Клуб "5 сутринта"
Фокус №2 на човека, който променя историята: Освобождаване от нещата, които ненужно отвличат вниманието ни
Изтегляне 1.42 Mb.
|
| Фокус №2 на човека, който променя историята:
Освобождаване от нещата, които ненужно отвличат вниманието ни Милиардерът посочи диаграмата. – Помните ли онази важна „мозъчна“ татуировка на успелите хора? „Пристрастяването към нещата, които ненужно отвличат вниманието ви, е смърт за креативността ви“ . Тя ще ни служи за водач в тази част от днешния урок. И съм решил да се задълбоча върху това колко важно е да обявим война на развлеченията и кибер напастите, защото те са един изключително сериозен проблем в нашето общество. В някои отношения новите технологии и социалните медии не само еродират върховете на нашия прекрасен продуктивен потенциал, но и ни обучават да бъдем по-малко хора. Водим по-малко истински разговори, имаме по-малко истински връзки и по-малко смислени взаимодействия с другите. – Хм. Да, осъзнавам това все по-силно с всяка сутрин, прекарана на този плаж – призна предприемачката. – Да запълват ценни часове с безсмислени ходове е предпочитаният наркотик на повечето хора – продължи милиардерът. – С разума си разбираме, че не трябва да губим време за дейности с нулева стойност, но емоционално просто не можем да победим изкушението. Не можем да се откачим от въдицата. Според изследванията в един обикновен ден прекарваме поне 2.1 часа за неща, които ненужно отвличат вниманието ни, на всеки единайсет минути нещо ни прекъсва и са ни нужни двайсет минути, за да насочим пак вниманието си върху работата, която вършим, преди пак да ни прекъснат. Това поведение струва на организациите милиарди долари в загубена продукция и ниско качество. И както посочих преди малко, хората допускат повече грешки в работата си от всякога, защото не влагат внимание в това, което правят. Глупавото използване на технологията похищава ценната им концентрация и взема за заложник безценният им фокус, а цената, която плащат, е, че губят шанса да създадат най-добрата си работа и да изградят най-добрия си живот. Наоколо все още цареше спокойствието и тишината, които се усещат само в най-ранните часове на деня. Милиардерът направи пауза. Той огледа цялата сцена, полюбува се на цветята, подредени елегантно край къщата, погледна към товарните кораби на хоризонта, които като че ли изобщо не помръдваха, и после към океана. – Вижте, приятели – каза той накрая. – Аз обичам съвременния свят – наистина го обичам. Без цялата технология, с която разполагаме, животът щеше да е много по-труден. Моите бизнеси нямаше да се радват на такъв успех, нямаше да съм толкова ефективен и вероятно нямаше да съм тук с вас двамата. – Защо? – попита художникът и погледна към делфина, който плуваше красиво край тях. Той изведнъж скочи високо нагоре от океана и се преметна четири пъти, преди да се върне във водата с мощен плясък. Мистър Райли изглеждаше възторжен. – Толкова съм щастлив, че открих как да стана притегателна точка за чудеса – прошепна той на себе си. – И нямам търпение да науча тези двама добри хора как да направят същото. После продължи разказа си. – Всички тези иновации в медицинската техника спасиха живота ми, когато се разболях – обясни милиардерът. – Технологията, когато се използва добре, е нещо феноменално. Тревожат ме единствено всички тези глупави начини, по които хората си служат с нея. Толкова много потенциално велики хора страдат от „синдрома на нарушения фокус“, защото запълват професионалния и личния си живот с прекалено много джаджи, с неща, които отвличат вниманието им, и с кибершум. Ако играеш за победа, непременно следвай примера на всички велики хора в историята и отстрани всички пластове сложност от дните си. Опростявай. Махни всичко ненужно. Стани пурист. По-малко наистина означава повече. Съсредоточи се само върху няколко проекта, за да ги направиш изумителни, вместо да разреждаш вниманието си върху прекалено много. А в личния си живот имай по-малко приятели, но задълбочи приятелството си с тях, за да бъдат богати отношенията ви. Приемай по-малко покани, отдавай се на по-малко развлечения и учи, а после вникни дълбоко в малък брой книги, вместо да се плъзгаш повърхностно по много. Професионалистите постигат победа, като се съсредоточават силно върху онова, което е важно. Опростявай. Опростявай. Опростявай. – Престани да управляваш времето си и започни да управляваш фокуса си – добави милиардерът. – Ето това е едно правило за величие в обществото с прекалено много стимули, в което живеем. – Благодаря ти за всичко, на което ни научи дотук – каза художникът. – Вече разбирам, че да бъдеш зает не означава, че си продуктивен. Също така разбрах, че когато работя върху нова картина, колкото по-близо съм до голямата живопис, толкова повече една тъмна страна в мен иска да ме отвлече, за да не направя нещо изумително. Сега като си помисля, това се случва доста често. Приближавам се към нещо фантастично и после започвам да прекъсвам работата си. Влизам в интернет и само сърфирам. Спя до късно и гледам цели сезони от любимите си сериали или играя видеоигри с виртуалните си приятели по цяла нощ. Понякога просто пия прекалено много евтино червено вино. – Колкото повече се приближаваш до гения си, толкова повече ще усещаш как те саботират страховете ти – отбеляза уместно милиардерът. – Ще се страхуваш да оставиш мнозинството и да се справяш със страничните продукти на съвършенството, като например да си различен от повечето хора, да си изложен на завистта на конкурентите си и на напрежението да направиш следващия си проект още по-добър. Издигайки се към виртуозност, ще започнеш да се тревожиш от неуспеха, ще те плаши мисълта, че не си достатъчно добър и ще изпитваш несигурност, когато проправяш нови пътища. Амигдалата ти – онази маса от сиво вещество с форма на бадем в мозъка ти, която открива страха – ще се задейства. И ще започнеш да рушиш продуктивността, която си изградил. Нали знаеш, всички имаме един подсъзнателен саботьор, който ни дебне от най-слабия ни аз. Добрата новина е, че след като веднъж осъзнаеш това състояние... – И когато го осъзная, ще мога да взимам всеки ден по-добри решения, които всеки ден ще ми носят по-добри резултати – прекъсна го художникът енергично, така както малкото кученце посреща господаря си, след като е прекарало целия ден само. – Точно така – каза милиардерът. – Щом осъзнаеш факта, че когато се приближаваш към най-висшите си дарби и най-голямото си величие, страхуващата се страна в теб ще надигне грозната си глава и ще се помъчи да съсипе шедьоврите, които създаваш, като си послужи с всеки възможен начин за отвличане на вниманието и с всеки път за бягство, за да не я завършиш, вече ще можеш да контролираш това саморазрушително поведение. Ще можеш да излезеш извън него. Ще можеш да го изключиш, само като наблюдаваш опитите му да те отклони от съвършенството. – Това са наистина дълбоки прозрения – вметна предприемачката. – Така си обяснявам много добре защо ограничавам продуктивността си, качеството на работата си и влиянието си в моята компания. Поставям си някаква важна цел. Запалвам екипа си. Постепенно постигаме най-важните резултати. После нещо отвлича вниманието ми. Казвам „да“ на друга възможност, която добавя повече сложност в работата ни. Запълвам дните си с безполезни срещи с хора, които обичат да слушат собствените си гласове. Проверявам маниакално съобщенията си и не пропускам репортажите с последните новини. Тази сутрин ми стана супер ясно как напълно саботирам ефективността си. А и е съвсем очевидно, че съм пристрастена към дигиталните глупости, за които говориш. Ако трябва да бъда честна, не съм забравила някои от бившите си, защото е толкова лесно да следя живота им в социалните медии. Сега разбирам, че посвещавам много от часовете, през които бих могла да бъда супер креативна на онлайн забавления. Както каза ти, това е начин за бягство. Имам чувството, че не мога да спра да пазарувам онлайн. Просто е толкова лесно. А и ме прави щастлива за няколко минути. Разбирам защо Стив Джобс е отказал да даде на децата си същите тези неща, които продава на целия свят. Разбирал е колко пристрастяващи могат да се окажат, ако се използват неправилно. И как могат да ни направят по-малко хора и по-малко живи. Милиардерът вдигна ръка. Друг асистент изтича