Книга-игра издателство инпрес софия 1995 г

Ако искаш да я последваш, мини на 163.

Ако предпочиташ да изчакаш, продължи на 285.

81 Все още замаян и изтощен, ти посягаш към кутията, която се носи по вълните близо до теб, ала надеждата да си починеш малко е напразна. Просмукана от солената вода, кутията се смачква под тежестта на твоето тяло.

Ако искаш да се хванеш за нещо по-масивно, мини на 169.

Ако разчиташ само на собствените си сили, отиваш на 220.

82 Чува се шум. В края на гората се появява Мортимър. Той се оглежда и трепери така, сякаш всеки момент ще го хванат и ще го разкъсат на парчета. Този човек не ти харесва още от мига, в който го видя в салона на самолета. В него има нещо подличко и дребнаво, прикрито зад изискани маниери. Но в минути на опасност маниерите са като сапунен мехур, те не могат да скрият същността на човека.

Мортимър изскача от храста, където се крие, и притичва до съседния храст. Голям страх го гони този човек!

– Нека се пенят иманярите! – казва с нотки на блаженство в гласа Мортимър. Опиянен от близостта на касетката със съкровището в нея, той още не си дава сметка за надвисналата опасност.

– Ако само с това ни се размине, голям късмет ще извадим – клатиш глава ти.

Крясъци, ругатни и възбудени гласове ви подсказват, че скоро тук ще стане много напечено. След малко ревът на мотора се смесва с шума на прибоя. Ако се съди по звука, лодката вече минава плитчините на рифа и ви приближава. Вашият единствен шанс е по-скоро да излезете от лагуната и да се скриете на брега.

Ще погледнеш към Бела – мини на 166.

Ще хвърлиш поглед към Мортимър – отиваш на 238.

Внезапно Бела спира и застава срещу пиратите съвсем спокойно или поне така 84 ти се струва отдалеч. Какво иска да направи, да се бие с тях? Тя съвсем си е изгубила ума, мислиш си. Всеки от тези морски разбойници владее до съвършенство източните бойни изкуства и може да излезе срещу четирима или петима въоръжени мъже.

Пиратите заобикалят Бела. Един от тях, малко по-висок от останалите, с коса, опъната на тила във вид на конска опашка, пристъпва напред и оглежда Бела така, сякаш е предмет за продан. Останалите разбойници се подсмиват, като че предвкусват нещо пикантно.

Какво ще направят пиратите?

Ще се държат грубо с Бела – мини на 143.

Ще забележат опасност – продължи на 273.

Ще предизвикат Бела – отиваш на 251.

Привечер от кораловия риф, където се криете тримата, виждате как последният 85 леководолаз се качва на корабчето.

– Какво става, Картър? Извади ли касетката? – пита един от екипажа, когато водолазът си сваля очилата.

– Не, Бойт. Успях да разрежа касата, но се събраха много акули. Касетката остана в капитанската каюта.

– Връщай се веднага! – казва сърдито брадатият мъж.

– Остави, Бойт. Много работа свърших, уморих се. Утре сутринта ще я взема. И без това не можем да тръгнем по-рано.

– Ами ако излезе буря?

– Няма, Бойт, сигурен съм в това – казва друг иманяр. – Хайде да се наспим.

– Не мога да спя спокойно, когато под краката ми има бижута за 10 милиона долара – казва малко по-миролюбиво Бойт.

Ако искаш да видиш какво става на корабчето, мини на 199.

Ако трябва да обсъдите заедно положението, продължи на 230.

Това е доста трудно, пък и не е единственото решение. Мозъкът ти светкавично обсъжда възможностите. Сега можеш да постъпиш според идеята си – продължи на 183, да изслушаш Мортимър – отиваш на 5, или да изчакаш събитията – попадаш на 244.

Мортимър те поглежда така, сякаш иска да каже: „Знаех си, че си страхливо момче", но премълчава. В някои случаи той успява да прикрие желанията си и действа много пресметливо.

В главата ти се въртят две възможни решения.

Най-добрият начин на действие е да изчакаш събитията – мини на 111.

Предпочиташ да действаш незабавно – отиваш на 20.

– Ако дойдат тук непознати хора, веднага ще видят труповете на убитите, само че аз не искам да се занимавам с това. Повдига ми се.

Двамата с Мортимър се разбирате без думи. За няколко минути пренасяте убитите във вътрешността на гората и ги покривате с клони. После веднага се връщате на брега. Имате малко време да си починете. От океана повява лек прохладен вятър.

Мини на 182.

90 Нещо започва да ти дразни носа. Усещаш, че ще кихнеш, а тези нехранимайковци на плажа само това чакат. Надушат ли присъствието ви, свършено е с вас!

Затискаш носа си с длан, така никой няма да те чуе.

Към кого ще насочиш вниманието си?

Към въоръжените мъже – мини на 286.

Към твоите спътници – продължи на 159.

Хвърляш се във водата на лагуната и въпреки умората стигаш до кораловия риф. 91 На няколко крачки едва успява да се задържи над водата един човек. В него познаваш бизнесмена, който четеше илюстрованото списание до теб. Човекът те забелязва и надава вик.

– Помощ! Помогнете ми!

– Спокойно, идвам веднага.

Хвърляш се във водата и избутваш бизнесмена към сушата. Той пляска несръчно, задавя се с вода, но храбро издържа суровото изпитание. С твоя помощ той минава през рифа и се хвърля в солената лагуна, за да стигне с много усилия невредим на брега, където чака Бела. Тя вече се съвзема от преживените вълнения.

Ако искаш да му окажеш първа помощ, мини на 112.

Ако мислиш, че няма нужда от помощ, попадаш на 264.

Преместваш касетката в лявата си ръка, а с дясната опипваш маркучите. Може 92 би някой от тях се е усукал и не пропуска достатъчно кислород. Надяваш се, че и сега ще се справиш, както си излизал от много трудни положения.

Сега имаш две възможности:

да ускориш плуването – мини на 11;

да оправиш акваланга – попадаш на 150.

С разтуптяно сърце се вслушваш в звуците на нощта. Чува се глух шум, сякаш 93 пада нещо голямо и меко, после над пясъчната ивица се разнася звучна ругатня. Някой от иманярите се е спънал и сега целият свят му е крив.

След малко стюардесата влиза в салона и казва: 94

– Дами и господа! Поради промяна на маршрута налага се да направим извънредно кацане след няколко минути. Моля затегнете коланите, сложете си спасителните жилетки и изчакайте следващите съобщения. Благодаря ви!

Думите на стюардесата предизвиква паника. Някои от пътниците поглеждат през стъклата навън, други се опитват да разберат какво е накарало пилота да промени маршрута на самолета. Салонът на първа класа започва да бръмчи възбудено като пчелен кошер.

Ще се огледаш ли какво става около теб?

Да – мини на 188, не – отиваш на 115.

– Какво е това? 95

Обръщаш се. Бела сочи към някаква точка в океана. След няколко минути ясно различаваш платно. Джонката се връща по най-бързия начин към острова. Отначало не можеш да си обясниш защо, но скоро картината ти става ясна. Мортимър се връща назад, корабчето преследва джонката, всичко се върти около касетката с бижутата, която извади от каютата на потъналия кораб.

Мигът на справедливостта наближава, Мортимър ще ви моли за колективна закрила. При него винаги е така: трудностите споделя с всички, удоволствията оставя за себе си.

Скрити между храстите на рифа, вие с интерес наблюдавате събитията. Джонката е вече съвсем близо до плитчината, през която се влиза в лагуната. Лицето на Мортимър е бледо като самата смърт. Вече си сигурен, че съжалява за алчността си.

Ако искаш да чуеш мнението на Бела, мини на 2.

Ако предпочиташ да се изложиш на опасност, но да видиш какво става, отиваш на 226.

Обзема те съмнение. Ще можеш ли в тоя кораб да откриеш онова малко място, където се намира касетката с брилянтите? Ще успееш ли там, където не успяха добре обучените водолази на иманярите?

Ако решиш да влезеш веднага, мини на 57.

Ако искаш да намериш най-подходящото място за влизане, прехвърли се на 24.

– Убиха го! – казва Бела.

– Тихо! – предупреждаваш я ти. – Това вероятно са закоравели престъпници, нищо не им струва да ни пуснат по един куршум в челото.

Мини на 215.

– Тихо, ще ни чуят и глухите! – казваш твърдо на своите спътници. – Първо да 98 видим какво правят.

– Хей, те имат пушки – казва Бела.

Правиш и́ знак да пази тишина и тя млъква. Тримата гледате със свити сърца приготовленията на хората от кораба. Оръжията, които проблясват на слънцето, ви карат да се съмнявате в добрите намерения на непознатите.

От сянката на дърветата излиза Мортимър. Отначало той се оглежда боязливо, 99 после ти прави знаци, от които нищо не разбираш, и чак след това се втурва напред. Когато бяга, Мортимър изглежда много смешен: късите му крака ситнят и затъват в пясъка, малкият му корем се тресе, той целият се старае да бяга като Карл Люис и от това престараване изглежда още по-смешен.

Само че на теб не ти е до смях. В главата ти се върти мисълта, че някой преследва бизнесмена и може би вече е хванал Бела. Колко ли пушки са насочени сега към теб, а ти стоиш и чакаш Мортимър да се дотътри до джонката?

Ако искаш да действаш веднага, прехвърли се на 20.

Ако желаеш да се огледаш, мини на 205.

Ако очакваш опасност от гората, продължи на 111.

Преди да влезете в спокойната вода на лагуната, ти отново вземаш в ръце 100 скъпоценната касетка. За Бела тя е доста тежка, а слаб плувец като Мортимър изобщо не може да я пренесе. Освен това бизнесменът по-често обърква работите, така че тоя път ще минеш без ценната му помощ.

Нощната тишина, нарушавана от шума на прибоя, действа успокояващо на твоето съзнание, но тревогата остава скрита дълбоко в теб. Когато разберат какво е станало със съкровището, иманярите ще побеснеят и ще претърсят целия остров. Тогава всеки от вас ще плати за съкровището с живота си. Започва да те гложди съмнение, че не си струваше да рискуваш.

Кого искаш да чуеш сега?

Мортимър – мини на 83.

Бела – отиваш на 165.

Ако не искаш мнението на никой от двамата, продължи на 8.

В командната кабина цари хаос. По пода се търкалят картонени кутии, 101 пластмасови опаковки от готови храни и няколко празни бутилки от евтино уиски. Виждаш, че редът е бил рядък гост на иманярите, но нека не закачаме мъртвите. Трябва ти нещо друго, сега то е по-важно от всичко на света, само че не знаеш ще имате ли и този път късмет. Колкото и да се оглеждаш, никъде не забелязваш карта.

Погледът ти пада върху малко олющено шкафче. Не е ли там проклетата карта? Изваждаш рязко едно след друго чекмеджетата, но и тук не намираш това, което търсиш.

Ако не си загубил надеждата да намериш карта, продължи на 54.

Ако повече те интересува работата с мотора, прехвърли се на 38.

– Хвани ги, Бръснач!

Нападателят прибира пистолета си. Това го забавя малко. После той се хвърля да ви прегради пътя към храстите, ала вие скачате в шубраците и затаявате дъх. Ръката ти напипва голям камък. Стискаш го здраво – това е единственото ти безшумно оръжие. Със затаен дъх тримата се вслушвате в стъпките по пясъка. Бръснача идва към вас. Той обикаля из храстите и ругае високо. Внезапно той се спъва в краката на Бела и пада по корем. От устата му изригват адски проклятия. После той се хвърля върху момичето. Викът на Бела се понася над лагуната.

Бръснача я хваща за шията. Няма време за губене, тоя негодник ще я удуши за нула време! Замахваш с камъка и го удряш по темето, после го блъсваш рязко. Бръснача издава хъркащ звук и пада в храстите. Бела се надига жива и здрава.

– Много добре, момче! – казва Мортимър.

Какво очакваш от вашите противници?

Да се хвърлят срещу вас – мини на 26.

Да извикат Бръснача – отиваш на 69.

Да обсъдят план на действие срещу вас – продължи на 224.

Чува се автоматична стрелба. От храстите изскачат няколко въоръжени пирати 103 и се хвърлят към лодката. С нея те се надяват да превземат корабчето и да изчезнат от тоя остров, където смъртта дебне на всяка крачка.

С точни изстрели хората в лодката убиват двама пирати, останалите се оттеглят със стрелба към храстите. Убитите остават да лежат на брега под лъчите на палещото слънце.

Заплашва ли ви някаква опасност сега?

Да – мини на 296, не – отиваш на 147.

Съзнанието ти бавно се връща. Мозъкът ти вече възприема лекото плискане 104 на вълните, но сега към тях се добавя някакъв нов звук. Нещо като глас, молещ за помощ, като въздишка, като стон.

Отваряш очи. Това, което виждаш, не е за вярване. На няколко крачки от теб, бледа и мокра до кости, стене стюардесата Бела. И тя като теб по някакво чудо се е разминала със смъртта.

Ако държиш да чуеш звуците на света около теб, отиваш на 306.

Ако искаш да чуеш какво казва Бела, мини на 223.

Опасността не е толкова голяма, колкото ми се стори отначало, казваш си и 105 решаваш да изчакаш събитията. Може би тоя пират няма да открие твоите спътници. При опасност винаги можеш да вдигнеш шум и да привлечеш вниманието към себе си, докато Бела успее да се скрие на сигурно място.

Чува се вик на непознат език. Това е някой от опасните посетители на този остров. Пиратът спира и отговаря кратко. Това ти дава малка почивка и време за размисъл.

Как ще се развият събитията по-нататък?

Пиратът ще влезе в гората – мини на 236.

Пиратът ще се поколебае – продължи на 257.

За всеки случай ще го държиш под прицел – прехвърли се на 184.

Първото ти желание е да се втурнеш напред, за да се спасиш от преследвачите, 106 но мисълта за Бела не ти позволява да направиш това. Хващаш я за ръката и двамата хуквате през шубраци и лиани към вътрешността на острова. Пот избива на челото ти при мисълта, че това може би са последните мигове от живота ти. Така в луд бяг минават няколко минути.

– Не мога повече – прошепва отчаяно Бела.

Едва сега забелязваш, че се изкачвате по някакво възвишение.

– Хайде още малко – казваш на Бела, ала тя е толкова уморена и задъхана, че се отпуска на земята и никаква сила не може да я изправи на крака. Трябва и́ време да си поеме дъх.

– Каква е тая почивка? – сърдито мърмори Мортимър. – Сега ли намери да седнеш?

– Ако не искаш да чакаш, продължи сам – казваш на Мортимър.

Той разбира веднага, че не може да се налага и си подвива опашката. Бела те поглежда виновно, но ти я успокояваш – заедно сте стигнали дотук, заедно ще се спасявате. Изчакваш малко, после тримата продължавате своя бяг към вътрешността на острова.

Ще погледнеш напред – мини на 233.

Ще погледнеш в краката си – продължи на 311.

– Ура, спасени сме! – провиква се Бела.

– Знаех си, че няма да останем тук за цял живот – радва се и Мортимър.

– По-тихо! – предупреждаваш ги ти. – Не знаем какви са тези хора и за какво са тук. Преди да ги разберем що за птици са, не трябва да им се обаждаме.

Бела те поглежда учудено, в погледа на Мортимър забелязваш раздразнение, сякаш бизнесменът иска да каже: „Не можеш да ми забраниш, момче!"

Корабчето пуска котва на безопасно разстояние от рифовете. Легнали на скалата, вие с напрегнато внимание се вглеждате в далечината.

Ако очакваш от Мортимър странни действия, мини на 14.

Ако решиш да изчакаш какво ще направят хората от корабчето, отиваш на 285.

Ако искаш да видиш какво ще направи Бела, попадаш на 80.

Ако смяташ, че трябва да се откриете пред хората, мини на 163.

– Млък! Да не съм те чул да кажеш дума!

Търговецът на недвижимо имущество те поглежда виновно. Хващаш го за ръката и му помагаш да излезе от водата, после подаваш касетката на Бела.

Мини на 46.

109 Внезапно ръцете на нападателя се отпускат. Веднага разбираш защо – Бела му е хвърлила шепа пясък в очите. Отхвърляш нападателя от гърба си, сграбчваш пистолета и удряш с дръжката му човека по лицето.

– Бандитите свършиха! – казва Мортимър. – Май се разправихме с тях, а?

– Ти пък къде се слагаш? – срязва го сърдито Бела.

Ако чуваш подозрителен шум, мини на 212.

Ако искаш да чуеш предложението на Бела, попадаш на 86.

Ако бързаш да направиш нещо, отиваш на 244.

Ако искаш да изслушаш Мортимър, продължи на 5.

Ако имаш собствено мнение, прехвърли се на 183.

– Ако продължим да се крием, ще си изтървем късмета. Как тогава ще се махнем от този проклет остров? – казва тя на ухото ти. Усещаш горещия и дъх на бузата си.

– Доколкото виждам, те не бързат да си отиват – отвръщаш ти шепнешком. – Ето, пуснаха котва. Имат доста работа тук.

– Може да си тръгнат и да останем с пръст в устата – обажда се сърдито Мортимър и подръпва нервно долната си устна. Този му навик те вбесява, но сега гледаш да не се караш с него, моментът е много важен. Казваш само колкото може по-спокойно:

– Нека да изчакаме още малко.

Ами сега?

Ако решиш да държиш под око Бела, отиваш на 175.

Ако очакваш някой мръсен номер от Мортимър, продължи на 42.

И докато изчакваш Мортимър да дойде при теб, погледът ти внимателно 111 оглежда тропическата гора. Мракът там е толкова гъст, че колкото и пирати да се скрият, не можеш да ги откриеш. И все пак внимателния поглед, насочен към гората, все ще ти е от полза. Едно внезапно трепване на клонка или раздвижване на храстите може да те предупреди навреме за надвисналата опасност.

Внезапно между дърветата се появява едва забележима сянка. Това трябва да е Бела, но ако тя е там сред шубраците, защо не дойде при лодката, за да избягате заедно от този проклет остров? Дали не вижда опасност, която дебне нея или теб?

Сянката изчезва веднага, сякаш се е разтворила в мрака на гората.

Продължи на 20.

– Този човек е изтощен до крайност – казва Бела. 112

– Да – кимваш ти. И без нея виждаш, че човекът, когото спаси, е останал без дъх.

Издърпваш го на пясъка и му правиш изкуствено дишане, като ту натискаш, ту отпускаш гърдите му. Спасеният отваря очи. Трябва му малко време да разбере къде е и какво става около него. Мини на 264.

– Хвърли оръжието! – крясва пиратът. Тесните му като резки от бръснач очи 113 се впиват в теб.

Изваждаш ножа и без колебание го хвърляш зад борда. Изчезването на хладното оръжие във водата те кара да осъзнаеш колко опасно е положението ти в тоя момент.

– Аз имам пари. Много пари. Ще ги разделим, само пусни момичето – предлагаш ти, за да печелиш време.

– Не искам да деля – засмива се пиратът и оголва два реда равни бели зъби. – Ще ги взема всичките.

Бела замахва и удря с лакът пирата. Изненадан от неочакваното нападение на крехкото момиче, бандитът изпуска пистолета.

Мини на 195.

Мортимър изскача от храстите и се втурва към лодката, прегърнал касетката 114 като любимо дете. Бягането по ситния бял пясък му взема силите, но той успява да дотича до лодката, без да го забележи някой. Двамата с Бела нагазват в прозрачната вода на лагуната и бързо се качват в джонката. Завърташ платното и лодката тръгва към плитчините, които са единствения изход от топлата и спокойна лагуна.

И тримата усещате буйна, ликуваща радост. Вече предвкусвате радостта от връщането в цивилизования свят със съкровището от потъналия параход, когато зад гърба ви се чуват изстрели. Пиратите откриват огън по лодката.

Двамата ти спътници са толкова объркани, че не знаят какво да правят. Бела гледа втренчено към брега, откъдето идва град от куршуми, Мортимър се притиска до мачтата, сякаш тя може да го прикрие от вражеския огън. И двамата само ти пречат да си вършиш работата така, както знаеш.

Ще вземеш ли мерки за безопасността на своите спътници?

Да – мини на 192, не – отиваш на 287.

Хващаш се за облегалките на ръцете и затваряш очи. Воят на двигателите става все по-висок и изнервящ. Вие ти се свят, стомахът ти сякаш иска да се обърне навън, вече си казваш, че всичко е свършено. В тоя миг мислено се прощаваш с живота.

Внезапно някаква чудовищна сила те притиска надолу. Пилотът овладява самолета и той продължава полета си. Отваряш очи. Пътниците реагират различно – едни крещят от радост, други са бледи и уплашени, а няколко жени припадат.

Стюардесите трескаво помагат на пътниците да си сложат спасителните жилетки. Въпреки вродения ти оптимизъм вече си даваш сметка, че положението ти не е от най-приятните.