Глава 10. 4-те фокуса на създателите на история

68 рът с приятелски, но твърд тон. – Вчера след срещата ми в града препрочетох „Да прес- ледваш дневната светлина“.
Тя е истинската история на един могъщ главен изпълнителен директор, Юджин
О’Кели, който научава, че му остава да живее само три месеца живот, когато лекарите откриват, че има три мозъчни тумора.
– И какво прави той? – попита тихо художникът.
– Той организира последните си дни със същото внимание към реда, с което управ- лява фирмата си. О’Кели се опитва да навакса училищните концерти, които е пропус- нал, семейните излети, на които не е отишъл, и приятелствата, които е забравил. В една от част от книгата той споделя как е поканил приятел на разходка сред природата и това
„беше не само последният път, когато двамата заедно щяха да отидат на тази приятна разходка, но и първият път“.
– Тъжно – каза предприемачката, докато нервно въртеше гривната си. На светлината на яркото слънце пак се появиха бръчките на челото ѝ.
– После снощи гледах Скафандърът и пеперудата, един от любимите ми филми – продължи милиардерът. – Той също е истинска история, за един мъж, който е бил на върха на света, редактор на френското списание Elle. Жан-Доминик Боби има всичко и после получава удар, след който остава неспособен да помръдне нито един мускул от тялото си – освен левия си клепач. Състоянието е известно като „синдром на заключе- ния“. Умът му все още работи перфектно. Но той все едно е затворен в скафандър, на- пълно парализиран.
– Тъжно – каза художникът, повтаряйки коментара на предприемачката.
– И ето какво се случва – продължи мистър Райли. – Рехабилитаторите го научават на един метод за общуване, наречен „тиха азбука“, който му позволява да оформя букви и думи чрез мигане. И с тяхна помощ той пише книга за преживяното – и за основния смисъл на живота. Отнема му двеста хиляди мигания, но завършва книгата.
– Аз няма от какво да се оплаквам – каза тихо предприемачката.
– Той умира малко след публикуването на книгата – добави милиардерът. – Но аз просто искам да подчертая, че животът е много, много крехък. Има хора, които днес ще се събудят, ще вземат душ, ще се облекат, ще пият кафе, ще закусят – и после на път към офиса ще загинат в автомобилна катастрофа. Такива неща се случват в живота. За- това моят съвет към вас като две специални човешки същества е да не отлагате работата, необходима за да проявите природния си гений. Живейте по начин, който за себе си усещате като истински, и обръщайте внимание на малките чудеса, които всеки ден ни носи.
– Слушам всяка дума – каза художникът, като подръпваше една от плитките си и си играеше с панамската шапка, която беше решил да си сложи за утринния урок.
– И аз – заяви тъжно предприемачката.
– Всеки сандвич трябва да ти е вкусен – добави художникът.
– Много мъдро прозрение – каза мистър Райли.
– Не е мое – отговори смутено художникът. – Това са думи на композитора Уорън
Зивън. Казал ги е, след като е открил, че е терминално болен.
– Бъди благодарен за всеки момент. Не бъди стеснителен, когато става дума за амби- циите. Престани да си губиш времето с безобразно тривиални неща. И постави на първо място стремежа да си възвърнеш креативността, пламъка и потенциала, които спят в теб. Важно е да го направиш. Защо според вас Платон ни насърчава „да познаем себе си“? Той много добре е разбирал, че имаме огромен запас от способности, които на

69 всяка цена трябва да извадим на бял свят и после да приложим, за да водим енергичен, изпълнен с радост, спокоен и смислен живот. Да не обръщаме внимание на скритата в нас сила, означава да създадем благодатна почва за болка поради неизползвания потен- циал, поради неудовлетвореност, поради загърбената смелост и за летаргия поради не- изследваното съвършенство.
Покрай брега премина кайт сърф. Във водата, чиста като съвестта на Ейб Линкълн, плаваше пасаж кралски риби-катерички.
– И така, по красив начин стигаме до нещо, което исках да ви представя тази сутрин.
Моля погледнете листите, които ви дадох.
Ето учебният модел, който видяха двамата ученици:

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: