Към „национално единение
Изтегляне 84.25 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Статии-репортажи
- Въвеждащи материали за Първи май в периодичния печат
| Статии-речи и декларации
Публикациите в категория „статии-речи“ имат пропагандно-агитационен характер, дават информация относно символните означения на Първи май - как следва да се празнува, както и декларации за важността на деня на българските работници, маркират пътищата, по които да се променят честванията. Заглавията на статиите тук гласят: „Нашият празник“ (реч от господин Денчо Недялков, председател на БРС, пред Радио „София“, на 1 май 1937 г.), (Труд, 1937, бр. 64), „Из речта на министъра на търговията, промишлеността и труда, произнесена на празника на националния труд“ (Професионална мисъл, 1943, бр. 5-6), „Височайшите пожелания на Негово Величество Царя до българските работници по случай Първи май“ (Труд, 1943, бр.377). Статии-репортажи Четвъртата категория публикации позволява да се проследят механизмите, посредством които се реализират държавните укази за отбелязване на Деня на труда, онагледява празничния ритуал, разкривайки еволюцията в идеите за значението на тържествения ден. Трансформацията на „деня на труда“ в „празник на националния труд“, съпроводена от епитети като „величествена“, „небивала“, „масово“, „тържествено“, са доказателство за повишеното значение на този ден както за трудещите се, така и като инструмент на държавната политика. Въвеждащи материали за Първи май в периодичния печат Общите, или въвеждащи статии от печата, очертават рамките, в които се реализира политиката, свързана с институционализирането на Деня на труда като професионален празник на всички работещи. Във вестник „Труд“ този тип публикации излизат няколко седмици преди събитието, съдържат агитационни призиви, с помощта на които се очаква от работниците да го припознаят като собствен празник, утвърждава се новото значение на труда - на обединител. Според справката из страниците на „Труд“ от средата на 30-те години на XX в., за пръв път Денят на труда се празнува „действително“ у нас през 1936 г. Разединението сред работниците дотогава, недостатъчно ясната роля на труда за националното обединение и премахване на класовите различия, са основните пречки пред истинското тържество на Първи май. Една от първите публикации на страниците на „Труд“, посветена на Първи май, датира от 12 април, 1936 г., в брой 7, който е обявен за агитационен и цели да подготви работничеството за тържественото честване на деня на труда. Свикването на т. нар. предмайски събрания - събитие, утвърдило се като постоянна практика от организацията на Деня на труда, оправдава усилията по подготовката за празника, покрива цялата територия на страната и утвърждава държавната инициатива, свързана с честването му (Труд, 1936, бр. 9). Символната трансформация на Първи май започва, като този тържествен ден следва да се мисли като емблема на творчество, а не само като знак на борба. Този процес върви паралелно със стремежа и задачата за организирането на българското работничество около възприемането на Деня на труда за негов патронен празник. На българските работници се възлага отговорността да подчертаят своята общност на интереси с работниците от всички нации, независимо от религиозните им убеждения, вярвания и организационни тактики (пак там). Първи май трябва да се превърне в празник, на който трудещите се ще излязат от фабриката и работилницата и ще манифестират своето единение и възторг от своя труд, който вече не е бреме, а радост, не разделя, а обединява (пак там). В статиите от този период родолюбието се налага като висша ценност, а символ на национално единство ще бъде носителят на най-голямото отличие на Българския работнически съюз - Негово Величество Царят, като по-късно ще бъде изяснена ролята на държавния глава в утвърждаването на новата идея на Първи май, особено в началото на 40-те години. Тенденцията към императивни призиви се запазва и през 1938 г., когато отново се задава как трябва да бъде празнуван Първи май: „с всичкия размах и величие на несъкрушимия дух на българското работничество“. Масовите събрания се свикват из цялата страна още от средата на месец април, а малко преди тържествения ден излиза наредба на Илия Кожухаров, според която: „всички работници, организирани в Български работнически съюз, да вземат пряко и деятелно участие в празненството на Първи май.“, „всички работодатели да дадат на Първи май на работниците си членове на БРС еднодневен отпуск“ (Труд, 1938, бр. 113). 40-те години на XX в. проследяват развитието в символно и смислово отношение на Първи май. Акцентът през първата година на новото десетилетие пада върху труда, което съвпада с държавно провежданите по това време мероприятия „Труд и радост“ – национална програма за рационализация на бита на основата на ценностите на труда. „Трудът е основна проява на човешката личност, затова празникът на труда е велик“, казва в публикацията си Иван Димитров – съществено изречение, което в няколко думи представя вижданията за труда и значението на неговия празник (Труд, 1940, бр. 220-221). В периодиката по традиция освен публикации, преди Първи май, се поместват и такива непосредствено след него. В публикация от 10 май 1941 г. на „Труд“ озаглавена „След Първи май“, се акцентира върху нарастващото значение на празника. (Труд, 1941, бр. 276) Официализирането на Първи май с решение на държавното управление задава и по-нататъшния път и посока на неговото развитие, като отправна точка към политиката, основана върху националните ценности и трудът като техен проводник. Министърът на труда Никола Захариев през 1943 г. пише материал за вестник „Труд“, в който говори за Първи май като празник на възраждащата се природа, велик ден, в който работничеството манифестира сплотеност, високо национално съзнание и готовност за саможертва пред България и Негово Величество Царя (Труд, 1943, бр. 377). За важността на Първи май се произнася и директорът на професиите Никола Шумелов – „По случай празник на труда“. Сравнението ‚преди-сега“ отново е от водещите мотиви – войната между работници и работодатели е заменена от обединението им и равностойно оценяване на труда в служебната йерархия (пак там). Изтегляне 84.25 Kb. Сподели с приятели:
|