Книга-игра издателство инпрес софия 1995 г

Водата продължава да приижда през пукнатините в корпуса на самолета. Ако не излезеш от салона, след минута-две ще се отправиш към дъното на океана, запечатан в тоя гигантски метален ковчег.

В тоя миг умът ти е хладен и ясен. Погледът ти се насочва към пукнатината в корпуса на самолета, която е достатъчно голяма, за да мине през нея човек. Сега тази дупка в корпуса е единственият ти път за бягство от самолета, още повече, че натам пътят ти е свободен.

Затънал до колене във вода, ти правиш няколко крачки към пукнатината в задната част на салона. Вече си съвсем близо до този спасителен изход, когато една жена те хваща за ръката и започва отчаяно да те дърпа назад.

Ще я пуснеш ли да мине преди теб?

Да – попадаш на 44, не – отиваш на 73.

– Господи, прости ми! – шепне той.

Иде ти да го изругаеш, да му кажеш, че не е джентълмен и никога няма да стане, но в тоя миг на опасност думите са излишни. Трябва да действаш, и то незабавно.

– Чувате ли нещо? – питаш двамата си спътници.

– Да – казва тихо Бела. – Чуваш шум от стъпките на бягащ човек.

Ако имаш идея, мини на 183.

Ако искаш да чуеш Мортимър, продължи на 5.

Ако държиш да чуеш Бела, попадаш на 86.

Ако оставиш нещата да се развият от само себе си, прехвърли се на 244.

Оглеждаш се. Повечето пътници спят, някои четат книги, двама-трима 213 гледат поредния филм. Никой не ти обръща внимание, можеш спокойно да разбереш какво точно тревожи човека от екипажа.

Приближаваш до вратата. Отвътре звучи рязко гласът на Гарет. Вслушваш се и след малко чуваш нежния глас на Бела.

– Бордовият компютър е повреден. Самолетът се отклони от курса – казва Гарет.

– Отдавна ли? – Това е гласът на Бела.

– Повече от половин час. Не знаем накъде летим.

– Ще се справим.

– Не е само това. Един от двигателите се повреди. Може да се наложи да кацнем аварийно.

– Трябва да съобщим на пътниците.

– Да, но без паника. Просто да изпълнят изискванията за безопасност.

– Добре.

Отдръпваш се от вратата. Не ти се ще да те видят как подслушваш служебни разговори.

При мисълта, че пиратите са убили Бела, целият се изпотяваш и по шията ти 214 потича тънка струйка пот. Иска ти се да слезеш на брега и да тръгнеш с изваден пистолет срещу шайката пирати, но ако Бела вече не е между живите, това няма да оправи положението. В момента изобщо не мислиш за Мортимър.

Ще огледаш плажа – мини на 255.

Ще погледнеш към гората – попадаш на 282.

Мортимър се олюлява и пада в прозрачната зеленикава вода на лагуната. 215 Спускате се незабелязано по скалата и тичате към мястото, където падна Мортимър. Той едва се държи над водата с едната си ръка. От другата тече кръв.

Двамата с Бела влизате във водата и го изваждате. Като се изключи уплахата, Мортимър е добре. Доколкото можеш да съдиш по поведението му за неговото здраве, той само е одраскан от куршума, който проби ръкава на ризата му.

Ако решиш да влезете навътре в острова, мини на 276.

Ако искаш да останеш по-близо до водата, отиваш на 9.

Ако си склонен да приемеш предложението на Мортимър, продължи на 160.

Ако държиш да чуеш предложението на Бела, попадаш на 174.

Ако имаш лично мнение, прехвърли се на 3.

Ако предпочиташ да използваш плажната ивица, отиваш на 68.

– Ти да не си глух? – казва неочаквано високо Бела. – Някой вика за помощ. 216

– Така ли? – учудваш се ти. – И откъде вика?

– От там! – момичето сочи към океана зад кораловия риф.

Разбираш, че не можеш да се правиш на глух. И все пак не бързаш да проявиш геройство. Вече си решил да помогнеш на човека в океана. Попадаш на 91.

А зад вас чуваш тежкото дишане на двама преследвачи.

