Към въпроса за езика на българите в русия, ссср, молдова и украйна. Класификация. Текстове

Изтегляне 359.41 Kb.

страница	2/3
Дата	26.09.2018
Размер	359.41 Kb.
	#82708

1 2 3

Аврамов, И.И. От Кальчево до Кальчева. Страницы истории села, Одеса, 2016.

Балкански Т., Константинова Ц. Селищното име Тараклий в светлината на езиковата

археология // Дунав-Днеcтър. Обществознание. Езикознание. Педагогика. Годишник на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”. Т. 2. Кагул, 2010, с. 22-27.

Балкански Т. Тутракан. Езиковоархеологически обзор. Велико Търново, 2011, с. 46

(където се предлага нова версия за възникването на името Тараклий – от тараклии, т.е. бежанци от Тарак(а) или Тутракан, която не ни се струва за правдоподобна, тъй като названието Тараклия е отбелязано в района на сегашното селище и върху картата на Ф.Г. Бауер „Молдовското и Влашкото княжество по време на руско-турската война от 1769−1771 г.”, размер 2Х2, на немски език, издадена в Амстердам през 1783 г., т.е. още преди появата на българското селище Шоп Тараклий през 1813 г.).

Бернштейн С.Б. Отчет о диалектологической поездке в болгарские села Молдавской ССР

и Измаильской области УССР летом 1947 года // Ученые записки Института славяноведения. Т. I. Москва, 1949, с. 386 (вж. и за езика на с. Тараклия).

Бернштейн, С.Б. О языке города Болграда // Ученые записки Института славяноведения

(УЗИС), т. 2, М., 1950, с. 225-231.

Бернштейн, С.Б., Чешко Е.В., Зеленина Э. И. Атлас болгарских говоров в СССР.

Вступительные статьи. Комментарии к картам. М., 1958, с. 35-36.

Български народни песни, събрани в с. Преслав и с. Строгановка, Русия, Бердянски

уезд (събр. И. С. Тодоров), Ловеч : Труд, 1903, 48 с.

Воденичар, Е. Зимни празници в с. Городнее (Чийший), Болградски район, Южна

Украйна. // Българска етнология, 1998, № 3-4, с. 131-143.

Воденичар, Е. Народната носия на българските преселници от село Чийший, Украйна –

етапи на историческото развитие. // Арнаудов сборник. Том 3. Русе, 2003, с. 145-152.

Воденичар, Е. Народната носия на българските преселници от село Чийший Украйна –

етапи на историческото развитие. // Арнаудов сборник. Том 3. Русе, 2003, с. 145-152.

Воденичар, Е. "Прътът" в с. Чийший, Украйна - песенно-танцов комплекс от

великденската обредност на бесарабските българи. // Българска етнология, 2005, № 1, с. 80-84.

Войникова, А. Село Каменка: Ташбунар в езиковоархеологична светлина // Състояние и

проблеми на българската ономастика, В. Търново, т. 8, 2006, с. 193-195.

Войникова, А. Чийшия и чийшийците. Етнолингвистичен прочит // Българите в Северното

Причерноморие, т. 9, Одеса, 2006, с. 497-499; Националният език в условията на чужди влияния и глобализация, С., 2006, с. 330-332.

Войникова, А. Селища с българско население в Югозападния Буджак, В. Търново, 2008

(вж. за с. Чийший / Городне, с. 66-78).

Галуцкий, С. Огородное – Чийшия. Наш отчий дом, Измаил, 2006, с. 352.

Георгиева, А. Две родословни книги за тараклийци // Родознание, кн. 2, С., 2004, с. 49 (за

книгите на П.А. Кайряк).

Георгиева, Св. Говорът на село Калчево (Болградско), Бесарабия. Речник, Одеса, 2009,

351 с. // Проглас, 2010, кн., 2, с. 197-200 /рецензия/.

Генова, О.С. Морарь. От истории рода – к истории народа /из истории с. Инзовки

Запорожской области/ // Болгари Пивнiчного Причорноморʼя, Мелитополь – В. Търново, 2010, с. 9-15.

Гуцан, К., Пучков, В. Кайраклия: село и люди. 50-летию колхоза имени Г. Димитрова и

135-летию села посвящается // Свет (Тараклия), 23.08.1997 г., с. 2-3.

Державин, Н.С. Болгарские колонии в России. Язык, т. 2, Петроград, 1915, (вж. Болград

/Сливенский квартал – с. 30-58, за говорите на селата Преслав-Инзовка-Бановка, Петровка-Анновка-Первониколаевка-Мариино, Корсак – Зеленовка – с. 170-199).

Дериволков, Н. Еще раз о названии поселка // Свет Октября. Тараклия, от 2 юни 1988 г., с. 4.

Дерменжи, М. История наших поселений продолжает оживать (за книгата на И. Аврамов

„ОтКальчево до Кальчева”) // Роден край, бр. 12, от 25 март 2017 г., с. 10.

Димитрова, А. Моя Тукания // Дружба (Болград), от 16.01.2003 г. (относително

кварталонимията на гр. Болград).

Димитрова, Н. Едно мимолетно хрумване // Роден край (Одеса), бр. 11, от 18.03 и бр. 12,

от 25.03.1995 г., с. 3 (на гости у чийшийци в гр. Каварна и в с. Градини).

Димова Св. Типични правописни и правоговорни грешки в речта на ученици от град

Тараклия във връзка с диалекта // Българският език в Молдова, № 10, Комрат, 2010, с. 27-37.

Димова, Св. Характерни особености на тараклийския говор // Дунав-Днестър.

Обществознание. Езикознание. Педагогика, Годишник на ТДУ „Гр. Цамблак”, т. 2, Кахул, 2010, с. 28-31.

Дихан, М., Г. Фаин, Н. Чижевский. Болград // История городов и сел Украинской ССР,

Киев, 1978 (вж. этимологията на името Болград).

Жепан, Елена. Езикът на българите в гр. Тараклия. Дипломна работа. Тараклийски

държавен университет „Гр. Цамблак”, Тараклия, 2008.

Журавлев, В.К. Ташбунарский говор // Статьи и материалы по болгарской диалектологии

(СМБД), 4, М., 1953, с. 124-166.

Здравствуй, Болград! Юбилейный сборник по случаю 180-летия основания г. Болграда,

Болград, 2002 (съст. И. Пушков), 108 с.

Илиев, И., Георгиева, М. Остатъци от еркечкото широко ê в бесарабски говори (в селата

Калчево и Виноградное / Гасан Батър) //

https://bg.wikipedia.org/.../Български_говори_в_Съветския_съюз

Илиев, Ив.Г., Мартин Хенцелман. Говорът на село Маломирово, Елховско. Принос към

въпроса за проучването на наречията в Загорския клин и Бесарабия (Под печат).

Илиев, Ив.Г. Българска диалектология: широко е в говора на Бановка, Болградско //

Yotube, от 01.05.2018 г.

Кайряк, П. Топонимика Тараклии // Свет, от 10 авг. 1999 г.

Кайряк, П. Родословные древа Тараклии, кн. 1, Кишинев, 1999 ; кн. 2, Кишинев, 2002.

Кайряк, П. Тараклия и тараклийци, Кишинев, 2014, 254 с.

Кара, Л. Къща-музей в с. Калчево като приемственост между поколенията // Българите

(Одеса), бр. 32 /105/, от 9 септ. 2017 г., с. 4-5.

Кауфман Н. Народни песни на българите от Украинска и Молдовска ССР. Т. 1 и 2. София, 1982.

Кирнева, А. Категорията род в българския книжовен език и в езика на българите от гр.

Тараклия. Дипл. работа. Тараклийски държавен университет „Гр. Цамблак”, 2011.

Клепикова, Г.И., Попова, Т.В. О значении данных лингвистической географии для

решения некоторых вопросов истории болгарского языка // ВЯ, 1968, № 6, с. 103-104 (Aвторите правят сравнителен анализ на особеностите на говора на с. Чийший / Городне, сега в Болградски район, Одеска област в Р. Украина с данни на БДА и констатират, че говорът на с. Чийший е най-близък до говорите на някои села в района на гр. Казанлък).

Кондов, В., М. Паслар. Микротопонимът Гайдабулата в околностите на Тараклий //

Дунав-Днестър. Годишник на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”, том 4, Тараклия, 2016, с. 91-95.

Кондов, В. Една рядка употреба на частица за бъдеще време в български говори в

Тараклийско // Дунав-Днестър. Годишник на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”, том 4, Тараклия, 2016, с. 87-91.

Кондов, В., М. Паслар, М. Сухинина. Към въпроса за езика на българите от гр. Тараклия,

Р. Молдова (преглед на изследванията) // Молдовско-български връзки: история и култура, Кишинев, 2016, с. 448-462 (в съавторство).

Кочев, Ив. Гребенският говор в Силистренско (с особен оглед на лексикалната му

система), С., 1969.

Кочев, Ив. За диагностиращите черти на българските диалекти (по случай на 80-

годишнината на проф. С. Стоянов) // Български език, 1991, кн. 4, с. 307-310.

(Курдова)-Топалова, С. От историята на село Калчево (Бесарабия) // Роден край (Одеса),

бр. 22, от 24.06.1994 г.

(Курдова)-Топалова, С. За двете села Калчево в Украйна и България // Древние культуры

и цивилизации Восточной Европы. Материалы 3-ей международной археологической конференции студентов и молодых ученых, Одесса, 1995, с. 114-118.

(Курдова)-Топалова, Св. Езикът на туканците в Бесарабия. (С лингвистичен материал от

Болградско) // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, т. 4, В. Търново, 1995, с. 389-399 (за влиянието на чийшийските говори върху под/балканските в Болград и в околните села).

(Курдова)-Топалова, Св. Чийшийските говори в Бесарабия // Българите в Северното

Причерноморие. Изследвания и материали, т. 5, В. Търново, 1996. с. 375-382.

(Курдова)-Топалова, Св. Местоименната система в чийшийските говори (Бесарабия) //

Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, В. Търново, т. 6, 1997, с. 437-448.

(Курдова)-Топалова, Св. Неопределителните местоимения в българските говори в

Бесарабия // Културата на българите в Украйна (Международна научно-теоретична конференция), Болград, 1997, с. 16-18.

(Курдова)-Топалова, Св. Особые указательные формы в чийшийских болгарских говорах

Бессарабии // Слов’янський збірник. Вип. ІІІ. Одеса, 1997.

(Курдова)-Топалова, Св. Някои особености при членуването в българските

преселнически говори (Бесарабия) // Науковий вісник Ізмаїльського держ. інст. Вип.5. Ізмаїл, 1998.

(Курдова)-Топалова, С. Из историята на Калчова колония (Бесарабия) // Архив за

поселищни проучвания. Год. ІІІ, 1994, кн.3-4,с.82 // Българска Бесарабия, вип. 1, Болград, 1999, с. 26-39.

(Курдова)-Топалова, Св. Съчетанията аă, еĕ, уў, ий, оŏ в чийшийските говори // Наша

школа, Науково-методичний журнал, Одеса, 1999, № 2-3, с. 200-202; За една „западна” особеност в чийшийските говори в Бесарабия // сб. Словʼанський збiник, Випуск VII, Одеса, 2000, с. 113-118.

(Курдова)-Топалова, Св. Показателните модификационни морфеми в чийшийските

говори (Бесарабия) // Слов’янський збірник.Вип. VІІІ. Одеса, 2001, с. 81-86.

(Курдова)-Топалова, Св. Особени показателни форми в чийшийските говори (Бесарабия)

// Палеобалканистика и старобългаристика. Втори есенни международни четения „Професор Иван Гълъбов”, В. Търново, 1997, В.Търново, 2001, с. 219-222.

(Курдова)-Топалова, Св. За тестените ястия и техните названия в чийшийските говори

(Бесарабия) // Одеска българистика, випуск 1, Одеса, 2003, с. 86-92.

(Курдова)-Топалова, Св. В граматичния свят на чийшийските числителни // Сборник в

чест на проф. д-р Ангел Давидов, В. Търново, 2004, с. 381-390.

(Курдова)-Топалова, Св. Говорът на село Калчево (Болградско) Бесарабия. Българските

говори в Украйна. т. 5, Одеса, 2009, 351 с.

(Курдова)-Топалова, Св. Названията на цветовете в българските чийшийски говори //

интернет – [PDF], от nbuv.gov.ua

(Курдова)-Топалова, Св. Словообразователни и семантични метаморфози на

показателните местоимения и наречия в чийшийските говори (Бесарабия) (непубл.).

Куртев, Н. Селищата с българско население в Северозападния Буджак. Ономастика.

Етнонимия. Групонимия, В. Търново, 2006, 288 с. (см. о г. Тараклия и селах, основанных тараклийцами).

Лозанов, П. Село Лопацика // Родно слово (Кишинев), бр. 67-72, октомври 1992 г. бр. 58-

61, септември 1992 г.

Лозанов, П. Село Московей // Родно слово (Кишинев), бр. 67-72, от 14.10.1992.

Лозанов, П. Чийшия или Росна долина // Роден край (Одеса), бр. 30, от 02.09.1994 г.

Лосева, В. Моето родно село // Роден край (Одеса), бр. 10, от 28.09.1990 г. (за с. Карагач /

Нагорное, Ренийски район, Одеска област).

Манолов, Ив. Родословные древа с. Кайраклия, Кишинев, 2009, 160 с.

Маринов, Д. Селища с българско население в Северния Буджак, В. Търново, 2013, 368 с.

Младенов, М. Из българската диалектна морфология ( І ) 1. Повторителни глаголи от

типа намиргам в североизточни български говори // Български език (БЕ), кн. 3, 1972, с. 239-241 (Използван е и материал от с. Твърдица, Кайраклия, Ташбунар, Бесарабия – б.м.).

Мъйнова, В. На Ташбунар земите щедри даряват свойте плодове… Каменка на 190

години // Роден край (Одеса), бр. 40, от 6.10.2001 г., с. 4.

Неделчев, Н. Българистика и публицистика, В. Търново, 1996, 288 с. (вж. Предварителни

наблюдения върху историята, характера на диалекта, езиковата ситуация и статуса на българския език в гр. Тараклия – с. 5-24; Текстове (Образци от говора на гр. Тараклия, Молдова) – с. 24-27; Лични и фамилни имена на бесарабските българи в гр. Тараклия – с. 27-65).

Неделчев, Н., Чухацкая, Т. Лексикалната интерференция в ойколекта на гр. Тараклия //

Вопросы истории и культуры болгар Молдовы и Украины, Кишинев, 1997, с. 6-14.

Неделчев, Н. Бесарабските българи в Тараклия, В. Търново, 1998.

Неделчев, Н. Българистична публицистика, Габрово, 2005, 132 с (вж. „Бесарабските

българи в Тараклия” – с. 89-90).

Неделчев, Н. Език свещен (Подбрани българистични опити, В. Търново, 2008, с. 123-139

(вж. Предварителни наблюдения върху историята, характера на диалекта, езиковата ситуация и статуса на българския език в гр. Тараклия, Република Молдова).

Николова, Цв., П. Бокова. Устойчиви български елементи в разговорната реч на

бесарабските българи (гр. Измаил и околностите му – Украйна) // Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3, Трета национална конференция, 19-20 май 1994, В. Търново, 1995, с. 132-138.

Никонов, В. Краткий топонимический словарь, М., 1966 (вж. етимологията на името на

гр. Болград).

Паскалов, Л. Ще стане ли Инзово пак златно? // Роден край (Одеса) (Инзовка / Орманчи:

Орманжи), бр. 7, от 18.02.1995 г.

Паскалов, Л. Мариновка и любовта към родното // Роден край (Одеса), бр. 33, от

12.08.1995 г., с. 4.

Паскалов, Л. Празник в Бановка (Приморско, Запорожка област) // Роден край (Одеса),

бр. 32, от 06.08.2005 г.

Паскалов, Л. Инзовка (Орманджа): от миналото към сегашното // Роден край (Одеса),бр.

35, от 27.08.2005 г. („Населението на селото ни сега наполовина е българско и наполовина – украинско”).

Паскалов, Л. От Мадара до Корсак могила // Роден край (Одеса), бр. 25, от 24.06.2006 г.,

с. 3 (за с. Манойловка, основано от българи преселници от с. Владичены / Импуцита, сега в украинската част на Бесарабия).

Паскалов, Л. Енина – Импуцита – Зелëновка // Роден край (Одеса), бр. 30, от 22.08.2006

г., с. 4.

Паскалов, Л. Петровка: географскта покрайнина не е покрайнина културна и духовна //

Роден край (Одеса), бр. 7, от 23.02.2008 г., с. 9.

Паскалов, Л. Инзовка – напред към миналата слава // Роден край (Одеса), бр. 13, от

27.03.2010 г., с. 2.

Паслар М. Особености на числителното име в тараклийския говор // Българите в

Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. 9. Одеса, 2006, с. 469-474.

Паслар, М. Българският език в условията на билингвизма в Република Молдова (По

материали от Тараклия) // Българи и гагаузи заедно през годините. Материали от Петата и от Шестата международни научни конференции на тема „Функционирането на българския и другите езици и литератури в контекста на езиковата ситуация в Република Молдова”. Комрат, 2007, с. 179-190 и Българският език в Молдова, № 7, Комрат, 2007, с. 22-37.

Пенева, Г. Два дни в Сребърен Преслав // Роден край (Одеса), бр. 32, от 21 август 1993 г.

Поглубко, К. История села Огородного (Чийшия) // Звезда, № 4-10, 1965 г.

Попова, Т.В. Болгарские говоры. Общие сведения // Языки Российской федерации и

соседних государств. Энциклопедия в трех томах, т. 1, М., Наука, 2001, с. 216-222 (за болгарските говори в Молдава и Украйна).

Пригарин, А., Т. Тхоржевская, Т. Агафонова, А. Ганчев. Кубей и кубейци. Бит и култура на

българите в с. Червоноармейское, Болградски район, Одеска област, Одеса, 2002.

Пушков, И. За името на град Болград // България в сърцето ми. Сборник, посветен на 60-

годишнината от рождението на К. Поглубко, С., 1996, с. 191-196.

Пушков, И. За името на Болград // Българска Бесарабия, вип. 1, Болград, 1999, с. 40-45.

Пушков, И. Болград в истории болгарского Возрождения // Здравствуй, Болград!

Юбилейный сборник по случаю 180-летия основания г. Болграда, Болград, 2002 (съст. И. Пушков), с. 35-40.

Радолова, Св. Произход и развитие на личноименната система в село Каменка, Одеска

област // Одеска българистика, бр. 3-4, Одеса, 2005-2006, с. 150-153.

Степанов, В. Похоронно-поминальная обрядность села Чийшия (Огородное)

Болградского района Одесской области // Вестник славянского университета, вып. 5, с. 166-203.

Стоянов, И. Българските говори на територията на Съветския съюз // Съпоставително

езикознание, кн. 3-5, 1981, с. 234-247.

Стоянов, И. Болград. Същност на семантичната мотивация на топонима // Болградската

гимназия. Сборник по случай 135 години от основаването й, С., 1993, с. 99-105; Българска Бесарабия, вип. 1, Болград, 1999, с. 20-25.

Стоянов, П. Български народни песни и хора от с. Карагач, Южна Бесарабия. // Български

фолклор, 1994, № 1, с. 35-59.

Сухинина, М.П. Стари думи от Тараклия // Дунав-Днестър. Годишник на Тараклийския

държавен университет „Григорий Цамблак”, том 4, Тараклия, 2016, с. 117-130.

Танов, Г. Восстановление собора святого великомученика Георгия Победоносца города

Тараклия (Краеведческие заметки), Тараклия 2017, 124 с.

Теодоров – Балан, А. Култура в Болград // Българска Бесарабия (София), брой единствен,

от 23.11.1938 г. (вж. и за етимологията на името Болград).

Теодоров – Балан, А. Културата в Болград // Роден край (Одеса), бр. 32, от 07.08.1999 г.,

бр.36, от 04.09.1999 г. (вж. Болград < „больиград”).

Тимонина, Е.В. Болгарские говоры в Молдавии // Вестник Московского университета.

Сер. ІХ. Филология, М., 1977, № 4, с. 69-72 (По резултати от експедиция на преподаватели и студенти от МГУ, катедра „Славянская филология”, 1976 г. – Твардица, В. Пержей, Тараклия, Каракурт-Жовтневое, Бессарабия).

Чебанова, Н.Н. Страницы истории г. Бесарабяска, Кишинев, 2004, 70 с.

Чешко, Е.В. Отчет о диалектологической поездке в болгарское село Тараклию Молд. ССР и село Табаки

Изм. обл. УССР // Ученые записки Института славяноведения (УЗИС), т. 1, М., 1949, с. 391-394.

Червенков, Н.Н. Петро-Павловская церковь села Чийшия (Городне), Кишинев, 2013, 240 с.

Чешко, Е. Рец. на: Български диалектен атлас, II, Североизточна България, ч. 1. Карти; ч.

2. Статии, коментари, показалци. Съставен под ръководството на Ст. Стойков, С., 1966 // Советское славяноведение, 1968, № 6, с. 103 (По мнение на автора, „наиболее близкий набор признаков находим в говорах группы сел, расположенных на территории т. I, а именно сел Чирпанской, Пловдивской, Карловской и Казанлыкской околий”).

Шабашов, А. Нагорное (Карагач) // Роден край (Одеса), бр. 34, от 19.08.1995 г., с. 3.

Шабашов, А. Табаки // Роден край (Одеса), бр. 41, от 7.10.1995 г.

Шабашов, А. Банновка // Роден край (Одеса), бр. 12, от 25.03.2006 г.

Шабашов, А. Владычень (Импуцита) // Роден край (Одеса), бр. 18, от 6.05.1995 г., с. 3, бр.

43, от 21.10.2006 г.

Шабашов, А. Городнее (Чийшия) // Роден край (Одеса), бр. 10 от 10.03 и бр. 12 от

24.03.2007 г.

Шабашов, А.В. и др. Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в

Бессарабии, Одесса, 2003 (см. и: Приложение 6. Стоянов, И. А. Сучасна мова мешканцев с. Городне (Чійшія).

Шабашов, А. Болград // Роден край (Одеса), бр. 13, от 1.04.1995 г., с. 3 и бр.27,от

08.07.2006 г.

Шабашов, А. Жовтневое // Роден край (Одеса), бр. 47, от 17.01.2007 г., с. 4.

Шабашов, А. Городнее (Чийший) // Роден край (Одеса), бр. 24, от 17.06.1995 г., с. 3 и бр.

10 от 10.03 и бр. 12 от 24.03.2007 г.

Шабашов, А. Калчева // Роден край (Одеса), бр. 39, от 27.09.2008 г., с. 4.

Шабашов, А. Каменка (Ташбунар) // Роден край (Одеса), бр. 45, от 8.11.2008 г., с. 4.

Языки Российской федеразии и соседних государств. Энциклопедия в трех томах, т. 1,

М., Наука, 2001 (вж. Т.В. Попова, Болгарские говоры. Общие сведения, с. 216-222 – за българските говори в Молдавия и Украйна).

Guast Renate, Volker Kaskel, Lili Sarsaman, Beate Jung. Hello Sofiewka, Littfeld /Германия/,

2002, 95 с. (за с. Софиевка, Тараклийски район – бивша немска колония).

Calabadau, Sava. Satul Aluatu. Monografie, Chisinau, 2006, 454 p. (35% - българско

население, има Българска махала / улица).

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

По време на конференция в Българското консулство в гр. Одеса, отляво надясно:

д-р О. Новак, Д. Терзи – директор на ВЦБК, проф. В. Колесник,

доц. д-р А. Ганчев, проф. А. Пригарин, доц. д-р Св. Георгиева (Митител) /2014/.

По време на конференция, посветена на българския език, в гр. Комрат, Р. Молдова. Отляво надясно: Ив. Димитрова, Ст. Костова, проф. К. Цанков, посланикът на Р. България в Р. Молдова г-н Е. Еков, проф. Е. Стоянова, доц. Е. Рацеева, д.и.н. Н. Червенков и др. /2002/.