Книга е абсолютно любителски и аматьорски. Предварително се извиняваме, за нядяваме се, малките неточности и грешки в превода

От къде се взе Беки? Беше пролет, времето когато се раждат агънцата, и аз я взех от кланицата. Отивах да видя мъжът, който се грижи за животните преди да бъдат заколени и го попитах дали има новородено агънце. Той каза, че ако изчакам докато докара говедата в улея за убиване, ще погледне. Чаках докато отвори голяма порта и започна да удря с камшика си говедата. Докато наблюдавах животните, стотици на брой, подкарани на заколение, забелязах крава насред стадото обикаляща в кръг и ревяща нервно. Служителят я псуваше, защото тя задържаше останалата част от стадото. Наблюдавайки, аз му извиках и му казах, че по този начин никога няма да я накара да тръгне, защото тя току-що е родила теленце и обикаля, за да защити новороденото си бебе. Когато служителят видя теленцето, започна да псува и мърмори нещо относно закона, според който те ще бъдат принудени сега да гледат и хранят кравата още тридесет дни. От неговото изразително обяснение разбрах, че ако кравата беше заколена минута преди да се роди теленцето, това щеше да е законно.

След това ние отидохме в заграждението за овце, където видях красиво бяло агънце само на няколко дни. Купих го моментално, след което попитах мъжа какво щеше да прави с него, ако не бях го купил. „О, вероятно щях да го направя на консерви”, беше неговият единствен коментар, докато аз бях гушнал мекото малко създание в ръцете си и се обърнах отвратен.

Докато разлиствах Библията си този ден, намерих заповедта „Не убивай!” Никъде не намерих, че тя се отнася само за човешките същества. По-нататък открих, че в началото, когато законът е даден на човека, ясно се казва, „Господ каза, Ето, давам ви всяка трева даваща семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, на което има плод носещ в себе си семе; това ще бъде вашата храна!” (Сътворение 1:29).

Един ясен пролетен ден, Маргарет и аз се разхождахме към красивата ливада, която животните винаги идваха да посетят заедно с нас. Тук ние представихме Беки, агънцето. Тя беше нещо ново и другите същества бяха много любопитни. Кобилките и техните кончета се приближаваха да я подушат и после продължаваха доволно да пасат. Бони, товарното магаренце, обаче, беше ревнива и не можеше да реши дали харесва агънцето или не. Малката Тайк лежеше насред групата животни и тихо наблюдаваше.

Тогава започнаха да идват тълпи от посетители. Понякога, когато си пристигахме у дома в ранчото, имаше петдесет-шестдесет души, заели поляните и направили си пикник, докато чакат да пристигнем с Малката Тайк. Една от най-големите атракции в града беше тази Малка Тайк. Скоро трима от най-висшестоящите чиновници в града ни навестиха в магазина и ни уведомиха, че има някакви оплаквания. Трябвало да построим

висока дървена ограда, така че Малката Тайк да не се превръща в чак такава атракция, че да стане опасна, защото, въпреки всичко, тя е лъвица, нали?

Така на висока цена, построих осем стъпки висока здрава дъсчена ограда около парцела в близост до нашата фабрика. Тъкмо, когато поставях последната панта на вратите, дойде заповед от същия източник да съборя оградата. Това не ми изглеждаше логично, затова категорично отказах.

Не мина много време преди да започнем да се появяваме редовно в заглавията на нашия седмичен вестник. Заглавия като „Разразява се бойно поле около оградата на лъвицата” и „Собственицете протестират срещу оградата на лъвицата” се появиха, и много други, докато накрая тя не беше наречена „оградата на недоволството”. Такава си беше. Срещнахме се с градския съвет и доказахме, че оградата е законна и лъвицата не е заплаха. Следващото заглавие гласеше: „Градът прие добре лъвицата.” Обаче градският съвет прие заповед, гласяща, че всяко опасно животно „трябва да е в клетка”, докато се намира в пределите на града. Изпратиха ни копие на този закон и ние разбрахме, че той визира Малката Тайк.

В последвалите години, Малката Тайк привлече хиляди посетители в града. Тя се появяваше в списания и вестници по целия свят, както и в историите от синдикалните новини и по телевизията. Тази публичност поставяше малкото градче в новините от първите страници, и въпреки това, това беше единственото населено място, където на Малката Тайк не и беше позволено да се разхожда по улиците до мен. „Никой не е пророк в собствената си страна.”


Вегетариaнката
На четири години Малката Тайк беше вече зряла Африканска лъвица и тежеше триста петдесет и два паунда (158 кг). С всяка година ставаше все по-мила. На практика се отказахме от надеждата, че ще създадем у Малката Тайк апетит към месото. Обявихме награда от хиляда долара, които щяхме да платим в брой на драго сърце на всеки, който би дошъл и предложил рецепта, която включва месо и Малката Тайк би яла, но нищо не подейства. Винаги питахме посетителите ни с познания за животните по-големи от средностатистическите, дали не знаят някаква рецепта, включваща месо, която тя би харесала, защото учените постоянно казваха, че тя не би могла да живее без месо. В един от случаите попитах млад посетител същия въпрос и той беше човекът, който ме успокои. Обърна се и ме погледна сериозно, после попита, „Не си ли четеш Библията?” Признах си, че не я чета толкова, колкото може би трябва. Той продължи, „Прочети Сътворение 1:30, и ще получиш твоя отговор.” При първа възможност взех Библията си и отворих на пасажа, който ми посочи. За моя огромна изненада , прочетох следните думи: „И на всеки звяр на земята, и на всяка птица в небето, и на всичко що пълзи по земята, къде що има живот, давам всяка зелена трева за храна: и така стана.”

Повече не се тревожихме за диетата на

Малката Тайк. Вече й приготвяхме храната по начин, който тя обичаше. Слагахме варени житни, сурови яйца и мляко. Дали заякваше от нея? Един от най-способните уредници на зоологически градини в тази страна каза, че Малката Тайк е най-добрият екземпляр от вида й, който някога е виждал.

Докато годините отминаваха бързо, ние се научихме да добавяме в храната й и други зърнени храни. Тези многобройни зърнени храни бяха прилежно изтеглени, поставяни и смесвани докато са в сухо състояние, така че да съставляват прецизно балансирана диета от протеини, въглехидрати, калций, мазнини и груба храна. Храната за няколко дни напред винаги беше подготвена под зоркото око на Маргарет и от сръчните й ръце и складирана в хладилника, докато не станеше време да се раздели на порции за храненето на Малката Тайк. Тя знаеше по колко от тези варени зърнени храни да смеси с подсладеното прясно мляко, пресни яйца и другите съставки, които добавяше, за да се получи питателна и вкусна храна. С две шепи от тази варена храна, половин галон млако с две разбити яйца в него, Малката Тайк беше щастлива да се приведе и без да бърза да се наслади на всяко хранене. Обаче, отказваше да яде, докато любимата й гумена кукла не беше до паницата й.

От време на време някой паун се шляеше наоколо и хвърляше по някое око на ароматната й чиния, но дълбок рев го прогонваше уплашен, докато не се появеше нейният любим паун. Тогава Имп, котарака, се приближаваше крадешком, за да запълни странната група, и те се установяваха да похапнат. Хранехме Малката Тайк сутрин и вечер, а понякога и през деня, ако огладнееше.

За да потдържаме зъбите и венците й й давахме здрави гумени ботуши, вместо кокалите, които тя непоколебимо отказваше да гризе. Един ботуш издържаше при тази странна вегетарианка между три седмици и месец. За да насочим гризането й към нов ботуш, ние винаги го напръсквахме със сладко ухаещ парфюм. За да поддържа стомаха си трябваше да прекарва около час в ядене на сочни, високи треви на полето. Когато гледам лъвовете в зоологическите градини се чудя, дали и те не биха обичали да ядът в полетата.

Ритната от товарно магаре
Докато се разхождахме сред ливадите с Малката Тайк една ясна пролетна сутрин се натъкнахме на конете и нашето домашно товарно магаре Бони, галопиращи наоколо и хвърлящи високи къчове със задните си крака сякаш бяха особено щастливи да видят първите лъчи на изгряващото слънце, просветващи през огромните, приветливи яворови дървета. Бони, една от любимите приятелки за игра на Тайк, изглежда особено се забавляваше от лудорията, тя се изправяше на задните си крака и докосваше въздуха и отново тропваше на земята и мяташе задните си крака високо. Не забелязах, че Малката Тайк се е присъединила към забавлението, докато не видях как копитата на игривото магаре я удариха с отвратително тупване, точно в долната челюст. Тя се отпусна като посечено говедо сякаш животът й свършваше. Кръв бликаше от устата й, докато се втурнах към нея, за да направя бърза диагноза за степента, в която е пострадала. Няколко зъба липсваха, но челюстта й не беше счупена. По-голямата част от кървенето идваше от раздрания й език.

От близкото поточе донесох студена вода, с която да изплакна и облекча кървящата уста. Когато съзнанието се върна обратно в зашеметеният мозък на това отпуснато същество, тя започна да ближе опръсканите си с кръв предни лапи. Конете и Бони се събраха около нас да наблюдават, сякаш искрено съжаляваха. За няколко минути се разтревожих, да не би Малката Тайк да не може да прости. Обаче, моето безпокойство скоро изчезна и ние започнахме бавното си пътуване обратно към къщата.

Повече от седмица хранехме лъвицата с течна храна и й махнахме гумените играчки. Няколко седмици по-късно забелязахме да се образува нещо като мека торбичка под челюстта на Малката Тайк. Изглежда съдържаше водниста течност. Маргарет и аз я прегледахме от близо, след което решихме да заведем Малката Тайк до близкият ветеринар. Докторът излезе до колата ни, където погали нежно Малката Тайк, както бе правил много пъти в миналото, докато преглеждаше старите й наранявания. Тя се претърколи игриво, когато той напипа очевидно неболящата я торбичка. С думите ”Ще оправя това!” докторът изчезна в болницата. Появи се с малък хирургичен ланцет, добре скрит от погледа на Малката Тайк. Докато той приближаваше колата, ушите на Малката Тайк се снишиха до главата й, заръмжа и с предупредителен рев въртеше главата си ту насам, ту натам. Извиках на ветеринаря и го предупредих да не приближава колата. Вторачих се обратно към Малката Тайк и видях, че зениците на очите й са се присвили, колкото кърфици. Само след като докторът се върна и остави ланцетът, Малката Тайк му позволи

Бони и Тайк станаха добри приятели.

да я гали отново.

Много седмици по-късно посетихме ветеринарният лекар на голяма зоологическа градина и го помолихме да прегледа воднистата торбичка, която още стоеше упорито на челюстта на Малката Тайк. Разказахме му за опита ни с местния ветеринар. С приветлива маймунка прилепнала плътно до едната му ръка, ветеринарят галеше Малката Тайк по главата, докато опипваше воднистата торбичка. Бях безкрайно изумен, когато този доктор ме предупреди, че жлезата, която отделя слюнка е повредена, и че торбичката е начинът, по който природата спира потока на слюнката, докато жлезата се оправи. „Ако”, продължи той, „бяхте позволили торбичката да бъде премахната, течащата слюнка щеше да попречи на жлезата да се възстанови правилно и щеше да капе и капе, докато стане необходимо да се оперира и премахне цялата жлеза преди да е повредила и мозъка. Тя очевидно е знаела, кое е най-добро за нея.” Той се усмихна, докато милваше Малката Тайк.

За нас беше приятно и успокоително да знаем, че Малката Тайк в никакъв случай не желае да си отмъщава за множеството болки, които изтърпя и продължаваше да е приятелски настроена към всички животни в Ранчото на Скритата Долина.

Връщах се в ранчото от дълго и изтощително шофиране с една от моите кобилки и нейното малко конче в ремъркето и Малката Тайк кралски разположила се на задната седалка на колата. Изведнъж бях изтикан от шосето от бързо движеща се кола, която ме изпревари на завой в моята посока, от моята страна на разделителната линия. Излязох от пътната настилка, докато разярения шофьор на другата кола ръкомахаше, но докато се опитвах да се върна отново на платното, ремъркето силно занесе, то се удари в мантинелата, която разби окачването на ремъркето на части и изпрати ремъркето, кобилката и двумесечното конче да катапултират лудо надолу по склона към долината. Силата на занеслото се ремърке завъртя колата в противоположната посока, блъскайки я право в стръмната стена на склона. Вратите зейнаха отворени, докато броните се нагънаха и увиснаха като ушите на уморено ловджийско куче. Съумях да отдръпна колато от шосето и излязах да проуча щетите. Части от ремъркето лежаха разпръстнати от шосето до долината надолу; но някак си, по някакъв чуден начин, кобилката и кончето се бяха отървали невредими. Въздъхнах облекчено, гледайки надолу към равнодушната кобилка, която пасеше доволно на пасището, докато разкраченото и конче сучеше.

Малката Тайк я нямаше на мястото й, разположена на задната седалка, и никъде не се виждаше. В мен взе да се появява страх, че може да е пострадала сериозно и се е завлякла някъде да умре. Претърсих склона надолу в радиус от хиляда ярда (900 метра), без резултат. Тогава, когато коли с любопитни хора започнаха да се насъбират, бързайки прекосих шосето и се заизкачвах по склона. Беше тук, след струва ми се цяла вечност, открих Малката Тайк да лежи ококорена и превъзбудена под ниските, приветливи клони на една огромна Дъгласова ела. Като се приближих тя изръмжа злобно и се нахвърли към мен с мълниеносно драсване с лапа. Паднах на земята с натежало сърце, борещ се със страховете обзели ума ми. Дали като резултат, тази катастрофа е насадила страха на дивото в това мило и благо сърце? Можеше ли плодовете на нашите грижи с любов в продължение на две години и половина да бъдат мигновено заменени от куп фучаща ярост. Циничните предсказатели предвиждаха, че някой ден тя ще се обърне срещу мен, но аз все още не съм загубил доверието си.

Когато денят премина в нощ най-накрая успях да склоня уплашеното същество да слезе по склона и да се качи в колата. Тя скочи бързо на задната седалка откъдето беше изхвърлена, съскайки, хъскайки и нахвърляйки се на всяко нещо, което се движеше около нея. Нощта се спусна около нас и аз забързано посредством прътите от мантинелата огънах броните и върнах прътите обратно на мястото им. Беше дълго и криволичещо пътешествие към дома сред тъмнината, като колата се клатушкаше и накланяше на всеки завой. Тези остри нокти се нахвърляха към мен на всеки завой и всеки път щом натиснех спирачките.

У дома не казах всичко на Маргарет. Събляках кафевият си габардинен костюм и го смених с този в цвят каки, който обикновено носех в ранчото. Малката Тайк изглеждаше кротко разположила се, така че и приготвих храната и я сложих да спи. След това бързо приготвих един от камионите в ранчото и се върнах да прибера кобилката и кончето.

На следващата сутрин бях щастлив да открия, че Малката Тайк си е възвърнала милия нрав. Много седмици по-късно не бях разбрал, че Малката Тайк свръзва инцидента с моя кафяв габардинен костюм. По-късно го облякох и тя мигновено почна да ме ръмжи и да се зъби с яростна злоба, затова се отказах от идеята да ходя където и да е с нея тази вечер. Когато се преобляках в костюма в цвят каки тя моментално заскимтя и нетърпеливо започна да ми се гуши. Тогава разбрах – кафевият костюм беше този, който караше и двама ни да страдаме. Години по-късно облякох отново този костюм и отново Малката Тайк изпадна в ръмжаща ярост. Не е необходимо да споменавам, че повече не облякох този износен костюм; той навяваше лоши спомени на лъвицата.

„Защо, ти току-що я прескочи, когато влезе през вратата!” беше нейният отговор, смеейки се.

Маргарет често казваше, „Предпочитам да отглеждам дузина лъва, ако трябва да ги гледам в къщата, отколкото – едно куче.” Вярно е че лъвът ще се опита да стъпва по най-сухите и чисти места преди да влезе в къщата. А там моментално ще се

Закуска заедно в осем.

заеме да се почиства и ближе преди да легне долу. Кучето бяга през най-мръсните локви и копае дупки по поляните и изравя цветните лехи, и продължава подобното си на койот припкане час след час.

Най-голямото забавление в къщата за Малката Тайк беше да наблюдава менящите се образи по телевизията. От избраното си място на пода или на дивана, тя гледаше съсредоточено любимите си уестърни. Тропотът на копитата на галопиращите коне или резките гърмежи на пистолетите предизвикваха у нея силен интерес. Когато й омръзнеше, се простираше по цялата си дължина от десет стъпки и четири инча ( 3 метра и 10 см) и потъваше в дълбок сън, приспивана от нежната музика, която толкова обичаше. По-късно вечерта тя отиваше бавничко при Маргарет и настаняваше удобно огромната си глава в скута й, за да получи своя масаж на ушите. От него тя изпадаше в дълбок сън, докато не станеше време да я сложим в леглото за през нощта.

Така научихме за нейната невероятна чувствителност. Лъвовете имат естествената склонност да спят с една от предните лапи обърната към пода или към земята. Вярвам, че това е защото през вековете са развили деликатна чувствителност, докато са станали свръхчувствителни към вибрации.

При някой от тези дълбоки дремки Малката Тайк скачаше и сядаше с изострено внимание. След няколко секунди чувахме нашите наблюдателни пауни да крещят от техните места за спане във върховете на дърветата от ранчото. Няколко мига по-късно кучетата ни започваха да лаят, когато чувахме, че кола приближава по пътя. Малката Тайк винаги първа усещаше приближаващите пешеходци или въртящите се, скърцащи автомобилни гуми по разбития ни чакълест път за коли.

Когато гостите се появяха, тя ги придружаваше от противоположната страна на нашия дълъг люляков жив плет, докато достигнеха портата. Тук, ако останеше незабелязана, тя игриво

ги нападаше неочаквано със спираща дъха скорост. Нашият надпис „Не влизай” на портата не означаваше нищо за някой хора и ние скоро научихме какво очаква тези, които не четат или не внимават. Тя научи много хора да вярват на надписите. Обичаше повечето хора, макар че дори непознатите ужасени откриваха нейният начин на игра.

Никога не карахме Малката Тайк да се отказва от играчка или нещо за играене без причина, а тогава ставаше обикновено чрез размяна. В един от случаите помня, че един ден ни беше на гости приятелка на семейството и спокойно си събу тясната обувка. Малката Тайк веднага забеляза това и с неочаквано нападение я грабна и я отнесе на някъде. Мисля, че знаеше, че така ще привлече вниманието ни и че ще й бъде дадена играчка в замяна на нейната плячка. Спомням си също, денят, в който човекът, който доставяше горивото за отопление й метна на игра шапката си и как тя като лудуващо малко кученце отново и отново го дразнеше като почти му позволявашеда си я вземе, но накрая го изпрати по пътя му без шапката.

Имаше много забавни моменти смесени с по-сериозните. В един от случаите спряхме на бензиностанция в Лос Анджелис, където един човек те обслужваше за бензина, друг проверяваше маслото, трети проверяваше налягането в гумите, докато четвърти миеше прозорците на колата. Отидох при другите момчета, закачливо им намигнах и им казах да наблюдават човека, който мие прозорците. Никои не беше видял Малката Тайк да лежи вътре в колата. Раздрънках стотинките в портмонето ми и попитах момчето, дали би измил прозорците и от вътрешната страна. С „Да, сър!” той отвори вратата. Последва смръзяващ кръвта писък и той изчезна. Двадесет минути по-късно, когато отпътувах, го видях да надзърта зад далечния магазин.

В друг случай, когато началника на стоманената фабрика ни беше на гости, станах неочаквано, съобщавайки, че има спешен случай – влакът, превозващ животните от цирка е претърпял инцидент и някои от животните са изгубени. Той остана да вечеря със семейството и аз обещах да се върна колкто е възможно по-скоро. Неподозиращият гост нямаше представа, че ние сме стопани на Малката Тайк. Докато гостът ни и Маргарет говорели за това, къде може да се скитат тези изгубени диви животни, Малката Тайк отворила вратата и се отправила право към оклюмалия гост. Той, обаче, носеше добре на шега и след два часа отдих беше способен да продължи вечерята си!

Пътуване с лъвица
През целият си живот Малката Тайк пропътува повече от 100 000 мили (160 000 км) с нас в колите ни. Когато спирахме в мотели, винаги наемахме голяма стая с две двойни легла, едно за Малката Тайк и едно за жена ми и мен. Разбрахме, че ако Малката Тайк е настанена в легло в друга стая, на всеки няколко минути тя става и идва в нашата стая да провери дали още сме там. Където и да отидехме тя се тревожеше, че може да я изоставим. Изглежда още отначало усещаше, че ние сме нейните единствени благодетели и че ако ния я изоставим, тя ще бъде загубена сама. Наистина странно, където и да отседнехме, винаги бяхме добре дошли да се върнем отново с нашия необикновен другар.

Докато пътувахме насам-натам с този огромен лъв седящ на седалката зад нас, провесил плешки и лапи през прозореца, докато караме, открихме, че е трудно да избягваш събирането на любопитни тълпи или да се погрижим за работата, за която сме тръгнали. Аз се забавлявах показвайки я също толкова, колкото и тя се забавляваше да наелектризира ококорилите се тълпи, които постоянно се насъбираха наоколо, където и да спирахме. Купихме затворен автомобил за доставки с амортисьори на шасито и малко прозорче на задната част. Това осигури по-голама необезпокоеност за Малката Тайк, а на нас позволи