Книга-игра издателство инпрес софия 1995 г

Пиратът спира, отрива с опакото на ръката си челото и продължава все така упорито към мястото, където се крие Бела.

Гмуркаш се надълбоко и се оглеждаш. Под теб кипи от живот. Дъното е покрито със ситен бял пясък, на който забелязваш няколко морски звезди. Наоколо се мяркат дребни сини и жълти рибки. Някои от тях, подплашени от появяването ви, се стрелват надалеч, а ти продължаваш да се оглеждаш в топлата вода на лагуната.

– Хей, какво правиш? – пита загрижено Бела.

Без да и́ обръщаш внимание, ти се насочваш към дупката, която случайно откри преди малко. Минаваш през нея и поглеждаш нагоре. Това е малка подводна пещера. Издигаш се и подаваш глава над водата. Пещерата е тясна и неудобна, но напълно достатъчна да се скриете временно от преследването на непознатите въоръжени мъже.

Излизаш от дупката в скалата и обясняваш с няколко думи на спътниците си какво си открил.

– Последвайте ме – казваш им.

– Не мога, ще се удавя – хленчи Мортимър.

– По-бързо, иначе наистина ще се удавиш.

Въпреки страха на Мортимър скоро тримата се скривате в малката подводна ниша.

Какво ще направиш сега?

Ще се вслушаш внимателно в звуците, които се носят над плажа – мини на 122.

Ще те заинтересува това, което казва Мортимър – продължи на 235.

Ако това не ти харесва, чуй какво ще каже Бела – попадаш на 260.

41 Веднага се обръщаш назад и се вглеждаш да откриеш вашите противници в полумрака. Ако преследвачите не са ви забелязали, има надежда да им избягате, но ако те вече са ви надушили следите, остава да се помолите на бога да не ви забравя в тази тежка минута.

Между дърветата забелязваш един от непознатите мъже, после втори, трети. Струва ти се, че целият екипаж на корабчето се е събрал тук. Колкото и да си куражлия, този път положението наистина е много напечено.

На какво разчиташ сега?

Няма да ви забележат – отиваш на 29.

Някой от вас ще направи нещо – продължи на 279.

Ще ви забележат – попадаш на 53.

Мортимър изобщо не слуша никого. Сбърчил чело той гледа към кораба и без 42 да поиска съгласието ви, продължава да крещи и ръкомаха. От устата му хвърчат слюнки, дебелият му врат лъщи от пот. Сега го разбираш, той е най-неспокойният от вас и трябва да се разтовари от огромното напрежение, скрито в него. Опитваш се да го хванеш за ръката и да го смъкнеш долу, за да спреш глупавото му показване пред въоръжените непознати.

Продължи на 97.

Бела се събужда. Отначало сините и́ очи гледат така, сякаш нищо не виждат, 43 но постепенно изразът на лицето и́ се променя. Тя мръщи лице, сякаш не разбира какво е станало. Стюардесата е бледа, но вече си сигурен, че няма опасност за живота и́.

Ще поговориш ли с Бела?

Да – мини на 223. Не – отиваш на 306.

Пускаш жената да мине преди теб. Макар и малко нервно, тя успява да се промуши 44 през цепнатината в корпуса на самолета. И слава богу, сега пътят към спасителната пукнатина е открит. Ала зад теб напира един разгорещен и почти откачил от страх пътник. Ще му обърнеш ли внимание?

Да – мини на 259, не – отиваш на 197.

Ако това не ти харесва, продължи на 73.

Чува се шум от прекършена клонка, едва сдържано покашляне, после пукот от 45 сухи съчки. Някой приближава с тежки стъпки към вас. Ако ви забележи, едва ли вече можеш да разчиташ на късмета си.

Поглеждаш от прикритието си. Едър червендалест мъж с голяма брада идва бавно към вас. За миг ти се струва, че човекът ви е забелязал и сега му се иска да си поиграе с плячката като котка с мишка, но това е само внушение. Впил поглед в земята, сякаш търси следи от едър дивеч, брадатият мъж минава покрай вас и се скрива в гората.

Продължи на 33.

