Към въпроса за историята на крепостта сторгозия и хипотеза за произхода на името на гр. Плевен янко Бояджиев, Соня Лазарова



страница4/8
Дата23.07.2016
Размер1.47 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8

БЕЛЕЖКИ

1. Велков, И. Стари поселища и градища по долината на Р. Вит. С., 1927.

2. Миков, В. Скални изображения от България. С. 291-300.

3. Произход и значение на имената на нашите градове и села, планини и места. С., 1943.

4. Митова-Джонова, Д. Архитектурни паметници в Плевенски окръг. С., 1979.

5. Трифонов, Ю. История на град Плевен до освободителната война. 1933.

6. Грънчаров, М. История на Плевен. Пл., 2001.

7. Административен статут, управление и изграждане на инфраструктурата на Плевен през 30-те – 70-те години на ХІХ век. 730 години Плевен и мястото му в националната история и култура. РИМ, Плевен, 2002.


КРЕДИТНИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ КАСИ В ПЛЕВЕН И

НИКОПОЛ ПРЕДИ И СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО 1877 г.
Ангел Илиев Ангелов
Ангел Илиев Ангелов е роден на 24 август 1927 г. в с. Мечка, Плевенско. Завършва задочно Софийския университет през 1964 г. Работи като учител, училищен инспектор и директор на училище. Пенсионер от 1988 г. Проявява отрано интерес към родознанието и краезнанието, който се проявава в задълочени и разностранни краеведски изследвания. До сега е издал 7 книги с краеведска и родоведска тематика, като продължава да работи със същата задълбоченост и последователност. Редовно участва със свои материали в организираните краведски четения, научни конференции, публикува в местния и централен печат. Негови разработки са публикувани в специализираните издания на Съюза на краеведите, сборници от конференции и др. Активен член на дружеството на плевенските краеведи. от 1994 г. Живее в Габрово.
През 1864 г. в Османската империя е извършено ново административно деление на страната със Закона за вилаетите. Турското правителство създава първо Дунавския вилает (Дуна вилает), който да служи като модел при изграждане на останалите вилаети в империята. В Дунавския вилает са включени саджаците Видински, Тулчански, Софийски, Нишки, Русенски, Търновски и Варненски. За столица на вилаета е определен гр. Русе.

За генерал –губернатор на Дунавския вилает на 5 октомври 1864 г. е назначен Ахмед Мидхад паша. Той принадлежал към реформаторското движение в Турция “Нови османи”, чиято цел е да се извършат всестранни реформи в Турция, за да се укрепи нейната икономика и усили нейната военна мощ.

През м. ноември 1864 г. новият губернатор пристига в столицата на вилаета – гр. Русе. Пристига със специално подбран от него управленски екип, включващ инженери, лекари, чиновници и други. За Мидхад паща унгарският пътешественик Феликс Каниц пише през 1871 г., че е бил един от най-интелигентните и енергични турски реформатори, притежаващ голям организаторски талант. В Дунавския вилает Мидхад паша заварва пълна икономическа разруха, ширеща се корупция сред държавните чоновници, разбойничество, мизерия сред жителите и пр. Само за 4 години като генерал-губернатов на Дунавския вилает (1864-1868) той успява да постигне значителни успехи в развитието на икономиката. Ликвидирано е разбойничеството, ограничена е корупцията. С ангарийния труд преди всичко на българските селяни през тази години е извършено строителство на 3000 км шосета (вкл. шосето Русе-Плевен-София), 1400 моста (най-големия на р. Янтра при гр. Бяла); завършена е ж. п. линията Русе – Варна; открити са занаятчийски училища; създадено е акционерно дружество за превоз на стоки и хора с 40 коли със 100 коня (шеркет арабъсъ); открита е фабрика за каруци в Русе и фабрика за сукно в Княжево, Софийско.

Значителни грижи като управител на Дунавския вилает Мидхад паша отделя за развитието на земеделието като основен поминък на населението във вилаета. До момента нуждата от кредити за производство селяните получавали единствено от лихвари срещу 18-20 процентна и по-висока лихва. Високите лихви и “зеленичарството” разорявали селяните и ги обезземлявали, като по този начин се намалявали данъкоплатците към държавата. Към 60-те и 70-те години на ХІХ век била на лице висока обща задлъжнялост на селяните към лихвари.

За да избави земеделците от гнета на лихварите и “зеленичарите” още с пристигането си през есента на 1864 г., новият управител започва създаване на специална финансова институция за земеделски кредити във вилаета, наименована “Memleket sandiklari”, което в превод означавало “Общополезни каси”.

Първият проблем, който трябвало да реши вилаетското управление е да намери парични средства за основен капитал на касите. Тъй като чорбаджиите-лихвари отказали да дадат средства на касите, Мидхад паша организирал събирането на необходимите средства чрез допълнително облагане на селяните в края на 1864 г. с 4% допълнителен налог върху зърнените храни получени през годината. Освен това от 1865 г. в Плевенско и Никополско ежегодно започнало да се възлага на всеки селянин да обработва по половин дюлюм (приблизително половин декар) общинска земя, като получените средства от тази обработка били внасяни в касите за увеличаване на техния основен капитал. След 1872 г. годишните вноски от селяните за увеличаване на основния капитал на касите става по 1 цариградско кило (20 кг) жито на един чифт работни волове.

На 14 юни 1865 г. във в. “Дунав”, бр. 7 е публикуван Закон за нареждане на общополезните каси. В него се предвиждало във всяка каза (околия) да се изгради общополезна каса.

Плевенската общополезна каса е учредена на 25 март 1281 г. по турското летоброене (1865 г.), като още до края на годината в касата са постъпили 362 828 гроша основен капитал.

На 24 юни 1281 г. (1865 г.) е учредена и Никополската общополезна каса. В края на годината тя е имала вече 298 500 гроша основен капитал. Според закона касите могат да започнат да раздават кредити след като са натрупали основен капитал в размер повече от 200 000 гроша.

Общополезните каси в казите (околиите) се управляват от 2 мюсюлмани и 2 християни, наричани векили. Капиталът на касите се съхранявал в железни ковчези (каси). Единият от мюсюлманите държал ключа на касата, а след заключването й, останалите слагали печати на ключалката. Във всяка каса се назначавали и по 2 писари, които водели отчетните документи на турски и български език. Касите работели един път в седмицата, в пазарния ден. Отначало годишните сметки на касите се приключвали на 26 октомври (Димитровден), но скоро приключването започнало да става на 31 март, когато приключвала бюджетната година на турската държава.

Касите отпускали кредити по три начина: с 2 поръчители и селския мухтар (кмет); срещу ипотека на притежаваната с тапия (нотариален акт) обработваема земя, като тапиите на ипотекираните земи са заключвали в касата; срещу залагане на ценни предмети. Най-предпочитани били заемите с поръчители. Според публикуваните сведения във в. “Дунав” и салнамето (годишника) на вилаета от отварянето си на 25 март 1865 до края на 1866 г. Плевенската общополезна каса е напрупала капитал от 498 626 гроша. От лихви тя е получила приход от 24 533 гроша, следователно още през първата година от своето съществуване касата е раздала земеделски кредити в размер на 163 600 гроша с лихва 13%.

Никополската общополезна каса от отварянето си до края на 1866 г. вече е имала капитал от 363 533 гроша. През този период тя е получила от лихви приход 10 125 гроша, като е раздала кредити за 67 500 гроша.

На 1 март 1877 г. капиталът на Плевенската общополезна каса, преобърнат в портфейл, е 1 703 287 гроша. Според турската статистика населението на Плевенска каза брои 6661 християнски семейства с 39967 жители и 3190 мюсюлмански семейства с 15952 жители. Или общото население е наброявало 55 919 души в 9851 семейства. На домакинство се падало по 172 гроша получен кредит, а на глава от населението по 30 гроша.

