Към „национално единение
Предистория на Първомайските чествания у нас
Изтегляне 84.25 Kb.
|
| Предистория на Първомайските чествания у нас
Преди Първата световна война границата между „богати“ и „бедни“ не е ясно изразена (особено в малки населени места), като изключение правят индустриалците, преуспели в професията си и тези, които разполагат с капитал. Началото на честванията на Първи май в малък, но оживен град като Троян например, могат да илюстрират развитието на социалистическата пропаганда на местно равнище, тъй като тя до известна степен е свързана с празника. Описанието на едно от първите отбелязвания на Първи май в Троян онагледява началния етап на празничните чествания, допринася за разбиране на идеите, седящи в основата му. Червените портрети на Карл Маркс, по-късно заменени с българските и работническите знамена, както и с портретите на Царя, отразяват идеите, върху които се изгражда концепцията за почитане на символи и авторитети, като разделител между „богати“ и „бедни“ (Хаджийски, 2010: 496). Реакцията на гражданството към социалистическите манифестации по повод Деня на труда отначало е насмешлива, примесена с учудване и неразбиране, особено в занаятчийските среди. Работещите, в лицето на „фабричния пролетариат“ от единствената фабрика в Троян, обрисуват картина, напълно противоположна на тази на „страдащите работнически маси“, борещи се за „хляб“. Проблемите на тази прослойка стават мост между двете социални категории, олицетворяващи „бедни“ и „богати“, посредством целенасочена комуникация помежду им, засягаща редица наболели теми (пак там). Фигурата на „роден водач“, с „пленяващ глас“, със „сърдечни нотки“ на внимание, състрадание - са прийомите, които представителите на богатите и последователите на социалистическите идеи използват, за да увлекат след себе си възможно най-голям брой привърженици из средите на низвергнатите. Привидната солидарност, върху която се изграждат отношенията между двете съсловия в малък град като Троян, посредством помощ и наставничество, допринася за повдигането на работниците, което се използва като доказателство за необходимостта от тях. Организацията, сформирана около социалистите в Троян, цели започване на „непримирима класова борба“ в защита на интересите на техните „членове“. Стачките, организирани от тях сред работещите, с времето се налагат като елемент, пряко или косвено свързан с Деня на труда (пак там). Изтегляне 84.25 Kb. Сподели с приятели:
|