от бунгалото на плажа до сега огрятата от слънцето тераса. Носеше безупречна бяла риза, графитно сиви моряшки шорти и черни кожени сандали. – Заповядайте, сър – каза младият мъж с френски акцент и подаде на милиардера миниатюрен модел на човешкия мозък. Изглеждаше точно така: – Мерси боку, Пиер. Сега нека разгледаме невробиологичната страна на самосаботирането, за да може да я разберете по-добре и после да го победите. Помнете, всеки от нас има нещо, което Магьосникът нарича „Древния мозък“. Той се състои от лимбичната система – мозъчни структури, разположени от двете страни на таламуса, точно под главния мозък. Амигдалата, за която споменах преди малко, е част от нея. Този основен и по-ниско функциониращ мозък е служил, за да осигурява безопасността ни преди хиляди години в един първобитен свят на безмилостни заплахи като гладна смърт, екстремни температури, враждебни племена и саблезъби тигри. Функцията му се свежда главно до едно основно нещо: да поддържа стабилност, като ни предупреждава за опасностите, така че да оцелеем и да продължим вида си. Следите ли какво говоря? – попита любезно милиардерът. – Разбираме – отговориха едновременно предприемачката и художникът, докато един прислужник сервира пресен лимонов чай с парченца джинджифил. – Отлично. Една от най-интересните особености на нашия древен мозък е предразположението му към негативност. За да осигурява безопасността ни, той се интересува много по-малко от позитивните неща в нашата среда и влага значително повече, за да ни съобщава за лошите. – „Фабричната настройка“ на този мозък е да следи за опасности – продължи развеселен милиардерът. – Така че когато животът ни е бил много по-брутален, да можем да реагираме бързо и да останем живи. Този механизъм е служил на предците ни изключително добре. Но в днешния свят повечето от нас не се изправят всеки ден срещу смъртта. В нашата действителност обикновеният човек живее живот с по-високо качество от този на кралските особи отпреди само няколкостотин години. Помислете си какво щастие имаме. Милиардерът отпи глътка чай. – И въпреки това поради вграденото предразположение към негативност в нашия древен мозък, ние непрестанно сканираме за неща, които биха застрашили сигурността ни. Ние сме в режим на хипербдителност, тревожни и напрегнати, дори когато всичко върви прекрасно. Много интересно, нали? – Обяснява защо мислим по този начин – отбеляза предприемачката и също отпи глътка чай. – Сега разбирам защо винаги ми се струва, че не съм постигнала достатъчно, дори да съм постигнала повече от всички хора, които познавам. Имам фирма, която се радва на такъв успех, със солидна нетна стойност и преди инвеститорите ми да станат алчни – доста приятен живот. Но въпреки всичко, което имам, мозъкът ми като че ли винаги се фокусира върху нещата, които ми липсват, от които нямам достатъчно и как не съм оправдала очакванията за победа. Направо полудявам. Нямам секунда спокойствие. Никога. Предприемачката скръсти ръце. Художникът ѝ изпрати въздушна целувка, докато плитките му се развяваха на свежия бриз. – Теодор Рузвелт е казал нещо, което според мен е важно да чуете – каза милиардерът. – Какво е казал? – попита предприемачката и стисна силно ръце. – „Сравнението с другите е крадец на радостта” – отговори милиардерът. – Някой винаги ще има повече пари, слава и вещи от теб. Спомнете си какво ви казах за мъдростта да отстъпите крачка назад и да знаете кога имате достатъчно. – Да, спомням си – каза любезно предприемачката. – Все повече и повече от този глад, който изпитваш, идва от дълбокото чувство за недостиг. И голяма част от него произтича от действието на древния мозък. Той сканира средата ти и предразположението към негативизъм се задейства, като ти пречи да се радваш напълно на хубавите неща, които имаш. Добре – каза милиардерът. – Нека подходим с още повече грануларност. С течение на времето нашият мозък е еволюирал и се е развил префронталният кортекс. Това е тази част от мозъка, която отговаря за висшето мислене. Невролозите го разглеждат като бисера в короната на висшия разсъдък. Магьосникът го нарича „Мозък на съвършенството“. Но ето най-важното: когато започнем да мечтаем за по-големи неща, да учим по-бързо и да издигаме нивото си на креативност, продуктивност и изпълнение, древният мозък и Мозъкът на съвършенството влизат в конфликт. Между тях започва война. Примитивният мозък усеща нашето израстване, разбира, че напускаме безопасния пристан на познатото и се активизира, защото изоставяме традиционните начини на съществуване. Той усеща заплахата – макар заплахата да е съществено важна за личния ни възход и професионалния ни напредък. Ние на всяка цена трябва да се впуснем в тези неизследвани пространства, където живее възможността, за да се сближим с първичния си гений и да станем всичко онова, за което сме предназначени. Знанието, че имаме по-високи нива на талант и смелост, които ни предстои да достигнем, изпълва човешкото сърце с огромно вълнение. Това познание е едно от най-големите съкровища, заради които си заслужава да живеем. Видният психолог Ейбрахам Маслоу заявява: „Ако планирате да бъдете нещо по-малко от човека, който сте способни да станете, вероятно ще бъдете нещастни до края на живота си“. Но амигдалата превключва на по-висока скорост, когато напускаме познатото и опитваме нещо ново. Nervus vagus, блуждаещият нерв, се задейства и се освобождава хормонът на страха кортизол. И ние започваме да рушим точно тези намерения и дела, които нашия Мозък на съвършенството толкова интелигентно иска да осъществим. – Това обяснява защо толкова малко хора са високо креативни и изключително продуктивни – отбеляза художникът. – Когато напускаме зоната на личното си удобство, древният мозък се задейства. Когато увеличаваме уменията си и издигаме влиянието си, той се плаши от промяната. – Точно така – каза одобрително мистър Райли. – После се освобождава кортизол, възприятието ни се стеснява, дишането ни става по-плитко и влизаме в режим „бий се или бягай“. – Висшият ни разум иска да се развиваме, да еволюираме, да правим по-съвършени неща, да водим по-добър живот и да вдъхновяваме света – продължи художникът. – Но започва битка между нашите два мозъка. И древният, по-нисшият, по-примитивният мозък във всички нас иска да спре еволюцията ни. – Точно така – каза милиардерът и двамата чукнаха юмруци. – И по този начин, говорейки за втория фокус на хората, които променят историята, от модела, който ни обясняваш – освобождаването от нещата, които отвличат вниманието ни, то според мен точно заради този страх, пред който се изправяме, се втурваме към възможно повече развлечения, за да се почувстваме по-добре, пък било то и само за минута – каза с известно колебание предприемачката. – Съвсем вярно – потвърди милиардерът. – И за да избягаме от дискомфорта, който се явява в нас, когато познаем по-отблизо присъщия си гений. – Това за мен е голямо откровение. – Художникът не можеше да сдържи ентусиазма си. – Ти току-що ни обясни причините, поради които нашето общество е толкова пристрастено към развлеченията. И защо повечето хора не могат да изживеят своето величие. И сигурно заради това креативните и продуктивни хора са истинските воини в нашето общество. Ние трябва да се изправим не само пред обидите от нашите противници и стрелите на онези критици, които не разбират изкуството ни, но е нужно още да имаме куража да пренебрегнем алармените сигнали на нашия древен мозък, който ни убеждава да не се пресегнем към нашия блясък. – Поетично се изразяваш, приятелю мой! – възкликна весело милиардерът. Той пак изпълни малкия си танц. Икономката, която метеше верандата, само поклати глава. – Нужно е страхотно количество кураж, за да усетиш ужаса от истинското лично и професионално израстване – и да продължаваш напред – дори когато имаш чувството, че умираш – каза милиардерът. – Но да продължиш, когато се страхуваш, е начинът, по който се превръщаш в легенда. Вие, приятели, сте творци, строители на велики неща. А всички строители непрестанно се борят със страховете си, ден след ден, за да достигнат по-висши нива на умение, въздействие и свобода като хора. О-о – а фантастичната награда, която ще получите, когато напълно проявите силните страни и талантите си, не е само резултатът от героичните ви усилия. Тя е и човекът, който ще станете, като напредвате през огъня на страховете и жегата на изпитанията си в процеса към съвършенството. Научавате кой сте, виждате способностите си по-ясно, увереността ви се увеличава, все по-малко са ви нужни похвалите на тълпата и започвате да водите автентичен живот, вместо онзи пластмасов живот, произведен от един свят, който не иска да сте свободни. Милиардерът отпи от бутилката си с вода и продължи да обяснява колко важно е да се освободиш от мъртвата хватка на смартфона и дигиталните развлечения. – И в този случай да бъдете член на Клуб „5 сутринта“ може да има магическо въздействие – каза той на публиката си от двама души. – Един начин, по който великите мъже и жени в света са избягвали сложността, е, като въвеждат спокойствието и тишината в началото на своите дни. Тази красива дисциплина им е давала абсолютно необходимото време далече от свръхстимулирането, за да вкусят самия живот, да възстановят запасите си от креативна енергия, да развият висшия си аз, да помислят върху това колко щастливи са всъщност и да усъвършенстват добродетелите, според които да прекарат живота си. Много от хората, които са допринесли за напредъка на нашата цивилизация, са споделяли навика да стават преди разсъмване. – Ще ни кажеш ли имената на някои от тях? – попита предприемачката. – Джон Гришам, прочутият писател, е един от тях – отговори милиардерът. – Други видни последователи на ранното ставане са Волфганг Амадеус Моцарт, Джорджия О’Кийф, Франк Лойд Райт и Ърнест Хемингуей, който е казал, че рано сутрин „няма кой да те безпокои, може да е хладно или студено, заемаш се с работата си и докато пишеш, се стопляш“. – Бетховен е ставал призори – каза художникът. – Всички велики хора са прекарвали много време в усамотение – допълни милиардерът. – Самотата – от този вид, който можеш да получиш преди слънцето да изгрее – умножава силата, експертизата и връзката с човешката ти същност. И издигането ти изисква усамотение. Разбирате ли, може или да прекарате целия ден сред хора, като бърборите безкрайно по телефона си за хиляди безсмислени неща, или да промените света, като използвате таланта си, усъвършенствате уменията си и се превърнете в светлина, която издига всички нас. Но не може да направите и двете. Психологът от Принстън Илдар Шафир използва термина „когнитивна честотна лента“, за да обясни, че всяка сутрин когато се събудим, имаме ограничено количество умствен капацитет. И ако насочим вниманието си към многобройни влияния – като започнете от новините, съобщенията и онлайн платформите и стигнете до семейството, работата, физическата форма и духовния ни живот – оставяме парченце от фокуса си върху всяка дейност, която извършваме. Това е изключително важно прозрение, върху което трябва да помислим. Нищо чудно, че повечето от нас към обед вече се съсредоточават трудно върху важните задачи. Изчерпали сме честотната си лента. Софи Лирой, професор по икономика от Университета на Минесота, нарича съсредоточаването, което насочваме към развлечения и други стимули, „остатък от внимание“. Тя е установила, че хората са далеч по-непродуктивни, когато постоянно прекъсват работата си, като по цял ден се заемат ту с една, ту с друга задача. Защото насочват ценни части от вниманието си към толкова много различни занимания. Решението е точно това, което предлагам аз: вместо да се впускате в безмилостен мултитаскинг, във всеки даден момент да работите само върху една дейност с висока стойност – и го правете в спокойна обстановка. Алберт Айнщайн обяснява това прекрасно: „Само човек, който се посвещава на една кауза с цялата си сила и душа, може да наистина да овладее дадена област. Поради тази причина овладяването на нещо изисква този човек да даде всичко от себе си“. Всъщност това е една от най-грижливо пазените тайни на виртуозите и хората, които променят историята. Те не разхвърлят своята когнитивна честотна лента. Те не разреждат креативните си таланти, за да преследват всяко приятно развлечение и всяка привлекателна възможност, които се явяват по пътя им. Не, вместо това те упражняват жестоката дисциплина, изискваща да вършиш само малък брой неща – но на ниво абсолютно световна класа. Великите хора разбират, че е много по-добре да създадеш една творба – истински шедьовър – която ще остане за поколения напред, вместо хиляда проекта, в които не личи никакъв гений. Помнете също и това: часовете, които 95% от хората прахосват, 5% на върха високо ценят. Пет сутринта е времето с най-малко неща, които отвличат вниманието ни, време на най-голямо човешко щастие и най-голямо спокойствие. Затова използвайте добре този Час на победата. Ще направите квантови скокове в продуктивността си, както и в личното си усъвършенстване. Не искам да навлизам много повече във фактите от неврологията, които тази сутрин споделих с вас, а и съм планирал една страхотна изненада. Но за днес има още една идея, която с удоволствие ще споделя с вас двамата. Нарича се „транзиентна хипофронталност“. – Транзиентна какво-какво? – попита художникът и се засмя. Милиардерът отиде до една внушителна палма с дебело стъбло, по което си личеше, че е много стара. Под него имаше дървена маса с кръгъл плот, избелял от слънцето. Върху дървото беше грижливо изрязан един модел. Щяхте да бъдете дълбоко впечатлени – и щеше да ви стане много интересно – ако можехте да го видите. Милиардерът се покашля и отпи глътка лимонов чай. След малко започна да си прави гаргара. Да, гаргара. После продължи урока. – Когато станеш рано и си съвсем сам, далече от свръхстимулирането и шума, вниманието ти не се разкъсва от технологията, срещите и другите сили, които ограничават максималните продуктивност – каза замислено той. – И тогава префронталният кортекс, тази част от мозъка ти, която отговаря за рационалното мислене, както и за постоянните тревоги, за известно време наистина изключва. Прекрасна информация, нали? Това е „транзиентната“ част на транзиентната хипофронталност. Това настъпва само временно. Безкрайните анализи, размисли и стресиращи мисли спират. Преставате да се мъчите да разберете всичко и да се тревожите прекалено за неща, които вероятно няма никога да се случат. Мозъчните вълни превключват от обичайния бета режим към алфа режим и понякога още по-надолу до състояние тета. Усамотението, тишината и спокойствието на зората задействат и отделянето на невротрансмитери като допамин, горивото на вдъхновението, което така добре служи на свръхпроизводителните хора, и серотонин, красивия наркотик на удоволствието. Автоматично и естествено влизате в онова, което вече нарекох „състояние на поток“. Това е върховната нагласа, в която влизат всички изключителни хора – най-добрите цигулари, спортистите, превърнали се в икони, елитните шефове, блестящите учени, предприемачите, които изграждат империи и легендарните лидери – когато създават най-добрите си произведения. – Когато си направите този подарък – малко утринно спокойствие далече от работата си, вградената способност на всеки човешки мозък да навлезе в царството на чистия гений се активира. Прекрасната новина за вас двамата, приятели, е, че с подходящите ходове може често да влизате в това състояние на страхотна производителност и то да настъпва с абсолютна предвидимост. – Транзиентна хипофронталност. Много полезен модел – заяви предприемачката, като внимателно пъхна смартфона в джоба на шортите си. – Целият свят би се променил, ако хората знаеха тази информация – каза художникът. – Съвсем вярно – съгласи се милиардерът. – Но и в този случай трябва да отдам цялата заслуга за тази философия, която споделям с вас – както и трансформационната методология, през която скоро ще преминем заедно, за да можете да приложите на практика цялата тази могъща информация – на Магьосника. Той е най-големият ми учител. А и без капка съмнение най-издигнатото човешко същество, което познавам. Находчивостта без интегритет не ме впечатлява. Необикновената дарба, лишена от изключително съчувствие, е безсмислена. И да, ако всеки човек на тази планета научи този материал и после поеме задължението да го приложи, целият свят щеше да напредне. Защото всеки от нас щеше да придобие и да живее с латентната сила да постига изключителни резултати. И всички щяха да се превърнат в абсолютно забележителни хора. Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|