Фокус №2 на човека, който променя историята

78
– Хм. Да, осъзнавам това все по-силно с всяка сутрин, прекарана на този плаж – призна предприемачката.
– Да запълват ценни часове с безсмислени ходове е предпочитаният наркотик на по- вечето хора – продължи милиардерът. – С разума си разбираме, че не трябва да губим време за дейности с нулева стойност, но емоционално просто не можем да победим из- кушението. Не можем да се откачим от въдицата. Според изследванията в един обикно- вен ден прекарваме поне 2.1 часа за неща, които ненужно отвличат вниманието ни, на всеки единайсет минути нещо ни прекъсва и са ни нужни двайсет минути, за да насочим пак вниманието си върху работата, която вършим, преди пак да ни прекъснат. Това по- ведение струва на организациите милиарди долари в загубена продукция и ниско качес- тво. И както посочих преди малко, хората допускат повече грешки в работата си от вся- кога, защото не влагат внимание в това, което правят. Глупавото използване на техно- логията похищава ценната им концентрация и взема за заложник безценният им фокус, а цената, която плащат, е, че губят шанса да създадат най-добрата си работа и да изгра- дят най-добрия си живот.
Наоколо все още цареше спокойствието и тишината, които се усещат само в най-ран- ните часове на деня.
Милиардерът направи пауза. Той огледа цялата сцена, полюбува се на цветята, под- редени елегантно край къщата, погледна към товарните кораби на хоризонта, които като че ли изобщо не помръдваха, и после към океана.
– Вижте, приятели – каза той накрая. – Аз обичам съвременния свят – наистина го обичам. Без цялата технология, с която разполагаме, животът щеше да е много по-тру- ден. Моите бизнеси нямаше да се радват на такъв успех, нямаше да съм толкова ефек- тивен и вероятно нямаше да съм тук с вас двамата.
– Защо? – попита художникът и погледна към делфина, който плуваше красиво край тях. Той изведнъж скочи високо нагоре от океана и се преметна четири пъти, преди да се върне във водата с мощен плясък.
Мистър Райли изглеждаше възторжен.
– Толкова съм щастлив, че открих как да стана притегателна точка за чудеса – про- шепна той на себе си. – И нямам търпение да науча тези двама добри хора как да нап- равят същото.
После продължи разказа си.
– Всички тези иновации в медицинската техника спасиха живота ми, когато се разбо- лях – обясни милиардерът. – Технологията, когато се използва добре, е нещо феноме- нално. Тревожат ме единствено всички тези глупави начини, по които хората си служат с нея. Толкова много потенциално велики хора страдат от „синдрома на нарушения фо- кус“, защото запълват професионалния и личния си живот с прекалено много джаджи, с неща, които отвличат вниманието им, и с кибершум. Ако играеш за победа, непре- менно следвай примера на всички велики хора в историята и отстрани всички пластове сложност от дните си. Опростявай. Махни всичко ненужно. Стани пурист. По-малко наистина означава повече. Съсредоточи се само върху няколко проекта, за да ги напра- виш изумителни, вместо да разреждаш вниманието си върху прекалено много. А в лич- ния си живот имай по-малко приятели, но задълбочи приятелството си с тях, за да бъдат богати отношенията ви. Приемай по-малко покани, отдавай се на по-малко развлечения и учи, а после вникни дълбоко в малък брой книги, вместо да се плъзгаш повърхностно по много. Професионалистите постигат победа, като се съсредоточават силно върху онова, което е важно. Опростявай. Опростявай. Опростявай.

