Клуб "5 сутринта"
Изтегляне 1.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРОТОКОЛЪТ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА НАВИЦИ
| И не е важно колко тясна е вратата,
И колко наказания те чакат. Аз съм си господарят на съдбата И капитан на своята душа. – Най-великите хора, гениите и героите на цивилизацията до един са имали труден живот – продължи милиардерът. – Те са се подготвяли упорито. „Играели са отвъд болката“, както се изразяват много супер спортисти днес. Преследвали са ожесточено потенциала си. Били са амбициозни, неудържими и жестоки, когато ставало дума за пълното капитализиране на най-големите им възможности. Латинският корен на думата passion означава „страдам“. Тези жени и мъже са страдали за своите мечти, идеали и стремежи. Страдали са, за да усъвършенстват уменията си и са се жертвали, за да постигнат съвършенство. Понесли са огромни мъки, докато напреднат в своята област и се преборят с изкушенията. И трябва да ви кажа, тези забележителни хора са страдали и за състоянието на света. Да играеш на дребно с таланта си принизява нашия свят. Защото планетата става победна без вашето величие. Изведнъж милиардерът падна на колене. После се просна на пода и затвори очи, като сключи ръце над сърцето си. После захърка. Силно. – Какво по дяволите правиш сега, братко? – попита художникът, едновременно смутен и развеселен. – Доброволно неудобство – беше бързият отговор. Разнесе се още хъркане. – Искам си плюшеното мече! – извика той. – И пижамката. После Стоун Райли започна да смуче пръста си. – Той е невероятен – засмя се предприемачката, като очевидно се забавляваше от поредната шега на ексцентричния милиардер. Сега той се усмихваше и изглеждаше доволен както от комедийния си талант, така и от необикновената си способност нагледно да научи учениците си на нещо. Все още легнал на земята, той каза: – Най-добрият начин да изградиш силна воля е доброволно да се подложиш на неудобства. Магьосникът ги нарича „Засилващи сценарии“. Когато бях много по-млад и способността ми да се командвам, за да направя каквото трябва, когато не исках да го правя, беше много по-малка, лесно се поддавах на маловажните си желания. Мускулите на самодисциплината ми бяха меки, защото не ги упражнявах. Магьосникът знаеше, че трябва да стана много по-силен, за да възприема режима на ставане в 5 сутринта – така че да го запазя през цялата си кариера. Затова той ме караше активно да се поставям в трудни ситуации. И магията подейства. – Какъв вид ситуации? – попита художникът. – Веднъж седмично спях на пода. – Сериозно ли говориш? – попита предприемачката. – Наистина ли? – Абсолютно – потвърди милиардерът. – И започнах всяка сутрин да вземам студен душ. Два пъти седмично гладувах, както правят много от извисените мъже и жени по света, за да капитализират и проявят първичната си сила. Забележително е колко много време спестявах през периодите, в които гладувах. И е поразително колко се проясняваше мисълта ми и колко енергия имах. О, и когато съм в мансардата си в Цюрих, за да работя върху издръжливостта и силата на характера си, правя някои тежки зимни тренировки, като пускам снега през прозореца и стоя само по тениска и шорти. Милиардерът се изправи. – Точно това ви говоря, откакто дойдохме в Тадж Махал: вие притежавате способността за самоконтрол от световна класа. Научните изследвания го потвърждават. Тайната е да накарате мозъка си да изгражда нови неврални пътища и да принудите мускулите на волята да се свиват и разгъват, като съзнателно тренирате тези естествени ресурси до най-висока степен. По този начин всеки може да стане толкова силен, смел и непобедим, че каквито и пречки да срещне и с каквито и трудности да се сблъска, да продължи по пътя си, за да достигне славната си цел. Защо според вас военноморските „тюлени“ и членовете на силите за специални операции – воини с наистина силна воля – активно се подлагат на такива потенциално смазващи духа сценарии? Всички тези дълги бягания под дъжда, с тежки раници. Пълзене през калта в полунощ. Хранене с брутална храна и живот в спартански условия. Изправяне пред страха, приемайки изпитания като скок в океана от скалите, скок заднешком и с вързани очи, или тежки тренировки, включващи психологическа деградация, за да се научат да се справят с това, което най-много ги ограничава. Вижте, приятели, храбростта – и способността да вършите трудните неща, необходими за да проявите напълно величието си – не е божествен дар. Не. Ни най-малко. Тя е доброволна практика. Издръжливостта – и желязната воля – изисква всеотдайност. Затова силно ви препоръчвам да започнете да задушавате демоните си, да убивате драконите си и да прегръщате чудовищата си, като се впускате в най-трудните неща. Това е най-сигурният път към съвършените постижения и такъв личен живот, от който накрая само ще се гордеете. Знаете ли, сега се сещам за ирландския драматург Джордж Бърнард Шоу. Онзи тип с готината брада – добави милиардерът смутено. – Виждали ли сте снимката? – Аз не съм – отговори художникът. – Трябва да я видиш, страхотна е – отбеляза милиардерът. После той щракна с пръсти осем пъти. Един непознат глас се провикна отнякъде в мавзолея: – Разумният човек се приспособява към света: неразумният настоява да приспособи света към себе си; следователно целият прогрес зависи от неразумния човек. Гласът замълча. – Това са думи на Джордж Бърнард Шоу от пиесата му „Човек и свръхчовек“, драма в четири действия, написана през 1903 година. Всъщност искам да кажа следното: когато става дума за реализирането на дарбите, талантите, възхитителните амбиции и инстинкта да промените света по начин, който най-много ви импонира, никога, никога недейте да се държите като разумни хора. Милиардерът замълча и после направи нещо, което двамата му ученици не го бяха виждали да прави до този момент. Той целуна лявата си ръка на мястото между показалеца и палеца. – Трябва да обичате себе си, преди да можете да издигнете света, между другото – промърмори с усмивка той. – Вдъхновяващо – призна художникът. – Това, което е казал Джордж Бърнард Шоу. – Научните изследвания показват, че да тренирате волята си, докато я развиете максимално, е сред коронните постижения в един епичен живот – продължи милиардерът. – Уелският пътешественик Хенри Мортън Стенли отбелязва, че самоконтролът е по-необходим от барута. – Определено вдъхновяващо – повтори предприемачката. – Вижте – каза милиардерът. – Абсолютен мит е, че видните спортисти, легендарните художници и най-уважаваните държавници са притежавали повече вродена сила на волята, отколкото другите хора. Това е една голяма лъжа. Истината е – заяви той, – че те са започнали като всички други и са станали изключителни. И чрез упорита практика и постоянни тренировки, за да изградят отлични всекидневни навици, способността им да контролират желанията и изкушенията си е станала толкова силна, че обществото ги е възприело като супермени. – Малките, всекидневни, наглед незначителни подобрения – когато се правят постоянно в продължителен период от време, дават изумителни резултати – каза художникът, повтаряйки ценната „мозъчна татуировка“, която беше възприел в това вълшебно пътуване. Той протегна ръка към предприемачката. – Точно така – потвърди милиардерът. – Онова, което за човешкото око изглежда невидимо и безкрайно малко засилване на волята – ако се извършва всеки ден – ще ви превърне в Микеланджело, Да Винчи, Дисни, Шопен, Коко Шанел, Роджър Банистър, Пеле, Марк Аврелий или Коперник след дълго време на тренировки. Всички истински гении са започнали като обикновени хора. Те обаче са работили върху изграждането на силата си толкова много и толкова често, че представянето им на световна класа е започнало да става автоматично. Ето друга „мозъчна татуировка“, на която ме научи Магьосникът: Хората, превърнали се в легенда, са тренирали и са се представяли грандиозно толкова дълго време, че са забравили как да не се представят грандиозно. – И така, на практика откъде да започнем? – попита предприемачката. – Защото знам, че и двамата искаме да имаме повече самодисциплина и отлични навици до края на живота ни. Особено да ставаме в 5 сутринта. – Елате с мен – каза милиардерът. Мистър Райли ги поведе по един коридор през няколко тъмни стаи. Влязоха в малко помещение. В единия ъгъл имаше черна дъска. Милиардерът взе парче тебешир и нарисува тази диаграма: – Този прост модел е основан на най-новите изследвания върху оформянето на навиците – започна той. – Началната ви точка е да създадете някакъв вид „спусък“. За да възприемете ритуала на ранното ставане всяка сутрин, ви трябва нещо съвсем просто, например да държите старинен будилник до леглото си, който да звъни в 5 сутринта. Когато отидем в Рим, ще ви обясня защо в спалнята си не трябва да имате никакви смартфони и компютри. – В Рим? – възкликнаха едновременно художникът и предприемачката. Милиардерът не им обърна внимание. – След като разположите този „спусък“ – будилника – на място, следващата стъпка – както виждате на диаграмата – е да изпълните режима, който искате да програмирате в себе си. – Това означава да станем от леглото, нали? – попита предприемачката. – Да – каза милиардерът. – Звучи очевидно, но трябва да скочите от леглото веднага, преди логичният ум – префронталният кортекс – да може да ви измисли куп извинения защо трябва да продължите да спите. Точно в този момент, като станете от леглото, изграждате невралната верига на ранното ставане в мозъка си чрез силата на невропластичността. И помнете: мозъчните пътища, които се стимулират едновременно, се свързват в могъща неврална магистрала след време. Точно в тази секунда, когато сте изправени пред избора да си останете в леглото или да станете и да започнете сутринта си по един прекрасен начин, получавате шанс да засилите волята си. В началото е неприятно, знам. – Всяка промяна е трудна отначало, объркана в средата и прекрасна накрая – прекъсна го художникът, повтаряйки друга „мозъчна татуировка“ на Магьосника. – Да – съгласи се милиардерът. – Следващата стъпка от модела за програмиране на нов ритуал е непременно да предвидите някаква награда. Наградата е това, което предизвиква и после засилва желанието ви да изпълните новия навик. Винаги използвайте силата на наградите за постигане на победите си. И така, да допуснем, че правите това, което знаете, че е правилно, вместо да изберете по-лесното, и бързо скочите от леглото – веднага щом будилникът звънне. Ще ви обясня какво точно да правите през вашия Час на победата от 5 до 6 сутринта, когато разгледаме Формулата 20/20/20. – Приятелю, кога най-после ще ни научиш на тази формула? – прекъсна го художникът. Той не го каза грубо. Ако бяхте в това помещение с тези тримата, щяхте да усетите, че задава този въпрос само защото много се интересува от Метода 5 сутринта. Това беше всичко. – Формулата 20/20/20 е предмет на урока ни утре сутрин – каза милиардерът крайно любезно. – Засега нека се съсредоточим върху третата стъпка от диаграмата. Трябва да подготвите награда. Това е от основно значение, за да създадете трайно поведение, според видните изследователи на волята. Наградата за ставането със слънцето може да бъде един хубав тъмен шоколад за десерт на обяд. Може да бъде да поспите по-късно през деня – друг любим навик на най-креативните хора на планетата. Може да бъде книга, която сте искали да купите за библиотеката си. Сами ще намерите онова, което е най-подходящо за вас. – Разбрах – каза предприемачката. Тя вече беше сигурна, че цялата тази информация значително ще подобри работата ѝ във фирмата, драматично ще извиси Умствената, Сърдечната, Здравната и Духовната ѝ нагласа – и ще я отведе към един наистина прекрасен живот. – Добре. Така стигаме до последната стъпка в диаграмата – каза милиардерът и посочи с тебешира думата „повторение“ на черната дъска в тази стая в Тадж Махал. – Начинът да се справите с най-слабите импулси на нисшия си аз и да се освободите от ненаситните желания и изкушения, които блокират най-доброто във вас, е безкрайно повторение на новото поведение, което се мъчите да възприемете. Думата, която ми идва наум на това място, е непоколебимост. Бъдете непоколебими в решимостта си да останете членове на Клуб „5 сутринта“ за цял живот. Дайте си това обещание, което ще промени живота ви, и го спазвайте абсолютно точно и без да търсите извинения. Всеки път, когато изпълните обещанието си, ще задълбочавате връзката си с независимия си аз. Всеки път, когато ставате призори, ще пречиствате характера си, ще усилвате волята си и ще разпалвате пламъка в душата си. Вие сте двама прекрасни хора и това, което се мъча да ви помогна да разберете, е, че истинското ви величие не се проявява в онези външни моменти, когато имате публика, а под меката светлина на ранното утро, когато сте сами. Ще станете непобедими в света с това, което правите, когато никой не ви гледа. – Чела съм доста за най-добрите спортни отбори – каза предприемачката. – Наистина ми помогна да изградя прекрасни екипи в моята компания. И ако има едно нещо, което научих, то е, че печелещият отбор стига до победата не толкова поради начина, по който играе в последните секунди на финалния мач, колкото поради дисциплината, която е показал на тренировките. – Точно така – съгласи се милиардерът. – Блестящите ходове в последните секунди на мача от шампионата са автоматични – резултат от изморителни часове на повторение на тези прекрасни ходове по време на тренировките. „Уместно наблюдение”, помисли си художникът. – Искам да разгледаме още един учебен модел тази сутрин, преди да ви пусна да си вървите, модел, от който ще ви стане невероятно ясно, че възприемането на всеки навик протича в един шейсет и шест дневен процес. Но първо нека да споделя още няколко практически страни за самодисциплината. – Прекрасно – отговори художникът. – Днешният урок е важен за мен. Знам, че ще ми помогне да се справя със склонността да отлагам за после и съм сигурен, че ще подобри качеството на работата ми. А и вече имам напредък по калибрирането на физическата си форма. – Той има напредък – съгласи се предприемачката и намигна. – Е, само помнете, че волята отслабва, когато се измори. Учените наричат това състояние „изтощение на егото“. Всяка сутрин се будите със заредена напълно батерия на самоконтрола. Затова искам да вършите дейностите, които са най-важни за възхода на вътрешните ви империи по времето, когато капацитетът ви е най-голям – в 5 сутринта. Ето най-важното: с напредването на деня, докато участвате в срещи, проверявате съобщения и изпълнявате задачи, способността ви да се саморегулирате намалява – както и способността ви да се борите с изкушенията и да контролирате импулсите, породени от някаква слабост. Фактът, че човешките мускули на дисциплината се изморяват от цялото това вземане на решения, обяснява защо толкова много изключително успели хора накрая правят нещо глупаво, което съсипва кариерата им. Те се поддават на някакъв подтик, който става причина за падението им, защото цял ден са вземали важни решения. До вечерта в батерията им не остава воля, за да контролират желанията си. – Супер интересно – отбеляза предприемачката. – Това обяснява много неща. – И така, най-важното е почивка и възстановяване на мускула на самоконтрола – обясни милиардерът. – Никога не позволявайте той да се преумори. Силата на волята ви наистина е най-малка, когато сте най-изморени. В това се съдържа ключова истина, върху която да градите. Вземаме най-лошите си решения и правим най-погрешния си избор, когато сме изтощени. Затова не позволявайте да се изтощите. Точка. Имам могъщ урок за това как най-добрите на света предпазват безценните си активи, включително силата на волята чрез забравеното изкуство на личното обновление – планирал съм го за по-нататък. Мистър Райли се закашля. Тревожна, гърлена кашлица. Не беше нещо несериозно. – О, трябва също така да знаете – продължи той, като се посъвзе, – че научните изследвания подкрепят една друга теза – външният ред увеличава дисциплината ви. Ето защо Стив Джобс е държал работното му място в NeXT да бъде минималистично и боядисано в бяло. Бъркотията понижава самоконтрола, а и краде от ширината на лентата на познавателната ви способност. – Може би затова толкова много от така наречените гении носят една и съща униформа всеки ден – отбеляза художникът. – Те искат животът им да е подреден и организиран. И разбират, че всяка сутрин се будим с ограничено количество воля, както и психически фокус. Затова вместо да прахосват тези ценни дарове, като ги разхвърлят върху много тривиални решения, като какво да облекат и какво да ядат, те автоматизират възможно най-много неща, за да концентрират висшите си способности върху малък брой важни дейности. Сега разбирам още по-добре как гениите стават такива. Ако всеки ден се занимавах само с изкуството си и съвсем малко други неща, нямаше да страдам от „умора от вземане на решения“, както го наричаш ти. А това би означавало, че няма да прахосвам толкова много време вечер – и да правя толкова много погрешни избори в края на деня, например да гледам глупави телевизионни предавания, да ям толкова много боклучеста храна и да пия толкова много текила. – Добре – заяви милиардерът. – Вие, хора, вече ясно знаете, че „всяка промяна е трудна отначало, объркана по средата и прекрасна накрая“. Би трябвало да възприемете това прозрение като автоматично убеждение в Умствената си нагласа. Сега нека превърнем могъщата „мозъчна татуировка“ на Магьосника в ефикасен модел, който обяснява трите фази, през които преминава възприемането на всеки навик и така да разполагате с още повече гориво, за да прегърнете режима на ставане призори. Това, което ви предстои да научите, много ще ви хареса. Обещайте ми да усилите слуха си докрай, докато разглеждаме този въпрос. После ще приключи урока за тази сутрин. – Обещаваме – отговориха предприемачката и художникът в един глас. – Честна дума? – попита милиардерът и вдигна кутрето си. – Да – отговори предприемачката и го хвана с нейното кутре. – Да – съгласи се художникът и направи същото. – Страхотно – възкликна възторжено милиардерът. Един от гардовете, които бяха въвели тримата приятели в Тадж Махал, влезе и извади диаграма от раницата си. Освети я с фенерчето си, за да я виждат всички. Диаграмата, която се разкри пред очите им, ще видите на следващата страница. ПРОТОКОЛЪТ ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ НА НАВИЦИ – При програмирането на всеки нов навик ще преминете през един първоначален период на разрушаване – каза мистър Райли и посочи първата фаза на диаграмата. – Упорствайте и определено ще се придвижите към втория етап на процеса, в който се оформят новите неврални пътища и започва истинското възприемане. Това е „обърканата” среда. Накрая, като се придържате към практиката си да превърнете всеки нов режим в нормален начин на съществуване, ще стигнете до крайния – и прекрасен – етап: интегриране. Цялото упражнение отнема приблизително шейсет и шест дни, според данните от изследванията на Юнивърсити Колидж Лондон. Магьосникът нарича в учението си този мощен факт 66-дневния минимум. Шейсет и шест дни тренировки, за да стане един нов навик ваш. Така че не се отказвайте след няколко дни, няколко седмици или дори след два месеца. За да станете член на Клуб „5 сутринта изпълнявайте обещанието, което сте дали поне шейсет и шест дни. Каквото и да се случи. Правете само това нещо и останалата част от живота ви ще бъде несравнимо по-добра. Обещавам ви го от цялото си сърце – каза милиардерът. – Вижте, промяната отначало е трудна. Ето защо Магьосникът нарича първия етап „Разрушаване“. Ако началото не беше трудно, нямаше да бъде истинска промяна. Предполага се, че ще е трудно, защото пренаписвате старите модели в съзнанието си и разрушавате старите начини на действие. И пренаписвате старите програми на сърцето и емоциите си. Знаете ли защо космическата совалка изразходва повече гориво през шейсетте секунди след излитането си, отколкото за цяла обиколка около Земята? – Трябва да се справи с мощната сила на гравитацията след излитане – каза уверено художникът. – Точно така – потвърди милиардерът. – Нужно ѝ е голямо количество гориво, за да преодолее тези първоначални сили и да достигне космическа скорост. Но когато това се случи, инерцията влиза в действие и совалката продължава нагоре. Първата фаза при изграждането на всеки нов навик – етапът на разрушаване – е точно такъв. Трябва да преодолеете дълбоко вкоренените си навици, господстващите ритуали и традиционните начини на работа. Трябва да се издигнете над собствените си гравитационни сили – докато достигнете космическа скорост. В началото е много трудно. Няма да ви лъжа – и двамата се справяхте много добре със ставането в 5 сутринта, докато бяхте с мен. Но през тези двайсет и два дни на първия етап ще срещнете големи трудности. В това няма нищо лошо – то е само част от процеса на възприемане на нов навик и всеки, който се стреми към върховна продуктивност и по-богат живот, трябва да премине през него. За повечето хора, готови да стават призори, всеки ден от тази първа фаза е труден. Те имат желание да се откажат. Оплакват се, че ранното ставане не е за тях. Че не са пригодени за този режим и че просто не си заслужава страданията. Ще ви дам един прост съвет: Продължавайте на всяка цена. Постоянството ще ви отведе до прага на съвършенството. Нещата, които ни се струват най-трудни, са и нещата, които са най-ценни. Припомняйте си, че да правите трудни неща, които са много важни, е начинът, по който хората, постигнали най-много, и най-големите герои на нашата цивилизация са спечелили силата си. Помнете и следното правило: когато сте изправени пред избор, винаги избирайте онова, което изисква най-много усилия, увеличава израстването ви и допринася за разгръщането на дарбите, талантите и личната ви сила. Затова когато изпитвате желание да се откажете, упорствайте. Скоро ще стигнете до следващия етап. И разберете, че негативните мисли, емоциите на раздразнение и силното желание да се предадете са нормална част от процеса на въвеждане на всеки нов режим. Първите двайсет и два дни по определение трябва да ви се сторят като мека форма на мъчение. – Защото през първия етап разрушаваме старите навици, за да можем да възприемем нови, нали така? – попита предприемачката. – Точно така – потвърди милиардерът. – А само защото преди не сте можели да направите нещо, не означава, че няма да можете да го направите сега – добави той и кимна окуражаващо. – Трябва да повторя това, което ви казах, за да го разберете абсолютно: ако отначало не е трудно, няма да има истинска – и ценна – промяна. Обществото ни е програмирало да мислим, че тъй като отначало е трудно, значи се случва нещо лошо. И трябва да прекратим това, което правим. И да се върнем в безопасния пристан на предишната си нормалност. Този начин на действие означава нулев растеж и нулева еволюция към върха. Нулева. – Звучи толкова вярно – съгласи се предприемачката. – Всички, които познавам, повтарят едни и същи познати неща всеки ден. Добре, може би не всички, но определено повечето хора. Едни и същи мисли, едно и също поведение, едни и същи движения. – Истината не е, че не могат да се променят – каза мистър Райли. – Истината е, че просто не са решили да подобрят нещата и после да не се отказват от този процес достатъчно дълго, така че невробиологията им, както и психиката, физиологията, емоционалността и духовността им да извършат естествените си чудеса. Както знаете, всичко, което сега ви се струва лесно, някога ви е било трудно. После милиардерът помоли гарда за фенерчето и го насочи върху тази част на диаграмата, свързана с втория етап на усвояване на навици. – Благодаря, Кришна – каза му той и продължи: – Вижте тук – всяка промяна е объркана в средата. Етап две се нарича „Възприемане“ и донякъде прилича на нещо като домашен ремонт. Старите основи трябва да бъдат съборени, за да могат да се изградят нови, много по-добри. През този етап ще се чувствате объркани, стресирани и отчаяни. Още повече ще искате да се откажете – и да отхвърлите решението си да станете член на Клуб „5 сутринта“ като ужасно. Ще копнеете да останете в топлото си легло и да продължите да броите овце. Трябва само да знаете и да вярвате, че всичко върви добре. Всъщност много добре. И макар да не го виждате, напредвате още повече в привикването да ставате рано до края на живота си. Скоро нещата ще станат по-лесни. Наистина е така. Сега само минавате през втория етап на процедурата. И само ви се струва, че нещата са объркани. Само ви изглеждат хаотични. Реалността е, че преживявате красиво израстване. И се приближавате към изцяло ново ниво на живот. „Във всеки безпорядък се крие някакъв таен ред“, казва прочутият психолог Карл Юнг. – И така, когато въвеждате този безценен нов утринен режим, всички пластове в структурата на мозъка ви се разместват, докато създавате новите неврални пътища. Всъщност целият ви организъм се преустройва. Намирате се в изцяло непозната територия. Пускате зелени филизи. Пътувате през синия океан. Покорявате нови територии на собствените си възможности и достигате по-високи вселени на оптимизирането си като хора. В този период нивото на кортизола, хормона на страха, се повишава, затова през голяма част от времето ще изпитвате страх. Всичко, което се случва в мозъка ви, изисква огромни запаси от енергия. Ето защо в етап две, когато възприемате новия навик, често ще се чувствате изтощени. Древните мъдреци, визионери и философи наричат тази дълбока лична трансформация „Тъмната нощ на душата“. Онова, което досега е било гъсеница, трудно – и все пак по вълшебен начин – се превръща в пеперуда. Мистиците описват дълбоката и истинска промяна като пътуване, в което няколко пъти умирате по малко. Старото аз трябва да умре, за да се прероди в по-добро аз. Магьосникът казва, че „за да се издигнете до величие, трябва да преминете през унищожението на слабостите си“. Силни думи, признавам. Но гуруто казва истината. Във втория етап понякога може дори да имате чувството, че всичко се разпада. Но всъщност всичко си идва на мястото – при това още по-добре. Човешкото възприятие често не е реалността, както научихте. То е образът от лещата, през която виждате света. Факт е, че илюзията за безопасност е много по-смъртоносна, отколкото издигането ви към съвършенството. Ще прекарате около двайсет и два дни в процеса на етап две. И трябва просто да знаете, че ще получите неизмерими награди. – Много ми харесва всичко, което ни казваш – намеси се художникът. – Ще възприема навика да ставам рано до края на живота си – дори това да ме убие – обеща той пред себе си. Милиардерът помълча и после продължи: – Минавал съм през този процес на отхвърляне на старото и промяна многократно. Всеки път, когато искам да придобия нов навик, по-голямо умение или дори по-дълбоко вътрешно убеждение, преминавам през този цикъл на смърт и прераждане. И трябва да ви кажа, винаги имам чувството, че това е краят. Понякога ще бъдете много изплашени, известно време много изморени и объркани от това, което ще ви шепне тъмният глас на вашето его. Понякога дори ще имате чувството, че полудявате. Ето защо толкова малко хора се заемат с тази работа. И защо толкова малко достигат разредения въздух на епичното представяне и упражняват силно въздействие върху обществото. Този спорт е само за истински воини. Той изисква огромен кураж, изключително убеждение и необикновена сила на характера. Вие притежавате всичко това в себе си. Трябва само да решите да го приложите. И както казах, с практика и търпение, всичко ще стане по-лесно. И след време ще стане автоматично. – Добре, хора – каза милиардерът и плесна с ръце като футболен треньор, който насърчава играчите. – Знам, че прекрасно разбирате това. Затова да продължаваме напред. Упорствайте в процеса на възприемане на новия навик, като разградите старите модели, което се случва през първия етап. После продължете с изграждането на новите неврални вериги в мозъка си, което става благодарение на невропластичността и изграждането на по-добри пътища в емоционалната ви страна през втория етап. Направете това и почти сигурно ще достигнете третия етап, последната част от издигането ви: „Интегриране“. Помнете: всяка промяна отначало е трудна, объркана в средата и прекрасна накрая. Милиардерът направи пауза, усмихна се леко и после докосна с ръце пръстите на краката си. Изправи се и пак целуна същото място на ръката си. После продължи: – Този последен етап е, когато всичко си идва на мястото – обясни той, – и започвате да усещате предимствата на фантастичната си решителност да станете член на Клуб „5 сутринта“ до края на живота си. Скоро ще стигнете до края на приблизително шейсет и шест дневния период, необходим, за да може човешкият мозък – и организъм – да бъде програмиран за новия навик. Сега е време да отпразнувате успеха си. Минали сте през първоначалното разрушаване на старото, справили сте се с опасностите и хаоса на средната фаза и сте излезли от другата страна по-силни, по-умели и с по-добро познание за висшата си – непобедима – природа. Сега сте следващата версия на най-големия си аз, способни сте да играете за по-големи залози, да повлияете на повече хора с прекрасната сила на личния си пример и да бъдете по-полезни на света, защото сте си възвърнали повече от първичния си героизъм. Всичките ви усилия, жертви и страдания, неотклонното постоянство и блестящата храброст се обединяват през този етап, като новият навик, върху който сте работили, се интегрира на психологическо, емоционално, физическо и духовно ниво. И се превръща в новото ви нормално състояние. – Нормално? – учуди се художникът. – Животът става лесен? Милиардерът изведнъж легна на мраморния под на Тадж Махал и пак започна да прави лицеви опори. Малко приличаше на боксьор, който тренира за най-важната си среща. – Какво по дяволите правиш сега? – попита развеселена предприемачката и си помисли: „Той е по-луд, отколкото предполагах. Много го обичам.“ – Основната цел на живота е растеж: непрестанно да се стремите да осъществите повече от потенциала си. Лицевите опори, които правя всеки ден, не само ме поддържат в състояние на постоянно подобрение към световна класа. Те са и прекрасен начин да се чувствам млад, щастлив и жизнен. Скуката убива човешкия дух. Милиардерът се изправи. – За играча от А-група, върхът на планината е подножието на следващия. Въвеждането на един добър нов навик ви дава изключителната възможност да се заемете със следващия. Знаете ли, че правя хиляда лицеви опори на ден. Превъзходно упражнение. Едно от най-добрите. При това толкова просто. Поддържа ме слаб и във форма. Добре е за тялото. А в това упражнение участват и седалищните мускули – добави милиардерът с леко смущение. – Но да правя хиляда лицеви опори на ден е също така ритуал, който ми напомня да продължавам. Да се развивам. Да издигам Умствената, Сърдечната, Здравната и Духовната си нагласа и да стигна до най-доброто. Честно казано, не се страхувам от неуспеха. Той е само част от ученето да летите. Ужасявам се единствено от това, че мога да не раста. – Разбирам – каза предприемачката, записвайки бързо в бележника си. После милиардерът прокара пръст по диаграмата и спря на мястото, където пишеше: „Точка на автоматичност“. – Вълнуващият факт е, че след като веднъж стигнете до точката на автоматичност, вече няма да ви е нужна воля, за да ставате в 5 сутринта. Въвеждането на новия режим в операционната ви система е завършено. Да се будите призори се превръща във втора природа. И става лесно. Ето истинската награда за отличните ви усилия и придържането ви към този режим в продължение на шейсет и шест дни: силата на волята, която сте използвали, за да изградите навика на ранното ставане, сега се освобождава за друго поведение на световна класа. Така получавате възможност да станете още по-продуктивни, по-щастливи и да постигнете повече успехи. Това е скритата тайна например на всички професионални спортисти. Те нямат повече самодисциплина от средния човек. Те просто се възползват от самоконтрола, който са проявили за шейсет и шест дни, докато възприемат новия печеливш режим. След това пренасочват силата на волята си към нещо друго, което ще подобри уменията им. Друга практика, която ще им помогне да бъдат лидери в своята област и да спечелят победа. Професионалистите действат, като възприемат тези навици един след друг. След време тези печеливши видове поведение се автоматизират. Превръщат се в система. В институция. След като ги превърнат в част от себе си, да ги следват вече не се изисква абсолютно никакво усилие. И тези суперзвезди практикуват печелившите си навици толкова често, че стигат до точка, в която забравят как да не ги следват. – Стигат до точка, където им е по-лесно да ги следват, отколкото да не ги следват, така ли? – попита предприемачката. – Абсолютно правилно – отговори милиардерът. Художникът се развълнува. – Това е толкова ценно за мен лично и за работата ми като художник. И доколкото разбирам този процес, всеки от трите етапа – Разрушаване, Възприемане и Интегриране – отнема около двайсет и два дена, нали? – Да. И някъде около шейсет и шестия ден се превръща в автоматичен режим. Това е точката на автоматичност, защото изграждането на новите навици отнема около девет седмици. Не спирайте да ставате в 5 сутринта след седмица. Не се предавайте, когато в средата на процеса се чувствате объркани. Упорствайте да завършите цялото упражнение, като преминете през всички изпитания и трудности, точно както шах Джахан и неговите работници са построили Тадж Махал, за да се превърне в едно от чудесата на света. Страхотният резултат изисква търпение. На гения му е необходимо време. Не се отказвайте от намерението си да извоювате един час за себе си, когато слънцето изгрява и докато повечето хора спят, за да развивате своите Четири вътрешни империи, които ще ви помогнат да постигнете всички външни неща, които големите ви сърца копнеят да постигнат. Не пренебрегвайте вътрешния повик да разгърнете напълно талантите си, да увеличите многократно силните си страни, да умножите щастието си и да откриете едно райско спокойствие в себе си, което никое външно събитие не може да ви отнеме. Ето така, приятели мои, ставате непобедими, неунищожими и истински господари в своята област. Както и едно от чудесата на света, по свой собствен уникален начин. – Много ми харесва – усмихна се щастливо предприемачката. – Ето защо информацията и образованието, ученето и израстването са толкова жизнено важни. Повечето хора просто не познават този модел, който променя живота ни и практическите прозрения около него, които ви разкрих. И защото не го познават, не могат да го приложат. А неприложеното на практика познание оставя потенциал, който не е оползотворен докрай. Всички сме устроени за победа, независимо как я определяме. За съжаление повечето хора никога не са научили философията и методите, които ми преподаде Магьосникът. Същото това учение, което сега ви предавам. Трябва непременно да разкажете на възможно повече хора за делото на Магьосника. Моля ви. По този начин можем да помогнем на другите да изоставят мрака на апатията, посредствеността и чувството за недостиг и да намерят вътрешната сила да правят изумителни неща до края на живота си. Господи, трябва да направим този свят по-добро, по-здраво, по-сигурно и изпълнено с повече любов място. – Разбира се – обещаха в един глас предприемачката и художникът. Предприемачката спря да се полюбува на незабравимата сцена. Стоеше до човек, в когото неочаквано се беше влюбила, в едно странно, красиво и прекрасно приключение. Намираше се в едно от Седемте чудеса на света в Индия – страна, която винаги беше искала да посети заради спиращите дъха гледки, екзотичната красота и толкова необикновените жители. Тя се замисли върху нещата, които се бяха случили в нейния обичаен свят. Манипулациите, кражбите, измяната и предателството. В същия момент се засмя. Това не беше онзи насилен смях, който чуваме на бизнес срещи, където добрите хора, обзети от тих страх, надяват социални маски в усилието си да се впишат, да изглеждат могъщи и симпатични. Не, това беше очевидната радост на човек, който току-що е открил някои истински съкровища на мъдро прекарания живот. В този миг предприемачката осъзна какъв късмет има. Опитът да ѝ отнемат фирмата щеше да завърши по някакъв начин, тъй като животът винаги намира начин да направи така, че нещата да се наредят възможно най-добре. Разбира се, тя се беше научила да не потиска естествените чувства на гняв, разочарование и понякога тъга, които се надигаха в нея от време на време, когато си мислеше за тази ситуация. Това беше съвсем човешко, истинско и дори храбро, а не слабост. И все пак тя сега разбираше, че има неща, които са по-важни от богатството, похвалите и славата. И че много финансово богати хора са всъщност отчаяно бедни. „Няма нищо по-ценно от щастието ми. И нищо по-скъпо от спокойствието ми“ – мислеше си предприемачката. Тя беше намерила любовта. Все още беше в отлично здраве. Имаше толкова много неща, за които да е благодарна: две очи, с които да вижда красотата на този прекрасен свят, два крака, за да го обиколи целия, храна на масата всяка вечер, когато милиони хора си лягат с празен стомах. И покрив над главата, осигуряващ предостатъчен подслон. В библиотеката си имаше мъдри книги за четене, имаше работа, която подхранваше креативността ѝ и както често казваше милиардерът, възможност да постигне истинско съвършенство не само за себе си, но и в служба на обществото. И така, в този величествен мавзолей, който беше разпалил вдъхновението на толкова много посетители от цял свят, когато слънцето се издигаше в необятното небе на Индия, предприемачката намери в сърцето си нещо, което всички ние трябва по-често да правим. Тя им прости. Тя се освободи от омразата си към инвеститорите. От омразата към хората, които я упрекваха. И от всичките си горчиви разочарования. Животът е прекалено сериозен, за да гледаме прекалено сериозно на нещата. А в края на нейния живот най-важното щеше да бъде не дали тези хора са придобили собствеността на предприятието ѝ, а каква е станала тя като човешко същество. И качеството на работата, която е извършила. И това на колко хора е помогнала. И колко се е смяла. И колко добре е живяла. Милиардерът беше прав: всяко човешко същество прави най-доброто, на което е способно, според нивото си на съзнателност в момента и според истинската си сила. И ако инвеститорите ѝ знаеха това, нямаше да постъпят така. Тези хора ѝ причиняваха болка и страдание, защото на дълбоко и подсъзнателно ниво самите те изпитваха болка. И защото страдаха. Хората, които причиняват болка на другите, мълчаливо мразят самите себе си. Да, това по-висше разбиране за нещата не се среща толкова често в нашето общество. И може би по тази причина нашият свят е пълен с толкова много войни, толкова много опасности и толкова много омраза. Дори е възможно, помисли си тя, тези корпоративни бандити да са нейни учители. Изпратени от по-висшата страна на живота, за да я тласнат към крайност и по този начин да стигне до такава безнадеждност и отчаяние, че да трябва да се промени. И да се научи как да полети. Възможно е всичко, което беше преживяла, да е – както го наричаше милиардерът – ценна подготовка, за да стане такава, каквато трябва да бъде, да осъществи потенциала на най-светлите си дарове и да сбъдне перспективите на най-висшата си съдба по начин, който ще допринесе за човечеството. И може би когато се изправим пред възможността да загубим всичко, познаваме най-висшата си природа. Този странен, ексцентричен и съвсем истински ментор пред нея, мистър Стоун Райли, споделяше чистосърдечно как простата, макар и в началото нелесна дисциплина да станеш член на Клуб „5 сутринта“ наистина преобразява продуктивността, успеха и благополучието на всеки, който приложи този метод. Той беше спазил всяко от невероятните обещания, които им беше дал при първата им изключително странна среща по време на завладяващата лекция на Магьосника. Беше доказал, че не само е титан на индустрията, но и че е човек с интегритет. И почтеност. „Трябват ни повече като него – мислеше си тя. – Мъже и жени, които са чисти лидери. Хора, които влияят не чрез силата на някаква надута титла или със заплахата на високия си пост, а чрез силата на характера, благородството, състраданието в сърцата си и необикновената си всеотдайност да оставят всеки по пътя си по-добър, отколкото когато са го срещнали. Лидери, които следват по-малко егоистичните пристрастености на егото и повече безкористните диктати на нашата по-висша мъдрост. Предприемачката си припомни думите на поетесата Мая Анджелоу: „Желанието ми е да продължиш. Да продължиш да бъдеш този, който си, и да удивиш един лош свят с добрите си постъпки“. В съзнанието ѝ изплува и съветът на Майка Тереза: „Ако всеки пометеше само пред собствената си врата, целият свят щеше да е чист“. И така, в това много специално ранно утро в един от най-прекрасните паметници в света тя не само прости, но и сключи пакт със себе си. Като разбираше, както никога досега, че да оптимизираш себе си е най-добрият начин да подобриш състоянието на света, и че да развиеш вътрешния си гений е най-бързият начин да издигнеш връзката си с всичко външно, предприемачката сключи договор. Тя си обеща, че не само никога повече няма да помисли за самоубийство. Тя се закле всеки ден, до края на дните си, да става в 5 сутринта и да си подари Часа на победата, през който няма да има никакви тривиални отвличания, маловажни стимули и ненужни усложнения. За да може да продължи. Да продължи да настройва Умствената си нагласа, да пречиства Сърдечната, да усилва Здравната и да издига Духовната си нагласа. Тя щеше да изисква това от себе си каквито и извинения и доводи да привежда по-слабата и уплашена част от личността ѝ. Защото заслужаваше да изживее своето величие. И защото се надяваше да бъде сред героите, които всички очакваме. – Така или иначе – изкрещя милиардерът, ненужно високо, – ето три последни и свръхпрактични тактики, които ще ви помогнат да запазите новите навици. Отделих много време на тази тема, защото е абсолютно важна за успеха ви. Бързо ще ви преведа през трите техники, които – както потвърждават научните изследвания – ще ви помогнат да се придържате към режима на Клуб „5 сутринта“. После си тръгваме оттук. Той вдигна фенерчето и насочи светлината към тавана на помещението. Там бавно се появиха следните „мозъчни татуировки“: №1. За да създадете траен навик, никога не го въвеждайте самостоятелно. №2. Учителят научава най-много. №3. Когато имате най-голямо желание да се откажете, е моментът да продължите напред. Милиардерът пак се усмихна. – Съвсем прости указания, нали? Много прости, защото просто са много дълбоки. Първата точка ще ви напомня, че ритуалите имат най-дълбоко въздействие, когато се изпълняват групово. Ето защо да сте член на Клуб „5 сутринта“ има толкова могъщо въздействие. Вие не възприемате този утринен режим самостоятелно. Всички ние участваме. И искреното ми желание е, когато се приберете вкъщи, да привлечете колкото може повече хора – хора, които са готови да стават рано, за да могат да работят на световна класа и да създадат феноменален живот – в Клуб „5 сутринта“. Групите за взаимопомощ са стар и изпитан начин да правите трайни подобрения. Затова използвайте блестящо тази идея, моля ви. Милиардерът се закашля. После разтърка гърдите си, като че ли го болеше. Престори се, че никой не го е забелязал. И продължи диалога. – Втората точка ще ви напомня действително да преподавате философията и методите, които научихте от мен. В този процес разбирането ви на материала ще се задълбочи още повече. В много отношения да учите другите на това, което споделям с вас, ще бъде подарък за самите вас. – Никога не ми е идвало наум такова нещо – отбеляза предприемачката. – Истина е – потвърди милиардерът. – И последното изречение, което виждате на тавана, е най-важното. Помнете, че постоянството е необходимо за всички форми на съвършенство. В момента, когато чувствате, че повече не може да продължите, се крие огромна възможност да изковете силата на волята си на едно съвсем ново ниво. Когато чувствате, че не можете да продължите, упорствайте малко по-дълго. Вашият мускул на самодисциплината значително ще укрепне. А степента на самоуважение много ще се увеличи. Малко неща са от толкова голямо значение за експоненциалната продуктивност, лидерството във вашата област и изграждането на живот, който обожавате, от това да издигнете собствената си оценка за себе си. Изненадващо и без никакво предупреждение за това какво ще последва, милиардерът подскочи назад и направи стойка на глава. Със затворени очи той изрече думите на Джералд Сайкс – писател и философ, които прозвучаха така: – Всяко солидно постижение трябва по необходимост да отнеме години на скромно чиракуване и усамотение от обществото. – Вие двамата сте изумителни хора и заслужавате да материализирате най-добрия си аз, за да постигнете епични успехи – каза милиардерът, като пак стъпи на земята. – Не предавайте силите, които спят във вас, като спите до късно в мекото легло, което ви упоява. Великите мъже и жени на този свят са станали такива не защото са се излежавали приятно под завивките, а защото са си поставяли висши амбиции и после са се заемали да ги осъществят – макар и мнозинството да ги е обявявало за луди. Световната класа изисква време, всеотдайност, жертви и търпение – както ни показва Тадж Махал. И героизмът никога не настъпва само за един сезон. Програмирайте в себе си навика „5 сутринта“. Повтаряйте процеса неопределено дълго време и упорствайте, когато изпитвате най-голямо желание да се откажете. Ако го правите, ще се превърнете в легенда. И ще подпечатате съдбата си като човек, достоен да окаже влияние в целия свят. После Стоун Райли се изправи. Прегърна двамата си ученици. И изчезна по мраморния коридор. Глава 13.
|