Клуб "5 сутринта"

73 го съзнава или не. Много от нас са толкова принизени и потиснати от тъмните и ток- сични влияния около нас, че забравяме кои сме наистина. Превърнали сме се в майстори на компромиса, които бавно, но сигурно се поддават на все повече аспекти на посредс- твеността, докато настъпи момент, когато той става нашата стандартна операционна система. Истинските лидери никога не преговарят за стандартите си. Те знаят, че винаги има място за подобрение. Разбират, че сме най-тясно свързани с висшата си природа, когато се стремим да дадем най-доброто от себе си. Александър Велики казва: „Не ме е страх от армия лъвове, предвождани от овца. Страхувам се от армия овце, водени от лъв“.
Милиардерът пое дълбоко въздух. Прелетя пеперуда. В краката му премина рак.
– Тук съм, за да ви напомня – продължи той, – че всеки от нас притежава в себе си дълбока способност за лидерство. И както вече знаете, не говоря за лидерство в смисъл, че трябва да имате титла, висока позиция или да ви е предоставена някаква формална власт. Това, за което говоря, е много по-важно и изключително. Това е истинската сила в човешкото сърце, а не преходната сила, произтичаща от голям офис, бърза кола и го- ляма сметка в банката. Това, за което говоря, е да вършите работа, която е толкова ве- лика, че другите да не могат да откъснат очи от вас. Способността да създавате масивна стойност във вашия пазар. Способността да влияете – и да променяте цели индустрии.
И силата да живеете почтено, благородно, смело и честно. Така, че да изпълните въз- можността да промените историята по свой собствен начин. Няма значение дали сте главен изпълнителен директор или портиер. Дали сте милиардер или копаете канавки.
Кинозвезда или студент. Ако живеете днес, имате способността да сте лидер без титла и да оставите своя следа в света, дори и в момента да не вярвате, че можете, поради ограниченията на сегашното ви възприятие. Възприятието ви не е реалността. То просто не е. То е само сегашното ви възприятие за реалността, моля ви, помнете това. То е само лещата, през която виждате реалността в този момент на издигането си до световна класа. Тук се сещам за думите на германския философ Артур Шопенхауер, който пише:
„Повечето хора смятат границите на собственото си виждане за граници на света. Мал- цина не смятат така. Бъдете като тях“.
– Значи има голяма разлика между реалността и нашето възприятие за реалността? – попита предприемачката. – От това, което казваш, почти излиза, че виждаме реалността през филтър, направен от личното ни програмиране. Изпълняваме програмата до такава степен, че за промития ни мозък начинът, по който виждаме света, е реален? Караш ме да преосмисля начина, по който виждам всичко – призна тя и набърчи чело като роза, която се свива от студа.
После добави:
– Започвам да си задавам толкова много въпроси. На първо място защо се заех с моя бизнес? Защо социалният статус е толкова важен за мен? Какво ме подтиква толкова силно да се храня в най-елегантните ресторанти, да живея в най-добрите квартали и да карам най-стилните коли? Мисля, че част от причината, поради която бях толкова сма- зана от опита да превземат компанията ми, е, че самоличността ми като човешко същес- тво се основава на това, че аз съм основателят. Честно казано, бях толкова заета с кари- ерата си, че дори не спирах да заредя с гориво – с други думи, не спирах, за да обмисля нещата – и да живея съзнателно. И точно това е Формулата на успеха в 3 стъпки, на която ни научи вчера. Като изграждам по-добра всекидневна будност за себе си и защо правя нещата, които правя, ще вземам по-добри всекидневни решения, които ще ми до- несат по-добри всекидневни резултати.

74
Предприемачката не можеше да спре.
– Нямам представа какви са истинските ми ценности, каква искам да бъда като лидер, защо изграждам това, което изграждам, какво наистина ме прави щастлива и с какво искам да ме запомнят, когато вече не съм тук. Разказът за онзи главен изпълнителен директор и за инсулта на редактора наистина ми казаха много неща. Животът е супер крехък. И – след като сега говоря толкова открито – мисля, че прекарах прекалено много дни в преследване на неправилните неща. Бях затънала в шума на сложността, вместо да чуя сигнала на онези най-стойностни занимания в кариерата си и в личния си живот, които са наистина важни. И често мисля за миналото. Какво ми се случи в детството. И как все нямах време за никакви истински приятелства. Нямах истински страсти. Никога не бях виждала изгрева на слънцето – до сега. И ми липсваше истинска любов – каза предприемачката, като нервно си играеше с гривната. После погледна към художника: –
До сега.
Очите му се наляха със сълзи.
– В тази вселена има трилиони планети – каза той, – на нашата планета има милиарди хора, а аз имах щастието да те срещна.
Предприемачката се усмихна и после каза нежно:
– Надявам се никога да не те загубя.
– Не бъди толкова строга към себе си – посъветва я милиардерът. – Всички следваме пътя си, ако разбираш какво искам да кажа. Всички сме точно там, където трябва да бъдем, за да получим уроците по израстване, които трябва да научим. И проблемът ще си остане, докато не научиш онова, което този урок ти носи. Съгласен съм с теб, че човешките същества имат един трагичен навик да си спомнят неща, които е най-добре да забравят, и да забравят прекрасните неща, които би било мъдро да помнят. Така или иначе, разбирам те. Моля те, повярвай, че сега те води най-висшата и най-мъдра част от теб. По този път, по който ще се превърнеш в легенда и ще създадеш живота, който единствено има значение, няма случайности. И ако питаш мен, няма нищо лошо в прек- расните къщи, бързите коли и многото пари. Наистина искам да ме разберете много добре по този въпрос. Моля ви. Ние сме духовни същества с човешко преживяване – както гласи старата поговорка. Да имаш много пари е нещо, което животът иска за теб.
Изобилието е характерно за природата. Няма недостиг на цветя, лимонови дървета и звезди по небето. Парите ти позволяват да направиш прекрасни неща за себе си – и за хората, които обичаш. А и ти предлага възможност да помогнеш на нуждаещите се.
Пред тях премина турист на водни ски зад скоростна лодка. Чуваше се как се смее от радост.
– Ще ви разкрия една малка тайна – продължи милиардерът. – Раздадох по-голямата част от огромното си състояние. Да, все още имам самолети, апартамент в Цюрих и тази къща край океана. И макар моите бизнес интереси да се оценяват на сума, която ме прави милиардер, не ми е нужно нищо от това. Не съм привързан към нищо.
– Прочетох нещо, което мисля, че ще ви хареса – каза художникът. – Писателят Кърт
Вонегът и Джоузеф Хелър, авторът на Параграф 22, били на парти, организирано от прочут финансист на Лонг Айланд. Вонегът попитал приятеля си как се чувства от това, че домакинът им е спечелил предишния ден повече пари, отколкото той е получил от всички авторски права за своя бестселър. Хелър отговорил: „Аз имам нещо, което той никога не може да има“. Вонегът попитал: „Какво по дяволите е то, Джо?“ Отговорът на Хелър бил безценен: „Знам, че имам достатъчно“.
– Блестящо! – извика ентусиазирано милиардерът. – Харесва ми! – извика още веднъж

75 необикновено високо той и двамата с художника си плеснаха ръцете. После той повтори своя малък танц и продължи със серия подскоци „джъмпинг джек“. Правеше ги със зат- ворени очи. Голям чудак.
Художникът продължи:
– Така или иначе, разбирам това, на което ни учиш за капитализирането и самосбъд- ващото се пророчество. Никой няма да повярва в способността ни да постигнем големи неща, преди първо ние да повярваме във величието си и да вложим искрени и големи усилия да го постигнем. Знаете ли какво е казал Пабло Пикасо?
– Кажи ни, моля те – подкани го предприемачката, като по позата ѝ личеше, че в този момент е много отворена за нови неща.
– Пикасо заявил: „Майка ми ми каза – ако си войник, ще станеш генерал. Ако си мо- нах, ще станеш папа. Вместо това аз съм художник. И станах Пикасо“.
– Страхотно, приятелю – отбеляза милиардерът. – Ето това се казва вяра и увереност във възможностите си. А и не само родителите ни носят отговорност за ограничаващите програми, които повечето хора следват в най-добрите часове през най-изключителните си дни. Както посочих, много добронамерени учители несъзнателно подсилват идеята, че гениите в изкуствата, науката, спорта и хуманитарните дисциплини са „специални“ и трябва да приемем, че сме „обикновени“, неспособни да създадем велики творби, от чието съвършенство хората занемяват, нито да изградим несравним живот. Влияят ни също общуването с приятели и безмилостните съобщения от медиите, които подкрепят
„същите“ факти. По същество това се превръща в устойчива хипноза, при което без изобщо да разберем, някога яркият пламък на гения в нас отслабва. И някога страстните гласове на възможностите затихват. Свеждаме способностите си до минимум и започ- ваме един процес през целия си живот, в който играем на дребно и изграждаме затвори за силните си страни. Преставаме да се държим като лидери, креативни творци и хора, които виждат възможностите във всичко. И започваме да действаме като жертви.
– Разочароващо е това, което се случва с толкова много добри хора. И повечето от нас не забелязват как настъпва това хипнотизиране, което ни отдалечава от най-доброто в нас – каза замислено предприемачката.
– Да – отговори милиардерът. – И нещо още по-лошо, непроявеният потенциал се превръща в болка – трябва да подчертая това.
– Какво имаш предвид? – почуди се художникът, като погледна настрани и направи нервно движение. – Може би се страхувам да създам живопис, която е оригинална и забележителна като тази на големите майстори, защото съм избягвал да капитализирам потенциала си толкова дълго време, че дълбоко в себе си изпитвам болка – каза худож- никът, мислейки на глас.
– Е, най-благородният ни аз знае истината; всеки от нас е създаден да прави изуми- телни неща с дарбите си и да материализира поразителни подвизи с продуктивните си таланти. Думата „поразителни“ е производна от „поразявам“, което означава „да бъдеш като поразен от гръм“. Всеки жив човек днес на Земята носи дълбоко в сърцето си – и в духа си – тази способност да ни порази. Колкото повече заглушаваме силата на този нездрав наратив, който от невробиологична гледна точка е творение на лимбичната ни система, толкова по-силно ще чуваме висшия призив да се издигнем до най-ярката про- ява на най-големия си гений. Това остава в сила независимо дали сте ръководител в голяма организация, програмист, работещ в преградената си кабинка в офиса, учител в училище или готвач в ресторант. Притежаваме абсолютната способност да издигнем работата си до нивото на произведение на изкуството и да допринесем за общото благо

76 на хората. И въпреки това избираме да прекараме живота си в апатия, поради погреш- ната представа за истинската си същност и какво наистина можем да постигнем, като насила се затваряме в един полуживот. И тук се крие най-важната идея: ако предаваме истинската си сила, част от нас започва да умира – отбеляза милиардерът.
– Страхотно прозрение – потвърди художникът. – Имам сериозна нужда да направя някои масивни промени. Изморих се да се чувствам изморен. И да пренебрегвам креа- тивните си способности. Започвам да разбирам, че съм специален.
– Ти си специален – потвърди предприемачката. – Наистина си специален – повтори тя с нежен глас.
– Започвам да разбирам, че отдавам прекалено голямо значение на това какво ще си помислят другите. Някои от приятелите ми се подиграват на картините ми. И зад гърба ми казват, че съм откачалка. Сега съзнавам, че те просто не ме разбират. Нито разбират виждането ми за моето изкуство.
– Много велики гении по света остават недооценени десетилетия след смъртта си, както знаеш – измърмори милиардерът. – А относно това за приятелите – не съм сигурен дали се заобикаляш с подходящите приятели. И може би сега е моментът да промениш това, вместо да поставяш граници пред таланта и живота си само защото мнението на другите е толкова важно за теб. Кърт Кобейн го е казал по-добре от мен: „Изморих се да се преструвам, че съм някой друг, само за да се разбирам с хората, само за да имам приятели“.
– Хм – отговори само художникът.
– Ще споделя едно точно наблюдение. Ние започваме да приличаме на хората, с които общуваме. И никога няма да окажете позитивно влияние в областта си и да изградите красив живот, ако се движите около негативни хора – продължи милиардерът. – А бол- ката, за която говоря, ако не бъде излекувана и освободена, започва да се натрупва в дълбоко море от страх и самоомраза вътре в нас. Повечето хора нямат съзнанието и не притежават средствата да се справят с тази потисната тревожност. Повечето от нас не съзнават това тихо мъчение, произтичащо от неуважението, с което се отнасяме към възможностите си. И по този начин ние ги отричаме, дори някой да ни ги посочи. Бягаме от тях, когато получим шанс да ги проявим. И подсъзнателно намираме серия от смаз- ващи душата пътища за бягство, за да избегнем болката, породена от отричането на дар- бите ни.
– Като например? – попита предприемачката.
– Пристрастености. Постоянно да проверявате за съобщения или да преглеждате за
„лайкове“. Или всеки ден да прекарвате голяма част от живота си в гледане на прекалено много телевизия. Телевизионните шоута напоследък са толкова съвършени, че е лесно да се зарибиш. А по някои канали, когато един епизод свърши, следващият започва ав- томатично. Много от нас бягат от величието си в безкрайни разговори и клюки, без на- истина да разбират, че има стъписваща разлика между това да бъдеш продуктивен и

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: