение по респираторна алергия и атопия. В отделението се лекуват следните болести: бронхиална астма, ХОББ, развит след бронхиална астма, алергични риносинуити, атопичен дерматит, медикаментозна алергия, алергия към инсекти, хранителна алергия, остра уртикария, едем на Квинке, остра анафилаксия. Към такова отделение е препоръчително да се изгради интензивно звено 2 - 4 легла, в което да се лекуват спешните състояния в специалността: тежки астматични пристъпи, застрашаващ живота оток на Квинке, анафилактичен шок, ужилване от насекоми, и др. спешни състояния. 2.2. Отделение по имунопатология. В отделението се лекуват следните болести: имунокомплексна патология - серумна болест, хронична уртикария, наследствен ангиоедем, уртикария-васкулит, особени форми на инсект-алергията (с нефрозен синдром, артралгии и артрити и т.н.), хиперсензитивен пневмонит, нарушения на клетъчния имунитет - контактен дерматит. 2.3. Функционално звено за изследване на дишането, провокационни тестове и специфични проби за оценка на кашлицата и възпалението в дихателните пътища. 2.4. Лабораторно звено, извършващо специфични алергологични и имунологични изследвания. 3. (нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лечебна дейност по клинична алергология при остри животозатрашаващи състояния (анафилактичен шок) се осъществява, при липса на алерголог, в отделения/клиники по анестезиология и интензивно лечение II или III ниво. Раздел IV Професионални взаимоотношения между специалист по алергология и общопрактикуващ лекар по нозологични единици 1. Бронхиална астма (БА). 1.1. Бронхиалната астма е алергично заболяване с голяма социална значимост по следните причини: 1.1.1. Значителна честота за страната - над 500 000 болни в България; 1.1.2. Засяга всички възрастови групи, но по-често подрастващи и хора в активна творческа възраст; 1.1.3. Ранно инвалидизиране при късно и неадекватно лечение; 1.1.4. При неадекватно лечение е налице влошено качество на живот, често отсъствие от учебни занимания и работа, чести посещения при лекар, чести хоспитализации, неоптимално разходване на финансови ресурси от здравно-осигурителните фондове; 1.1.5. Световно призната тенденция за повишена смъртност от астма въпреки новите постижения на клиничната фармакология и фармацевтичната индустрия; 1.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 1.2.1. При поява на новооткрит болен с оплаквания, характерни за бронхиална астма, или когато бронхиалната астма влиза в диференциалната диагноза, общопрактикуващият лекар извършва диагностични процедури от негова компетентност съгласно медицинския стандарт по обща медицинска практика и изпраща болния за консултация със специалиста-алерголог. 1.2.2. При потвърдена диагноза бронхиална астма по-нататъшният контрол се извършва изключително от специалиста-алерголог или пулмолог; 1.2.3. Контролира и насърчава болния за провеждане на лечебните планове, назначени от специалиста. Справя се с нововъзникнал медицински проблем. При необходимост консултира с алерголог или пулмолог. 1.3. Задължения на специалиста-алерголог: 1.3.1. Отхвърля или потвърждава диагнозата бронхиална астма. При потвърждаване на диагнозата изяснява типа (по възможност открива актуалния алерген чрез кожно-алергично тестуване или RAST) и уточнява стадия (тежестта) на протичане на БА (извършва спирометрия). 1.3.2. Съвместно с болния изгражда писмен индивидуален лечебен план. 1.3.3. Изгражда писмен индивидуален план за действие при пристъп от задух. 1.3.4. Запознава болния и неговите близки с основните данни за БА и принципите на лечение и го обучава как да си служи с различните устройства - инхалатори и апарат за измерване на върховия експираторен дебит (ВЕД). Изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния. 1.3.5. Експертиза за временна неработоспособност. 1.3.6. Назначава следващата визита и следи клиничния отговор до поставяне под контрол на БА. 1.3.7. Назначава алерген - специфична имунотерапия, ако има показания за това, и контролира провеждането й. 2. Алергични риносинузити 2.1. Алергичните риносинузити са социално значими по следните причини: 2.1.1. Голямо разпространение - до 30 % от населението. 2.1.2. Съвременното разбиране е, че алергичните риносинузити и бронхиалната астма са единно алергично заболяване на дихателните пътища. Алергичните риносинузити се схващат като прекурсор на бронхиалната астма. 2.1.3. Стабилизирането на бронхиалната астма е невъзможно без адекватно лечение на алергичните риносинузити; 2.1.4. Значително влошава качеството на живот, намалява работоспособността и активността на болните. 2.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 2.2.1. Всички болни със съмнение за алергичен риносинузит след консултация с УНГ специалист за изключване на неалергична патология (инфекции, тумори и др.) се консултират със специалист-алерголог за потвърждаване на диагнозата. 2.2.2. След консултацията общопрактикуващият лекар поема по-нататъшния контрол, като консултира болния със специалист-алерголог. 2.2.3. Общопрактикуващият лекар насочва всички болни със сезонен алергичен риноконюнктивит към специалист-алерголог за предсезонно кожно-алергично тестуване (през м. Х - ХII). 2.3. Задължения на специалиста-алерголог : 2.3.1. Потвърждава или отхвърля диагнозата алергичен риносинуит. 2.3.2. Провежда специалните алергологични изследвания за доказване на специфичния алерген. 2.3.3. Назначава адекватно лечение, изгражда съвместно с болния индивидуален лечебен план. 2.3.4. Назначава следващия контролен преглед, за да прецени клиничния отговор, да преоцени назначената терапия по вид и дози, като целта е определяне на минималните ефективни лекарствени дозировки. 2.3.5. Насочва болния към общопрактикуващ лекар с подробно писмено медицинско заключение и писмен индивидуален лечебен план. 2.3.6. При индикации специалистът-алерголог назначава специфична имунотерапия с алергени и контролира провеждането й. 2.3.7. Запознава болния и близките му с основните данни за алергичните риносинуити и принципите на лечение, като изгражда и поддържа доверие и партньорство с болния. 3. Алергични конюнктивити. 3.1. Болните с конюнктивити са 35 - 40% от болните, посещаващи очните кабинети, като над половината от тях са алергични конюнктивити. Една част от алергичните конюнктивити застрашават зрението и са прогресиращи. Други са незаплашващи зрението, но неправилното лечение може да го увреди. 3.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 3.2.1. Насочва болния със съмнение за алергичен конюнктивит към специалист-алерголог за потвърждаване на диагнозата и назначаване на адекватно лечение, след което го контролира. 3.2.2. При недостатъчен контрол на алергичния конюнктивит задължително консултира болния със специалист-алерголог. 3.2.3. Насочва болните със сезонни алергични конюнктивити към специалист-алерголог за предсезонно кожно-алергично тестуване. 3.3. Задължения на специалиста-алерголог: 3.3.1. Консултира болния, провежда необходимите алергологични изследвания и при потвърдена диагноза алергичен конюнктивит назначава адекватна терапия. 3.3.2. Назначава контролен преглед за преоценка на клиничния отговор и изграждане на контролираща адекватна терапия. 3.3.3. При необходимост консултира болния със специалист по очни болести за изключване на неалергична патология. 3.3.4. Насочва болния към общопрактикуващ лекар с подробно медицинско заключение и индивидуален писмен лечебен план за по-нататъшен контрол. 3.3.5. Специфичната имунотерапия с алергени се назначава и контролира само от специалист-алерголог. 3.3.6. Болните с вернален кератоконюнктивит и атопичен кератоконюнктивит, асоцииран с атопичен дерматит, се лекуват в тясно сътрудничество между специалист-алерголог, специалист по очни болести и общопрактикуващ лекар. 4. Медикаментозна алергия и псевдоалергия 4.1. Медикаментозната алергия и псевдоалергия са чести алергични реакции. В някои случаи диференциалната диагноза между истинската медикаментозна алергия и медикаментозна псевдоалергия е много трудна. Клиничните манифестации на медикаментозната алергия са най-разнообразни. Могат да засегнат всяка система или орган. Болните с медикаментозната алергия са голям терапевтичен проблем, когато трябва да се провежда лечение на някакво друго основно или придружаващо заболяване или при предстояща операция или йод-контрастно рентгеново изследване. Всички остри алергични медикаментозни реакции са потенциално опасни за фатален изход, а някои завършват фатално въпреки провежданото лечение. 4.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 4.2.1. Спира медикаментозното лечение и по спешност консултира всеки болен с медикаментозна алергична реакция със специалист-алерголог. 4.2.2. При остра алергична реакция от медикаменти спира медикамента, провежда адекватна медикация и по спешност го транспортира в най-подходящото лечебно заведение за болнична помощ. 4.2.3. След консултацията контролира болния. 4.2.4. Болните с анамнеза за атопия и/или алергични реакции в миналото задължително се консултират със специалист-алерголог преди започване на медикаментозно лечение по какъвто и да е повод. 4.2.5. Болни, претърпели две и повече общи анестезии, или с анамнеза за атопия и/или алергични реакции в миналото, задължително се консултират със специалист-алерголог преди оперативни интервенции с оглед профилактиране на евентуални алергични реакции. 4.2.6. Бременни жени с медикаментозна алергия задължително се консултират със специалист-алерголог 2 месеца преди термина, а ако се прилага оперативно родоразрешение - и до 20 дни преди планираната оперативна интервенция. 4.2.7. Болни с анамнеза за медикаментозна алергия задължително се консултират със специалист-алерголог преди йод-контрастни изследвания. 4.3. Задължения на специалиста-алерголог: 4.3.1. Консултира болния; 4.3.2. Провежда необходимите алергологични изследвания; 4.3.3. Конкретизира проблема, назначава адекватно лечение; 4.3.4. Вписва на видно място в личната амбулаторна карта на болния диагнозата и назначава поведението; 4.3.5. Изготвя документ на болния с кратки данни за медикаментозната алергия (кои медикаменти болният не понася). Болният прикрепва този документ към личната си карта; 4.3.6. Връща болния с подробно писмено медицинско становище за състоянието на болния, проведените изследвания и необходимите терапевтични мероприятия. 5. Хранителна алергия и псевдоалергия: 5.1. Хранителна алергия и псевдоалергия са честа патология. Клиничните манифестации най-често са от страна на кожата, храносмилателния тракт, а при деца - и от страна на дихателната система. 5.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 5.2.1. При съмнение за хранителна алергия изпраща пациента за консултация при специалист-алерголог. 5.2.2. При потвърдена диагноза следи пациента и при влошаване на състоянието му го насочва за нови консултации. 5.3. Задължения на специалиста-алерголог: 5.3.1. Отхвърля или потвърждава диагнозата. Диагнозата се поставя след орални провокационни проби по протокол на двойно сляп плацебо контролиран опит. Той може да бъде проведен само от специалист-алерголог. 5.3.2. След поставена диагноза специалистът-алерголог изготвя лечебен план. 5.3.3. Връща пациента на общопрактикуващ лекар за по-нататъшно лечение и наблюдение съгласно изготвения план. 6. Инсект алергия (алергична реакция след ужилване от насекомо). 6.1. Това е една от най-острите алергични реакции, понякога с фатален изход. Състоянието се диагностицира и лекува изключително от специалист-алерголог. Средство на избор е специфичната имунотерапия с алерген в период на ремисия. 6.2. Задължения на общопрактикуващия лекар: 6.2.1. Незабавно насочва болния към специалист-алерголог за потвърждаване на диагнозата и назначаване на адекватно лечение. 6.2.2. При остра алергична реакция или анафилактичен шок действа по правилата за лечението му. 6.3. Задължения на специалиста-алерголог: 6.3.1. Преглед и кожно-алергично тестуване. 6.3.2. При подходящи болни назначава и провежда специфична имунотерапия с алерген, която е средство на избор при липса на противопоказания. 6.3.3. Обучава болния за самопомощ при ужилване. 6.3.4. Предписва му пакет от медикаменти за самопомощ. 6.3.5. Вписва на видно място в личната амбулаторна карта на болния диагнозата "инсект алергия". 6.3.6. Изготвя документ на пациента с кратки данни за болестта и инструкции за първа помощ. Болният го закрепва към личната си карта. 6.3.7. Специфичната имунотерапия при тези болни е изключително от компетентността на специалиста-алерголог. 7. Атопичен дерматит: 7.1. Задължения на общопрактикуващия лекар: 7.1.1. Насочва всеки болен с характерен обрив по предилекционни за атопичен дерматит места, за консултация със специалист-алерголог. 7.1.2. След консултацията поема лечението на болния. 7.1.3. При влошаване на доказания атопичен дерматит консултира повторно болния със специалист-алерголог. 7.2. Задължения на специалиста-алерголог: 7.2.1. Преглежда болния. 7.2.2. По възможност извършва кожно-алергично тестуване. 7.2.3. Изследва общи и специфични IgE aнтитела. 7.2.4. Според резултатите от прегледа и изследванията потвърждава или отхвърля диагнозата атопичен дерматит. 7.2.5. Назначава адекватна терапия, изготвя индивидуален лечебен план. 7.2.6. Назначава контролен преглед за преоценка на състоянието и клиничния отговор за актуализиране на индивидуалния лечебен план. 7.2.7. Назначава адекватен диетичен и двигателен режим. 7.2.8. Експертиза за временна неработоспособност. 7.2.9. При необходимост назначава консултация с дерматолог при болни с импетигинизации. 7.2.10. Връща болния на общопрактикуващ лекар с подробно медицинско заключение. 8. Остра хронична уртикария и ангионевротичен едем. Около 20 % от уртикариите са алергични. Друга част са автоимунни. Най-големият процент са идиопатични. 8.1. Задължения на общопрактикуващия лекар: 8.1.1. Насочва болния към специалист-алерголог за уточняване на диагнозата и типа уртикария Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|