Ако очакваш опасност отвсякъде, мини на 190.

Ако очакваш нападение отляво, отиваш на 6.

Ако очакваш нападение отдясно, попадаш на 102.

Ако не виждаш човек, но усещаш нечие присъствие, прехвърли се на 93.

Две сенки се появяват зад дърветата, дулата на пушките се насочват към теб. Чуват се изстрели. Няколко куршума попадат на две педи от теб.

– Не бой се, Бела, аз ще те защитя – казваш ти и стреляш срещу пиратите.

Време е да се измъкнете оттук, да се скриете на безопасно място, но първо трябва да се разправиш с противника. Сега вниманието ти е приковано към дърветата, зад които се крият двамата пирати. В тоя миг забравяш всичко друго.

– Внимавай, Ханк! – извиква Бела.

Обръщаш се. На няколко крачки от теб стои изправен един пират с насочен към теб автомат. Пиратът изпразва целия пълнител на своето оръжие в гърдите ти.

Единственият фенер на кораба пръска бледа жълтеникава светлина. Скрит 219 във водата близо до корпуса на корабчето, ти решаваш да изчакаш една-две минути. Имаш достатъчно време да изпълниш плановете си, стига да не направиш погрешна стъпка. Решението за бързо действие вече зрее в ума ти.

Мини на 124.

Плуваш към бялата пяна, която се вдига над вълните. Когато наближаваш, 220 виждаш, че това е коралов риф, осеян тук-таме с храсти и мангрови дървета. Тук трябва да внимаваш много, вълните могат да те захвърлят върху кораловия риф и да те убият.

Минаваш внимателно през рифа и пак продължаваш с плуване. От другата страна е по-спокойно, там започва плитката солена лагуна. Няколко минути по-късно, изтощен от вълненията и преживяната опасност, ти стигаш до ситния ослепително бял пясък на плажа и се отпускаш изнемощял на него.

След два часа се събуждаш. Ако бързаш да разбереш къде си, прехвърли се на 168.

Ако предпочиташ да удължиш почивката си, мини на 104.

– Трябва да видим какво ще правим с убитите – казва Мортимър и се озърта 221 страхливо. Лицето му е сгърчено от страх. Бизнесменът избягва да те гледа в очите.

Ако искаш да знаеш мнението на Бела, прехвърли се на 89.

Ако предпочиташ сам да видиш какво става, мини на 182.

Чува се тежко дишане. Този хъркащ звук запълва тясното пространство, в което 222 се намирате. Обръщаш глава към Мортимър и в слабата светлина, която идва от пукнатината, забелязваш, че бизнесменът е почервенял като варен рак.

– Задушавам се – казва с прегракнал глас Мортимър. По лицето му избиват червени петна.

Ако искаш да предупредиш спътниците си, продължи на 194.

Ако сам имаш затруднение, мини на 90.

Ако оставиш Бела да каже нещо, попадаш на 145.

Очите на момичето дълго се лутат, преди да се спрат върху теб. 223

– Къде съм? – пита тя.

– Труден въпрос – отговаряш ти. – Сам не зная.

– Какво стана?

– Самолетът избухна и ни изхвърли в океана.

Бела кимва.

– Спомням си.

– Да бягаме! – чува се дрезгавият глас на Мортимър.

Как може човек да бъде толкова глупав? Сега една непредпазлива дума, един слаб звук може да ви прати по дяволите.

– Ш-ш-шт! – мъчиш се да успокоиш разтревожения Мортимър.

След малко се качваш на джонката и я насочваш към мястото, където се крият твоите спътници.

Ако още не си решил какво да правиш, мини на 56.

Ако очакваш на брега Бела, отиваш на 60.

Ако очакваш бизнесмена, попадаш на 99.

Ако има вероятност да те нападнат пиратите, продължи на 300.

Ако искаш да огледаш брега, премини на 206.

Ако решиш да извикаш някой от своите спътници, прехвърли се на 71.

Корабчето се приближава до джонката и един от екипажа грабва касетката. Скоро с помощта на остър нож новодошлите иманяри отварят касетката. От мястото, където сте, двамата виждате добре хората на палубата. По лицето им е изписано разочарование.

– Така си и знаех – казва един от тях. – Десет милиона във вид на ценни книжа.

И той хвърля касетката във водата.

– Тази лодка тук не е случайна – казва друг. – Може да има някаква плячка на острова.

Минавате тихо между храстите, отивате от другата страна на кораловия риф и преплувате лагуната. Въпреки голямата опасност от пирати островът ви изглежда по-сигурно място. Двамата отивате към брега на лагуната, от който можете да видите моторния кораб.

Шум от стъпки и човешки гласове ви карат да изтръпнете.

Ще издържи ли Бела на напрежението?

Да – мини на 170, не – отиваш на 277.

Трябва да се освободя от хипнозата на змията, казваш си ти, трябва за миг 227 да се откъсна от погледа на тези студени немигащи очи. Ако не го направя, свършено е с мен, може би никой няма да научи къде е гробът ми, продължаваш да разсъждаваш ти.

Всички сте застинали с погледи, вперени във влечугото, което стои неподвижно, изправено на една педя от земята. Бела е прежълтяла, твоето чело е покрито със ситни капчици пот, а Мортимър е вир-вода. Тази змия наистина ви е взела акъла!

С голямо усилие на волята откъсваш поглед от очите на змията, вдигаш крак и го стоварваш върху змията. После нанасяш още няколко удара върху главата и́. Тялото на змията се мята безпомощно, но тя вече не представлява опасност за вас. И този път успя да излезеш невредим от опасното положение.

Мортимър те поглежда със свъсени вежди и целият настръхнал подхвърля 228 сърдито:

– Слез от лодката да търсим Бела.

В предложението на бизнесмена има смисъл, но неговото държане през последните минути изглежда странно и необяснимо. Ами ако вземе лодката и изчезне под носа ти, докато търсиш Бела? Така ще изпуснеш единствената възможност да избягаш от този остров, който ви заплашва със смърт.

– Трябва да пазя лодката от пиратите – отговаряш спокойно ти. – Върви да намериш Бела.

– Кой ти е казал, че можеш да ме командваш, хлапе такова? – сърди се бизнесменът.

– Не съм хлапе.

– Ако си мъж, слез да се бием.

– Предпочитам да съм мъж, като остана в лодката – усмихваш се ти въпреки напрежението от очакваното появяване на пиратите. – Побързай да намериш Бела, защото това е единственият ти шанс да се върнеш в цивилизования свят.

Прехвърли се на 66.

Защо никой не се появява, мислиш си. Или някой от твоите спътници е убит, 229 или те са забелязали преминаването на въоръжените бандити, или пък изстрелът ги е уплашил и сега не смеят да рискуват напразно живота си.

Не трябва да рискувам и аз, казваш си, трябва да оставя нещата така, както ги оставиха непознатите. Ако тези хора решат да убиват, те ще го направят, за да скрият онова, за което са дошли.

Отблъскваш лодката от брега и я насочваш към средата на лагуната. Лодката се понася напред лека като птица. Изпитваш приятно чувство от скоростта и от лекия полъх на вятъра, но то бързо отлита. Мисълта за опасността, която заплашва Бела, не ти дава покой. В този миг изобщо не мислиш за Мортимър Клайн, търговец на недвижими имоти.

Какво очакваш сега?

Ще се появи пират – мини на 302.

Ще изпиташ чувство на обреченост – продължи на 313.

Ще се мерне силуетът на Бела – отиваш на 256.

На брега ще излезе Мортимър – попадаш на 82.

– Чухте ли какво каза шефът на иманярите? 230

– Не – клатиш глава ти, макар че много добре знаеш за какво става дума.

– Десет милиона долара! – казва с разтреперан глас Мортимър. – Повече, отколкото може да изкара човек за цял живот. С толкова пари можеш да направиш много неща.

– Ако останеш жив – прекъсва го Бела.

– Все пак струва си да опитаме – казва Мортимър, но и тримата знаете, че не му стиска да тръгне срещу въоръжените до зъби иманяри.

– За десет милиона си струва да се понапъне човек – подхвърляш спокойно ти. – Ако друг не може, ще го направя аз.

Чие мнение те интересува сега?

На Бела – прехвърли се на 116.

На Мортимър – мини на 299.

Ако вече си взел решение, отиваш на 199.

231 Слънцето прежуря, лодката се полюшва лениво над вълните, времето тече бавно. Обърсваш лице с опакото на ръката си и се вглеждаш в брега. Мисълта за Бела не те напуска. Къде е сега тя, жива ли е, има ли нужда от помощ?

Несъзнателно посягаш към дръжката на пистолета. Ако твоите спътници се появят на плажа, трябва веднага да насочиш джонката към брега и да ги защитиш, докато се качат на нея, а после – дим да ви няма!

Чуват се изстрели. Един, два, няколко. Сърцето ти започва да бие тревожно. Минахте през много смъртни опасности, ще ви измени ли щастието сега, когато сте толкова близо до бягството от необитаемия остров? Дълбоко в себе си се надяваш, че пак ще имате късмет.

Ще огледаш ли плажа?

Да – мини на 255, не – продължи на 214.

232 Пиратът вдига пушката си. Макар че не гледа към теб, почти си сигурен, че те е забелязал и след малко ще открие огън срещу теб. Вече съжаляваш, че постъпи толкова непредпазливо в най-неподходящия момент.

Лягаш на дъното на лодката и с разтуптяно сърце броиш миговете, които те делят от смъртта. Ала времето минава, а тишината продължава да създава илюзията, че този остров е най-спокойното място на земята. Само птиците-рибари се носят над океана и вълните леко плискат край борда на лодката.

Внимателно подаваш глава. Сега вече си сигурен, че пиратът не те е забелязал, неговото внимание е заето от нещо друго. Ти вече се досещаш какво е то. Пиратът стиска здраво пушката и тръгва решително към мястото, където се крият Бела и Мортимър.

Какво ще направиш сега?

Ще помислиш да стреляш – мини на 247.

Ще извикаш – продължи на 314.

Ще насочиш лодката към брега – отиваш на 61.

Ще изчакаш събитията – попадаш на 105.

Лицето на Бела е изкривено от болка. Кракът и е ударен в глезена, но не е изкълчен. Трябва веднага да и́ помогнеш.

– Ще се оправи – подхвърляш небрежно ти, после казваш на Мортимър:

– Трябва да стегнем крака на Бела с нещо.

Вдигаш глава и виждаш, че в тоя миг Мортимър се скрива за всеки случай зад близките дървета.

– Копеле! – процеждаш през зъби.

– Какво? – пита Бела.

– Нищо, трябва да го измием с чиста вода. В тропиците раните бързо се инфектират.

Какво ще направиш сега?

Ще се наведеш над Бела да и́ помогнеш – мини на 142.

Ще погледнеш назад – продължи на 309.

Изведнъж те обзема чувството, че е настъпил краят на света. Чувстваш се 234 като подгонено животно, което няма никакви шансове за спасение. С усилие на волята се отърсваш от това потискащо чувство. Ти си достатъчно силен и умен, за да се измъкнеш невредим от всяко безизходно положение.

Обръщаш се назад. Някъде далеч зад теб се чува шум от мотор. Сухият му пукот става все по-силен и се разнася над цялата зелена лагуна. Скоро тук ще дойдат с лодка неколцина въоръжени мъже, които първо стрелят, после питат кой си.

Какво очакваш сега?

Ще изпиташ чувство на голяма опасност – мини на 121.

Ще продължиш да бягаш – отиваш на 40.

Ще чуеш гласове – продължи на 156.

Ще ти се случи нещо неприятно – прехвърли се на 208.

– Хей, тук има една малка пукнатина в скалата – казва шепнешком Мортимър. 235

Поглеждаш към мястото, което сочи с пръст бизнесменът и забелязваш малка пукнатина, през която влиза слаба светлина. Стъпваш на една издатина и се надигаш така, че да стигнеш до пукнатината. През нея се вижда по-голямата част от плажа.

По брега бавно вървят непознатите хора. Виждаш четирима въоръжени мъже, но може би това не са всичките. Кожата ти настръхва. Всеки от тези хора може да ви убие просто защото сте се озовали случайно на този необитаем остров, който те смятат за своя собственост.

Най-отпред вървят един висок човек с очила и едър мъж с бръсната глава. Зад тях идва един човек с брада.

Ще се вслушаш в думите на човека с очилата – мини на 128.

Ще чуеш какво казва човекът с бръснатата глава – продължи на 201.

Ще обърнеш внимание какво казва брадатият мъж – попадаш на 187.

Пиратът тръсва глава и тръгва към вътрешността на острова. Целият му вид 236 и начинът, по който държи пушката, говорят, че той не търси твоите спътници. Обхваща те буйна радост, до свободата остават само няколко минути.

Насочваш лодката към брега. Това е много рисковано и може да има опасни последици, но в тоя миг мислиш как да спасиш Бела и да се измъкнеш от този дяволски остров, който привлича мошеници, пирати и контрабандисти.

Носът на лодката се врязва в пясъка. Взираш се с напрегнато внимание в мястото, където останаха скрити Бела и Мортимър. Нещо прошумолява, храстите се раздвижват и на пясъчната ивица излиза Бела. Лицето и е бяло. Добре поне, че е жива и здрава, останалото ще се оправи.

– Какво стоиш? Бягай! – казваш и́ тихо, но тя сякаш не те чува.

Двамата с Бела излизате от водата и бързате по пясъка към близките скали, подгонени от зачестилата стрелба, която откриват по вас преследвачите. Чувстваш се изтощен от събитията през последното денонощие, имаш нужда от кратка почивка, а ето че трябва да се измъкваш от още по-заплетено положение, в което животът ти отново е поставен на карта.

Някой тича задъхан зад теб. Поглеждаш назад през рамо и виждаш, че това е един от иманярите. Той стреля от няколко метра в момичето. Писъкът на куршумите за миг като че те парализира, ала ти си смел и решителен, бързо се отърсваш от объркването.

Ще помислиш да защитиш момичето – мини на 272.

Ще се опиташ да отстраниш опасността – отиваш на 305.

239 Внезапно те обзема съмнение. Някакво предчувствие те кара да поохладиш страстите си. Взираш се внимателно в мястото, където се крият твоите спътници, и ти се струва, че някаква сянка плъзва по кораловия риф. Сянката се издига над рифа и изчезва в звездното южно небе. Видението трае само миг, но веднага след това чуваш шум от стъпки, после всичко замира.

Ако шумът от стъпки няма значение за теб, мини на 202.

Ако искаш да разбереш няма ли някаква опасност, прехвърли се на 25.

240 Скрити зад храстите, вие следите с тревога действията на непознатите иманяри. Те са добре въоръжени и много опасни. От държанието им разбираш, че не искат да оставят жив свидетел на онова, което правят. Ако решат да претърсят по-внимателно острова, рано или късно ще ви открият.

За щастие тримата въоръжени мъже се канят да отплуват и след малко лодката им се скрива зад рифа. Гледаш внимателно и запомняш мястото, през което иманярите напускат лагуната.

Умът ти не може да проумее защо иманярите ви оставиха на свобода. Те знаят със сигурност, че на тоя остров има най-малко един непознат човек. Може би са сигурни, че ще си опекат работата и ще изчезнат, преди някой да им попречи?

Ако се надяваш да чуете нещо, мини на 10.

Ако предпочиташ да изчакаш събитията, продължи на 85.

Ако разчиташ на зрението си, отиваш на 72.

Ако искаш да потърсите храна, прехвърли се на 269.

241 Дали някъде в гората не е избухнал пожар, казваш си. В това сухо време, когато слънцето напича така, че не можеш да останеш дълго време на открито, пожарите са напълно възможни. Но ако е така, огънят скоро ще дойде за нула време до храстите, където се скриха Бела и Мортимър, а уплашените до смърт пирати скоро ще се появят на плажа и ще поискат да офейкат с лодката.

Взираш се напрегнато в плажната ивица. Нищо особено не се случва, островът продължава да тъне в сънена мараня.

За миг застиваш на място като ударен от гръм – толкова голяма е изненадата ти. 242

– Това ми харесва – казваш ти и си представяш как ще обезоръжите непознатите и ще завладеете малкия им кораб. Мортимър те гледа хитро и сякаш чете мислите ти.

– Корабът е нищо, може да намерим и някое съкровище.

Последните думи бизнесменът произнася със сладка тръпка в гласа. Съкровището е последната ти грижа в това опасно положение, когато не си сигурен за живота си. Обръщаш поглед към Бела.

Продължи на 77.

Бела излиза от каютата да подиша чистия океански въздух. Косата и́ се 243 развява от вятъра.

– Къде е най-близкият остров? – пита тя и наднича през стъклото на кабината.

– Дявол знае. Все някак ще го намерим – отвръщаш небрежно ти и оглеждаш безбрежната океанска шир. Колкото и да си куражлия, тази работа не е никак лесна.

Внезапно чуваш сподавения вик на Бела.

– Излез от кабината с вдигнати ръце, ако не искаш да я видиш мъртва! – заповядва един глас със силен акцент.

Грабваш един гаечен ключ и го мушваш под колана зад гърба си. После излизаш от кабината с вдигната ръце, като се стараеш да не предизвикваш своя противник. На няколко крачки от теб виждаш един от пиратите. Скрит зад гърба на Бела, той я е хванал за шията и е насочил пистолета към главата и́. Трудно е да се каже какъв по националност е пиратът, но по чертите му разбираш, че е азиатец.

Какво ще направи пиратът?

Ще отстъпи няколко крачки назад – мини на 284.

Ще те заплаши с пистолета – отиваш на 67.

Ще пренебрегне Бела като противник – попадаш на 113.

Ще забрави за движението на кораба – продължи на 246.

Въпреки увещанията на Бела се втурваш към мястото, където иманярите 244 спряха лодката си.

– След мен – казваш на двамата. – Сега е моментът да напуснем този проклет остров.

Но ти не си единственият, който мисли за това, край лодката вече има някой. Чува се пукота на мотора и лодката тръгва по вълните към изхода от лагуната. Ако оставиш човека да избяга, никога няма да се измъкнеш от тоя необитаем остров. Вдигаш пистолета и стреляш, без да се целиш.

Моторът угасва, лодката потъва.

– Уби го! – казва Мортимър зад гърба ти.

Хвърляш се в топлата вода на лагуната и плуваш към корабчето.

Ще продължиш, без да бързаш напред – попадаш на 266.

Ще се вслушаш в шума на морето – мини на 290.

Ще се огледаш – продължи на 131.

При вида на толкова много въоръжени мъже Бела се разтреперва. Едва сега 245 тя си дава сметка за глупостта, която направи с това лудешко бягане по брега, но вече е късно. И все пак момичето се опитва да направи нещо, колкото и малко да е то, за да не попадне в ръцете на кръвожадните пирати.

Тя се хвърля към гъстата тропическа гора с надеждата да се скрие. Можеш да извикаш, но така с нищо няма да и́ помогнеш, пиратите ще разкрия и теб. Трай си и издебни удобния момент да и́ се притечеш на помощ!

Пиратът отстъпва с котешка пъргавина назад. Той държи в ръцете си Бела, а 246 и ти си му под ръка, може да те убие с един изстрел от пистолета. Това му дава чувството, че държи цялото положение в свои ръце.

Но има нещо, което той не е предвидил. При движението си назад пиратът стъпва на едно петно от машинно масло, плъзва се и пада по гръб на палубата. Пистолетът му излита високо нагоре и тупва между теб и него.

Прехвърли се на 195.

Светкавична мисъл минава през ума ти. Трябва да застрелям този негодник, 247 казваш си, докато се оглеждаш наоколо. Спира те само едно: ще се вдигне тупурдия и от внезапността на твоите действия няма да остане и следа, а тримата ще се изложите на нова, още по-голяма опасност.

– Виж дали не става нещо на кораба – казваш тихо на Мортимър. 248

Бизнесменът иска да заглади лошото впечатление, което остави със своята непохватност, и се заема да изпълни задачата с цялата сериозност на положението. Около минута стоите на местата си, затаили дъх.

– Няма опасност, всичко е спокойно – казва с дрезгав от вълнение глас Мортимър.