Книга 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание



страница9/39
Дата10.10.2023
Размер296.99 Kb.
#118918
ТипКнига
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   39
broken-legacy RuLit Me 738427
Неизвестен: Имаш първата си задача: сприятели се с момичето. Запомни. Ако се провалиш, семейството ти ще пострада. Сестра ти ще пострада. Това е работа и аз очаквам да я свършиш както трябва.
Това беше ...моментът, в който Катрин е изнудвала някого да ме следи. Някой, който щеше да се превърне в най-добрия ми приятел и един от единствените хора, на които някога щях да се доверя.
Бек и Джаспър се наведоха да четат заедно с мен, докато аз прелиствах съобщенията. Повечето от тях бяха стандартни неща, но имаше няколко, които обърнаха стомаха ми.
Вземи кръвни проби. Събиране на проби от урина. Събиране на ДНК.
"Данте е отказал да направи някои от тях - посочи Джаспър. "Като тази за ДНК."
Това беше вярно, можех да видя обратните съобщения, в които той е спорил с нея. Катрин му е позволила известна свобода на действие в това, което е правил, и можех да видя, че някои от отговорите, които ѝ е дал, са били променени. Някои дори бяха неверни.
"Той я е лъгал много - казах аз, - за мен". Донякъде виждам, че се е опитвал да ми помогне".
Продължих да превъртам, а сърцето ми биеше все по-силно, защото наближавахме дати, близки до смъртта на родителите ми.
Неизвестен: Седмичен график на родителите. Състояние на колата им. И двете ми трябват незабавно.
Данте: Защо?
Неизвестен: Не е твоя работа да ме разпитваш. Просто знай, че обстоятелствата са се променили и имам нужда от тази информация.
Данте: Ще ги нараниш ли? Или Райли?
Неизвестен: Да се влюбиш в работата си е лоша идея, бандитче . Помни, че всичко, което имаш в този живот, е заради мен и мога да ти го отнема. Как е племенницата ти?
"Тя дори не се е опитвала да бъде изтънчена - изпъшках, преди да превъртя по-надолу. Данте беше изброил работното време на родителите ми, заниманията ми след училище и седмичните ни вечери навън.
Спрях на един текст до друг номер. Първият номер, който не беше на Катрин. Номер, който познавах много добре. Данте: Райли е в опасност. Остани на място за повече инструкции. Това е ситуация на живот и смърт. Повярвайте ми.
Дишането ми идваше на пресекулки.
"Какво има?" Бек попита рязко.
"Това е номерът на баща ми" - прошепнах аз. "Той е изпратил това съобщение на баща ми в деня, в който катастрофирахме".
Главата ми беше лека и въздушна, сякаш мозъкът ми се беше откъснал от тялото. "Ето защо баща ми ни накара да излезем. Той настояваше за това въпреки гадните условия. Данте се е опитал да го предупреди, но вместо това го беше изплашил".
"Не отивахте ли на вечеря или нещо подобно?" Еван попита, като очите му бяха вперени в мен.
"Да", започнах, преди да се върнат още спомени от онази нощ. Умишлено не бях мислила за това, което беше глупаво, като се има предвид, че бях основен свидетел на случилото се, но кой иска да преживее отново най-лошия ден в живота си? " Бяхме тръгнали в грешната посока. Тогава не се питах за това, но... някак си се движехме извън града".
Баща ми изглеждаше малко развълнуван.
Почти изпуснах телефона в бързината да стигна до следващия текст.
Данте: Как можа? Как можа да убиеш родителите ѝ? Те бяха всичко, което тя имаше на този свят. Унищожи я. Унищожи дъщеря си.
Усещах гнева и мъката му в това послание и изведнъж не можех да дишам; гърдите ми се стягаха, опитвах се да всмуча въздух в дробовете си. Това беше моето неопровержимо доказателство, че това е била Катрин.
"Дишай, бебе - каза Бек с успокояващия си глас. "Вдишай и издишай, преброй в главата си: едно, две, три, четири, пет. Имаш паническа атака и трябва да се успокоиш".
Отначало едва го чувах, но след известно време думите му проникнаха и аз започнах да броя в главата си, да вкарвам и изкарвам въздуха, да принуждавам тялото си да остане живо, защото ми беше нужно, за да свърша това. За да спра Катрин. Да я унищожа.
"Майка ми беше жива, когато катастрофирахме - казах тихо, когато отново успях да дишам лесно. Сега спомените ме връхлитаха силно и бързо. Проблясъци от онази нощ. Онзи хлад във въздуха. Свиренето на гумите ни. Страхът ми, когато се сгромолясахме по насипа.
"Когато колата ни спря в насипа, тя беше жива." Бях почти сигурна.
"Каза, че вратът ѝ е бил счупен при удара - нежно ми напомни Дилън.
Поклатих глава. "Това ми казаха, но аз бях там. В началото може и да съм блокирала случилото се, но... сега си спомням. Чух гласа ѝ и издишането ѝ. Някой я е хванал точно след като сме катастрофирали. Вероятно и баща ми. Те са били убити."
И тези шибани предпазни колани. Определено дело на Де - Кучка.
Болката се изкриви в мен и от устните ми се изтръгна лек ридаещ звук, преди да плесна с ръка по тях. Сега не беше време за слабост. Настъпи дълго, натежало мълчание, докато момчетата явно се бореха за правилното нещо, което да кажат. Но в тази ситуация нямаше "правилно нещо". Катрин беше организирала убийството на родителите ми - истинските ми родители - и това беше доказателство.
"Ще накарам тази кучка да си плати" - прошепнах аз в празнотата на разговора. "Това няма да й се размине. Не и този път. Прекалено много си е пробвала късмета."
Бек издаде малък звук, като изглади ръката си по гръбнака ми. "Не планирай нищо прибързано, Бътерфлай. Ние сме заедно в това, помниш ли? Ще я свалим заедно."
Без съмнение той си мислеше за това как бях избягала посред нощ без никакви планове, освен евентуално да пусна куршум в черепа на биологичната ми майка. Погледнато по този начин, предполагам, че е имал право.
Погледнах Бек с твърд поглед и си поех дълбоко дъх, обмисляйки новооткритата ни съвместност.
"Обещай ми - наредих му аз. "Обещай ми, че ще я накараме да си плати за това, Себастиан."
Огромната му длан обгърна бузата ми, стабилните му, незащитени сиви очи се срещнаха с моите за достатъчно дълго време, за да не мога да се усъмня в искреността му. "Кълна ти се, Бътерфлай - закле се той, - Катрин ще падне".
* * *
Мислех си, че това ще е толкова просто. Всички бяхме единодушни, че Катрин - и останалите членове на Съвета на Делтата - са злоупотребявали с властта си твърде дълго време. Всички те трябваше да отговарят за различните си престъпления, а наследниците щяха да бъдат тези, които да се погрижат за справедливостта.
Но очевидно това не беше толкова лесно, като да се изправим пред съдията и да представим доказателствата си. От една страна, все още не знаехме кой е на заплата в Делта, а от друга, как щяхме да докажем легитимността на доказателствата си?
"Знаех си, че това е твърде хубаво, за да е истина" - изстенах, хвърляйки купчината документи обратно на масичката за кафе няколко часа по-късно. Свих се обратно на дивана и потърках с две ръце лишеното си от сън лице. Трябваше ни... още кафе. Да, може би повече кафе щеше да направи повече мозъчна енергия.
"Хей, Джаспър?" Извиках, знаейки, че преди малко е шумолял в кухнята. Надявах се, че все още е там и може да разреши ситуацията с кофеина. "Можеш ли..."
"Не!" - извика той в отговор, след което се появи пред мен с ухилена усмивка и шепа сандвичи. "Отрязана си от каната с кафе, горещо човече. Заповед на самия голям човек."
Преместих се на мястото си, за да погледна Бек, който беше погълнат от някакъв финансов документ, който беше в папката с мръсотия на Данте. Той дори не вдигна поглед от страницата си, но видях как устните му потрепват от усмивка. "Изморена си, Бътерфлай. Имаш нужда да спиш." Тогава той вдигна поглед и хвърли уморените си очи из стаята. "Всички имаме нужда."
Чувствах се упорита, най-вече от това, че ми казват какво да правя, и поклатих глава. "В никакъв случай. Имаме да сваляме управителен съвет от мегаломански задници и да сваляме обвинение в убийство. Наистина ли мислиш, че Данте ще спи много, докато е задържан за изнасилване и убийство?"
Бек вдигна вежди към мен в знак на предизвикателство. "Той те предаде. Лъжеше те в продължение на цялото ви фалшиво приятелство. Защо ти пука дали ще отиде в затвора за убийството на Кейтлин?" "Не, не, не, не, не, не, не. Той направи пауза и сви очи. "Защо си толкова сигурна, че не го е направил?"
Погледнах го в гръб, а гневът ми кипеше под повърхността. "Той не го е направил" - избухнах. "Това, че ме предаде, беше заради Катрин. Не е животът, който той е избрал. Освен това аз го познавам. Не всичко е било игра."


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   39




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница