94
Така или иначе, за да ви помогна да разберете по-добре четвъртата вътрешна империя, нека да обобщя всичко научено дотук, като просто ви кажа, че тъй като Умствената нагласа е свързана с психологията ви, Сърдечната – с емоционалността ви, а Здравната се отнася до физиологията ви, Душевната нагласа засяга духовността ви. Това е всичко.
Всъщност няма нищо мистично. Нищо религиозно. Никакво вуду, нищо необикновено.
– Обясни ни го още, моля те – настоя предприемачката. – С всички тези неща пренас- тройваш ума ми.
– Е, всичко това е дело на Магьосника, а не мое, моля ви, помнете това. Съветът ми е да станете страстни поклонници на духовността. И за да не ви плаши тази дума, а и да не ви отблъсне от това учение, всичко, което искам да кажа, е да прекарвате известно време в
усамотението на ранното утро, за да си възвърнете куража, убеждението и със- траданието, съдържащи се във вас. Съветвам ви единствено да се издигнете с ангелите на най-висшата си природа и да танцувате с боговете на най-ценните си таланти за малко време преди изгрев-слънце, за да отдадете почит на това, което е най-мъдро и най-истинско във вас. Само тогава ще започнете да познавате – и да разбирате – Шанг- рила на величието и Нирваната на светлината, която ще изпълни освободения ви аз.
Душевната нагласа е свързана с това да си припомните кой сте всъщност. Мъдреците, светците и пророците в историята до един са ставали призори, за да изковат още позд- рави връзки с онзи герой, който всички носим в себе си. Несигурността,
чувството за недостиг, егоизмът и нещастието са все деца на страха. Научили си ви на тези неща. Те със сигурност не са истинското ви състояние. След като се родим, започваме да се от- далечаваме от духовната си сила и да потъваме все по-надолу, за да станем такива, как- вито иска от нас този увреден свят. Ставаме хора, които се интересуват повече от това да придобиват, да трупат и да се сравняват помежду си, вместо да създават, да си пома- гат и да се впускат в приключения. Будните човешки същества работят върху издига- нето на Душевната си нагласа, в спокойните часове преди разсъмване, в
светилището на усамотението, тишината и неподвижността. Като съзерцават с надежда своята най- добра версия, без грешки в характера. Като потъват в прекрасна медитация за това как искат да се представят в деня, който им предстои. Като внимателно обмислят колко бързо минава животът и колко внезапен е краят. И като задълбочено разглеждат кои свои таланти искат да материализират, за да оставят света в по-добра форма, отколкото са го намерили, когато са се родили. Ето някои начини, по които можете да издигнете
Душевната си нагласа.
– Да – продължи милиардерът и уязвимостта, съдържаща се в откритите му думи, пролича още по-силно в сега тихия му глас. – Вие двамата имате дълбоко в
себе си по един храбър, любящ и страшно силен герой. Знам, че на повечето хора тази идея ще им прозвучи откачено. Но ви казвам истината. И като посвещавате известно време на Ду- шевната си нагласа през вашия Час на победата, ще издигнете съзнанието си – и ще задълбочите връзката с тази най-прекрасна част от вас. За да служите последователно на обществото, вместо да задоволявате егоистичните апетити на по-нисшия си аз.
– И с това по-добро всекидневно осъзнаване на Умствената, Сърдечната, Здравната и
Душевната си нагласа ще вземаме ден след ден по-добри решения, които ще ни гаран- тират по-добри резултати, нали така? – каза предприемачката, повтаряйки
Формулата на успеха в 3 стъпки, която беше научила в предишния урок.
– Точно така – аплодира я милиардерът, кимна и добави: – Съвсем точно. И моля ви, винаги оставайте верни на онова, което е най-важно за прекрасно изживения живот. Не се изкушавайте от повърхностните неща, които задушават човешкия дух и ни отделят
95 от най-доброто в нас.
Той извади тънък портфейл от предния си джоб и разгъна опърпано листче хартия, от което прочете думите на Толстой. Ето какво бихте го чули да казва с дрезгавия си, но внушителен глас, ако се возехте в джипа с тях:
„Тих усамотен живот сред природата с възможност да бъдеш полезен на хората, за които е лесно да направиш нещо добро и които не са свикнали да им го дават; после работа, която се надяваш да е полезна: после почивка, природа, книги, музика, любов към ближния – това е представата ми за щастие“. Сега тримата стояха пред дома на милиардера. На лимоновото дърво беше кацнал бухал. Той избуха страховито, щом видя милиардера, който махна с ръка за поздрав.
– Приятно ми е да се видим, приятелче – каза милиардерът. – Защо чак сега се при- бираш вкъщи?
Сподели с приятели: