Към „национално единение
Чествания на Първи май в България в началото на XX в
Изтегляне 84.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Трудещите се в периодиката от 30-те и 40-те години на XX в.
- Въпросът за трудещите се и държавната политика
| Чествания на Първи май в България в началото на XX в.
Новият век ознаменува следващ етап в историята на честванията на Първи май. Един от най-важните лозунги, под които се провежда празникът през този период, е борбата против капиталистическата експлоатация на работническата класа - за осемчасов работен ден и промени в законодателството (пак там, 1956: 29). Появата на работническото съсловие датира от края на предходното столетие, в което се случва преходът от традиционно към модерно общество. Трудностите при възприемане на новия модерен начин на живот са основополагащи за разбирането на зараждането на трудещото се съсловие у нас и факторите, които го отграничават от „европейското“. Възприемането на работещите като социална група, свързвана единствено с мизерия и деградация, не може да се счита за напълно релевантно по отношение на настроенията за нея. Според някои автори появата на тази социална категория у нас по-скоро се разглежда в контекста на „селския“, „еснафския“, „чиновническия“ въпрос (Еленков, 1997: 24). Трудещите се в периодиката от 30-те и 40-те години на XX в. В периодичния печат от 30-те години на XX в. темата за трудещите се е богато представена и дискутирана, изключително в контекста на марксисткото ѝ означение, което до известна степен се възприема от българската социална демокрация. Последното гласи, че „никоя класа не може да извърши освобождението на човечеството от страданията на днешната наредба, освен работническата“, откъдето и работническият въпрос се мисли като преустройството на социалния строй и социалистическа революция (пак там). Въпросът за трудещите се и държавната политика Модернизацията, като глобална стратегия за българското бъдеще, е насочена към утвърждаване на нови модели в икономиката и трансформация на традиционните форми на социален живот. Правителствената работническа политика се реализира в три основни направления - законодателна обосновка на наемния труд като нова стопанска дейност, мерки, регламентиращи обществените функции на работника, създаване на държавни институции за прилагането и контрола ѝ. Приемствеността в създаването на държавните учреждения, свързани с прилагане на трудовото законодателство, се открива в следването на готови идеи, като учредяване на Комитети по труда във всеки град. Последните ангажират най-важните обществени лица (кмет, лекар, околийски, училищен инспектор). Първите инспектори по труда с висше образование, назначени до Първата световна война, донякъде остават повлияни от марксизма и идеите за обществена солидарност и социална хармония. Мотиви с подобна идеологична насоченост могат да се открият в работническата политика и десетилетие по-късно (пак там: 28). Държавните инициативи, асоциирани с въпроса на трудещите се у нас през 30-те години на XX в., предполагат разглеждането му като проблем на правителствената политика, които имат важно отношение към явленията на прехода от традиционно към модерно общество.? Изтегляне 84.25 Kb. Сподели с приятели:
|