Към „национално единение
Изтегляне 84.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Статии-репортажи
- Изобретяване“ на празнична рутина – възможен сценарий или опит за такъв
| Статии-речи
Разглежданият период се характеризира с подмяна на старата смислова натовареност на празника с нова, която да утвърждава конкретни ценности сред трудещите се. Появяват се нови лозунги, целящи да наложат новото значение на Първи май не само за работничеството, но и за цялата нация. През първата организирана година на отбелязване на Деня на труда - 1936, публикуваните във вестник „Труд“ „речи и декларации“ на официални лица, агитиращи към нови символи и ценности на празника, са насочени към трудещите се. Характерен елемент на всяка публикация е обръщението към работничеството – „Братя работници“, „Другари работници“ – показателен момент, онагледяващ пропагандните идеи за братство между всички членове на нацията (Труд, 1936, бр. 11). Значението и символиката на Първи май са акцент и в празничната реч на министъра на търговията, промишлеността и труда, публикувана през 1943 г., на страниците на списание „Професионална мисъл“: „никой празник не съдържа в себе си толкова много смисъл, величие и символика. Това е празник на вечно творящия човешки дух и неговия устрем към съвършенство“, пише той (Професионална мисъл, 1943, бр. 5-6). Променените отношения между работник и работодател, елиминирането на експлоатацията на труда, обединяването на двете категории в службата на държавата представлява пътят, по който трябва да се развива държавната политика – с помощта на труда към всенародно национално обединение – оттам и налагането на Първи май като манифестация на тези идеи (пак там). Статии-репортажи Последната категории публикации, които ще бъдат разгледани, е „статии-репортажи“,. Отразява протичането на празника на труда. Материалите от този тип се публикуват редовно във вестник „Труд“ – в деня на празника и няколко седмици след него. Придружени са от богат снимков материал за онагледяване броя на участниците в честванията. В началото на организираното отбелязване на Първи май исканията на работниците представляват апел за въвеждане на осемчасов работен ден, неделна почивка, защита на женския труд, достатъчно дневно заплащане, по-добри условия на труд, както и по-човешки обноски и отношения от страна на работодателите. (Труд, 1937, бр. 64). През следващите години техните желания придобиват по-голяма конкретност: „искаме трудови инспектори от работническите среди“, „незабавно сключване на колективни трудови договори“, „спазване на социалното законодателство“ (Труд, 1938, бр. 116-117). Преди да разгледам празничната рутина, нека с няколко думи опиша общото представяне на тържеството. Още в първия брой на „Труд“ Първи май е дефиниран като „знаме на национален възход“, „символ на социален мир и обществена справедливост“, „празник на благоустрояване на обществения и правния подбор“ (Труд, 1936, бр. 11). Трудът е главен акцент в преобладаващите количествено публикации и в следващите броеве на изданието. Тенденцията към разделението му отстъпва пред осъзнатата му ценност – както за икономическото благосъстояние на страната, така и за обществения просперитет: „трудът във всичките му видове и качества е в основата, върху която стои целият скелет на стопанството“, „животът на отделния човек чрез труда е свързан с този на обществото“ (пак там). „Изобретяване“ на празнична рутина – възможен сценарий или опит за такъв Първата стъпка, която отбелязва празничната рутина, е подготовката, която от една страна е свързана с теоретичната обосновка на празника (речи, пожелания, публикации за периодиката), а от друга – с практическата организация на самото тържество – свикване на предмайски събрания, приготовления за празничния ден (маршрут за манифестации, венци за поднасяне, писане на речи за събранията.). Тържествата по случай Деня на труда протичат по определена програма, разграфена по часове и дейности, публикувана във вестник „Труд“ предварително, за да достигне до възможно най-голяма аудитория. В брой 10 от 1936 г. например е публикувано разписанието на празничното събитие в София, като се предполага, че задава ориентирите, по които денят трябва да протече и в другите населени места в страната. Честванията започват рано сутринта, когато работещите трябва да се съберат на определена локация (сборен пункт на поделенията), след което да се отправят към площад или друго ключово публично място в града. Откриването на тържествата за Първи май е последвано от всеобщо отправяне към площад в населеното място (в София – пл. „Александър Невски“), където в определен час се освещават знамената на поделенията на БРС. Следващата стъпка е с патриотично внушение - полагане на венци пред паметници на важни за историята личности – акт на оценностяване на родното. Празничната програма продължава с манифестация на вече строените работници по маршрут, обхващащ ключово разположени публични места, последвана от приемане на поздравления от представители на официални учреждения (Труд, 1936, бр.10). Следва отправяне на шествието към Съюзния дом, където се откриват първомайските събрания, на които присъстват официални лица и най-видните членове на организацията, произнасят „декларации“ по случай Деня на труда.. В продължение на времето те се превръщат в трибуна за пропаганда, агитация и издигане на лозунги – за утвърждаване ценността на труда, обединението на нацията, солидарността – около една фигура, олицетворение на авторитарния режим на управление. Тържественият ден приключва най-често с празнични обеди или „вечеринки“, които имат за цел сближаване и споделяне на празничното усещане и преживяване. Във вестниците и списанията заглавията на публикациите, посветени на празника, се обогатяват с епитетите „възторжено“, „величествено“, „тържествено“, „блестящо“. Публичността, която се демонстрира с празничния арсенал на Първи май, цели от една страна утвърждаването ѝ като единствена и нетърпяща самоволни интерпретации, а от друга демонстрация на единение под знамето на труда. Ключов елемент е присъствието на държавния глава – Негово Величество Царя – портрети на кралското семейство или пожелания, публикувани на страниците на периодичното издание на БРС – символ на покровителството на държавата към политиката за издигане на труда като „национален обединител“. През следващите две години новият смисъл, който се придава на Първи май, се затвърждава. „Труд“ запълва все по-голям брой страници с тази тема, което свидетелства за повишеното внимание, отделяно на празника. Вестникът посвещава цели пет броя на Деня на труда през 1938 г., като се стреми да отрази мащабността на събитието. В бр. 116 от същата година на първите страници на изданието е поместен материал, носещ впечатляващото заглавие „100 000 работници манифестираха на Първи май“, с подзаглавие „Небивало чествуване на празника на труда. Столицата беше свидетелка на едно рядко тържество и на една дълбоко затрогваща картина“ (Труд, 1938, бр. 116). Денят на труда преминава под строга програма – показател, който свидетелства за политиката на планиране на празника, тъй като всеки елемент от нея съдържа послания, които трябва да достигнат до работещите граждани (ил. 1). Грандиозното честване на Първи май е увенчано с присъствието на Нейно Височество Царицата, посетила работническата болница „Царица Йоанна“, където се извършва водосвет от Негово Високопреосвещенство софийския митрополит Стефан. Акцентира се значението на болницата за Българското работничество като светъл паметник на връзката между Царския дом и българския работник (ил. 2). Символиката на този акт е недвусмислена – диалог между държавата и работника, показател за ликвидиране на класовите различия и обществена солидарност (Труд, 1938, бр. 116). Важен момент, присъстващ в краткия обзор на празника в по-малките населени места, са събранията по случай тържествения ден. На тях присъстват официални лица, като началник на гарнизон, областен директор, околийски управител, инспектор по организиране на професиите, кмет на града, които изнасят декларации за значението и символа на Първи май. През 1938г. излизат още няколко броя, посветени на Първи май (вкл. 117 бр. с впечатляващ брой репортажи за празника - 7). Материалите отразяват всичко, свързано с честванията по градове, като акцент е поставен върху по-големите от тях. В рубриката „Пишат ни от“ е поместен материал за град Варна. Подготовката за тържествения ден заема важно място в репортажа, изразена в отпечатването на позиви и лозунги за разпространение сред работничеството. Ритуалът и тук следва вече познати стъпки, започвайки от събирането на работниците на видно публично място в града, преминавайки през величествена манифестация из главните улици (4000 души) и неизменното първомайско събрание (ил.3) В Бургас честванията по случай Празника на труда преминават „особено тържествено“. Сборният пункт е работническият клуб. Празничната програма и тук не изневерява на зададените стъпки, като започва с отправянето на манифестиращите работници към площада на катедралната църква „Св. Св. Кирил и Методий“, където е отслужен молебен, на който присъстват официални лица, като областен директор, началник на гарнизон, кмет на града. „Внушителната“ манифестация е съпроводена с много плакати и лозунги с исканията на работничеството, които са идентични с тези на трудещите се от цялата страна – „това бе манифестация, каквато бургаското гражданство не е виждало досега (Труд, 1938, бр. 117). „На Първи май манифестираха 10 000 работници“ е заглавието на статията по случай празника в град Пловдив. Присъстващите са строени в редици, тъй като организацията на всичко е от ключово значение – колоездачи, военна музика, носещите знамена, официалните лица, управата на околийския синдикат, клоновите поделения – своеобразен йерархичен ред, който указва различните нива в съсловията и демонстрира тяхната близост. „По същия ред и под строга дисциплина“ манифестацията продължава по пловдивските главни улици, за да достигне до избрано предварително място, където се състои традиционното събрание, открито за всички, които желаят да присъстват. Началото му се поставя с почитане на българския химн и Работническия марш (ил. 4). През 1939 г. на Деня на труда са посветени четири броя от вестник „Труд“. Заглавната и първите няколко страници от изданието са заети с материал със заглавие „София не помни по-тържествено чествуване на Първи май“ (Труд, 1939, бр. 169), и с подзаглавие „Как бе отпразнуван Първи май в столицата“. Тържеството е описано като „величествено“ и с много висока посещаемост (ил. 5). Сборният пункт на работниците – игрището „Юнак“ – е „почернял“ от работници, броят на които надминава 12 000 души. Обстановката е по-тържествена от всеки друг път, работниците са разпределени по групи, професионални интереси или по типа на заетостта им (ил. 6). Това е нов елемент от отбелязването на празника, който свидетелства за все по-голямата държавна намеса в честването му. В 9 ч. главният секретар на БРС Ив. Димитров открива тържеството с поздравително слово, посрещнато от безпрекословното внимание на трудещите се: „само високото съзнание за величието на празника на труда, съзнанието за професионалния дълг на работника към себе си и към държавата, е това, което бе в състояние само в един миг да превърне едно такова море от хора в спокойна и дисциплинирана аудитория“ (Труд, 1939, бр. 169). Празничната програма за Деня на труда във Враца по традиция започва с организирането и събирането на работниците от ранно утро на централна локация, където се отслужва молебенът за празника. Събранието за Първи май се провежда в салона на дружество „Развитие“. Речите и поздравителните декларации са от официални лица, а съдържанието засяга значението и ролята на Първи май. „Внушителната“ манифестация обединява над 1200 работници, дошли да заявят своите искания за добри условия на труд. „Кръшни национални хора на Първи май в Котел“ е красноречивото заглавие на публикация-репортаж за Деня на труда, поместена в брой 172 на вестник „Труд“ от 1939 г. (Труд, 1939, бр. 172). Работниците от малкото балканско градче масово отпразнуват своя „велик ден“. Сборният пункт за откриване на тържеството – Клубът - от ранно утро се пълни с „весели, засмени и окичени с трицветни ленти“ граждани. Първомайското събрание е очаквано събитие, на което присъстват околийският управител, кметът на града, председателят на синдиката. Те изтъкват придобивките, които работничеството е извоювало чрез своя „единен и мощен Български работнически съюз“. След събранието се пеят работнически старонародни песни, играят се хора и танци до вечерта, когато се слага край на тържествения ден (пак там). Четвъртото десетилетие на XX в. маркира нов етап в честванията на Първи май, като процесите, свързани с налагането на идеята за труда и националното единение, достигат завършеност в промяната в названието на празника и новия смисъл, който придобива той. Периодиката отново отразява подробно всичко, свързано с Първи май. Подготовката за Деня на труда с годините става все по-сериозна и ангажирана с широк спектър от дейности – конференции, събрания – които не само целят подобрение на празничните чествания, но и са показателни за обществената роля на организацията на българските работници. През 1941 г. в „Труд“ са поместени над 10 репортажни материала за Първи май. Акцент в публикациите вече е не протичането на празника, а постиженията и нововъведенията, които са направени за организирането на работниците с цел възпитаване в любов към труда и ценностите за народното единение (Труд, 1941, бр.273-274). След непретенциозното отбелязване на Деня на труда в първите години от новото десетилетие, през 1942 г. тържествата добиват по-величествен вид. В бр. 327 на „Труд“ през тази година на първа страница е поместена обширна публикация - „Голямата първомайска акция“. „За първи път обединена България празнува празника на националния труд“ – започва репортажът, акцентира на масовото отразяване на великия ден из цялата страна, изразено в първомайски събрания, на които се отдава почит и преклонение пред „всепобедния и благодатен труд“. За първи път празникът на труда ще бъде честван с „подобаваща“ тържественост, а „песента на труда“ ще прозвучи от всички краища на страната. Трудът, който се проявява по „ниви, лозя, ливади, градини“, както и в „училища, казарми, канцеларии, университети, фабрики и заводи“, е факторът, който ще спомогне за издигането на българския народ (Труд, 1942, бр. 327). „Първи май в провинцията“ е заглавието на обзорна публикация от същата година, в която е проследено накратко протичането на празника в различни градове – Бургас, Габрово, Враца, Асеновград, Ловеч, Разград, Търново, Казанлък, Пещера и други (ил.7). Задължителен елемент остават първомайските събрания, които са „тържествени“ и масово посетени. Уважени са от присъствието на официални лица, като представител на родната армия, кмет на съответния град, околийски управител, областен директор, член от Централното управление на Съюза, председател на комитета „Труд и радост“, членове на ръководните тела на професионалните организации. В речите основните акценти падат върху значението на празника, поздрави и обръщения към работниците за техните постижения и заслуги за издигане на труда като национална ценност и предпоставка за просперитет на народа, а самият ден е дефиниран като „празника на всички работници (Труд, 1942, бр. 273-274). Важно е да се подчертае мотивът, според който търсеното национално единение е възможно да бъде реализирано, благодарение на новия тип безпартийни и безкласови настроения и политики, които характеризират събитията, белязали края на 30-те и началото на 40-те години на XX в. (Труд, 1942, бр. 327). В духа на призивите за национално единение, много от публичните градски места получават названия, съответстващи с тях – „Площадът на свободата“, площад „Освобождение“. На този етап ясно се различава тенденцията за трансформацията на Първи май от Ден на труда към Всенароден празник на труда. През 1943 г. периодиката за пореден път отбелязва подобаващо честванията: „На първи май целият български народ ще чествува с въодушевление великият празник на благословения и творящ труд“ е заглавието на първа страница на „Труд“, бр. 377 от 1943 г. (Труд, 1943, бр. 377) Същата година със специално постановление на Министерски съвет Първи май е обявен за неприсъствен ден за всички държавни, общински, обществени учреждения, за всички предприятия и заведения и за всички граждани. Това се прави въпреки държавната политика за по-малко свободни от работа дни, което показва огромното значение на празника. Нарастващото значение на Празника на труда налага нови и по-строги мерки от държавната инициатива, като украса със знамена на общински, обществени и частни сгради, а на предприятия и фабрики – със зеленина. Символиката, заложена в това нареждане, разкрива две основни насоки. Първата е свързана с естетизацията на публичните и частни пространства – засилва се „празничният дух“ Посредством втората се отдава почит на държавните власти и институциите, свързани с труда. Програмата по традиция е зададена предварително, одобрена от Министър-председателя, който още на предния ден в точно определено време произнася своята реч. Тя се разпространява из цялата страна чрез излъчването ѝ в ефира на Радио „София“. До този момент словата от официални лица са форма на монологично общуване с работещите, указващо определен начин на мислене и поведение. Включването им в празничността свидетелства за променените отношения между работодатели и работещи, между държава и граждани, между тези, които получават нареждания и тези, които ги изпълняват (Труд, 1943, бр. 377). Общата трапеза за работници и работодатели, устроена за празничния ден, свидетелства за усилията, които се полагат за изграждане на реалност, в която цари (привидно) социална солидарност, без класови раздори. Материалните стимули, раздадени на „трудолюбивите и родолюбивите“, под формата на парични награди, при условие, че работниците, които ги получат, трябва да са организирани – членове на Общия съюз на българските работници, са доказателство за съзнателно насърчаваната политика за задължителна принадлежност към Съюза (ил.8). Забавленията, изразени в танцувално-музикална програма, обединяват различни групи хора като артисти, писатели, хумористи, танцови и хорови състави, като редът, по който преминават увеселителните събития, е одобрен от Комитета и продължават до точно определено време от деня. В столицата пред традиционния сборен пункт за начало на честванията на празника – Работническия дом – „величествено декориран“ със зеленина и знамената на държавата и Съюза – символ на възраждането и преоткриването на труда, мощта на организираното работничество и професионалните организации, е показател за празничния дух, който трябва да бъде усетен от участвалите в честванията. На величествената манифестация се различава своеобразна йерархия – от Царя – символ на национално обединение, през всички структури на Съюза до обикновените работници и граждани, отразява и отношенията и комуникацията между тях – ясно разграничени по власт, обществено положение, но обединени под знака на труда и в името на нацията. Тържеството за Първи май е открито с речите на председателя на БРС Борис Попов, който говори за значението на празника, за манифестацията като израз на „безрезервната любов“ към България, призиви, според които денят на националния труд трябва да бъде „най-големият нравствен бараж на всебългарското вдъхновение“ (Труд, 1943, бр.378-379). По случай честванията на Първи май към редакцията на вестник „Труд“ са изпратени стотици телеграми от цялата страната, които накратко предават протичането на празника. В Бургас над 10 000 трудещи се и техните работодатели вземат участие в честването на Първи май. Тетевен не „помни“ по-величествено отбелязване на тържеството на труда, като акцентът пада отново на факта, че в манифестацията участват работници и работодатели. В Смолян над 2000 работници вземат участие в честванията, а в Пловдив над 10 000 трудещи се, мотивирани от „родолюбиви чувства“, отбелязват задушевно Първи май (ил.9). Овладяването на Празника на труда от Български работнически съюз, казионен и задължителен професионален съюз, е преломният момент, който маркира трансформацията на Първи май от ден на класови борби в ден на „радост от труда“ и на всенародно обединение и социална солидарност. Ангажирането на трудещите се в професионална централизирана система е важен етап, който отбелязва пътищата, по които следва да се развиват честванията на Първи май, а ритуалността на тържествените действия, както бе проследено в дебата, разпрострял се върху страниците на вестник „Труд“, е доказателство за предварително зададена политика, свързана с отбелязването на тържествения ден. Празничната рутина, съчетала различни елементи, като събиране и строяване на работниците, тържественият молебен и освещаването на знамената, първомайските събрания, манифестациите и увеселенията, разгръща задълбочаването на съдържателната натовареност на Първи май – от ден на труда и работническата солидарност към всенароден празник на труда. Проучените материали, посветени на промяната в оценностяването и символното значение на празника на труда Първи май, маркират една тенденция към целенасоченото му усвояване и прекрояване, добило най-концентриран израз след средата на 30-те години на XX в., когато с провеждането му се заема Българският работнически съюз. Изводите, до които достигнах, недвусмислено извеждат Първи май като празник, който става инструмент за прокарване на политика, целяща да издигне труда като ценност за национално обединение. Мотивацията за последното следва дас се търси в тесните връзки между БРС и тепърва „прохождащата“ програма „Труд и радост“, за което няма преки доказателства. Учредяването на БРС като една от най-важните казионни професионални организации у нас от втората половина на 30-те години на двадесетото столетие е тясно свързано с променения дискурс на Празника на труда от същия период, тъй като самите правни рамки на организацията имат заложени като планови дейности постепенното овладяване на заниманията на включените в редиците и членове, засягащи не само трудовия процес, но и свободното от него време (Идейни насоки, 1941: 27) ? Къде е тук мястото на Първи май може да се досетим, чрез съотнасяне със същността и интерпретацията му, като ден за манифестация на борбата за по-достойно съществуване. От друга страна, овладяването на свободното от труд време, в което празникът се вписва, обуславя превръщането му в инструмент за затвърждаване на идеите за социално равенство и достъп до различни блага. Създаването на Български национален комитет „Труд и радост“ към едноименната програма през 1937 г. се явява логическо продължение на целенасочената работа в областта на усвояването на свободното време на работещите, тъй като в целите му е заложено развитието на културно-просветна дейност, чрез изнасяне на сказки, организиране на вечеринки, събори, както и други развлекателни начинания (Труд и радост, 1940, бр. 1). Следвайки логиката на тази линия на разсъждение, може да се откроят тесните връзки и приемствеността между казионния БРС и социалната програма „Труд и радост“. Последната може да бъде мислена като своеобразно продължение и допълнение към дейността, целите, задачите и мисията на една политика, която да изведе „гетоизираното работничество от социалните предградия към представителните места в обществото и националната култура на България“ (Еленков 2013:11). Активизирането в честванията на Деня на труда след средата на 30-те години, както и усилията по „изобретяване“ на празничната му рутина, могат да се разглеждат като опит за интеграция на ценностите, които трябва да бъдат утвърдени и произтичащите от тях социални придобивки за трудещите се. Първи май е единственият тогава празник, който, от една страна, се вписва в „културната“ линия, която трябва да се следва, задоволявайки духовните потребности на работещите, а от друга страна – засяга и този аспект от техните борби, който е израз на постигането на стремежите им за социална справедливост и адекватни условия на труд. Повторяемостта, заложена в организацията на празничната програма и събитията, свързани с нея, и обявяването на Първи май за празник на всенародния труд към средата на 40-те години на XX в., са колкото цел, толкова и следствие на държавно провеждана политика за усвояване на Деня на труда като празник на всички граждани, манифестиращи величието и важността на труда за национален просперитет и социално равенство. Изтегляне 84.25 Kb. Сподели с приятели:
|