Бела поема внимателно съкровището от потъналия параход. Всички поглеждате 46 към малкото корабче, което вместо спасение ви предлага смъртна опасност и ужас. На корабчето всичко е спокойно, иманярите още не са открили ранения дежурен, но и това няма да закъснее. Дотогава тримата трябва да бъдете скрити на безопасно място.

Има ли нужда от допълнителна предпазливост?

Да – мини на 248, не – отиваш на 100.

– Ще ми се да направя на някого две-три дупки в главата – казва някой от групата. 47 Гласът му е толкова мощен, че се понася над цялата крайбрежна ивица.

Прехвърли се на 235.

48 – Мортимър!

Бизнесменът продължава с все сили напред.

– Мортимър, трябва да помогнеш, имаме нужда от теб.

Бизнесменът изобщо не мисли да ви помага. Прави се, че не чува, сякаш има тапи в ушите. Насочваш вниманието си към Бела. Сега събираш всички сили да спасиш нея и себе си.

Прехвърли се на 238.

49 – Ханк!

Отваряш очи. До теб е Бела.

– Какво има?

– Ела веднага.

Слънцето наднича през листата на дърветата. Отдавна е ден, но след умората от последните премеждия изобщо не ти се става. Двамата излизате на горещия пясък.

– Не се прави на интересна, Бела. Кажи какво има?

– Опасност, голяма опасност – отговаря вместо нея Мортимър.

Ако искаш да се качиш на скалата, мини на 182.

Ако предпочиташ да се притаиш в храстите, попадаш на 274.

50 Поглеждаш към кораловия риф, където се крият Бела и Мортимър. Колкото и да се взираш, не можеш да забележиш фигурите им. Сигурно са легнали и това е добре, поне от тях не може да дойде опасност. Сега всичко зависи от теб.

Ако бързаш да изпълниш решението си, мини на 202.

Ако някакво предчувствие те спира, отиваш на 239.

51 Няколко минути двамата с Бела изчаквате, легнали на земята. Сега тишината след яростната стрелба ти изглежда нереална.

– Какво да правим, Бела?

– Трябва да внимаваме, Ханк – прошепва момичето. – Може някой от нашите неприятели да се е скрил в шубраците.

Ако държиш на решителни действия, отиваш на 261.

Ако искаш да огледаш мястото, мини на 126.

52 Връщаш се тихо на мястото си и вземаш първото попаднало ти под ръка списание. Това е новият брой на „Ню Йоркър". Впиваш поглед в момичето на втора страница, което рекламира бижута, но умът ти е все в стюардесата, която излезе от салона с Гарет. Той пък какъв е? Втори пилот, щурман? Дявол знае, все едно.

Прелистваш разсеяно списанието и когато стигаш до лъскавата средна страница с новия модел на Буик, търпението ти се изчерпва. Слагаш списанието на страна и застиваш в очакване.

– Трябва да направим нещо – казва разтревожено Мортимър.

– Да се махаме оттук – прошепва Бела.

– Няма къде да отидем – възразяваш ти. – Тук всяко място е опасно.

– Насред гората едва ли ще ни открият – държи на своето Бела.

Тръгвате напред към вътрешността на острова, но в този миг се чува шум и някой надава вик:

– Ето ги!

Екват изстрели. Няколко куршума изсвирват над главите ви и се забиват в дънера на близкото дърво. Тримата замирате на място. По лицата на твоите спътници виждаш, че са изгубили и ума, и дума.

Кой ще хукне пръв?

Мортимър – мини на 292.

Ти – продължи на 106.

– Не може да бъде! – въздъхваш разочаровано ти след дълго оглеждане на кораба, 54 но не бързаш да се отказваш от търсенето. – Тези иманяри не са чак такива морски вълци, че да се оправят в океана без карта.

– Я погледни под тези книги – казва Бела и сочи с пръст куп книги на пода в командната кабина.

Навеждаш се към книгите. Между тях с радост откриваш картата, която търсеше.

Двамата с Бела лежите на пясъчната ивица като едно сиво петно. В мрака иманярите 55 може и да не ви забележат, трябва само да се спотаите и да изчакате момента, когато ще можете да се скриете в гората.

Тялото на Бела се напряга. Усещаш, че тя ще изкрещи, за да изхвърли от себе си напрежението, което се е насъбрало в нея през последното денонощие. Сигурен си, че ще го направи, без да мисли за последствията.

С бързо движение затискаш с длан устата и́. От устните на момичето не излиза нито звук. Тя се бори отчаяно, може би се задушава, но трябва да издържи и да не издаде на преследвачите мястото, където се спотайвате.

Когато напрежението на тялото и́ отслабва, махаш дланта си от устата на Бела. Тя тихо въздъхва и се отпуска на пясъка.

Прехвърли се на 305.

Чува се изстрел и после настъпва тишина. Това предизвиква в теб безпокойство. 56 Дали непознатите не са открили Бела и Мортимър? Тези хора не се колебаят, когато трябва да стрелят на месо.

Оглеждаш бялата ивица на плажа. Вятърът леко полъхва, няколко птици-рибари се вият над зеленикавата вода на лагуната, всичко наоколо е съвсем спокойно. Не се забелязват никакви признаци, че тук има човешки същества. В главата ти се смесват странни мисли. Даваш си сметка, че за първи път след катастрофата си спомняш за града, в който живееш, за своите родители, за приятелите си. Ала в това опасно положение не можеш дълго да останеш в спомените, трябва да мислиш как да се спасиш.

Ако решиш да изчакаш, мини на 268.

Ако мислиш да върнеш лодката обратно, отиваш на 229.

Ако искаш да слезеш на брега, продължи на 312.

Ако предпочиташ да се скриеш, прехвърли се на 151.

57 След много лутане успяваш да влезеш в каюта на капитана. Пред отворената врата на касата лежи върху пода плоска касетка с размери около четиридесет на трийсет сантиметра. Сърцето ти започва да бие ускорено – това е съкровището, за което иманярите са направили цяла експедиция.

Грабваш касетката и веднага напускаш потъналия кораб. Лошото е, че сега губиш ориентация и не знаеш къде се намира брегът.

Ще продължиш по интуиция – мини на 265.

Ще направиш опит да се ориентираш – продължи на 161.

58 Чуваш вика на Бела. Това не е просто вик, това е стон на едно момиче на косъм от смъртта. Този вик сякаш пробожда с хиляди игли мозъка ти. Сега ти не мислиш само за себе си, трябва да защитиш двама души.

– Зад мен! – успяваш да извикаш на момичето.

Ако Бела не успее да се скрие зад гърба ти, с нея е свършено, а и да се скрие, едва ли ще спаси живота си, само за малко ще отложи ужасната си смърт.

Мини на 79.

59 След като окончателно отхвърля ужаса на преживяното, Мортимър Клайн казва:

– Къде се намираме?

– На неизвестен остров в океана. Доколкото мога да забележа, островът е необитаем – отговаряш ти.

– Но сме близо до въздушните пътища между Съединените щати и Австралия, нали така?

Бела го поглежда с тъжна усмивка.

– Съмнявам се – казва тя. – 45 минути преди да катастрофираме приборите за навигация се повредиха. При скоростта на самолета може да сме се отклонили в една или друга посока с петстотин километра.

– Но те ще ни търсят – не се предава Мортимър. – Трябва да им дадем знак.

– Да запалим огън – предлагаш ти.

– Да, да запалим огън – съгласява се Мортимър.

– Има ли някой огън? – осведомява се Бела. – Искам да кажа има ли някой запалка или кибрит?

Двамата с Мортимър се тупате по джобовете. По лицата ви се изписва разочарование.

– Ще търкаме пръчки – настоява Мортимър. – Чувал съм, че аборигените палят огън с търкане.

– Да, но ние не сме аборигени – клати глава Бела.

Мини на 118.

60 От храстите надига глава Бела. Правиш и́ знак да се приближи. Тя не бърза, отначало внимателно се оглежда, после изтичва към лодката.

– По-бързо! Кажи на Мортимър да се качи. Нямаме време за губене.

Сега всичко може да се реши за няколко секунди. Мортимър трябва да донесе касетката със съкровището и тримата да офейкате под носа на азиатските пирати.

Към кого ще насочиш вниманието си?

Към Мортимър – мини на 114.

Към Бела – отиваш на 4.

Мозъкът ти работи с трескава бързина. Вече си готов да тръгнеш с лодката 61 към брега, за да помогнеш на своите спътници, но една мисъл те спира: това може да е благородно, но не и разумно. Започне ли пукотевица, свършено е и с тримата.

Продължи на 105.

Минават няколко минути, пътниците престават да крещят и да плачат, но тревожния 62 израз остава на лицата им. Някои питат къде точно ще кацне самолетът и може ли да се обадят по телефона вкъщи. Стюардесите се опитат да ги успокоят, но и те самите са неспокойни, повредата вероятно е сериозна.

Самолетът бавно набира височина. Всички очакват, че той ще се издигне високо и ще ги приземи на сигурно място, но вместо това корпусът се накланя, самолетът отново започва да пада. Чува се гласът на капитана:

– Дами и господа, извършваме аварийно кацане в океана. След кацането отворете спасителните люкове и напуснете без паника самолета. Благодаря.

След няколко пропадания във въздуха пилотът изравнява полета. Скоростта бързо намалява, самолетът отново пропада, после се удря в нещо твърдо. От силата на удара тялото ти се стреми да излети напред, но коланите задържат на седалката. Една черна чанта пада върху главата ти.

В салона нахлува солената вода на океана. Някой отваря спасителния люк.

Какво ще правиш в тоя опасен миг?

Ще тръгнеш напред към спасителния люк – прехвърли се на 280.

Ще си откачиш колана – мини на 153.

Ще погледнеш през илюминатора – отиваш на 7.

Ще изчакаш да видиш има ли възможност за спасение – попадаш на 209.

Твоята спътница премина всички разумни граници и след малко, без да иска, 63 сама ще влезе в устата на вълка. Изпълва те чувството, че опасността дебне на всяка крачка и с прибързани хаотични действия няма да спасиш момичето. Първо трябва да предпазиш себе си и да проследиш събитията.

Лодката привлича погледа ти като магнит. Моторът и́ е мощен, при добро време 64 с нея можете да стигнете до някой обитаем остров и да забравите кошмара от последния ден. Оглеждаш се. Загледан към брега, Мортимър мърда неспокойно на мястото си. Имаш чувството, че и в неговата глава се въртят подобни мисли.

– Хайде да се качим на лодката и да офейкаме – предлага бизнесменът.

– За нищо на света – възразява категорично Бела. – Ще ни пречукат като патици.

– Мортимър има право – намесваш се в спора ти. – С тази лодка можем да си спасим кожите. Ако речем, можем да завладеем и корабчето, а с него все ще стигнем до нещо цивилизовано.

Бела дълго се сърди, но най-сетне се примирява с вашата идея. Тримата се оглеждате внимателно и излизате от гъсталака. Затичваш се по нагорещения пясък към лодката и я избутваш във водата на лагуната. Мяташ се в нея, след теб в лодката скача задъхана Бела. Поглеждате назад. Бизнесменът едва се тътри по ослепително белия пясък.

– По-бързо, Мортимър! – тихичко подвикваш ти.

Чува се изстрел. Мортимър пада, пронизан от куршум в гърдите.

– Да му помогнем! – казва Бела.

– Късно е, той е мъртъв.

Пускаш мотора. Лодката ви понася с бясна скорост по прозрачната зелена вода към изхода на лагуната. В главата ти се върти една-единствена мисъл: ако успеете да излезете от обсега на куршумите, спасени сте.

Екват изстрели от автомат. Лодката се накланя на една страна, забавя хода си и започва бавно да потъва. Бела пада от лодката. Водата около нея се обагря от кръвта и́.

– Помогни ми! – вика момичето.

Навеждаш се да и́ подадеш ръка. Два куршума попадат в гърдите ти и слагат край на твоя живот.

– Помощ! – крещи той. – Спасете ме! Тези хора искат да ме обесят.

– Ако продължаваш да крещиш, ще помисля сериозно по този въпрос – казваш ти, но твоите думи нямат никакво въздействие. Собственикът на кантора за недвижими имоти продължава да се държи като побъркан.

Как ще постъпиш сега?

Ще помислите всички – мини на 59.

Ще решиш сам – продължи на 210.

Ще оставиш Бела да реши въпроса – попадаш на 141.

66 Мортимър почервенява, очите му те гледат сърдито, целият му вид показва, че кипи от яд и злоба. Ако сега имаше в ръцете си оръжие, сигурно щеше да ти и тегли куршума, без да му мисли. Ала интересите му сега налагат нещо съвсем друго, той овладява гнева си и без желание се връща към гората, като тътри краката си по пясъка. След няколко секунди пълната му фигура изчезва в храстите.

Този човек е опасен, казваш си, трябва да внимавам с него. Никога не знаеш какво ще направи в следващия миг, а на пълния с опасности остров човек от тоя тип е като бомба със закъснител.

Ако искаш да се погрижиш за своята безопасност, мини на 316.

Ако решиш да се огледаш, продължи на 282.

Ключът удря пирата в скулата, плъзва се по кожата му и пада в морето. Изваден от равновесие, пиратът натиска спусъка на пистолета, но стреля напосоки. С един дълъг скок се хвърляш върху него и го поваляш на пода. Пистолетът излита от ръката на твоя противник и пада във водата, ала пиратът бързо се съвзема и те удря с юмрук в корема. Присвиваш се от болка. Почувствал слабостта ти, пиратът те отхвърля настрани. Докато лежиш на пода, той скача на крака и се опитва да ти нанесе удар, но ти го ритваш в крака. Тогава той се отдръпва няколко крачки назад и със засилване скача върху теб. Посрещаш го с крака, поемаш цялата тежест на тялото му и с все сили го отхвърляш зад гърба си, като веднага си готов да скочиш на крака. Пиратът прелита над перилата на корабчето и пада зад борда.

Бела се хвърля с разтревожено лице към теб.

– Как си? Ударен ли си?

– Дребна работа – махваш с ръка ти.

Сега има нещо по-важно – трябва да държиш посоката, от която дойдоха иманярите. Мини на 317.

– Можеш ли да вървиш, Мортимър? 68

Търговецът на недвижими имоти те поглежда учудено, сякаш си казал нещо неприлично в присъствието на дама.

– Да, мога.

– Тогава да вървим. И по-бързо!

Тримата се втурвате по пясъчната ивица. Ти си добре трениран и можеш да издържиш дълго в това темпо, но бизнесменът е доста тромав.

– Бягайте по мокрия пясък, така няма да оставим следи! – предупреждаваш ти своите спътници.

След малко завивате надясно на близкия пясъчен нос и дърветата ви скриват от преследвачите. През дърветата виждаш как гумената им лодка с мотор влиза в лагуната и спира до скалата, на която стояхте преди малко.

Прехвърли се на 33.

– Хей, Бръснач! 69

Викът на един от иманярите е тих и предпазлив. Преследвачите вече знаят, че очакванията им за беззащитна плячка не се оправдаха.

– Хей, Бръснач!

Иманярите притихват. Те бавно осъзнават, че този безлюден остров може да стане опасен и за тях. Затова те ще бъдат безпощадни към всеки, който дръзне да им отнеме нещо. Вашето положение се усложнява, вие просто сте се появили на това неподходящо място в най-неподходящото време, когато неколцина авантюристи са дошли да търсят съкровището на потъналия параход.

Ще предприемат ли вашите противници незабавни действия?

Да – мини на 26, не – отиваш на 224.

Напрягаш слуха си. Не се чува нищо освен лекия шум на вятъра в листата, но 70 твоята интуиция ти подсказва, че тук някъде дебне смъртна опасност. Времето минава, погледът ти дири проклетата заплаха и не намира нищо, но това не те успокоява. Може би жестоките иманяри вече са те взели на мушка?

Ненадейно едва доловим шум стига до ушите ти. Това не е някой от иманярите, човек не вдига такъв шум. Слухът ти възприема едва доловимо шумолене, сякаш по земята се влачи тънко въже. Поглеждаш надолу и застиваш от ужас. В сравнение с това, което виждаш, катастрофата със самолета може да бъде само едно невинно приключение.

Мини на 298.

– Бела! 71

Гласът ти се понася над ослепително белия пясък на плажа и заглъхва сред високите дървета. Никой не се показва на плажната ивица. В гърдите си усещаш неподозирана тежест, сякаш огромен камък те притиска към земята. Какво ли е станало с твоите другари по нещастие?

– Бела!

Времето тече, нищо особено не се случва.

Ако се надяваш да чуеш нещо важно, мини на 10.

Ако потърсиш храна, прехвърли се на 269.

Ако решиш да изчакаш още малко, продължи на 85.

73 Ужасен взрив разтърсва самолета. Избухва горивото в резервоара. Огромни огнени езици, премесени с кълба черен дим, нахлуват в салона. Взривната вълна те изхвърля високо, ярка мълния те заслепява, струва ти се, че увисваш между небето и земята ни жив, ни умрял, после изгубваш съзнание.

Мини на 136.

Вземаш отново жилетката. Този път успяваш да я облечеш за нула време. Странно, 74 с нея се чувстваш по-сигурен, макар че ако самолетът падне във водите на Тихия океан, надали някой ще оцелее. Веднага отпъждаш тази мисъл от главата си. Когато човек мисли за злото, той сам привлича нещастията.

След малко шумът на моторите изчезва. Самолетът се накланя, тялото ти олеква. Следва дълго мъчително падане, което не ти оставя никаква надежда. Всичко в салона се превръща в една прелюдия към смъртта. Самолетът се удря във водата и избухва в пламъци. Всички пътници загиват, ти също.

Нападателят те хваща за косата и притиска главата ти към земята. В този миг 75 пред теб се очертава лицето на иманяря, но не можеш да видиш очите му – те са скрити дълбоко в орбитите си. Успяваш да извикаш само:

– Мортимър, помогни ми!

От устата на твоя противник се изтръгва дрезгав смях.

Ще ти помогне ли някой сега?

Да – мини на 109, не – продължи на 18.

– Уф! Тези птици-рибари пищят като деца – изтръгва се от гърдите на Мортимър. 76

– Та къде, казваш, е Бела?

– Двамата стояхме скрити в храстите, където ни остави. Следях внимателно как плуваш към джонката и как я насочваш към брега. Когато дойде време да изтичаме към лодката, се огледах. Бела беше изчезнала.

Ще продължиш ли да разпитваш Мортимър?

Да – мини на 181, не – попадаш на 133.

– Стига сте се правили на супермени – казва Бела и ви поглежда сърдито. 77

– Защо, предложението на Мортимър е много хубаво. Без кораба не можем да се махнем от този проклет остров.

Бела тръсва глава и тръгва бързо по пясъчната ивица.

Лек шум те кара да се обърнеш назад. Някаква огромна тъмна маса профучава 78 само на няколко крачки от мястото, където се криете двамата с Бела, и се стоварва върху дебнещия в полумрака. Чуват се глухи удари, пъшкане, стонове. Две преплетени тела се сливат в едно, търкалят се в храстите, водят жестока борба на живот и смърт.

Внезапно единият успява да се изскубне от здравата прегръдка на другия. За миг пред погледа ти се мярка окървавеното му лице и синината под едното око. Другият се изправя светкавично на крака и двамата продължават да си разменят удари.

Чуват се изстрели от автомат. Двамата противници потръпват и бавно се свличат на земята.

Акулата се стрелва към вас. Имаш чувството, че изведнъж времето спира и мигът 79 се превръща в цяла вечност. И в тази вечност съществувате само ти и този кръвожаден хищник. Съзнанието ти е ясно, мозъкът ти пресмята с безпогрешна точност движението на акулата, а един глас, скрит дълбоко в теб, ти казва: „Не бързай, изчакай малко, още малко, още съвсем малко!"

С рязко движение се гмуркаш под водата и когато акулата се обръща да ти захапе крака, замахваш с ножа и разпаряш корема и́. Смъртно ранена, разтърсвана от конвулсии, акулата бавно изплува на повърхността. Кръвта и́ обагря водата в розово.

– По-бързо към брега! – казваш ти на момичето. – Сега ще дойдат и други акули.

Бела бързо се оправя от уплахата. Колкото и странно да изглежда, в това крехко наглед момиче се крият неизчерпаеми сили за борба с превратностите на съдбата. След дълго и уморително плуване стигате невредими до кораловия риф.

Мини на 152.