Книга 3 Джеймин Ив Тейт Джеймс Съдържание
Изтегляне 296.99 Kb.
|
| Глава 5
§ БЕК Контролирането на темперамента ми беше нещо, върху което работих през по-голямата част от живота си. Роден съм в семейството на агресивни и избухливи родители. Това беше млякото на майка ми, моята храна, моята жизнена сила в продължение на толкова много години, че за мен беше втора природа първо да наранявам и после да задавам въпроси. Баща ми ме беше научил да прикривам насилието си, защото изпълнителният директор на водеща компания от класацията Fortune 500 не можеше да си изпусне нервите и да започне да хвърля столове из заседателната зала. Също така не беше прието да се стреля по задници в главата. Бях научил, че моят темперамент ще спре други компании да правят бизнес с нас и това ще навреди на крайните ни резултати. Всичко беше в интерес на Делта, разбира се. Отне ми много време, но в крайна сметка станах много добър в това да прикривам мрака в душата си. Хищникът вътре в мен. Но в този момент, когато се взирах в лицето на Райли, все още изцапано със сълзите, които беше изплакала върху мен, черна вълна от ярост се настани в душата ми. Такава ярост, че ми се искаше да започна проклета война заради нея, да унищожа всеки шибаняк, който някога се е осмелил да я нарани. Данте имаше късмет, че всичко, което бях направил, беше да го нагрубя малко. Можех да го убия. Помислих си за това и само фактът, че щях да оставя Райли тук без защита, с каквито и глупости да се занимаваше, ме спря. Дори силата на Делта щеше да отнеме известно време, за да изчисти убийството в полицейския участък. "По-добре се моли да спечелим срещу Катрин" - бях промълвил на Данте точно преди да изляза от стаята. "Защото, ако Райли бъде ранена отново, аз ще дойда след теб". Точно преди да изляза от вратата, Данте извика името ми. Едва издържах да погледна шибаното му лице още секунда, но се обърнах. "Катрин се нуждае от гласуване в нейна полза - каза той. "Провери членовете на борда. Тя смята, че има гласове, за да вкара Хънтли, и ако това се случи, ще ви убият всички". Не потвърдих думите му, само поклатих глава и излязох от стаята, а ръцете ме сърбяха да се върна и да го ударя отново. Слабaкът дори не се беше опитал да се защити. Беше се провалил и го знаеше. Аз също нямаше да му проправя път обратно към Райли. Ако тя му прости, щях да го оставя да живее, но никога повече нямаше да му се доверя около нея. Сега, докато седях до нея и гледах как Райли спи, единственото, което имах, бяха тъмните емоции, които се блъскаха в душата ми. Гняв, който не искаше да стихне. Телефонът ми избръмча в ръката ми и като видях, че се появява познатото име, станах на крака и излязох от спалнята. "Стигна ли дотам?" Попитах Джаспър. "Да. Току-що стигнахме до къщата ѝ. Тя си е вкъщи, както и съпругът ѝ, който е полицай. Всичко е тихо, така че ние с Еван просто ще държим под око, докато дойдеш. Дилън чака, за да пътува с вас двамата утре". "Добре", съгласих се аз. "Да се спотайваме е добър план. Ще мине по-гладко, ако Райли й го съобщи. Не искаме тя да избяга, без да ни даде информацията, от която се нуждаем". Джаспър издаде звук на съгласие. "Уведомете ни, когато тръгнете" - каза той и затвори. Тъкмо се канех да прибера телефона в джоба си, когато той отново звънна. На екрана проблесна Бекет Старши и аз се вгледах в него за дълъг момент, преди да игнорирам обаждането. Днес нямах време за глупостите му, а ако нещо имаше за цел да счупи късчето контрол, което бях възвърнала над емоциите си, то това беше разговорът с баща ми. Майка ми беше същата. Гълташе хапчета с рецепта, сякаш те бяха въздухът, който трябваше да диша, и си мислеше, че никой не знае, че е заживяла с масажиста си. Райли беше казала, че Катрин е клише за богата жена. Магдалена Бекет също беше такава. Тя със сигурност никога не е била майка. "Бек - извика Райли, а спешността в гласа ѝ ме накара да си размърдам задника, за да се върна в стаята. Изхвръкнах през вратата с пистолет в ръка, а очите ми обходиха сцената с един бърз замах. Бях се научил да каталогизирам сцена за пет секунди. Но в стаята нямаше никой друг освен Райли, а тя дори не беше будна. Ръцете и краката ѝ се мятаха на леглото и тя отново плачеше в съня си. Поставих пистолета си на страничната масичка, качих се при нея и обгърнах тялото ѝ. Държеше ни и двамата заедно. "Всичко е наред, бебе", успокоих я тихо. Райли винаги се шегуваше, че не може да заспи без мен. Че съм държал кошмарите ѝ настрана. Това, което не осъзнаваше обаче, беше, че тя прави това и за мен. Това и още много други неща. Преди да се запозная с Райли, едва ли бях спал повече от няколко часа на нощ, а мозъкът и тялото ми постоянно бяха нащрек. Съвсем нормално, когато си на ръба в очакване баща ти социопат да те измъкне от леглото и да те пребие. Това беше общото между мен и Дилън. Бащата на Еван се занимаваше по-скоро с психологически тормоз. При Джаспър не беше нито едното, нито другото; той просто игнорираше сина си. В нашия свят това беше благословия. Но когато бях с Райли, тялото ми беше доволно. Каквото и да е било между нас, това нещо беше дълбоко в душата. Райли беше в кръвта ми и не бях сигурен, че мога да живея без нея. Сега тя беше спряла да се мята, доволна в ръцете ми, дребничко ѝ тяло беше увито около моето,докато я държах близо до себе си. Гърдите ме боляха по начин, който само тя предизвикваше. Сякаш малката ѝ ръчичка беше обгърнала сърцето ми и го стискаше до дъно. Имах една единствена мисъл: трябваше да свалим тези шибаняци, преди момичето ми да пострада. Ако това означаваше, че трябва да ги убия един по един, щях да го направя за нея, без значение от последствията. Все пак щях да оставя това като план Б, защото се надявах, че има начин всичко това да се получи и да не прекарам остатъка от живота си в затвора. Че има път, който да ми гарантира, че ще мога да запазя Райли и че ще имаме шибан шанс за нормално бъдеще. Райли каза, че има план. Първо ще опитаме по нейния начин и може би, само може би, ще има някакво бъдеще за всички нас, когато нещата се уталожат и успокоят след време. Изтегляне 296.99 Kb. Сподели с приятели:
|