Книга 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание
Изтегляне 296.99 Kb.
|
| Глава 7
§ "Райлс, не изглеждаш добре - каза Джаспър и аз намразих колко необичайно сериозен беше той точно в този момент. В очите му не танцуваше дори частица хумор. Никаква закачка. Никакви сексуални намеци. Нищо. "Притеснявам се от това, което може да е вътре - признах аз. "Като че ли вече знам, че Данте ме предаде. Знам, че е работил за Катрин. Но част от мен все още си намира оправдания и може би тези оправдания са правилни - той е бил принуден, бил е дете, не е искал да ме предаде, все пак се е борил да ме защити, доколкото е могъл. Или... може би всичко това са глупости и той просто е лъжлив гадняр. Така или иначе, отговорите са вътре." Джаспър обви ръка около мен и аз потънах срещу него. "До теб сме", промълви той. "Каквото и да е вътре, ще се изправим срещу него заедно, защото това е единственото шибано нещо, което ни е държало живи през годините." Еван изхъмка, изражението му беше мрачно. "Да, с изключение на Оскар." Оскар! Мамка му. Бях забравила, че той е още едно парче от нашия пъзел, което трябва да разследваме. "Момчета! Забравихме да проследим изчезването на тялото му". Сериозно, как, по дяволите, сме забравили това? "Трябва да разберем какво се е случило с него." Те кимнаха. "Все още го проучваме", каза Джаспър. Може би аз бях единствената, която беше забравила. "Но в момента няма много неща, с които да работим. Когато преодолеем ситуацията с Делтата, ще можем да се съсредоточим върху това с Оскар". Да, предполагах, че това е справедливо. Оскар беше мъртъв и нищо нямаше да го върне. Но останалите от нас... ние все още не бяхме издъхнали и за да сме сигурни, че ще останем на повърхността, трябваше да свалим Делта. Бек излезе от кухнята и ми подаде чашата, пълна с прекрасно, перфектно, спасително кафе. "Помислих си, че можеш да се възползваш от него - каза той, сядайки до мен, така че да бъда притисната между него и Джаспър. Еван и Дилън бяха на дивана срещу нас. Всички се взирахме в плика върху масичката за кафе със стъклен плот. Никой не ме подтикваше да го отворя, което беше толкова различно от обичайно нетърпеливите им същности и ме накара да си сложа гащичките на голямо момиче и да протегна ръка, за да го взема. Откъснах горната част на печата, преди да успея да размисля. Изсипах съдържанието на масата и открих мобилен телефон: малък, черен и напълно изтъркан. Един от онези евтини телефони за записване, които се купуват от Walmart. За щастие, той се включи веднага, когато натиснах бутона. Имаше и разни хартийки; някои от тях, които видях, приличаха на записи на банкови преводи. Дилън веднага прелисти документите, а аз отворих съобщенията на телефона. Имаше само един контакт, който изпращаше съобщения или се обаждаше на този телефон, и това не беше номерът на Катрин. Или поне не номерът, който имах за нея. Превъртях назад до най-ранното съобщение, като отбелязах, че годината на времевия печат е 2009. Изтегляне 296.99 Kb. Сподели с приятели:
|