79
– Престани да управляваш времето си и започни да управляваш фокуса си – добави милиардерът. – Ето това е едно правило за величие в обществото с прекалено много стимули, в което живеем.
– Благодаря ти за всичко, на което ни научи дотук – каза художникът. – Вече разби- рам, че да бъдеш зает не означава, че си продуктивен. Също така разбрах, че когато работя върху нова картина, колкото по-близо съм до голямата живопис, толкова повече една тъмна страна в мен иска да ме отвлече, за да не направя нещо изумително. Сега като си помисля, това се случва доста често. Приближавам се към нещо фантастично и после започвам да прекъсвам работата си. Влизам в интернет и само сърфирам. Спя до късно и гледам цели сезони от любимите си сериали или играя видеоигри с виртуалните си приятели по цяла нощ. Понякога просто пия прекалено много евтино червено вино.
– Колкото повече се приближаваш до гения си, толкова повече ще усещаш как те саботират страховете ти – отбеляза уместно милиардерът. – Ще се страхуваш да оста- виш мнозинството и да се справяш със страничните продукти на съвършенството, като например да си различен от повечето хора, да си изложен на завистта на конкурентите си и на напрежението да направиш следващия си проект още по-добър. Издигайки се към виртуозност, ще започнеш да се тревожиш от неуспеха, ще те плаши мисълта, че не си достатъчно добър и ще изпитваш несигурност, когато проправяш нови пътища.
Амигдалата ти – онази маса от сиво вещество с форма на бадем в мозъка ти, която отк- рива страха – ще се задейства. И ще започнеш да рушиш продуктивността, която си изградил. Нали знаеш, всички имаме един подсъзнателен саботьор, който ни дебне от най-слабия ни аз. Добрата новина е, че след като веднъж осъзнаеш това състояние...
– И когато го осъзная, ще мога да взимам всеки ден по-добри решения, които всеки ден ще ми носят по-добри резултати – прекъсна го художникът енергично, така както малкото кученце посреща господаря си, след като е прекарало целия ден само.
– Точно така – каза милиардерът. – Щом осъзнаеш факта, че когато се приближаваш към най-висшите си дарби и най-голямото си величие, страхуващата се страна в теб ще надигне грозната си глава и ще се помъчи да съсипе шедьоврите, които създаваш, като си послужи с всеки възможен начин за отвличане на вниманието и с всеки път за бягс- тво, за да не я завършиш, вече ще можеш да контролираш това саморазрушително по- ведение. Ще можеш да излезеш извън него. Ще можеш да го изключиш, само като наб- людаваш опитите му да те отклони от съвършенството.
– Това са наистина дълбоки прозрения – вметна предприемачката. – Така си обясня- вам много добре защо ограничавам продуктивността си, качеството на работата си и влиянието си в моята компания. Поставям си някаква важна цел. Запалвам екипа си.
Постепенно постигаме най-важните резултати. После нещо отвлича вниманието ми.
Казвам „да“ на друга възможност, която добавя повече сложност в работата ни. Запъл- вам дните си с безполезни срещи с хора, които обичат да слушат собствените си гласове.
Проверявам маниакално съобщенията си и не пропускам репортажите с последните но- вини. Тази сутрин ми стана супер ясно как напълно саботирам ефективността си. А и е съвсем очевидно, че съм пристрастена към дигиталните глупости, за които говориш.
Ако трябва да бъда честна, не съм забравила някои от бившите си, защото е толкова лесно да следя живота им в социалните медии. Сега разбирам, че посвещавам много от часовете, през които бих могла да бъда супер креативна на онлайн забавления. Както каза ти, това е начин за бягство. Имам чувството, че не мога да спра да пазарувам он- лайн. Просто е толкова лесно. А и ме прави щастлива за няколко минути. Разбирам защо
Стив Джобс е отказал да даде на децата си същите тези неща, които продава на целия

80 свят. Разбирал е колко пристрастяващи могат да се окажат, ако се използват неправилно.
И как могат да ни направят по-малко хора и по-малко живи.
Милиардерът вдигна ръка. Друг асистент изтича от бунгалото на плажа до сега огря- тата от слънцето тераса. Носеше безупречна бяла риза, графитно сиви моряшки шорти и черни кожени сандали.
– Заповядайте, сър – каза младият мъж с френски акцент и подаде на милиардера ми- ниатюрен модел на човешкия мозък.
Изглеждаше точно така:
– Мерси боку, Пиер. Сега нека разгледаме невробиологичната страна на самосаботи- рането, за да може да я разберете по-добре и после да го победите. Помнете, всеки от нас има нещо, което Магьосникът нарича „Древния мозък“. Той се състои от лимбич- ната система – мозъчни структури, разположени от двете страни на таламуса, точно под главния мозък. Амигдалата, за която споменах преди малко, е част от нея. Този основен и по-ниско функциониращ мозък е служил, за да осигурява безопасността ни преди хи- ляди години в един първобитен свят на безмилостни заплахи като гладна смърт, екст- ремни температури, враждебни племена и саблезъби тигри. Функцията му се свежда главно до едно основно нещо: да поддържа стабилност, като ни предупреждава за опас- ностите, така че да оцелеем и да продължим вида си. Следите ли какво говоря? – попита любезно милиардерът.
– Разбираме – отговориха едновременно предприемачката и художникът, докато един прислужник сервира пресен лимонов чай с парченца джинджифил.
– Отлично. Една от най-интересните особености на нашия древен мозък е предразпо- ложението му към негативност. За да осигурява безопасността ни, той се интересува много по-малко от позитивните неща в нашата среда и влага значително повече, за да ни съобщава за лошите.
– „Фабричната настройка“ на този мозък е да следи за опасности – продължи разве- селен милиардерът. – Така че когато животът ни е бил много по-брутален, да можем да реагираме бързо и да останем живи. Този механизъм е служил на предците ни изклю- чително добре. Но в днешния свят повечето от нас не се изправят всеки ден срещу

81 смъртта. В нашата действителност обикновеният човек живее живот с по-високо качес- тво от този на кралските особи отпреди само няколкостотин години. Помислете си какво щастие имаме.
Милиардерът отпи глътка чай.
– И въпреки това поради вграденото предразположение към негативност в нашия дре- вен мозък, ние непрестанно сканираме за неща, които биха застрашили сигурността ни.
Ние сме в режим на хипербдителност, тревожни и напрегнати, дори когато всичко върви прекрасно. Много интересно, нали?
– Обяснява защо мислим по този начин – отбеляза предприемачката и също отпи глътка чай. – Сега разбирам защо винаги ми се струва, че не съм постигнала достатъчно, дори да съм постигнала повече от всички хора, които познавам. Имам фирма, която се радва на такъв успех, със солидна нетна стойност и преди инвеститорите ми да станат алчни – доста приятен живот. Но въпреки всичко, което имам, мозъкът ми като че ли винаги се фокусира върху нещата, които ми липсват, от които нямам достатъчно и как не съм оправдала очакванията за победа. Направо полудявам. Нямам секунда спокойс- твие. Никога.
Предприемачката скръсти ръце. Художникът ѝ изпрати въздушна целувка, докато плитките му се развяваха на свежия бриз.
– Теодор Рузвелт е казал нещо, което според мен е важно да чуете – каза милиардерът.
– Какво е казал? – попита предприемачката и стисна силно ръце.
– „Сравнението с другите е крадец на радостта” – отговори милиардерът. – Някой винаги ще има повече пари, слава и вещи от теб. Спомнете си какво ви казах за мъд- ростта да отстъпите крачка назад и да знаете кога имате достатъчно.
– Да, спомням си – каза любезно предприемачката.
– Все повече и повече от този глад, който изпитваш, идва от дълбокото чувство за недостиг. И голяма част от него произтича от действието на древния мозък. Той сканира средата ти и предразположението към негативизъм се задейства, като ти пречи да се радваш напълно на хубавите неща, които имаш. Добре – каза милиардерът. – Нека под- ходим с още повече грануларност. С течение на времето нашият мозък е еволюирал и се е развил префронталният кортекс. Това е тази част от мозъка, която отговаря за вис- шето мислене. Невролозите го разглеждат като бисера в короната на висшия разсъдък.
Магьосникът го нарича „Мозък на съвършенството“. Но ето най-важното: когато започ- нем да мечтаем за по-големи неща, да учим по-бързо и да издигаме нивото си на креа- тивност, продуктивност и изпълнение, древният мозък и Мозъкът на съвършенството влизат в конфликт. Между тях започва война. Примитивният мозък усеща нашето из- растване, разбира, че напускаме безопасния пристан на познатото и се активизира, за- щото изоставяме традиционните начини на съществуване. Той усеща заплахата – макар заплахата да е съществено важна за личния ни възход и професионалния ни напредък.
Ние на всяка цена трябва да се впуснем в тези неизследвани пространства, където живее възможността, за да се сближим с първичния си гений и да станем всичко онова, за което сме предназначени. Знанието, че имаме по-високи нива на талант и смелост, които ни предстои да достигнем, изпълва човешкото сърце с огромно вълнение. Това познание е едно от най-големите съкровища, заради които си заслужава да живеем. Видният пси- холог Ейбрахам Маслоу заявява: „Ако планирате да бъдете нещо по-малко от човека, който сте способни да станете, вероятно ще бъдете нещастни до края на живота си“. Но амигдалата превключва на по-висока скорост, когато напускаме познатото и опитваме нещо ново. Nervus vagus, блуждаещият нерв, се задейства и се освобождава хормонът

82 на страха кортизол. И ние започваме да рушим точно тези намерения и дела, които на- шия Мозък на съвършенството толкова интелигентно иска да осъществим.
– Това обяснява защо толкова малко хора са високо креативни и изключително про- дуктивни – отбеляза художникът. – Когато напускаме зоната на личното си удобство, древният мозък се задейства. Когато увеличаваме уменията си и издигаме влиянието си, той се плаши от промяната.
– Точно така – каза одобрително мистър Райли. – После се освобождава кортизол, възприятието ни се стеснява, дишането ни става по-плитко и влизаме в режим „бий се или бягай“.
– Висшият ни разум иска да се развиваме, да еволюираме, да правим по-съвършени неща, да водим по-добър живот и да вдъхновяваме света – продължи художникът. – Но започва битка между нашите два мозъка. И древният, по-нисшият, по-примитивният мозък във всички нас иска да спре еволюцията ни.
– Точно така – каза милиардерът и двамата чукнаха юмруци.
– И по този начин, говорейки за втория фокус на хората, които променят историята, от модела, който ни обясняваш – освобождаването от нещата, които отвличат внимани- ето ни, то според мен точно заради този страх, пред който се изправяме, се втурваме към възможно повече развлечения, за да се почувстваме по-добре, пък било то и само за минута – каза с известно колебание предприемачката.
– Съвсем вярно – потвърди милиардерът. – И за да избягаме от дискомфорта, който се явява в нас, когато познаем по-отблизо присъщия си гений.
– Това за мен е голямо откровение. – Художникът не можеше да сдържи ентусиазма си. – Ти току-що ни обясни причините, поради които нашето общество е толкова прис- трастено към развлеченията. И защо повечето хора не могат да изживеят своето вели- чие. И сигурно заради това креативните и продуктивни хора са истинските воини в на- шето общество. Ние трябва да се изправим не само пред обидите от нашите противници и стрелите на онези критици, които не разбират изкуството ни, но е нужно още да имаме куража да пренебрегнем алармените сигнали на нашия древен мозък, който ни убеждава да не се пресегнем към нашия блясък.
– Поетично се изразяваш, приятелю мой! – възкликна весело милиардерът. Той пак изпълни малкия си танц. Икономката, която метеше верандата, само поклати глава.
– Нужно е страхотно количество кураж, за да усетиш ужаса от истинското лично и професионално израстване – и да продължаваш напред – дори когато имаш чувството, че умираш – каза милиардерът. – Но да продължиш, когато се страхуваш, е начинът, по който се превръщаш в легенда. Вие, приятели, сте творци, строители на велики неща. А всички строители непрестанно се борят със страховете си, ден след ден, за да достигнат по-висши нива на умение, въздействие и свобода като хора. О-о – а фантастичната наг- рада, която ще получите, когато напълно проявите силните страни и талантите си, не е само резултатът от героичните ви усилия. Тя е и човекът, който ще станете, като нап- редвате през огъня на страховете и жегата на изпитанията си в процеса към съвършен- ството. Научавате кой сте, виждате способностите си по-ясно, увереността ви се увели- чава, все по-малко са ви нужни похвалите на тълпата и започвате да водите автентичен живот, вместо онзи пластмасов живот, произведен от един свят, който не иска да сте свободни.
Милиардерът отпи от бутилката си с вода и продължи да обяснява колко важно е да се освободиш от мъртвата хватка на смартфона и дигиталните развлечения.

83
– И в този случай да бъдете член на Клуб „5 сутринта“ може да има магическо въз- действие – каза той на публиката си от двама души. – Един начин, по който великите мъже и жени в света са избягвали сложността, е, като въвеждат спокойствието и тиши- ната в началото на своите дни. Тази красива дисциплина им е давала абсолютно необ- ходимото време далече от свръхстимулирането, за да вкусят самия живот, да възстано- вят запасите си от креативна енергия, да развият висшия си аз, да помислят върху това колко щастливи са всъщност и да усъвършенстват добродетелите, според които да пре- карат живота си. Много от хората, които са допринесли за напредъка на нашата циви- лизация, са споделяли навика да стават преди разсъмване.
– Ще ни кажеш ли имената на някои от тях? – попита предприемачката.
– Джон Гришам, прочутият писател, е един от тях – отговори милиардерът. – Други видни последователи на ранното ставане са Волфганг Амадеус Моцарт, Джорджия
О’Кийф, Франк Лойд Райт и Ърнест Хемингуей, който е казал, че рано сутрин „няма кой да те безпокои, може да е хладно или студено, заемаш се с работата си и докато пишеш, се стопляш“.
– Бетховен е ставал призори – каза художникът.
– Всички велики хора са прекарвали много време в усамотение – допълни милиарде- рът. – Самотата – от този вид, който можеш да получиш преди слънцето да изгрее – умножава силата, експертизата и връзката с човешката ти същност. И издигането ти

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: