Книга 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание
Изтегляне 296.99 Kb.
|
| Глава 6
§ "Влизай тук - нареди Селена, хвана ме за ръката и ме издърпа през входната врата. "Не ти, здравеняк." Тя блокира влизането на Бек с тялото си, като постави ръце на хълбоците си и се загледа. Бек отвори уста - несъмнено, за да спори, но аз го побутнах строго. Вече го бях предупредила, че Селена вероятно ще иска да говори с мен насаме. "Добре съм, Бек. Просто изчакай с Дилън." Посочих към колата на приятеля ни, паркирана незабележимо на алеята от другата страна на улицата. Или толкова незабележимо, колкото една кола за половин милион долара наистина може да бъде в квартал със средни доходи. Той ни беше закарал, тъй като и двамата с Бек имахме само двуместни коли и беше твърде голяма битка да го убеждаваме да остане отзад. Джаспър и Еван вече бяха тук, за да пазят, и сега си тръгнаха, за да се наспят. Бях невероятна щастливка да имам тези момчета в моя свят. " Бътерфлай..." - изръмжа той и ме погледна. "Добре съм", повторих аз. "Върви." Той изглеждаше така, сякаш щеше да спори по темата, но Селена не му даде шанс. Поставяйки дланта си в средата на гърдите му, тя го избута от вратата, след което я затръшна пред лицето му. Преди да се обърне с лице към мен, тя заключи. "Започни да говориш, Райли. Защо, по дяволите, брат ми е в затвора по подозрение в убийство точно сега?" Юмруците ѝ бяха забити в бедрата, а гримасата ѝ - свирепа, сякаш аз бях виновна за всички лоши неща в живота на Данте. Може би бях. "Бебе, не я разпитвай в коридора" - изкрещя от хола съпругът и, а след малко се появи, изглеждайки строг. "Ей, Райли, влез." Той ми посочи да мина през дневната и аз го направих. Глупостите, които трябваше да ги попитам - или да им кажа - не бяха за разговор в право състояние. "Съжалявам за Сели - извини се Роб с болезнена усмивка, когато седнах. "Беше дълга нощ. Сигурен съм, за всички нас." Начинът, по който го формулира, звучеше така, сякаш разбираше колко зрелищно гадна е била нощта за мен, но Селена само изсумтя и ме погледна. Беше седнала, но ръцете ѝ бяха сгънати плътно върху халата. Косата ѝ беше разбъркана, а между халата и чехлите ѝ се виждаха карирани, фланелени пижамени панталони, но бих предположила, че не е спала цяла нощ. Съпругът ѝ също не беше спал, ако торбичките под очите му бяха показателни. "Мога ли да ти донеса малко кафе, Райли?" Роб предложи. "Подозирам, че този разговор се нуждае от кофеинов тласък." Кимнах му и се усмихнах. "Би било чудесно, благодаря, Роб." Той ни остави, за да направи кафето, като целуна Селена по челото, докато минаваше, но тя само се загледа по-силно. "И така, цяла нощ сте оставили главорези да наблюдават къщата ми" - заяви тя. "Да разбирам ли, че това означава, че арестът на Данте е свързан с новия ти живот?" Агресията ѝ започваше да ме вбесява. В края на краищата тя знаеше за всичко това много по-дълго от мен. "Ти ми кажи, Селена. Не съм аз тази, която е на заплата при Катрин." Изрекох тези думи и тя видимо побледня. Мръщенето ѝ се изплъзна и очите ѝ се разшириха от... страх? "Нито пък аз" - изпъшка тя, бузите ѝ разцъфнаха от топлина, а погледът ѝ се отклони от мен. "Не, но Данте беше - прошепнах аз и ми стана лошо само като го изрекох на глас. "Знаеше ли?" Гласът ми се пречупи, но се справих. "Знаеше ли, че Катрин е убила родителите ми?" Погледът и се върна към мен с ужас и тя притисна ръка към устните си. "О, Боже мой, Райлс", издиша тя. "Толкова ми е жал. Не, Боже, не. Не съм имала представа..." Сълзите отново се търкулнаха по лицето ми и аз ги забърсах с обратната страна на ръката си. Облекчението, че тя не е знаела, беше почти зашеметяващо. "Не затова дойдох тук. Данте каза, че ти е дал някакви доказателства? Трябва да ги видя." Тя поклати объркано глава. "Чакай, какво става с Данте? Единственото, което Роб успя да разбере, е, че е бил арестуван на някакво парти в дома на богаташи, където едно момиче е било изнасилено и намушкано с нож. Райли, ти знаеш, че той не е направил това. Не би го направил." Поколебах се за миг, преди да отговоря. "Вчера щях да се съглася с теб. Сега не знам на какво е способен." Селена се задъха, а Роб спря на половината път обратно в стаята с поднос с чаши. "Не мислиш наистина, че е виновен, нали?" Усмивката на Роб се превърна в гримаса. "Знам, че не е точно от правилната страна на закона във всичко, което прави, но и двамата с теб знаем, че Данте има добро сърце. Той просто е имал гадно възпитание и гаден модел за подражание". Роб хвърли подноса на масата и изсипа кафето от чашите, преди да седне на мястото си. "Вече не знам какво да мисля - признах, като погледнах ръцете си, сякаш избирах какъв лак за нокти да си сложа. "Просто ми трябват всички доказателства, които е оставил при теб, Селена. Това нещо е по-голямо от обвинение в убийство." "Какво може да е по-голямо от това малкият ми брат да бъде обвинен в убийство?" поиска да знае тя, а ръцете ѝ трепереха, докато стискаше робата си. "Той е в тази каша заради мен! Нищо от това нямаше да се случи, той никога нямаше да се забърка с теб, ако не бях аз." Гласът ѝ беше пронизителен и болезнен и видях как в кървясалите ѝ очи се появиха сълзи. Роб сигурно е видял, че тя е на път да изпадне в истерия, и от мястото, където седеше, я обгърна в странична прегръдка, заглади косата ѝ с ръка и я разтърси, докато тя ридаеше в ризата му. "Не си виновна - прошепнах аз, а тревогата свиваше стомаха ми на възли. "Вината е на Катрин. За всичко е виновна Катрин и ние ще се погрижим да не й се размине". Селена все още плачеше, но кимна и промърмори нещо за получаване на документите, преди да се измъкне от стаята по чехли. "Как смяташ да го направиш?" Роб ме предизвика, когато Селена си тръгна. "Катрин седи в борда на една от най-мощните компании в света. Няма нито една индустрия, законна или не, в която "Делта" да няма пръсти. Имаш ли представа колко агенти от всички сфери на правоприлагането са се опитвали и не са успели да свалят Делта? Целият свят знае, че са мръсни, но те на практика притежават света, така че продължават да се измъкват." Той направи пауза, устните му се стегнаха от гняв, а ноздрите му се разшириха. "Да обвиниш Данте в убийство е просто игра за хора като Катрин Дебоаз". Кимнах. Разбирах какво казва, но... "Всичко това е вярно, но дали някой от тези агенти е имал вътрешни хора? Аз, Бек, момчетата... ние имаме достъп, какъвто правоприлагащите органи нямат. Ами ако разполагаме с доказателства, които биха вкарали Катрин и другите членове на борда в затвора?". Хванах се за главата, надявайки се, че нещо в документите на Данте ще помогне. Но дори и да не помогне, щях да продължа да опитвам. Катрин щеше да си плати за това, което беше сторила на родителите ми, по един или друг начин. Дори ако трябваше да я убия сама. Роб сякаш мислеше за това, което току-що бях казала, докато отпиваше от питието си, загледан в цветната покривка на дивана. "Ще ти трябва някой от правоприлагащите органи, на когото да можеш да се довериш - каза накрая той и в мен пламна надежда. "Вярвам ти - казах аз и нервно почуках с нокът по ръба на собствената си чаша. Роб поклати глава. "Не, аз съм просто полицай. Искам да кажа, някой, който има властта да направи нещо, ако се сдобие с някакви годни доказателства". Тогава в стаята се върна Селена, притиснала до гърдите си дебел кафяв плик. "Никога не съм го отваряла - каза тя тихо. "Той ме накара да обещая. Каза, че трябва да ти го дам само в случай ако е мъртъв, защото не можел повече да те защитава..." Сърцето ме болеше толкова силно, че гърдите ме боляха, сякаш ме бяха ударили право в тях. "Той ме лъжеше в продължение на години. Години! Не знам как да преодолея това." Селена изглеждаше така, сякаш искаше отново да спори с мен, онзи свиреп поглед в очите ѝ, когато отвори уста, но после просто поклати глава. "Понякога хората се прецакват, Рилс. Но той го направи по правилните причини, обещавам ти. Дълбоко в себе си намеренията му към теб винаги са били чисти. Той те обича." Не отговорих, защото наистина не можех да говоря повече за това. Обърнах се към Роб и промених темата. "Обясни ми за намирането на някой в правоприлагащите органи". Изражението му беше пресметливо и беше очевидно защо години наред е бил толкова корав районен полицай. "Не е задължително да е в правоприлагането. Просто намерете някой, който има познания за съдебната система, още по-добре, ако е съдия или адвокат, за да ви помогне да изградите делото. Но имайте предвид, че никой няма да се заеме с вас, освен ако нямате неопровержими доказателства за тяхната корупция." Това изобщо не ме изненада. И тъй като имахме един-единствен шанс да ги свалим, преди да ме погребат, нямаше да го проваля. Адвокат или съдия... Един спомен ме връхлетя. Спомен, върху който не исках да се спирам, защото изискваше да мисля за деня, в който едва не ме изнасилиха, но онова момиче в класа ми... беше казало, че баща ѝ е високопоставен адвокат в Ню Йорк. Може би тя беше моят отговор, но как можех да разбера дали може да му се има доверие? "Има ли лесен начин да проверя дали някой е на заплата в "Делта"? Попитах Роб, без да очаквам, че той ще има отговор. Той сви рамене. "Те ще имат досиета на всеки, с когото правят бизнес. Момчетата ти би трябвало да могат да получат достъп до тях". Особено Бек. Или може би Ричард също ще ми разреши достъп. Трябваше обаче да го направим, без да събудим подозрение, защото, както си мислех преди, в момента, в който бордът разбере, че се опитваме да ги свалим... Нямаше да е хубаво. Изведнъж се изправих. "Трябва да тръгвам - казах, преди най-сетне да срещна червеноокия поглед на Селена. "Съжалявам, че всичко това се случва, момиче, и може да съм ядосана на Данте, но няма да го оставя там да изгние. Ще измисля как да поправя и двете неща и ще се погрижа Катрин никога повече да не може да ни докосне". Тя кимна, обгърнала плътно ръцете си около себе си. За пръв път изглеждаше на възрастта си, скръбта ѝ тежеше. "Ако имаш нужда от помощта ни, просто помоли - каза Роб, заставайки до мен. "Не си сама." Една сълза се спусна по бузата на Селена. "Ние сме семейство", прошепна тя. Усмихнах се по най-добрия възможен начин, преди да се обърна да си тръгна, стиснала кафявия плик в ръцете си. Както и очаквах, Бек беше точно пред вратата, изражението му беше мрачно и плашещо. "Хайде да вървим - казах тихо и бузата му трепна, докато се бореше да се овладее. "Не се справям добре, когато си извън полезрението ми, Бътерфлай - каза той с мека заплаха. "Не и с всичко, което се случва." Потупах го по рамото. "Знам, бебче, но всичко ще бъде наред. Имах нужда да поговоря с тях насаме." Той се втренчи до мен, докато вървяхме от апартамента им. Едва когато бяхме в колата с Дилън, заговорих отново. "Роб каза, че ни трябва някой или от правоприлагащите органи, или съдия, или адвокат, който да се опита да свали Делта, и ни трябват неопровержими доказателства за тяхната корупция или лоши постъпки. Той каза, че толкова много хора са се опитвали да докажат това преди и всички са се провалили". Бек и Дилън се ухилиха. "Сега в борда на директорите почти тече шега за това как са недосегаеми" - каза Дилън. Кимнах. "Да, но никога не са имали хора отвътре, които да се изправят срещу тях. Ние сме в идеалната позиция да свалим гадовете, просто трябва да намерим правилния човек, който да ни помогне". Бек ме изгледа внимателно. "Имаш ли предвид някого?" "Помниш ли онова момиче, Сами, от класа. Тя каза, че баща ѝ е високопоставен адвокат в града. Може би трябва да го проучим... нали знаеш, да видим дали е правил някакъв бизнес с Делта преди." Бек кимна. "Това ще е лесно да се провери. Имам достъп до всички сървъри като пълномощник на Бекет". "Бихме могли да проверим и някои от служителите, които наскоро са се опитали да свалят Делта" - предложи Дилън. "Да видим дали някое име се откроява." Кимнах и Дилън запали колата, за да можем да се измъкнем от този район. "Какво има в плика, Райлс?" Бек попита, като очите му паднаха върху кафявия пакет, който все още бях притиснала към гърдите си. Преглътнах трудно. "Всичко, което Данте е оставил за мен. Помолил е сестра си да ми го даде едва когато е мъртъв, но явно да си в затвора за убийство е достатъчно близо". Нито един от тях не ме подтикна да го отворя, въпреки че виждах любопитството в очите им. "Трябва ли да изчакаме да се върнем при Еван и Джаспър? попитах аз. "Те изобщо знаят ли всичко, което се случва?" "Знаят" - каза кратко Бек. "Запознах ги, докато ти спеше. В момента те се намесват в работата на борда, като се грижат да не ни гледат прекалено отблизо". "Ще ни посрещнат в апартамента" - каза тихо Дилън пишейки нещо в телефона си. "Трябва да ги изчакаме." Отпуснах се назад, облекчена, че имам още няколко часа, преди да се изправя пред каквото и да е в този плик. Нещо ми подсказваше, че ще е опустошително. Изтегляне 296.99 Kb. Сподели с приятели:
|