Към „национално единение
История на отбелязването на Първи май у нас през годините
Изтегляне 84.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Първи май през 30-те години на XX в.
- Роля на Български работнически съюз
| История на отбелязването на Първи май у нас през годините
Първи май през 20-те години на XX в. Първи май през 20-те години на XX в. се отбелязва с многобройни манифестации из цялата страна, лозунгите се чуват все по-силно и категорично, в съчетание със сложната политическа обстановка, се установява устойчив модел на празничност във времето. Първи май през 30-те години на XX в. Деветнадесетомайският преврат от 1934 г. прекратява свободното профсъюзно движение и поставя началото на различна уредба под знака на прекия държавен контрол. Новата идеологическа платформа се отличава със силна пропаганда, представяща го като революция, адресирана срещу буржоазната либерално-демократична система. Прокламира се надпартийна власт, в служба на цялата нация, управлявана от „компетентния политически елит“. Унищожаването на партийната система в България и ориентацията към безпартийно управление, се разглежда като решаващата стъпка за установяване на авторитарен режим (Иванов, Маринова, 1995: 220-221). В следствие на промените старите профсъюзи се разпадат, с наредби се учредяват държавни професионални организации, със задължително членство и разпространение на териториално-клонов принцип (Даскалов, 2005: 297). Паралелно с тези процеси се променя и философията на професионалното обединяване, за която лайтмотивът за класова борба се трансформира в идеята за класов мир и обществена солидарност, под опеката на държавата (пак там). Свободното професионално сдружаване бива заменено с държавно направляваното, свободното членство преминава в задължително на практика, като паралелно с това се задават и идеологически задачи, с морално-възпитателен характер. В тази обстановка се заражда и развива новата идея на Първи май като празник на труда, обединяващ мотивите за „национално ценното“. Роля на Български работнически съюз В учредителния документ на Български работнически съюз са заложени неговите цел и същност. Принципът за общото, а не индивидуално добруване, намира израз още в чл.1 от Устава му: „БРС обединява всички работнически професионални сдружения в Царството“ (Устав, 1936). Държавно ръководеното учреждение дефинира в чл.3 от същия, че : „БРС и неговите поделения целят обединението на разпокъсаните сили на българското работничество в единно цяло под знамето на нацията и общия професионален интерес“, „защитават моралните и материалните му потребности пред всички официални и частни лица и места“, „грижат се за възпитание в национален дух на членовете си и за развито чувство за привързаност и култ към държавата“ (пак там). Замисленият масов характер на инициативите на Българския работнически съюз са в пълно съзвучие с идеите за обединение, равенство и справедливост, а въз основа на учредителните и нормативните му документи може да се заключи, че е носител на „новата“ идеология. Културно-пропагандната дейност на Съюза се характеризира с организирана система от инициативи, имащи за цел да покрият всички аспекти на материалната и духовната култура на работещите. Професионалните празници на последните, както ще бъде показано по-нататък в текста, са подчинени на строга ритуалност, в тона на идеите, които се очаква да разпространяват. Един от най-съществените компоненти в структурата и дейността на Съюза, който може да се приведе като пример за горното твърдение, са неговите събрания, с времето превърнали се в неотменна част от замисъла и подготовката на празника на труда. Утвърждават се като единствено средство, чрез което се осъществява колективно творчество, личностните и индивидуалните амбиции и желания се претопяват пред стремежа за всеобщо добруване и равенство, чийто идеен носител е Първи май (План и наставления, 1937: 12-13). Важна част от агитационно-пропагандната дейност на Български работнически съюз се явява неговият дружествен орган вестник „Труд“, който играе съществена роля не само при отразяването на празника, а и за извеждането му пред широката общественост, предвид задължителния абонамент към периодичното издание (за членовете на Съюза). Доказателство за повсеместното разпространение на идеите, пропагандирани на страниците на вестник „Труд“, е кратката статистическа информация, според която от 1936 г. до 1942 г. броят на абонатите му се увеличава от 11 657 на 14 141. Безплатното разпространение на изданието, в унисон с идеите за равни условия на всички съсловия, осигурява на все повече от трудещите се достъп до информация. Изтегляне 84.25 Kb. Сподели с приятели:
|