Клуб "5 сутринта"
Фокус №1 на човека, който създава история: капитализиране на коефициента на интелигентност
Изтегляне 1.42 Mb.
|
| Фокус №1 на човека, който създава история:
капитализиране на коефициента на интелигентност Милиардерът обясни идеята за капитализиране на коефициента на интелигентност, разработена от видния психолог Джеймс Флин. Неговото ценно прозрение се състои в следното – онова, което прави един легендарен изпълнител толкова добър, не е размерът на природния талант, с който се ражда, а степента, до която осъществява и капитализира този свой потенциал. – Много от най-добрите спортисти в света имат по-малко вродени умения от конкурентите си. Но те са се превърнали в икони поради изключителната си всеотдайност, целенасоченост и стремеж да използват максимално силните си страни. Тук е валидна старата поговорка: „В битката не е важно колко е голямо кучето, а колко голямо е желанието му да се бие“ – заяви милиардерът и потърка скулптираните си коремни мускули. Днес беше с други слънчеви очила, каквито би носил някой сърфист в Южна Калифорния. – Магьосникът ме научи още в началото, че ако стана член на Клуб „5 сутринта“, ще имам прекрасна възможност всяка сутрин да развивам най-висшите си способности, да намеря време за себе си и да направя необходимата подготовка, за да превърна всеки ден в малък скъпоценен камък. Той ми помогна да разбера, че хората, които успяват, използват добре сутрините си и че ставайки призори, вече съм спечелил първата победа, която ще ме подготви за победоносен ден. – Струва ми се, че все не ми остава време за себе си – намеси се предприемачката. – Програмата ми винаги е толкова запълнена. Ще е прекрасно да имам известно време сутринта, за да заредя батериите си – и да свърша някои неща, които ще ме направят по-щастлив и по-добър човек. – Точно така – отбеляза милиардерът. – Толкова много от нас водят живот, в който времето все не им стига. Имаме абсолютна нужда да разполагаме с поне час рано сутрин, за да се презаредим, да израстваме и да бъдем по-здрави и по-спокойни хора. Ако ставате в 5 сутринта и после спазвате Формулата 20/20/20, която скоро ще научите, ще започвате всеки ден по изключителен начин. Ще можете да се съсредоточите върху най-стойностните дейности, вместо да позволите да ви управляват събитията през деня. Ще се изпълните с неподозирана енергия. Ще бъдете смаяни от това колко радост ще си възвърнете. И усещането ви за лична свобода ще се издигне до небето. Мистър Райли се обърна, за да покаже една временна татуировка на мускулестия си гръб. Представляваше цитат от френския философ Албер Камю, който гласеше: „Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт“. Под тези думи имаше груба рисунка на феникс, възкръсващ от пламъците. Изглеждаше точно така: Имам голяма нужда от това – каза предприемачката. – Знам, че продуктивността, благодарността и спокойствието ми ще се подобрят толкова много, ако всяка сутрин разполагам с малко време за себе си, преди да се впусна в целия този хаос. – И аз – каза художникът. – Един час само за мен всяка сутрин, за да помисля и да се подготвя, ще промени изцяло изкуството ми. И живота ми. – Магьосникът още в началото ме научи, че ако инвестирам шейсет минути, за да развивам най-добрите си страни и най-големите си умения по време на нещо, което той наричаше „Часът на победата“, ще променя начина, по който останалата част от живота ще се развие психологически, емоционално, физически и духовно. Той ми обеща, че това ще ми даде онова Гаргантюанско конкурентно предимство, което обсъждахме вчера. И ще доведе до изграждането на абсолютни империи от креативност, пари, радост и помощ за другите хора. И трябва да кажа, че беше напълно прав. Така или иначе, да се върнем към идеята за капитализирането и колко важно е интелигентно да използваме онези първични дарове, които са ни дадени. Прекалено много от нас са жертва на колективна хипноза и вярват, че хората с изключителни умения са скроени по друг начин и че са благословени от Боговете с изключителен талант. Но това просто не е така – отбеляза милиардерът и нещо в него напомни за момчето, израснало във ферма. – Всеотдайността и дисциплината винаги са по-важни от блясъка и природните дарби. И играчите от А-група не са късметлии. Те създават късмета си. Всеки път, когато устоявате на някое изкушение и се стремите към нещо по-добро, съживявате героизма си. Всяка секунда, в която правите онова, което знаете, че е правилно, вместо нещо друго, което усещате, че ще е лесно, се приближавате към приемането си в Залата на славата на хората, постигнали епични успехи. Милиардерът наблюдаваше една гигантска чайка, която държеше в човката си слузестата си закуска. После шумно се оригна. – О-о, много съжалявам – извини се той и продължи: – Както вече споменах, много от най-новите изследвания върху хората, постигнали успех, потвърждават, че личната ни история за нашия потенциал е основният индикатор за това дали наистина оползотворяваме този потенциал. – Какво имаш предвид? – попита предприемачката, като спря да си води бележки на смартфона и погледна милиардера в очите. Сега той си беше облякъл тясна тениска с надпис: „Жертвите имат големи телевизори. Лидерите имат големи библиотеки.“ – Е, ако в теб протича вътрешен монолог, който ти казва, че нямаш необходимото, за да бъдеш прекрасен лидер или утвърден експерт в своята област, то ти дори не би се впуснал в авантюрата да станеш такъв, нали? А издигането до световна класа е процес, не отделно събитие. Ако следваш ограничаваща психологическа програма, която ти казва, че „обикновените хора не могат да станат велики“ или „геният се ражда, а не се изгражда“, сигурно ще решиш, че няма смисъл да си губиш времето с учене, да отделяш дълги часове и да поставяш на първо място в дните си най-съкровените си желания. Какъв би бил смисълът да вложиш целия този труд, енергия и време и да направиш всички тези жертви, щом резултатите на ниво виртуоз са невъзможни за човек като теб, според сегашните ти убеждения? А после, тъй като всекидневното ти поведение винаги е функция от най-дълбоките ти убеждения, същото това виждане за неспособността ти да постигнеш победа, се превръща в реалност – отбеляза милиардерът. – Хората са устроени така, че винаги да постъпват според своето самосъзнание. Никога няма да се издигнеш по-високо от представата за себе си. Тук се съдържа важно прозрение. Той погледна към океана и малката рибарска лодка, от едната страна на която висеше мрежа. Рибарят с червена риза пушеше цигара и същевременно насочваше лодката по-далече от опасния коралов риф. Милиардерът измърмори под носа си друга мантра: – Благодарен съм. И прощавам. Давам. Животът ми е красив, креативен, продуктивен, процъфтяващ и вълшебен. После той продължи разговора за капитализирането. – Позитивните психолози наричат начина, по който възприемаме историята за това кои сме и какво можем да постигнем, а после се държим така, че тази фантазия наистина да се сбъдне, „самосбъдващо се пророчество“. Ние изпадаме в модел на мислене, който научаваме от хората, които най-много са ни повлияли в ранна възраст. Нашите родители, учители и приятели. После действаме според него. И тъй като това, което правим, създава резултатите, които виждаме, обикновено погрешната лична представа се превръща в реалност, причината за която сме самите ние. Удивително, нали? Но това е начинът, по който повечето от нас се държат през най-хубавите години от живота си. Светът е огледало. И получаваме от живота не това, което искаме, а това, което сме. – И сигурно колкото повече приемаме това дълбоко убеждение за неспособността си да постигнем отлични резултати в нещата, които се надяваме да направим, толкова повече го засилваме и то става не само убеждение извън всякакво съмнение, но задълбочаваме поведението си, свързано с него, и го превръщаме в навик – каза замислено художникът и в свежата утрин думите му прозвучаха не като на бохем, а като на професор. – Чудесно казано! – отвърна възторжено милиардерът. – Много ми харесва изразът „убеждение извън всякакво съмнение“. Много добре. Трябва да го споделиш с Магьосника, ако го видиш днес. Мисля, че отиде на риба, но доколкото го познавам, по-късно сутринта ще се попече на слънце тук на плажа. Милиардерът продължи: – Всяко човешко същество има инстинкт за величие, жажда за героичното и