Капиталът на Никополската общополезна каса на 1 март 1877 г., преобърнат в портфейл, възлизал на 1 775 911 гроша. Християнските семейства по това време в Никополската каза са 5464 с 32783 жители, а мюсюлманските – 9034 семейства със 17851 души.При общо 9034 домакинства с 50634 души население кредитите на едно семейство възлизали на 196 гроша, а на глава от населението – 35 гроша.

До започване на Руско-турската война през 1877 г. в Дунавски вилает е имало 33 общополезни каси, които разполагали с капитал от 10 млн. франка. По решение на Вилаетския съвет (Идаре меджлеси) в гр. Русе с кредит от общополезните каси през 1868 г. за всяка каза е доставена по 1 конска жетварка и 1 парен плуг.

През 1866 г. също с решение на Вилаетския съвет във всеки санджак и каза са откриват сиротни каси (сиромашки каси). Такива са създадени в гр. Плевен и гр. Никопол. Целта на тези каси била да защитава и подпомага децата, останали сираци. В тях се влагали имотите и паричните средства на починалите родители на децата. Определял се настойник, който получавал пари за издръжката на сираците. И тези каси се управлявали по същия начин както и общополезните. Към 1 март 1895 г. сиротската каса в Плевен имала капитал от 109 721 лева, а тази в Никопол – 58 134 лева.

Със започване на войната през м. юни 1877 г. бягащите турци ограбват от общополезните каси наличните златни и сребърни монети, някъде унищожават и документацията за заемите на мюсюлманите. Касите в Плевен и Никопол също се ограбени.

Още по време на войната в превзетите населени места руските военни власти въвеждат гражданско управление. През м. септември 1877 г. княз Черкаски, завеждащ гражданските дела при Главната квартира на действащата армия, назначава специални комисии за привеждане в известност състоянието на общополезните каси, които той наричал “земеделски каси” и от тогава те започват да носят това име. Проверката на Никополската общополезна каса е възложена на колежкия асесор Елисецки (данни за Плевенската каса не се откриват). В своя рапорт до княз Черкаски за резултатите от проверката той пише, че до началото на войната Никополската каса имала 340 000 пиастра (пиастър - малка турска и египетска монета). Тя започнала да работи през 1865 г. Управлявала се от двама душе – по един мюсюлманин и един българин. Отначало те се избирали за неопределено време, а след това за срок от 2 години. Членовете на управителния съвет се събирали един път седмично, в пазарния ден. Секретарят на касата работел всеки делничен ден. В Никополската общополезна каса се водели три книги: за приходите и разходите на дневната каса; за капиталите на касата; партидите на селяните с отпуснатите заеми. Заемите се отпускали срещу двама поръчители и подписа на селския мухтар (кмет), който удостоверявал, че заемоискателят е правил парични вноски в касата.

Княз Черкаски възлага на Тодор Икономов, бивш касиер на касата в гр. Тулча, да изработи нов устав на земеделските каси. На 27 юни 1878 г. изработеният устав е утвърден от Руския императорски комисар в Княжество България княз Дондуков-Корсаков. На ограбените каси Министерският съвет отпуска аванс от 500 000 лева. Плевенската и Никополската земеделска каса с отпуснатия им аванс, остатъците от капиталите на общополезните каси, събраните средства от раздадени заеми и годишни вноски от селата за 1878 и 1879 г. в размер на 1% от десятъка за произведените зърнени храни, възстановяват своята дейност. През 1879 г. се произваждат избори за касиери на касите за срок от една година. Всяко село от околиите избира по един представител на 50 къщи. Тези представители наричани “гласни” са събирали в деня за избиране на касиери в Плевен и Никопол и избирали по трима кандидати. От тях окръжните управители (през 1879 г. Плевен и Никопол са окръзи от Русенска губерния) по свой избор утвърждават един от тях за касиер на касата. През 1880 г. отново се правят избори за касиери на земеделските каси, но избраните се утвърждават не от окръжния управител, а от княза. С княжески указ № 125/3.ІІІ.1880 г., публикуван в Държавен вестник бр.33/15.ІІІ.1880 г. за касиер на земеделската каса в Никопол е утвърден Никола Мандиков. Министърът на финансите назначил и по един контрольор във всяка земеделска каса.

На 1 януари 1881 г. Плевенската земеделска каса е разполагала с 13 963 лева собствен капитал, а Никополската – с 37 897 лева. В периода 1881-1895 г. собствените капитали на касите са нараствали ежегодно, което се вижда от приложената таблица. В края на този период, към 1 март 1895 г., Плевенската земеделска каса си е осигурила следния приход: основен капитал – 95 657 лева, сиротски суми – 109 721 лева, срочни и безсрочни влогове – 107 592 лева, заем от БНБ – 100 000 лева. Или общия приход на касата възлиза на 412 971 лева. В същото време касата направила и следните разходи: раздадени заеми на селяни срещу ипотека – 17 380 лева, заеми срещу лична гаранция (с поръчители) – 388 184 лева и наличнос в касата – 7 407 лева.

Към 1 март 1895 г. Никополската земеделска каса е осъществила следния приход: собствени капитали – 110 426 лева; сиротска каса – 58 134 лева; срочни и безсрочни влогове – 8 795 лева, или общ приход в размер на 177 357 лева. Към посочената дата разходите са следните: раздадени заеми срещу ипотека на земя 550 лева; заеми с поръчители – 175 244 лева, наличност в касата – 1553 лева.

В края на 1894 г. Народното събрание приема нов Закон за земеделските каси в България. По силата на този закон се произвеждат избори за управителни съвети на касите. Министърът на търговията и земеделието с Приказ № 1024/7.ХІІ.1895 г., на основата на чл.191 от Устава на земеделските каси утвърждава избраните членове на управителните съвети както следва:

І. Плевенска земеделска каса

1. Тодор Маргаритов – от Плевенски окръжен съвет

2. Тодор Трифонов – от Плевенски окръжен съвет

3. Димитър Джонов – от Плевенски окръжен съвет

4. Коста Хинков – от Плевенски общински съвет

5. Иван Спасов – от Плевенски общински съвет

6. Стоян Коларов – от Плевенски общински съвет

7. Ганчо Петков – селски кмет от Плевенска околия

8. Цано Попов – селски кмет

9. Вълко Вельов – селски кмет


ІІ. Никополска земеделска каса

1. Ламби Тодоров – от Свищовски окръжен съвет

2. Тодор Трифонов – от Свищовски окръжен съвет

3. Георги Капитанов – от Свищовски окръжен съвет

4. Ангел Найденов – от Никополски общински съвет

5.х. Дервиш х. Халил – от Никоп. общински съвет

6. Аршин Астърджиев – от Никоп. общински съвет

7. Стойо Иванов – селски кмет от Никопол.община

8. Стойчо Попов – селски кмет от Никоп. околия

9. Кръстьо Костадинов Тръков – селски кмет

Списъкът с утвърдените членове на управителните съвети на земеделските каси е публикуван в Държавен вестник бр.13/17.І.1896 г.

Новият закон за земеделските каси в Княжество България, приет в края на 1894 г. е публикуван в Дръжавен вестник бр. 15/20.І.1895 г., отменя устава за земеделските каси от 18.VІ.1978 г. и Правилника за тяхната дейност от 29.ІІ.1889 г. Този закон дана възможност новоизбраните управителни съвети да активизират дейността на земеделските къси. Българското правителство създава през 1897 г. Централно управление на земеделските каси.

Плевенската и Никополската земеделски каси след 1895 г. се превръщат в крупни кредитни учреждения. Почти удвояват до 1903 г. своите капитали и размера на раздаваните земеделски кредити. На основата на приетия от Народното събрание Закон за застраховане на земните произведения от градобитнина в края на 1895 г.(ДВ бр.10/13.І.1896 г.), земеделските каси започват да застраховат всички земеделски посеви. При нанасени щети на посевите повече от градушка над 20 процента земеделската каса изплаща обещетение на селяните, които са направили застраховка. Касите започват да отпускат кридити за закупуване на земеделски машини и оръдия от чужбина. По решение на министерския съвет Плевенската земеделска каса финансира създаването в гр. Плевен на държавен телчарник, в който се отглеждали бичета от местна порода за общините. Земеделските каси отпускали от своите печалби помощ на общините за строеж на мостове, общински пътища, градски калдъръми и пр. В сушавите 1897-1901 г., когато е поразена реколтата, раздадените заеми и помощи от земеделските каси в Плевен и Никопол спасяват населението от гладуване и му помагат да оцелее. В съответствие с приетия през 1899 г. от Народното събрание Закон за подпомагане на земеделското население пострадало от сушата, Плевенската и Никополската каса отпускат на селяните кредити с държавна гаранция за есенната сеитба.

Касите в двата окръга стават инициатори за учредяване в селата на т. нар. “Спестовни заемателни дружества”, които в последствие прерастват в кредитни кооперации. През 1903 г. Плевенската земеделска каса закупува 1 вършачка с парен локомобил. Само за един сезон вършачката получила уем (йошур, наем) от земеделските стопани в размер на 700 т жито, 100 т ръж, 100 т ечемик и 30 т овес, които били продадени на търг.

Със специален закон земеделските каси от 1 януари 1904 г. се преобразуват в Българска земеделска банка. При закриването си на 31.ХІІ.1903 г. капиталът на касите е възлизал на:

Плевенска земеделска каса – 241 694 лева;

Никополска земеделска каса – 178 853 лева.

С тези капитали двете земеделски каси се вливат в новата Българска земеделска банка.



ПРИЛОЖЕНИЯ
ТАБЛИЦА

за капиталите на Плевенската и Никополската общополезни каси, броя на земеделското население в околиите и дългът му към касите към 1 март 1877


№№

Операции

Плевен.окол.

Никоп.окол.

11

Капитал на касите,










превърнат в потфейл (гроша)

1 703 287

1 775 911













2

Земеделско население










а/ а/християнско










- семейства (броя)

6661

5464




- жители (броя)

39 967

32 783
















б/мюсюлманско










- семейства (броя)

3190

3570




- жители (броя)

15952

17851
















в/ всичко










- семейства (броя)

9851

9034




- жители (броя)

55 919

50630













3

Дълг от взети заеми (гроша)










А/ на семейство

172

196




Б/ на глава от населението

30

35












Забележка: Данните са публикувани в ДВ бр. 104/16.V.1895 г.


ТАБЛИЦА

за състоянието на капиталите на земеделските каси

в Плевенска и Никополска околии за периода

от 1881 до 1895 г. (в лева)





Година


Плевенска окол.

Никопол.окол




1

1881

13 963,41










2

1882

14 674,95










3

1883

14 558,58

42 326,60







4

1884

24 165,50

39 066,56







5

1885

41 783,00

37 897,70







6

1886

70 622,28

39 600,40







7

1887

74 419,59

50 950,30







8

1888

90 484,52

52 288,56







9

1889

55 666,23

53 900,41







10

1890

66 795,15

57 866,03







11

1891

70 331,50

58 420,67







12

1892

65 671,00

56 640,89







13

1893

70 344,51

58 165,30







14

1894

109 323,24

59 566,19







15

1895

101 798,06

106 186,32








1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница