Към „национално единение
Изтегляне 84.25 Kb.
|
| Вид на материалите
За целите на анализа разделям статиите на няколко вида - „общи статии“ (предоставящи обща информация за празника, почини, инициативи, програми и т.н.), „статии-декларации“ (материали, съдържащи приветствия от високопоставени лица), „статии-речи“ (а именно речи на високопоставени и официални лица по случай Първи май) и „статии - репортажи“. От статистическа гледна точка разпределението на публикациите за Деня на труда е следното: „общите статии“ са 40, пожеланията (декларациите) са 6, речите - 8, а най-голям е броят на репортажите - 50. Публичното отразяване в периодиката от втората половина на 30те и до средата на 40-те години на XX в. на Първи май проследява трансформацията на идеите и наративите, подложени на държавно вмешателство, с цел налагането и възприемането им от трудещите се. Заглавията на публикациите в печата са първият индикатор, въвеждащ в промяната на ценностните ориентири на празника, като процесът през следващите години добива все по-ясни и категорични очертания. Общи статии Първата група материали, дефинирани като „общи статии“, обхваща всички проучени публикации за Първи май, предоставящи информация за него - подготовка, програма, апели, призиви и покани за отбелязването му. В първите години на издаването на вестник „Труд“ статиите, посветени на Деня на труда, са насочени главно към българското работничество: „Софийското работничество и Първи май“ (Труд, 1936, бр.7), „Цялото работничество иска празнуването на Първи май“ (Труд, 1936, бр. 8), „Блестяща манифестация на трудовата солидарност“ (Труд, 1936, бр. 9), „Първи май – символ на творчество“ (Труд, 1936, бр. 10), „Хляб и справедливост“ (Труд, 1936, бр.10). След първите стъпки в утвърждаването на новия път, по който трябва да поеме Първи май, се задават и начините, посредством които да се осъществят. През 1938 г. заглавията в периодичния печат са кратки, ясни, конкретни: „Пред Първи май“ (Труд, 1938, бр. 113), „Гответе се за празника на труда“ (Труд, 1938, бр. 112), а през следващата година няма съществени изменения в смисловите послания: „Първи май“ (Труд, 1939, бр. 167-168), „Първи май символизира ролята на работничеството“ (Труд, 1939, бр. 167-168). Първата половина на следващото десетилетие маркира друг етап в разбирането за Деня на труда, като процесът се разгръща в контекста на идеите за всенародни ценности едва към 1943-1944 г. Заглавията от този период от една страна се дублират с тези от предходните години, а от друга – онагледяват тенденциите към преобразуването на държавно зададения разказ за тържествения ден на труда: „Първи май“ (Труд, 1940, бр. 220-221), „След Първи май“ (Труд, 1941, бр. 276), „Празникът на труда Първи май става всенароден празник“ (Труд, 1941, бр. 277), „Великият празник на труда“ (Труд, 1943, бр. 377), „В деня на осмото си отпразнуване на Първи май БРС е вече една мощна и масова организация“ (Труд, 1943, бр. 377), „Първи май – празникът на свещения български труд“ (Труд, 1944, бр. 422), „Вечна слава на труда“ (Труд, 1944, бр. 422). В средата на 40-те години „празникът на труда“ се трансформира във „великия празник на труда“. Сакрализирането и оценностяването на труда, съчетано с мотивите за общонародни ценности, илюстрира новата държавно дирижирана политика за национално обединение и манифестацията му. Изтегляне 84.25 Kb. Сподели с приятели:
|