Клинична алергология



страница1/6
Дата04.01.2018
Размер0.82 Mb.
  1   2   3   4   5   6
НАРЕДБА № 46 ОТ 26 АВГУСТ 2010 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "КЛИНИЧНА АЛЕРГОЛОГИЯ"

Издадена от Министерството на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.68 от 31 Август 2010г., изм. ДВ. бр.92 от 23 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.32 от 8 Април 2014г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт "Клинична алергология" съгласно приложението.

(2) С медицинския стандарт се определят:

1. основните характеристики на специалността "Клинична алергология" и изискванията към медицинските специалисти, които извършват дейности по тази специалност;

2. изискванията към лечебните заведения за упражняване на медицинската специалност "Клинична алергология" - материално-техническа база, инсталационни съоръжения, организация на работа, човешки ресурси, апаратура, минимален обем дейност;

3. нива на компетентност на клиниките и отделенията, осъществяващи дейност по специалността "Клинична алергология";

4. професионални взаимоотношения между лекаря, специалист по алергология и общопрактикуващ лекар;

5. интердисциплинарните консултации и дейности при лечение на пациенти с алергично заболяване;

6. правата и задълженията на пациента с алергично заболяване.

Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваната дейност по клинична алергология от установеното с изискванията на тази наредба.
Преходни и Заключителни разпоредби


§ 1. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.

§ 2. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения.

§ 3. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и чл. 80 от Закона за здравето и отменя Наредба № 8 от 2003 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Алергология и клинична имунология".

§ 5. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)

§ 6. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) (1) В случаите, когато лечебното заведение за болнична помощ не разполага със собствена клинична лаборатория, то следва да осигури осъществяването на дейност по клинична лаборатория от съответното ниво, определено с настоящия стандарт, по договор със самостоятелна медико-диагностична лаборатория или с клинична лаборатория - структура на друго лечебно заведение. В тези случаи лабораторията, с която е сключен договорът, следва да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. С договора задължително се обезпечава 24-часово осъществяване на дейностите по клинична лаборатория за нуждите на структурата по клинична алергология.

(2) В случаите по ал. 1, ако лабораторията е самостоятелна медико-диагностична лаборатория или структура от лечебно заведение за извънболнична помощ, тя следва да отговаря на изискванията за съответното ниво болнична структура по клинична лаборатория, определени с Наредба № 35 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория" (ДВ, бр. 66 от 2010 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 2 ОТ 2010 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "КАРДИОЛОГИЯ"


(ОБН. - ДВ, БР. 32 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
§ 25. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2014 г.

Приложение към чл. 1
(Изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "КЛИНИЧНА АЛЕРГОЛОГИЯ"
Раздел I

Общи положения

1. Дефиниция на специалността: Медицинската специалност "Клиничната алергология" изучава етиологията, патогенезата, клиничната изява на алергичните реакции и болести и разработва методи за тяхната диагноза, лечение и профилактика.

2. Професионална квалификация. Лечебна дейност по отношение на пациенти с алергични реакции и заболявания се осъществява от лекари със следната професионална квалификация:

2.1. лекар, специализиращ "Клинична алергология";

2.2. лекар с призната специалност по "Клинична алергология";

2.3. (зал. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.)

3. Медицинската специалност "Клинична алергология" се придобива от специалисти с висше образование "Медицина" (магистърска образователна степен) съгласно Наредба № 34 от 2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. Повишаване на квалификацията (допълнителна квалификация) се осъществява чрез формите на продължаващото медицинско обучение - участия в курсове, индивидуално обучение, участие в национални и международни научни прояви и др., чрез придобиване на втора специалност от посочените по т. 2.3 или чрез придобиване на научна степен в областта на клиничната алергология.
Раздел II

Изисквания към осъществяване на лечебна дейност "Клинична алергология" от лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ

1. Кабинет по алергология (КА) - структура, материално-техническа база, инсталационни съоръжения, апаратура.