психическа нужда да се издигне до висините на най-добрите си способности, независимо дали го съзнава или не. Много от нас са толкова принизени и потиснати от тъмните и токсични влияния около нас, че забравяме кои сме наистина. Превърнали сме се в майстори на компромиса, които бавно, но сигурно се поддават на все повече аспекти на посредствеността, докато настъпи момент, когато той става нашата стандартна операционна система. Истинските лидери никога не преговарят за стандартите си. Те знаят, че винаги има място за подобрение. Разбират, че сме най-тясно свързани с висшата си природа, когато се стремим да дадем най-доброто от себе си. Александър Велики казва: „Не ме е страх от армия лъвове, предвождани от овца. Страхувам се от армия овце, водени от лъв“. Милиардерът пое дълбоко въздух. Прелетя пеперуда. В краката му премина рак. – Тук съм, за да ви напомня – продължи той, – че всеки от нас притежава в себе си дълбока способност за лидерство. И както вече знаете, не говоря за лидерство в смисъл, че трябва да имате титла, висока позиция или да ви е предоставена някаква формална власт. Това, за което говоря, е много по-важно и изключително. Това е истинската сила в човешкото сърце, а не преходната сила, произтичаща от голям офис, бърза кола и голяма сметка в банката. Това, за което говоря, е да вършите работа, която е толкова велика, че другите да не могат да откъснат очи от вас. Способността да създавате масивна стойност във вашия пазар. Способността да влияете – и да променяте цели индустрии. И силата да живеете почтено, благородно, смело и честно. Така, че да изпълните възможността да промените историята по свой собствен начин. Няма значение дали сте главен изпълнителен директор или портиер. Дали сте милиардер или копаете канавки. Кинозвезда или студент. Ако живеете днес, имате способността да сте лидер без титла и да оставите своя следа в света, дори и в момента да не вярвате, че можете, поради ограниченията на сегашното ви възприятие. Възприятието ви не е реалността. То просто не е. То е само сегашното ви възприятие за реалността, моля ви, помнете това. То е само лещата, през която виждате реалността в този момент на издигането си до световна класа. Тук се сещам за думите на германския философ Артур Шопенхауер, който пише: „Повечето хора смятат границите на собственото си виждане за граници на света. Малцина не смятат така. Бъдете като тях“. – Значи има голяма разлика между реалността и нашето възприятие за реалността? – попита предприемачката. – От това, което казваш, почти излиза, че виждаме реалността през филтър, направен от личното ни програмиране. Изпълняваме програмата до такава степен, че за промития ни мозък начинът, по който виждаме света, е реален? Караш ме да преосмисля начина, по който виждам всичко – призна тя и набърчи чело като роза, която се свива от студа. После добави: – Започвам да си задавам толкова много въпроси. На първо място защо се заех с моя бизнес? Защо социалният статус е толкова важен за мен? Какво ме подтиква толкова силно да се храня в най-елегантните ресторанти, да живея в най-добрите квартали и да карам най-стилните коли? Мисля, че част от причината, поради която бях толкова смазана от опита да превземат компанията ми, е, че самоличността ми като човешко същество се основава на това, че аз съм основателят. Честно казано, бях толкова заета с кариерата си, че дори не спирах да заредя с гориво – с други думи, не спирах, за да обмисля нещата – и да живея съзнателно. И точно това е Формулата на успеха в 3 стъпки, на която ни научи вчера. Като изграждам по-добра всекидневна будност за себе си и защо правя нещата, които правя, ще вземам по-добри всекидневни решения, които ще ми донесат по-добри всекидневни резултати. Предприемачката не можеше да спре. – Нямам представа какви са истинските ми ценности, каква искам да бъда като лидер, защо изграждам това, което изграждам, какво наистина ме прави щастлива и с какво искам да ме запомнят, когато вече не съм тук. Разказът за онзи главен изпълнителен директор и за инсулта на редактора наистина ми казаха много неща. Животът е супер крехък. И – след като сега говоря толкова открито – мисля, че прекарах прекалено много дни в преследване на неправилните неща. Бях затънала в шума на сложността, вместо да чуя сигнала на онези най-стойностни занимания в кариерата си и в личния си живот, които са наистина важни. И често мисля за миналото. Какво ми се случи в детството. И как все нямах време за никакви истински приятелства. Нямах истински страсти. Никога не бях виждала изгрева на слънцето – до сега. И ми липсваше истинска любов – каза предприемачката, като нервно си играеше с гривната. После погледна към художника: – До сега. Очите му се наляха със сълзи. – В тази вселена има трилиони планети – каза той, – на нашата планета има милиарди хора, а аз имах щастието да те срещна. Предприемачката се усмихна и после каза нежно: – Надявам се никога да не те загубя. – Не бъди толкова строга към себе си – посъветва я милиардерът. – Всички следваме пътя си, ако разбираш какво искам да кажа. Всички сме точно там, където трябва да бъдем, за да получим уроците по израстване, които трябва да научим. И проблемът ще си остане, докато не научиш онова, което този урок ти носи. Съгласен съм с теб, че човешките същества имат един трагичен навик да си спомнят неща, които е най-добре да забравят, и да забравят прекрасните неща, които би било мъдро да помнят. Така или иначе, разбирам те. Моля те, повярвай, че сега те води най-висшата и най-мъдра част от теб. По този път, по който ще се превърнеш в легенда и ще създадеш живота, който единствено има значение, няма случайности. И ако питаш мен, няма нищо лошо в прекрасните къщи, бързите коли и многото пари. Наистина искам да ме разберете много добре по този въпрос. Моля ви. Ние сме духовни същества с човешко преживяване – както гласи старата поговорка. Да имаш много пари е нещо, което животът иска за теб. Изобилието е характерно за природата. Няма недостиг на цветя, лимонови дървета и звезди по небето. Парите ти позволяват да направиш прекрасни неща за себе си – и за хората, които обичаш. А и ти предлага възможност да помогнеш на нуждаещите се. Пред тях премина турист на водни ски зад скоростна лодка. Чуваше се как се смее от радост. – Ще ви разкрия една малка тайна – продължи милиардерът. – Раздадох по-голямата част от огромното си състояние. Да, все още имам самолети, апартамент в Цюрих и тази къща край океана. И макар моите бизнес интереси да се оценяват на сума, която ме прави милиардер, не ми е нужно нищо от това. Не съм привързан към нищо. – Прочетох нещо, което мисля, че ще ви хареса – каза художникът. – Писателят Кърт Вонегът и Джоузеф Хелър, авторът на Параграф 22, били на парти, организирано от прочут финансист на Лонг Айланд. Вонегът попитал приятеля си как се чувства от това, че домакинът им е спечелил предишния ден повече пари, отколкото той е получил от всички авторски права за своя бестселър. Хелър отговорил: „Аз имам нещо, което той никога не може да има“. Вонегът попитал: „Какво по дяволите е то, Джо?“ Отговорът на Хелър бил безценен: „Знам, че имам достатъчно“. – Блестящо! – извика ентусиазирано милиардерът. – Харесва ми! – извика още веднъж необикновено високо той и двамата с художника си плеснаха ръцете. После той повтори своя малък танц и продължи със серия подскоци „джъмпинг джек“. Правеше ги със затворени очи. Голям чудак. Художникът продължи: – Така или иначе, разбирам това, на което ни учиш за капитализирането и самосбъдващото се пророчество. Никой няма да повярва в способността ни да постигнем големи неща, преди първо ние да повярваме във величието си и да вложим искрени и големи усилия да го постигнем. Знаете ли какво е казал Пабло Пикасо? – Кажи ни, моля те – подкани го предприемачката, като по позата ѝ личеше, че в този момент е много отворена за нови неща. – Пикасо заявил: „Майка ми ми каза – ако си войник, ще станеш генерал. Ако си монах, ще станеш папа. Вместо това аз съм художник. И станах Пикасо“. – Страхотно, приятелю – отбеляза милиардерът. – Ето това се казва вяра и увереност във възможностите си. А и не само родителите ни носят отговорност за ограничаващите програми, които повечето хора следват в най-добрите часове през най-изключителните си дни. Както посочих, много добронамерени учители несъзнателно подсилват идеята, че гениите в изкуствата, науката, спорта и хуманитарните дисциплини са „специални“ и трябва да приемем, че сме „обикновени“, неспособни да създадем велики творби, от чието съвършенство хората занемяват, нито да изградим несравним живот. Влияят ни също общуването с приятели и безмилостните съобщения от медиите, които подкрепят „същите“ факти. По същество това се превръща в устойчива хипноза, при което без изобщо да разберем, някога яркият пламък на гения в нас отслабва. И някога страстните гласове на възможностите затихват. Свеждаме способностите си до минимум и започваме един процес през целия си живот, в който играем на дребно и изграждаме затвори за силните си страни. Преставаме да се държим като лидери, креативни творци и хора, които виждат възможностите във всичко. И започваме да действаме като жертви. – Разочароващо е това, което се случва с толкова много добри хора. И повечето от нас не забелязват как настъпва това хипнотизиране, което ни отдалечава от най-доброто в нас – каза замислено предприемачката. – Да – отговори милиардерът. – И нещо още по-лошо, непроявеният потенциал се превръща в болка – трябва да подчертая това. – Какво имаш предвид? – почуди се художникът, като погледна настрани и направи нервно движение. – Може би се страхувам да създам живопис, която е оригинална и забележителна като тази на големите майстори, защото съм избягвал да капитализирам потенциала си толкова дълго време, че дълбоко в себе си изпитвам болка – каза художникът, мислейки на глас. – Е, най-благородният ни аз знае истината; всеки от нас е създаден да прави изумителни неща с дарбите си и да материализира поразителни подвизи с продуктивните си таланти. Думата „поразителни“ е производна от „поразявам“, което означава „да бъдеш като поразен от гръм“. Всеки жив човек днес на Земята носи дълбоко в сърцето си – и в духа си – тази способност да ни порази. Колкото повече заглушаваме силата на този нездрав наратив, който от невробиологична гледна точка е творение на лимбичната ни система, толкова по-силно ще чуваме висшия призив да се издигнем до най-ярката проява на най-големия си гений. Това остава в сила независимо дали сте ръководител в голяма организация, програмист, работещ в преградената си кабинка в офиса, учител в училище или готвач в ресторант. Притежаваме абсолютната способност да издигнем работата си до нивото на произведение на изкуството и да допринесем за общото благо на хората. И въпреки това избираме да прекараме живота си в апатия, поради погрешната представа за истинската си същност и какво наистина можем да постигнем, като насила се затваряме в един полуживот. И тук се крие най-важната идея: ако предаваме истинската си сила, част от нас започва да умира – отбеляза милиардерът. – Страхотно прозрение – потвърди художникът. – Имам сериозна нужда да направя някои масивни промени. Изморих се да се чувствам изморен. И да пренебрегвам креативните си способности. Започвам да разбирам, че съм специален. – Ти си специален – потвърди предприемачката. – Наистина си специален – повтори тя с нежен глас. – Започвам да разбирам, че отдавам прекалено голямо значение на това какво ще си помислят другите. Някои от приятелите ми се подиграват на картините ми. И зад гърба ми казват, че съм откачалка. Сега съзнавам, че те просто не ме разбират. Нито разбират виждането ми за моето изкуство. – Много велики гении по света остават недооценени десетилетия след смъртта си, както знаеш – измърмори милиардерът. – А относно това за приятелите – не съм сигурен дали се заобикаляш с подходящите приятели. И може би сега е моментът да промениш това, вместо да поставяш граници пред таланта и живота си само защото мнението на другите е толкова важно за теб. Кърт Кобейн го е казал по-добре от мен: „Изморих се да се преструвам, че съм някой друг, само за да се разбирам с хората, само за да имам приятели“. – Хм – отговори само художникът. – Ще споделя едно точно наблюдение. Ние започваме да приличаме на хората, с които общуваме. И никога няма да окажете позитивно влияние в областта си и да изградите красив живот, ако се движите около негативни хора – продължи милиардерът. – А болката, за която говоря, ако не бъде излекувана и освободена, започва да се натрупва в дълбоко море от страх и самоомраза вътре в нас. Повечето хора нямат съзнанието и не притежават средствата да се справят с тази потисната тревожност. Повечето от нас не съзнават това тихо мъчение, произтичащо от неуважението, с което се отнасяме към възможностите си. И по този начин ние ги отричаме, дори някой да ни ги посочи. Бягаме от тях, когато получим шанс да ги проявим. И подсъзнателно намираме серия от смазващи душата пътища за бягство, за да избегнем болката, породена от отричането на дарбите ни. – Като например? – попита предприемачката. – Пристрастености. Постоянно да проверявате за съобщения или да преглеждате за „лайкове“. Или всеки ден да прекарвате голяма част от живота си в гледане на прекалено много телевизия. Телевизионните шоута напоследък са толкова съвършени, че е лесно да се зарибиш. А по някои канали, когато един епизод свърши, следващият започва автоматично. Много от нас бягат от величието си в безкрайни разговори и клюки, без наистина да разбират, че има стъписваща разлика между това да бъдеш продуктивен и да бъдеш зает. Хората със силно въздействие и истинските строители на империи не са леснодостъпни за онези, които търсят вниманието им и искат да им се отдели време. Трудно е да стигнеш до тях, те пестят времето си и са далече по-фокусирани върху това да вършат истинска работа, а не да се преструват, че работят – за да постигнат спиращите дъха резултати, благодарение на които нашият свят напредва. Други тактики за бягство от неизявения потенциал са часовете, прекарани в безмозъчно сърфиране в интернет, електронно пазаруване, прекалено много работа, прекалено много пиене, прекалено много ядене, прекалено много оплаквания и прекалено много спане. Милиардерът отпи глътка вода от бутилката си. Покрай брега премина друга рибарска лодка. Жената, която я управляваше, махна на мистър Райли, а той в отговор дълбоко се поклони. – Магьосникът нарича целия този феномен „заучено влизане в ролята на жертва“ – продължи милиардерът с типичния си възхитително цветист език. – Когато младостта започне да си отива, изпадаме в самодоволство. Може да започнем да се носим по течението, да се задоволим с познатото и да загубим силното желание да разширим хоризонта си. Възприемаме начина на поведение на жертви. Измисляме си извинения и после ги повтаряме толкова често, че обучаваме подсъзнанието си да ги възприема като истина. Обвиняваме другите хора и външните условия за трудностите си и оправдаваме личните си войни със събития от миналото. Ставаме цинични и губим любопитството, възторга, съчувствието и невинността, които сме имали като деца. Ставаме апатични. Критични. Нечувствителни. В тази лична екосистема, която повечето хора създават за себе си, посредствеността става приемлива. И тъй като поддържаме тази нагласа ден след ден, съответната гледна точка ни се струва много истинска. Наистина вярваме, че историята, която повтаряме, съответства на истината – защото сме толкова близо до нея. И вместо да проявяваме лидерство в нашата област и да усъвършенстваме уменията си, като показваме ослепителна работа и си изграждаме прекрасен живот, ние се примиряваме с посредственото. Виждате ли как се случва? – Да. Поне става по-ясно. Значи тайната е да пренапишем сценария на личната си история, така или? – попита предприемачката. – Абсолютно – потвърди милиардерът. – Всеки път, когато съзнавате, че влизате в режим „аз съм жертва“ и правите по-смел избор, вие пренаписвате наратива си. Издигате самоличността си, увеличавате самоуважението си и обогатявате самоувереността си. Всеки път, когато гласувате за висшето си аз, лишавате от храна по-слабата си страна – и подхранвате вътрешната си сила. И като правите това с последователността, изисквана за постигането на съвършенство, „капитализирането на коефициента на интелигентност“, тоест на способността си да материализирате дарбите, с които сте се родили, единствено ще расте. Милиардерът покани двамата си ученици да отидат на терасата на къщата, за да продължат урока за тази сутрин с 4-те фокуса на хората, които променят историята. Изтегляне 1.42 Mb. Сподели с приятели:
|