Към въпроса за езика на българите в русия, ссср, молдова и украйна. Класификация. Текстове

Бернштейн, С. Б. Отчет о диалектологической поездке в болгарские села Молд. ССР и Изм. обл. УССР летом 1947 г. // УЗИС, т. 1, 1949, М., с. 385-391 (по маршрута: Кишинев - Вале Перже, Чимишлийско – Комрат – Кирсов – Твардица - Вале Перже, Тараклийско –Тараклия - Татар Копчак – Болград – Измаил - Чешма Варуита – Болград – Каракурт –Вайсал – Бановка – Кирнички – Татарбунар – Кишинев – б.м.).

2 Ганчев, А., Мильчев, В. Специфика миграционной активности населения региона „Сърнена Средна гора” на рубеже XVIII-XIX вв. и ее влияние на формирование болгарской общины „туканцев” в Южной Бессарабии // Трети международен конгрес по българистика (23-26 май 2013 г.). Секция „Общество и култура”. Подсекция „Българската диаспора”, София, 2014, с. 11 – авторите отбелязват следното: „И действительно, болгары – туканцы обладали, да, и сейчас еще обладают только им присущими особенностями говора, фольклора, обрядности и т.п. В результате научных изысканий характерные особенности их говоров были в середине ХХ в. описаны советскими и болгарскими исследователями-филологами. Вследствие этого они были объединены в единую группу – так называемых „чийшийских” (которые, впрочем, правильнее было бы именовать „туканскими”).”

3 Попова, Т.В. Болгарские говоры. Общие сведения // Языки Российской федерации и соседних государств. Энциклопедия в трех томах, т. 1, М., Наука, 2001, с. 216-222 (вж. за българските говори в Молдавия и Украйна – б.м.).

4 Стойков, Ст. Българска диалектология, С., 2002, с. 117.

5 Кочев, Ив. За диагностиращите черти на българските диалекти (по случай на 80 - годишнината на проф. С. Стоянов ) // Български език, 1991, кн. 4, с. 307-310 (някои от които са характерни и за бълг. говори в Бесарабия).

6 Ралев, Л. Говорът на с. Войнягово, Карловско // Българска диалектология, 8, С., 1977, с. 48.

7 Кондов, В., Ив. Илиев. Образуване на бъдеще време с частица „и” в говори от Средногорско-балканския регион, Странджа-Сакар и Бесарабия // Онгъл, 16, 2018 (под печат).

8 Кондов, Васил. Една рядка употреба на частица за бъдеще време в български говори в Тараклийско, Р.

Молдова (Бесарабия). B: Дунав-Днестър. Обществознание. Езикознание. Педагогика. Годишник на ТДУ „Гр. Цамлак”. Т. 4. 2016. Кагул, 87-90

9 Атлас болгарских говоров в СССР (съст. Бернштейн, С.Б., Чешко, Е.В., Зеленина, Э.И.), М., 1958; Бернштейн, С.Б., Отчет о диалектологической поездке в болгарские села Молдавской ССР и Измаильской области УССР летом 1947 года // УЗИС, т. 1, М., 1949, с. 385-391; Български диалектен атлас, I. Югоизточна България. Част първа. Карта 179; Част втора. Статии, коментари, показалци. Издателство на БАН. София, 1964, с. 128-129; Български диалектен атлас, II. Североизточна България. Част първа. Карта 191; Част втора. Статии, коментари, показалци. Издателство на БАН. София. 1966, с. 101-102; Български диалектен атлас, III. Югозападна България. Част първа. Карта 204-205; Част втора. Статии, коментари, показалци. Издателство на БАН. София, 1975, с. 163, 166-167; Български диалектен атлас. Обобщаващ том IV. Морфология, С., 2016, карти 116 и 117, с. 202; Ганчев, Ал., Вл. Милчев, Ал. Пригарин. „Туканци”: петання, формування однiєï субетнiчноï групи болгар Украйïни // З любовʼю до народiв: юбiлейний збiрник на пошану члена-кореспондента НАН Украïни Всеволода İвановича Наулка з нагоди 80-риччя вид дня народження, Киïв, 2013, с. 95-108; Ганчев, А., В. Мильчев, А. Специфика миграционной активности региона „Сърнена Средна гора” на рубеже ХVIII-XIX вв. и ее влияние на формирование болгарской общности „туканцев” в Южной Бессарабии // Трети международен конгрес по българистика, 23-26 май 2013 г.. Секция „Общество и култура”. Подсекция „Българска диаспора”, университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, С., 2014, с. 9-25; Ганчев, А., В. Мильчев, А., Пригарин. Специфика миграционной активности региона Сырнена Средна Гора на рубеже ХVIII-XIX вв. и ее влияние на формирование болгарской общности „туканцев” в Южной Бессарабии // Revista de etnologie si culturologie, Chisinau, vol. XVII, 2015, p. 95-108; Ганчев, А., В. Мильчев, А., Пригарин. Локализиране на балканската прародина на българите туканци от Бесарабия и Таврия според писмени и фолклорни източници // Български фолклор. Идентичности – религии – миграции, кн. 1, 2016, с. 25-52; Георгiєва, С. Болгарська переселенська говiрка села Зоря (Камчик), Украïна. Iдiолекти. Словник. Астрапринт. Одеса. 2015; Державин, Н.С. Болгарские колонии в России. Язык, т. 2, Петроград, 1915, (вж. за говорите на селата Преслав-Инзовка-Бановка, Петровка-Анновка-Первониколаевка-Мариино, Корсак – Зеленовка – с. 170-199); Илиев, Ив., М. Георгиева. Главанският говор: от Сакар до Бесарабия. Увод и преглед на досегашните изследвания // Ел. списание Онгъл, 16, 2018 (вж. за частицата и) (под печат); Илиев, Ив., М. Хенцелман. Говорът на село Маломирово, Елховско. Принос към проучването на наречията в Загорския клин и Бесарабия (Под печат); Йорданов, Й, Българска диалектология, Пловдив, 1994; Клепикова, Г.И., Попова, Т.В. О значении данных лингвистической географии для решения некоторых вопросов истории болгарского языка // ВЯ, 1968, № 6, с. 103-104 (Aвторите правят сравнителен анализ на особеностите на говора на с. Чийший / Городне, сега в Болградски район Одеска област в Р. Украина, с данните на БДА и констатират, че говорът на с. Чийший е най-близък до говорите на някои села в района на гр. Казанлък; Колесник, В.О. , С.I. Георгiева. Болгарськi говiки пивдня Украïни. Хрестоматi. Тексти. Навчальний посiбник для студентiв фiлологiчних спецiальностей вищих навчальнiх закладiв, Iзмаïл, „Смил”, 2016, 216 с. (вж. текст Манджи, записан в с. Заря / Камчик, с. 126: Г̀ату т̀ой и са нагр̀ей, т̀ургат мис̀оту и лук̀ъ); Кондов, В. Една рядка употреба на частица за бъдеще време в български говори в Тараклийско, Р. Молдова (Бесарабия) // Дунав-Днестър. Обществознание. Езикознание. Педагогика, Годишник на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”, том 4, Тараклия, 2016, с. 87-91 (в говорах болгар г. Тараклия и с. Валя Пержей); Кондов, Васил. Една рядка употреба на частица за бъдеще време в български говори в Тараклийско, Р. Молдова (Бесарабия). B: Дунав-Днестър. Обществознание. Езикознание. Педагогика. Годишник на ТДУ „Гр. Цамлак”. Т. 4. 2016. Кагул, 87-90; Кондов, В., Ив. Илиев. Образуване на бъдеще време с частица „и” в говори от Средногорско-балканския регион, Странджа-Сакар и Бесарабия // Онгъл, 16, 2018 (под печат); (Курдова)-Топалова, Св. Чийшийските говори в Бесарабия // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали, т. 5, В. Търново, 1996, с. 375-382; Неделчев, Н., Бесарабските българи в Тараклия, В. Търново, 1998, с. 87; Ралев, Л. Говорът на с. Войнягово, Карловско // Българска диалектология. Проучвания и материали, т. VIII, С., 1977, c. 3-199; Стойков, Ст., Българска диалектология, С., 2002; Тодоров, Н. Откъде са дошли българите във Валя Пержей // Родно слово (Кишинев), бр. 13-14 (182-183), май 1992 г. (част от жителите на селото – горненци, са преселници от с. Каур Алан – сега Българска поляна, Тополовградско); Тодоров, Н., Роден език, Кишинев, 1992; Тодоров, Н. Езикът на българите в Молдова (Опит за социолингвистично проучване). Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор”, София-Шумен, 2002; Топалова, Св. Говорът на село Калчево, Болградско, Бесарабия. Речник. Астропринт. Одеса. 2009, с. 113-115; Чешко, Е.В. Отчет о диалектологической поездке в болгарское село Тараклию Молдавской ССР и село Табаки Измаильской области УССР // УЗИС (Ученые записки Института славяноведения), т. 1, М., 1949, с. 391-394; Чешко, Е. Рец. на: Български диалектен атлас, II, Североизточна България, ч. 1. Карти; ч. 2. Статии, коментари, показалци. Съставен под ръководството на Ст. Стойков, С., 1966 // Советское славяноведение, 1968, № 6, с. 103 (По мнение на автора, „наиболее близкий набор признаков находим в говорах группы сел, расположенных на территории т. I, а именно сел Чирпанской, Пловдивской, Карловской и Казанлыкской околий”).

10 Проф. В.К. Журавльов е участник във Втората световна война като съветски войник. По време на войната изучава езици и диалекти на териториите, през които минава неговата военна част (Молдова, Румъния, България, Югославия, Унгария и Австрия). След демобилизирането си от територията на България през март 1947 г. завършва славянското отделение в Московския държавен университет (1947-1952), като защитава дипломна работа, посветена на „Ташбунарский говор” в Бесарабия (сега с. Каменка / Ташбунар, Измаилски район, Одеска област, Р. Украйнa), за която освен това е удостоен и с Ломоносовска премия. По препоръка на катедрата по славянско езикознание към университета е зачислен на аспирантура, която завършва, като през 1957 г. защитава кандидатска дисертация, посветена на друг български говор в Бесарабия - „Говор села Криничное”, материалът за която е събиран от юли до декември 1954 г. Професор е по общо и славянско езикознание от 1968 г.

Каталог: wp-content -> uploads -> 2018
2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д
2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев
2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018
2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja
2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи
2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи
2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4
2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен"