Книга е посветена на всички родители по света, Повишете своята финансова интелигентност!

- През избора на мислите ни ли? - попита озадачено Майк.

- Да. Да избираме какво мислим, а не да реагираме на емоциите си. Защо е нужно всяка сутрин да ставаш и да отиваш на работа, за да си решиш проблемите, пришпорван от страха, че няма да имаш пари да си платиш сметките? Да мислиш означава да отделиш нужното време да си зададеш един въпрос, а именно: "По-усилената работа най-доброто решение ли е на този проблем?" Повечето хора не искат да си признаят колко са ужасени и че всъщност страхът ги контролира; неспособни да мислят, те бързат да хукнат навън да си търсят работа. Ето това имам предвид, като говоря за избор на мислите.

- И как се прави? - попита Майк.

- Ще ви науча. Ще ви уча да мислите и да виждате различните възможности на всяка една ситуация, вместо да реагирате инстинктивно. Спомнете си какво ви казах преди: намирането на работа е краткотрайно решение на дългосрочен проблем. Повечето хора виждат само един проблем и той е краткотраен. Това са сметките, които трябва да платят в края на месеца. Следователно животът им се управлява от парите. Или, казано по друг начин, от страха и непознаването на парите. Те правят същото, което са правили техните родители: всяка сутрин стават и отиват да работят за пари. И нямат време да си зададат въпроса: "Има ли друг начин?" Ясно е, че тяхното мислене се контролира от емоциите им, а не от главата.

- Може ли да ми кажеш каква е разликата между мисленето с емоции и мисленето с глава? - попита Майк.

- 0, да. Чувам го през цялото време - отговори богатият татко. -Чувам неща като: "Ами, всеки трябва да работи." Или: "Богатите са мошеници." Или: "Ще си намеря друга работа. Заслужавам това повишение." Или: "Харесвам тази работа, защото е сигурна." Вместо да кажат: "Да не би да пропускам нещо?"; така ще прекъснат емоционалната мисъл и ще имат време да размислят с ясна глава.

Признавам, че това беше велик урок. Да знаеш кога някой говори, подтикван от емоциите си и кога - с главата. Този урок ми послужи добре в живота. Особено когато аз бях този, чиито думи бяха реакция на случилото се, а не плод на ясна, бистра мисъл.

Докато се връщахме към магазина, богатият ми баща ни обясни, че богатите наистина "правят пари". Те не работят за тях. После разясни, че когато с Майк се бяхме заели да отливаме петцентови монети от празните оловни тубички от паста за зъби с мисълта, че правим пари, всъщност сме мислили почти като богатите. Единственият проблем бе, че според закона ние нямахме право да правим пари. С тази дейност се занимават правителството и банките, но не и частните лица. Той ни обясни, че съществуват законни и незаконни начини за правене на пари.

- Богатите знаят, че парите са илюзия, също както морковът за магарето. Илюзията, че парите са нещо реално се поддържа от милиарди хора, само защото ги е страх и са алчни. Парите са всъщност измислени. Въздушните кули не падат само благодарение на илюзорната самоувереност и невежеството на масите.

- Всъщност - добави той, - в много отношения морковът на магарето е по-ценен от парите.

После обясни за златния еталон на Америка и че всяка доларова банкнота представлява в действителност сребърно удостоверение. Много го притесняваше слухът, че един ден, Америка нямаше да бъде в състояние да поддържа този златен еталон и тогава доларите нямаше да бъдат сребърни удостоверения.

- Когато това стане, момчета, целият ад ще се изсипе върху главите ви. Бедните, представителите на средната класа и невежите ще си провалят живота само защото ще продължават да вярват, че парите са нещо реално и че компанията, за която работят, или правителството, ще се грижи за тях.

Тогава не разбрахме какво означаваха тези думи, но с годините започнахме да намираме все по-голям смисъл в тях.
Да видиш онова, което другите не виждат
Докато да се качи в колата, която бе паркирал пред малката бакалия, богатият татко каза:

- Продължавайте да работите, момчета, но колкото по-скоро забравите, че се нуждаете от заплата, толкова по-лесен ще бъде животът ви като пораснете. Използвате мозъка си, работете безплатно и скоро умът ще ви покаже начини, чрез които ще можете да печелите много повече, отколкото бих могъл да ви плащам аз. Ще започнете да виждате неща, които другите не виждат. Възможности, които се намират буквално пред носа им. Повечето хора никога не виждат тези възможности, защото търсят пари и сигурност и точно това и получават.

- Забележиш ли веднъж една възможност, оттук нататък ще ги виждаш през целия си живот. Щом постигнете това, аз ще ви науча на нещо друго. Усвоете този урок и ще избегнете един от най-големите капани на живота.

C Майк си взехме нещата от магазина и помахахме за довиждане на гжа Мартин. Отидохме отново в парка, седнахме на същата маса и прекарахме там още няколко часа в размисъл и разговори.

Цялата следваща седмица в училище размишлявахме и разговаряхме. Продължихме да мислим, да обсъждаме и да работим безплатно и през следващите две седмици.

По обяд на втората събота отново казах довиждане на гжа Мартин и хвърлих за кой ли път изпълнения си с копнеж поглед към щанда с комиксите.

Най-лошото според мен следствие от безплатната ми работа бе, че не можех да си купувам комикси. И тогава забелязах, че тя прави нещо, което никога досега не я бях виждал да прави. Т.е., бях я виждал, но без да обръщам внимание на това, което прави. Г-жа Мартин режеше предната страница на комиксите на две. Тя запазваше горната половина на корицата и хвърляше останалото в една голяма картонена кутия. Когато я попитах какво прави с комиксите, тя ми отговори:

- Изхвърлям ги. Връщам горната част от корицата на комикса обратно на дистрибутора за доказателство, когато носи новите комикси. Той ще дойде след час.

Двамата с Майк изчакахме един час. Скоро дистрибуторът се появи и аз го попитах дали можем да вземем комиксите.

- Можете да ги вземете, но само ако работите за този магазин и не ги препродавате - отговори той.

Партньорството ни беше отново съживено. В мазето в дома на Майк имаше свободно помещение, което никой не използваше. Ние го почистихме и започнахме да трупаме там комикси. Не след дълго библиотеката ни за комикси беше отворена. Назначихме по-малката сестра на Майк, която обичаше да учи, за главна библиотекарка. Тя вземаше от всяко дете по десет цента за вход. Библиотеката беше отворена от два и половина до четири и половина всеки следобед след училище. Клиентите, децата от квартала, можеха да изчитат толкова комикси, колкото успеят за два часа. Това беше евтино за тях, тъй като един комикс струваше десет цента, а те можеха да прочетат пет или шест за два часа.

Сестрата на Майк проверяваше на излизане децата, за да бъде сигурна, че не изнасят тайно някой комикс. Освен това подреждаше комиксите, записваше колко деца идват всеки ден, кои са те и дали имат някакви забележки или предложения. С Майк печелехме средно по девет долара и петдесет цента на седмица и това продължи три месеца. Плащахме на сестра му по долар на седмица и й позволявахме да чете комиксите, което тя правеше рядко, защото учеше непрестанно.

С Майк спазвахме направеното споразумение - продължавахме да работим в магазина всяка събота и събирахме всички комикси от различните магазини. Също така останахме верни на даденото обещание да не продаваме комиксите. Изгаряхме ги, когато се изпокъсат.

Опитахме да отворим филиал на библиотеката, но не успяхме да намерим човек, на когото да можем да се доверим като на сестрата на Майк. Още на тази възраст разбрахме колко е трудно да откриеш добър персонал.

Три месеца след отварянето на библиотеката се случи нещо неприятно. Някакви побойници от друг квартал влязоха там и предизвикаха сбиване. Бащата на Майк ни предложи да приключим с този бизнес. Това сложи край и на работата ни в бакалията. Богатият татко обаче беше развълнуван, защото искаше да ни научи на нови неща. Беше щастлив, защото бяхме усвоили много добре първия си урок. Бяхме се научили да караме парите да работят за нас. Тъй като не ни плащаха за работата в магазина, бяхме принудени да използваме въображението си, за да открием възможности за правене на пари. Като създадохме собствен бизнес - библиотеката за комикси, ние управлявахме сами финансите си, тъй като нямахме работодател. Най-хубавото от всичко беше, че бизнесът събираше пари за нас, макар ние да не бяхме там. Парите работеха за нас.

Вместо да ни плаща, богатият татко ни даде много повече.

ЗАЩО ДА СЕ ПРЕПОДАВА ФИНАНСОВА ГРАМОТНОСТ?

През 1994 година аз се пенсионирах на четирийсет и седемгодишна възраст, а съпругата ми Ким беше на трийсет и седем. Пенсионирането не означава да не работиш. За нас с жена ми то означава, че без да говорим за непредвидимите катаклизми, и да работим, и да не работим, нашето богатство ще нараства автоматично и ще изпреварва винаги инфлацията. Според мен това означава свобода. Активите са достатъчно големи, за да нарастват от само себе си. Прилича на посаждането на дървото. Поливаш го в продължение на години и един ден то не се нуждае повече от теб. Корените му са стигнали достатъчно дълбоко. Тогава, за твоя радост, дървото ти осигурява сянка.

Майк избра да управлява империята, а аз - да се оттегля.

Винаги, когато разговарям с хора, те ме питат какво мога да им препоръчам или какво да направят? Как да започнат? Мога ли да им препоръчам някоя хубава книга? Какво да направят, за да подготвят децата си? Каква е тайната на успеха? Как да правя милиони?

В такива случаи винаги се сещам за статията, която ми бе дадена да прочета някога. Ето какво пишеше в нея:
Най-богатите бизнесмени
През 1923 година група, съставена от нашите най-велики лидери и от най-богатите бизнесмени, се срещна в хотел "Еджуотър Бийч" в Чикаго. Според тях бяха Чарлс Шваб, шеф на най-голямата независима компания за производство на стомана; Самюъл Инсъл, президент на най-голямото предприятие за обществени услуги в света; Хауард Хопсън, глава на най-голямата петролна компания; Ивар Крюгер, президент на "Интърнашънъл Мач Корпореишън", една от най-големите компании по това време; Леон Фрейзиър, президент на една от най-големите банки в света; Ричард Уитни, президент на Нюйоркската Фондова борса; Артър Котън и Джеси Ливърмор, двама от най-големите борсови спекуланти; и Албърт Фол, член на кабинета на президента Хардинг. Двайсет и пет години по-късно деветима от тях (споменатите по-горе), свършиха така: Шваб умря без пукнат грош, след като в продължение на пет години живя с взети назаем пари; Инсъл прекара края на живота си разорен и в друга страна; Крюгер и Котън също умряха разорени; Хопсън полудя; Уитни и Албърт Фол току-що бяха излезли от затвора; Фрейзиър и Ливърмор се бяха самоубили."

Съмнявам се, че някой би могъл да каже какво точно се бе случило с тези мъже. Ако обърнете внимание на годината, 1923, ще установите, че срещата става преди голямата депресия през 1929; подозирам, че именно тя е нанесла жесток удар на тези мъже и на живота им. Та ето какво искам да кажа с това: днес живеем във време на по-големи и по-бързи промени. Подозирам, че през следващите двайсет и пет години ще има много възходи и сривове, не по-малки от онези, които са преживели тези мъже. Загрижен съм, че прекалено много хора се съсредоточават върху парите, вместо върху най-голямото си богатство -своето образование. Ако хората са подготвени да бъдат гъвкави, с отворено съзнание и да учат, те ще стават все по-богати и по-богати,по време на промените. Очакват ги обаче трудни времена, ако мислят, че парите ще решат проблема. Интелигентността е тази, която решава проблемите и произвежда пари. Придобитите без финансова интелигентност пари са обречени да изчезнат скоро.

Повечето хора не осъзнават, че не е важно колко пари изкарваш, а колко пари задържаш. Всички сме чували истории за спечелили от лотарията бедни хора, забогатели благодарение на това и после обеднели отново. Те спечелват милиони, но скоро се оказват пак в същото положение, от което са тръгнали. Или за професионални спортисти, които на двайсет и четиригодишна възраст печелят милиони долари годишно, а на трийсет и четири спят под някой мост. Едва тази сутрин прочетох във вестника историята на един млад баскетболист, който преди година имал милиони. А сега обвинява своите приятели, адвокат и счетоводител, че са му откраднали парите и е принуден да работи на една автомивка на минимална заплата.

Той е само на 29 години. Уволнили го, защото отказал да сваля шампионския си пръстен, докато бършел колите и така историята му стигнала до вестника. Той оспорил уволнението си пред съда под предлог, че работата е много трудна и освен това бил подложен на дискриминация. Единственото, което му било останало, бил този пръстен и ако му отнемели и него, щял да се сгромоляса психически.

Познавам мнозина, които през 1997 година станаха милионери на бърза ръка. Естествено, аз се радвам, че хората стават все по-богати и по-богати. Но в същото време предупреждавам, че в крайна сметка не е важно колко изкарваш, а каква част от него запазваш и в продължение на колко поколения.

Когато хората ме попитат "Как да започнем?" или "Кажи ми как да забогатея бързо?", те често остават дълбоко разочаровани от отговора ми. Аз просто повтарям това, което ми казваше моят богат баща, когато бях малък. "Ако искате да забогатеете, трябва да бъдете финансово грамотни."

Набиваше ми го в главата всеки път, когато бяхме заедно. И докато образованият ми баща наблягаше върху важността на четенето на книги, богатият ми баща подчертаваше нуждата от финансова грамотност.

Ако имаш намерение да строиш Импайър стейт билдинг, първото, което трябва да направиш, е да изкопаеш дълбока яма и да излееш здрава основа. Ако ще строиш къща в предградията, трябва да излееш само петнайсетсантиметрова основа. В бързината си да забогатеят, повечето хора се опитват да построят "Импайър Стейт Билдинг" върху петнайсетсантиметрова основа.

Образователната ни система, създадена доста отдавна, все още вярва в къщите без здрава основа. Подовете от кал са все още на мода. И така децата завършват училище практически без никаква финансова основа. Докато някоя нощ, когато се въртят в леглото си в някое от предградията, измъчвани от безсъние и затънали в данъци, решат, че отговорът на финансовите им проблеми е да открият начин за бързо забогатяване.

Строежът по небостъргача започва. Строи се бързо и скоро вместо "Импайър Стейт Билдинг", имаме Наклонената кула на предградието. Безсънните нощи се връщат.

Когато пораснахме, и двамата с Майк можахме да изберем правилно, защото още като деца ни бяха научили да поставяме солидна финансова основа.

Признавам, че счетоводството е може би най-скучният предмет на света. То може да бъде и много объркващо. Но същевременно сигурно е най-важният предмет за този, който желае да запази богатството си дълго време. Въпросът е как да преподаваш на деца един толкова скучен и объркващ предмет. Ами като го опростиш. Първо го преподавай под формата на картинки.

Богатият татко изля здрава финансова основа за двама ни с Майк. Още докато бяхме деца, той измисли прост начин да ни обучи. В продължение на години рисуваше картини и използваше думи. С Майк разбирахме лесните рисунки, жаргона, движението на парите, а след още няколко години богатият ми баща започна да прибавя и числа. Днес Майк се захвана с овладяването на много по-сложния счетоводен анализ, защото трябваше да го направи. От него зависи управлението на струващата един милиард долара империя. Моята империя е по-малка, но и двамата тръгваме от една и, съща проста основа. В следващите страници ще ви запозная със същите чертежи, които направи за нас бащата на Майк. Макар и съвсем простички, тези чертежи помогнаха на две малки момчета да изградят огромно богатство върху солидна и дълбока основа.
Правило единствено: Трябва да знаете разликата между активи и пасиви и да купувате само активи. Ако искате да бъдете богати, то е единственото, което трябва да знаете.
Това е правило #1. Единственото правило. То може да ви се струва абсурдно просто, но повечето хора нямат представа колко е дълбоко. По-голямата част от хората страдат финансово, защото не знаят разликата между актив и пасив.

- Богатите купуват активи. Бедните и представителите на средната класа купуват пасиви, като мислят, че са активи.

Когато богатият ми баща ни обясни това, ние с Майк помислихме, че се шегува. Ние очаквахме да ни каже как се става богат, а той ни говореше такива неща. Беше толкова просто, че се наложи да размишляваме дълго върху думите му.

- Какво е актив? - попита Майк.

- Не се притеснявай за това сега - отвърна богатият ми баща. -Просто остави идеята да проникне в съзнанието ти. Ако успееш да проумееш простотата, животът ти ще се развива по план и ще бъде лесен във финансово отношение. Просто е; ето защо идеята се пропуска.

-Искаш да кажеш, че е достатъчно да знаем само какво представляват активите, да си ги купуваме и ще забогатеем? - възкликнах аз.

Богатият ми баща кимна.

- Съвсем просто е.

- Щом е толкова лесно, защо всички не са богати? - попитах аз. Богатият татко се усмихна.

- Защото хората не знаят разликата между активите и пасивите. Помня, че попитах:

- Как може възрастните да са толкова глупави. Ако е толкова просто, ако е толкова важно, защо не всички искат да разберат?

На богатия ми баща му бяха необходими само няколко минути, за да ни обясни какво представляват активите и пасивите.

- Признавам, че ми е трудно да обяснявам това на други възрастни. Защо ли? Защото възрастните са по-умни. В повечето случаи, простотата на идеята се изплъзва на повечето възрастни, защото те са обучавани по различен начин. Били са обучавани от други професионалисти: банкери, счетоводители, брокери на недвижимо имущество, финансисти и т. н. Трудното е да накараш възрастните да забравят наученото или да станат деца отново. Интелигентният възрастен често мисли, че е под достойнството му да обръща внимание на подобни прости дефиниции.

Богатият ми баща вярваше в принципа "Придържай се към простота", затова се стремеше обясненията му за двете малки момчета да бъдат колкото се може по-лесни и по този начин направи финансовата основа здрава.

Какво тогава предизвиква объркването? Или как може нещо толкова просто да бъде толкова объркано? Защо някой иска да купи актив, а купува всъщност пасив? Отговорът може да бъде открит в официалното образование.

Ние се концентрираме върху думата "грамотност", а не върху "финансова грамотност". Не думите определят дали нещо е актив или пасив. Всъщност, ако искате да се объркате наистина, погледнете определенията на думите "актив" и "пасив" в речника. Знам, че дефиницията ще допадне на счетоводителите, но за средностатистическия човек тя няма да има никакъв смисъл. Но ние, възрастните, често сме много горди, за да признаем, че не виждаме смисъл в нещо.

Ето какво още ни казваше нашият богат татко:

- Това, което определя актива, не са думите, а числата. И ако не можете да разчитате числата, няма да можете да различите актива от дупка в земята. В счетоводството значение имат не самите числа, а онова, което те ни казват. Същото е и с думите. Нямат значение отделните думи, а историята, която ни разказват. Мнозина четат, но не разбират кой знае какво. Например, наскоро купих ново видео. То беше с книжка с инструкции как да програмираме видеото. Аз исках да запиша любимото си телевизионно предаване в петък вечерта. Едва не се побърках, докато опитвах да разбера упътването. Според мен няма нищо по-сложно от това да се научиш как да програмираш видеото. Четях думите, но не разбирах нищо. Получих отличен по четене и слаб за разбирането но прочетеното. Същото се случва с повечето хора, принудени да проумеят финансови твърдения.

- Ако искате да сте богати, четете и да разбирайте числата. Чувал съм тези думи стотици пъти от богатия си баща. Както и:

- Богатите купуват активи, а бедните и средната класа - пасиви. Ето как да откриваме разликата между актив и пасив. Повечето счетоводители и финансисти не са съгласни с дефинициите, но тези прости рисунки бяха началото на една здрава основа за две малки момчета.

За да ни обучи, богатият татко опростяваше всичко, като в продължение на години използваше възможно най-много рисунки, най-малко думи и никакви числа.
Движение на парите при актив:

Приходи Разходи Активи Пасиви

Имаме полета Приходи, под тях Разходи и под тях Активи и Пасиви на един ред

Има стрелка от Активи към Приходи

Основната причина за финансовите проблеми е следствие от неразбирането на разликата между актив и пасив. Объркването се дължи на дефинициите на тези две думи. Ако искате урок по обърканост, просто погледнете думите "актив" и "пасив" в речника.

Счетоводителите може и да откриват някакъв смисъл в тези определения, но за средностатистическия човек щеше да бъде същото и ако бяха написани на китайски. Четеш думите, но е трудно да разбереш за какво всъщност се говори.

Затова богатият ми баща просто ни каза, че "активите слагат пари в джоба ти." Хубаво, просто и използваемо.

Има стрелка от Пасиви към Разходи и оттам към нищото

Активът е нещо, което слага пари в моя джоб.

Пасивът е нещо, което вади пари от моя джоб.

- Това наистина е единственото, което ви е нужно да знаете. Ако искате да сте богати, просто цял живот купувайте активи. Ако искате да бъдете в редиците на бедните или на средната класа, цял живот купувайте пасиви. Непознаването на разликата между двете е главната причина за финансовите затруднения.

Образоваността, както откъм цифри, така и откъм букви, е основата на финансовата борба. Ако хората изпитват финансови затруднения, значи не могат да прочетат нещо, независимо дали е написано с букви или с цифри. Просто нещо не е разбрано както трябва. Богатите са богати, защото са по-начетени в области, непознати за хората, които водят борба за финансово оцеляване. Следователно, ако искате да забогатеете и да останете богати, трябва да сте финансово грамотни както в разчитането на думите, така и на числата.

Стрелките на схемите представят движението на парите. Самостоятелно числата означават наистина много малко. Същото се отнася и за думите. Важна е историята. При финансовия доклад четенето на числа е равносилно на търсенето на фабулата, на историята. Историята за това къде се движат пари. При осемдесет процента от семействата, финансовата история е разказ за усилена работа в желанието да се върви напред. И не защото героите не изкарват пари. А защото цял живот купуват пасиви вместо активи.

Това например е движението на парите при бедните или младите хора, които все още живеят при родителите си:
Приходи Разходи Активи Пасиви

Имаме вертикално полета Работа, Приходи /заплата/, под тях Разходи /Данъци, храна, наем, дрехи, развлечения и др./ и под тях Активи и Пасиви на един ред

Има стрелка от Работа в Приходи през Разходи и в нищото
Това е движението на парите при хората от средната класа:

Работа

/Заплата/Разходи

/Данъци, заем жилище, консумативи, храна, дрехи, развлечения и др./АктивиПасиви

/Заем жилище, потребителски заеми, кредитни карти/