1.1. Кабинет по алергология е самостоятелно звено или част от структурата на лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ.

1.2. Кабинетът по алергология се състои от две функционално обособени работни помещения: кабинет за прегледи и манипулационна.

1.2.1. Кабинетът се използва за преглед на пациента - снемане на анамнеза, физикален статус, издаване на медицинските документи и провеждане на обучението на болния.

1.2.2. Манипулационната служи за извършване на специфичните диагностични дейности - кожно-алергични проби, функционално изследване на дишането, и за провеждане на кардиопулмоналната ресусцитация. Манипулационната може да се обособи като функционална част от кабинета или да се помещава в отделна стая.

1.3. Оборудване на кабинет по алергология.

1.3.1. Кабинет: лекарско бюро, стол, шкаф за документи, медицинска кушетка, мивка с течаща топла и студена вода, минимум два ел. контакта тип "шуко", телефон, компютър и принтер, медицинска документация: рецепти, бланки за назначаване на лабораторни и рентгенови изследвания, бланки за извършване на кожно-алергични проби.

1.3.2. Манипулационна: хладилник за съхранение на алергени, масичка за извършване на кожно-алергичните проби, стол за извършващия пробите, стол за пациента, масичка за апарата за изследване на дишането, спешен шкаф с медикаменти, кислородна бутилка, АМБУ, есмарх, ластични бинтове, масичка за поставяне на спринцовки с алергени, шкаф, мивка с течаща топла и студена вода, медицинска кушетка.

2. Основни изисквания към дейността.

2.1. Медицински дейности, които се осъществяват в кабинета по алергология на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ:

2.1.1. Прегледи:

2.1.1.1. Първичен преглед с описание на анамнеза и статус и изработване на индивидуална лечебна схема;

2.1.1.2. Вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;

2.1.1.3. Консултация с друг специалист в амбулаторни условия;

2.1.1.4. Експертиза на временна неработоспособност;

2.1.1.5. Консултация при експертиза на трайна неработоспособност;

2.1.2. Общомедицински дейности:

2.1.2.1. Инжекции;

2.1.2.2. Парентерални инфузии;

2.1.2.3. Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации).

2.1.3. Специфични дейности:

2.1.3.1. Извършване на функционално изследване на дишането и ЕКГ;

2.1.3.2. Бронходилататорен тест с бета-агонисти;

2.1.3.3. Кожно-алергични проби - скарификация;

2.1.3.4. Кожно-алергични проби - убождане ("прик" тест);

2.1.3.5. Кожно-алергични проби - епикутанни;

2.1.3.6. Кожно-алергични проби - интракутанни;

2.1.3.7. Обучение на пациента и близките му, включително тренировка за използване на инхалаторно устройство;

2.1.3.8. Обучение на пациента за мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия;

2.1.3.9. Предоперативна подготовка на рискови пациенти;

2.1.3.10. Подготовка за специализирани изследвания - йод-контрастни вещества;

2.1.3.11. Алерген-специфична имунотерапия (АСИТ);

2.1.3.12. Консултация за имунизации при алергично болни деца;

2.1.3.13. Обучение за самопомощ при анафилаксия.

2.2. Задължителен обем дейност на лекар с придобита специалност "Клинична алергология" от кабинета по алергология на лечебното заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ.

2.2.1. Анамнеза съгласно специфичните за специалността изисквания (приложения № 1 и 2);

2.2.2. Обстоен физикален статус (преглед по системи);

2.2.3. Кожно-алергично тестуване - извършване, отчитане и интерпретация;

2.2.4. Инструментални изследвания - спирометрия със съответна интерпретация, бронходилататорен тест;

2.2.5. Назначаване на допълнителни изследвания - кръв, урина, рентгенови изследвания, ЕКГ и др. и тяхната интерпретация;

2.2.6. Поставяне на вероятна диагноза;

2.2.7. Изграждане на диференциално-диагностичен план;

2.2.8. Интерпретация на инструментални специализирани изследвания - метахолинов тест, кашличен праг, клетъчен състав в храчка, назален провокационен тест с алергени;

2.2.9. Интерпретация на лабораторни специализирани изследвания - общи и специфични: Иг E, фракции на комплемента, антинуклеарни антитела, анти-ДНК антитела, антитела срещу екстрахируеми ядрени антигени, АНЦА и др. имунологични изследвания;

2.2.10. Поставяне на диагноза като резултат от проведената диференциална диагноза;

2.2.11. Изготвяне на индивидуален лечебен план и обучение на болния и членовете на семейството му;

2.2.12. Назначаване, започване и контролиране на провежданата алерген-специфична имунотерапия (АСИТ) при подходящи болни;

2.2.13. Изготвяне на индивидуален профилактичен план и обучение на болния и членовете на семейството му;

2.2.14. Периодичен контрол на състоянието на пациента и корекции на лечебния план;

2.2.15. Оказване на спешна медицинска помощ при необходимост;

2.2.16. Преценка за диспансерно наблюдение по нозологични единици на пациенти, които имат нужда и желаят да продължат лечението си в кабинета;

2.2.17. Извършване на експертна дейност и освидетелстване на деца и възрастни с алергични проблеми;

2.2.18. Консултиране на пациентите при необходимост с необходимите профилни специалисти.

3. Основни изисквания към персонала.

3.1. Минимална кадрова обезпеченост на кабинета по алергология - минимум един лекар - специалист по клинична алергология; препоръчително - медицинска сестра; по преценка - санитар.

3.2. Компетентност на лекаря-специалист. Специалистът-алерголог носи пълна отговорност за пациента от момента на първия преглед, като провежда изследванията, поставя диагнозата, изготвя лечението и следи ефекта му чрез контролни прегледи до момента, в който лечението на пациента се продължи от общопрактикуващия лекар или пациентът бъде хоспитализиран.

3.3. Компетентност на медицинската сестра. Медицинската сестра работи под контрола на специалиста-алерголог и извършва следните дейности: води медицинска документация, регулира потока от пациенти и следи за консумативите (памук, спирт, спринцовки и игли, алергени и т.н.). Тя извършва кожно-алергични проби и спирометрия само ако е обучена да прави това.
Раздел III

Изисквания към осъществяване на лечебна дейност "Клинична алергология" от лечебни заведения за болнична помощ

1. Лечебната дейност по алергология в лечебни заведения за болнична помощ се осъществява от клиники/отделения по клинична алергология от III ниво, които отговорят на следните изисквания:

1.1. В отделение/клиника по клинична алергология от III ниво се осъществява лечение на всички остри, обострени и хронични алергични заболявания, с комплицирано протичане и при които се предполагат интензивни диагностични и терапевтични процедури. Лечебно-диагностична дейност се извършва в максимален размер, съобразен с актуалните световни достижения в алергологичната наука.

1.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клиниката по клинична алергология III ниво извършва и:

1.2.1. учебно-преподавателска дейност на студенти и стажант-лекари и обучение на специализиращи лекари, докторанти и медицински сестри в рамките на следдипломното обучение;

1.2.2. научно-изследователска работа в областта на нови диагностични и терапевтични методи и на предстоящи за регистриране медикаменти от фаза ІІ, ІІІ и ІV;

1.3. минимален брой лекари в клиниката/отделението - шест, от които поне двама със специалност по клинична алергология;

1.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) минимален обем дейност: минимум 380 преминали пациенти годишно на 10 легла;

1.5. материално-техническа база и инсталационни съоръжения на клиника/отделение от ниво III:

1.5.1. Болнични стаи - с мивка, кислородна инсталация на всяко легло, естествено осветление, общо и локално изкуствено осветление, 3 - 5 легла в стая с тристранен достъп, нощно шкафче за всяко легло, спешен шкаф, бюро (масичка) за лекаря и сестрата при визитация;

1.5.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Стаи с легла за интензивно наблюдение и лечение - препоръчително - 2 - 4 легла;

1.5.3. Стая за функционална диагностика на дишането и електрокардиография (ЕКГ);

1.5.4. Стая за провеждане на бронхопровокационни проби;

1.5.5. Стая за диагностика на алергията на горните дихателни пътища (ГДП) и провеждане на назални провокационни тестове;

1.5.6. Препоръчва се обособяването на лабораторно звено.

1.5.7. Кабинети и манипулационни (диагностични лаборатории) за диагностика и консултации на лежащо болни: за възрастни пациенти, за пациенти в детско-юношеска възраст и пациенти с ушно-носно-гърлени заболявания;

1.5.8. Регистратура;

1.5.9. Лекарски кабинети в съотношение един лекар/кабинет;

1.5.10. Кабинет за началника на клиниката (отделението) - базов кабинет и приемна със секретар;

1.5.11. Кабинет на дежурния лекар с легло, бюро, телефон и мивка;

1.5.12. Сестринска стая, която се използва и за стая на дежурната сестра;

1.5.13. Манипулационна за стационара с работни плотове, шкафове, централен спешен шкаф и хладилник;

1.5.14. Столова;

1.5.15. Кухненски бокс;

1.5.16. Склад;

1.5.17. Помещение за свиждане на болните с техни близки;

1.5.18. Гардероб за болни;

1.5.19. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) За обучение на студенти и специализанти трябва да има и:

1.5.19.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Учебна зала (минимум една) със седящи места, маса, екран и учебна дъска;

1.5.19.2. Гардероб за студенти и за обучаващи се лекари и сестри;

1.6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Апаратура и оборудване на лечебно заведение, в което има клиника/отделение по клинична алергология от III ниво, използвана за нуждите на лечебно-диагностичния процес:

1.6.1. Кислородна инсталация, електроинсталация;

1.6.2. Общо луминесцентно осветление със 150 Вт източници и индивидуално (за легло) нелуминесцентно осветление - 60 - 75 вата;

1.6.3. Минимум 2 апарата за функционално изследване на дишането (ФИД);

1.6.4. Апарат за ЕКГ;

1.6.5. Небулизатори за бронхопровокационни тестове;

1.6.6. Небулизатори за терапевтични цели;

1.6.7. Апарат за ултразвукова диагностика на околоносните кухини;

1.6.8. Риноманометър;

1.6.9. Дефибрилатор;

1.6.10. Кислородни бутилки в манипулационните и стационара;

1.6.11. АМБУ;

1.6.12. Носилка;

1.6.13. Седяща инвалидна количка;

1.6.14. Персонални компютри, свързани в мрежа;

1.6.15. Хладилници - минимум по 1 във всяка манипулационна, в стационара и лабораторията.

1.7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага със:

1.7.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Клинична лаборатория II или III ниво (вкл. кръвно-газов анализ, хемостазеология и др.) на територията на лечебното заведение;

1.7.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г. (*), изм. - ДВ, бр. 32 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.) Микробиологична лаборатория като част от структурата си или осигурена по договор;

1.7.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Рентгенов апарат за скопия и графия;

1.7.4. (нова - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Апаратура за КАТ или МРТ, собствена или по договор (на територията на населеното място), с осигурено обслужване на болницата 24 часа в денонощието, включително и при спешни състояния.

1.8. Медицински дейности, които се осъществяват в отделение/клиника по клинична алергология.

1.8.1. Прегледи:

1.8.1.1. Първичен преглед с описание на анамнеза и локален статус; изготвяне на писмен индивидуален лечебен план;

1.8.1.2. Вторичен преглед;

1.8.1.3. Консултация с друг специалист в стационарни условия;

1.8.1.4. Експертиза на временна неработоспособност;

1.8.1.5. Консултация при експертиза за трайно намалена неработоспособност.

1.8.2. Общомедицински дейности:

1.8.2.1. Инжекция - подкожна, мускулна, венозна;

1.8.2.2. Парентерални инфузии;

1.8.2.3. Кардио-пулмонална ресусцитация (по витални индикации);

1.8.3. Специфични дейности:

1.8.3.1. Извършване на функционално изследване на дишането;

1.8.3.2. Бронходилататорен тест с бета-агонисти;

1.8.3.3. Кожно-алергични проби - скарификация;

1.8.3.4. Кожно-алергични проби - убождане ("прик" тест);

1.8.3.5. Кожно-алергични проби - епикутанни;

1.8.3.6. Кожно-алергични проби - интракутанни;

1.8.3.7. Обучение на пациента и близките му, включително тренировка за използване на инхалаторно устройство;

1.8.3.8. Мониторирането на върхов експираторен дебит в домашни условия;

1.8.3.9. Предоперативна подготовка на рискови пациенти;

1.8.3.10. Подготовка за специализирани изследвания - йод-контрастни изследвания;

1.8.3.11. Алерген-специфична имунотерапия (АСИТ);

1.8.3.12. Консултация за имунизации при алергично болни деца;

1.8.3.13. Обучение за самопомощ при анафилаксия;

1.8.3.14. ЕКГ с разчитане;

1.8.3.15. Назален провокационен тест с алергени;

1.8.3.16. Конюнктивален провокационен тест с алергени;

1.8.3.17. Бронхопровокационен тест с медиатори;

1.8.3.18. Орален провокационен тест с храни;

1.8.3.19. Орален провокационен тест с медикаменти;

1.8.3.20. Определяне на рестриктивна диета;

1.8.3.21. Индуциране на храчка и обработка;

1.8.3.22. Назален лаваж и обработка;

1.8.3.23. Бронхопровокационен тест (БПТ) с алергени и 24-часово наблюдение на болния;

1.8.3.24. БПТ с физическо усилие;

1.8.3.25. Назален провокационен тест с медиатори;

1.8.3.26. Интерпретиране на общите Иг Е;

1.8.3.27. Интерпретиране на специфичните Иг Е;

1.8.3.28. Интерпретиране на имуноглобулини Г, А и М;

1.8.3.29. Интерпретиране на хемолитичната активност на комплемента;

1.8.3.30. Интерпретиране фракциите на комплемента (С3, С4, С1 инх. и др.).

1.8.3.31. Интерпретиране на еозинофилия;

1.8.3.32. Интерпретиране на циркулиращи имунни комплекси;

1.8.3.33. Интерпретиране на криоглобулини;

1.8.3.34. Интерпретиране на антинуклеарни антитела (ANA, анти-ДНК(н,е), Sm, RNP, Ro, La) и на ANCA;

1.8.3.35.Интерпретиране на серологични изследвания за хелминти при ангиоедеми и уртикария (токсокароза, токсоплазмоза, ехинококоза, трихинелоза);

1.8.3.36. Интерпретиране на антистрептолизинов титър (AST);

1.8.3.37. Интерпретиране на ревматоиден фактор;

1.8.3.38. Интерпретиране на кардиолипинови антитела (Ig G, Ig M);

1.8.3.39. Интерпретиране на интрадермален тест с автоложен серум при хронична уртикария и ангиоедеми и извършване на теста;

1.8.3.40. Интерпретиране на ТАТ и МАТ при хронична уртикария и ангиоедеми;

1.8.3.41. Интерпретиране на TSH, FT3, FT4 при хронична уртикария и ангиоедеми;

1.8.3.42. Интерпретиране на нивата на IgG срещу H.Pylori при хронична уртикария и ангиоедеми;

1.8.3.43. Интерпретиране на теста за H.pylori антиген в изпражнения при хронична уртикария и ангиоедеми;
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница