Книга-игра издателство инпрес софия 1995 г

Ще отговорят ли хората от лодката на стрелбата?

Да – мини на 310, не – отиваш на 103.

250 Хвърляте се като луди в буйната растителност. С всяка крачка навлизате все по-дълбоко в централната част на острова. Клоните на храстите ви шибат в лицето, закачат се за дрехите ви, но вие продължавате да тичате задъхани, подгонени от страха пред хората, които пристигнаха на острова.

Постепенно загубваш представа за мястото, където се намирате. След лудо бягане из шубраците през листата на дърветата виждаш плажа и зелената вода на лагуната.

– Хей, ние пак излязохме на същото място – казва полугласно Мортимър.

– Не може да бъде – възразяваш ти.

– Виж тези скали. От тук тръгнахме – сочи с ръка бизнесменът.

Жестът му е излишен. И без него виждаш, че се намирате на брега на същото място, откъдето тръгнахте.

Ако държиш да обсъдите положението, мини на 137.

Ако решиш да действаш незабавно, попадаш на 22.

Внезапно Бела ритва с все сила пирата в корема. Движението и́ е толкова бързо, че нахалникът не може да се отдръпне навреме. Чува се едно „ох!", удареният пират се хваща за корема и се превива на две, а останалите избухват в див смях.

Ще отвлече ли нещо вниманието на пиратите от Бела?

Да – мини на 273, не – продължи на 120.

Косата на момичето се напълва с пясък, но сега това няма никакво значение. Важно е момичето да изхвърли водата, която е запълнила белите и́ дробове. След малко от устата на Бела потича вода. Това ти дава сили да продължиш, докато момичето избегне опасността. И когато забелязваш в нея призраци на живот, слагаш я на ситния бял пясък.

Ако решиш да и́ направиш изкуствено дишане, мини на 307.

Ако мислиш, че няма нужда, отиваш на 43.

– Ханк!

– Дай на мен – казва момичето.

– Бягай, след секунди тук ще дойдат въоръжените хора и ще ни избият.

– Трябва да ти помогна.

Бела взима парчето от ризата ти и стяга здраво глезена.

– Сега ще можеш да вървиш.

Чува се шум от мотор. Лодката наближава брега. Екват изстрели, няколко куршума се забиват в пясъка. Бела вдига глава.

– Не стреляйте, тук има ранен.

– Ние не сме въоръжени – обаждаш се ти.

Гръмва залп. Няколко куршума пронизват гърдите на Бела и тя пада мъртва на пясъка. Навеждаш се над нея. Хващаш ръката и́, макар че знаеш жестоката истина: пулсът не се усеща.

Изправяш се срещу непознатите. В гърдите ти напира омраза към тези хора, които убиват за собствено удоволствие.

Следващият залп те поваля на земята до мъртвата Бела.

Хвърляш се да настигнеш Бела. Сега ти трябва дяволска бързина да спасиш 254 момичето от опасността, на която се изложи с това неразумно бягство. Тичаш с развята коса и се молиш да избегнете среща с пиратите, защото тя може да струва живота на двама ви.

Разстоянието между вас бързо се стопява, но Бела не спира, а продължава да тича към големите скали в края на плажа. Струва ти се, че без да подозира, Бела бърза да срещне смъртта.

Оглеждаш плажа с надеждата да разбереш какво става, после погледът ти се 255 плъзва към дърветата. Мястото, откъдето се чуха изстрелите, е дълбоко в гората. Оттук не се вижда нищо, ала по интервалите между изстрелите се досещаш, че пиратите едва ли са открили твоите другари по съдба. Много ти се иска да е така, но засега не можеш да бъдеш сигурен.

Между дърветата се появява една неясна фигура, която повече прилича на 256 безплътна сянка, на призрак, но не и на жив човек. Сянката прави странни движения, сякаш дава знаци на невидим наблюдател, после нещо блясва на слънцето и ти веднага присвиваш очи.

Това не е ли Бела? Струва ти се, че предметът, който момичето държеше, е касетката със съкровището от потъналия кораб. По дяволите, това съкровище ви накара да забравите пътя към спасението и отприщи пътя на алчните демони, скрити дълбоко в душите ви. Защо са ви тези скъпоценности на необитаемия остров, много по-важно е да се върнете здрави и невредими.

Видението изчезва така внезапно, както се и появи.

Ако се съмняваш в това, което виждат очите ти, мини на 167.

Ако очакваш да дойде враг, прехвърли се на 302.

Ако предполагаш, че ще видиш Мортимър, продължи на 82.

257 Пиратът застава на място в нерешителност. Той се колебае дали да отиде при групата или да разгледа по-внимателно мястото, където се крият Бела и Мортимър. Стискаш зъби да не направиш някоя глупост.

Кое е най-разумното действие сега?

Да държиш пирата под прицел – мини на 184.

Да проследиш пътя на пирата – отиваш на 39.

Да изчакаш – прехвърли се на 236.

258 – Да останем ли тук? – питаш своите спътници.

Бела се колебае.

– Да останем – казва Мортимър, – може да разберем какво ги носи насам тези хора.

– Надявам се, че се отказа от неочаквани изпълнения – обръщаш се ти към Мортимър. Той кимва с глава. Колкото и да му е криво, в минути на опасност бизнесменът признава твоето превъзходство.

Лодката влиза в лагуната и се насочва уверено към място на около двеста метра от вас. Това е малка джонка. От лодката слизат хора с азиатски черти на лицето и изваждат няколко малки сандъчета. Един от тях се качва на близката скала, останалите му подават едно след друго малките ковчежета.

– Крият съкровища – казва Мортимър.

– На теб все съкровища ти се привиждат – усмихва се Бела.

– Това са пирати. Съвременни пирати, които се подвизават между островите. Тук крият плячката си – настоява на своето Мортимър.

В думите на Мортимър има логика. Двама от пиратите тръгват по брега. Загадката около тяхното появяване е толкова голяма, че веднага разпалва любопитството ти.

Ако искаш да разбереш какво ще направят двамата, мини на 301.

Ако предпочиташ да държиш под око останалите, попадаш на 191.

Човекът зад теб те хваща за рамото и те дръпва назад. 259

– Пусни ме! – крещи той. – Трябва да изляза от тоя проклет самолет.

Удряш го с лакът в корема. Той пуска рамото ти и се превива на две.

– Аз само исках да изляза – казва с разтреперан глас той.

– И аз трябва да изляза, представи си!

Ако се опиташ да скочиш, мини на 197.

Ако това те затруднява, попадаш на 73.

Шумът от мотора на лодката ти подсказва, че само след няколко секунди 260 екипажът на корабчето ще слезе на брега. Още не знаеш защо тези хора така жестоко ви преследват, но си сигурен, че тук се крие някаква тайна, свързана с пари. Много пари!

Ако искаш да погледнеш към Мортимър, мини на 235.

Ако за теб е важно да чуеш какво казват непознатите, отиваш на 47.

Хващаш Бела за ръка и излизаш от храстите. 261

– Към лодката, бързо!

Двамата се качвате на лодката и отивате към онова място на лагуната, където пиратите оставиха съкровището.

– Не ми се вярва да е тук – казва Бела.

– Нека да проверим – настояваш ти.

Качваш се на скалата и откриваш дълбока дупка в нея. Там наистина има седем ковчежета. Изваждаш ги едно след друго и ги подаваш на Бела. Тя ги слага в лодката.

– Хайде да ги отворим, да не правим онова, което направи Мортимър.

Ковчежетата са пълни със златни монети, пръстени, бисерни огърлици и диамантени накити. Очите на Бела блясват от радост при вида на това богатство.

– По-бързо, Бела, сега има по-важни неща.

Бела кимва. Тласваш лодката във водата и палиш мотора. След няколко минути се качвате на корабчето.

Какво ще направиш сега?

Ще огледаш кораба – мини на 54.

Ще решиш, че можеш без карта – продължи на 38.

Ще потърсиш карта – отиваш на 101.

Обикаляш с плуване около корабчето, като се вслушваш и оглеждаш в 262 тъмнината. Не се чува нищо освен тихото плискане на вълните. Всичко изглежда толкова тихо и спокойно, че ти се ще веднага да изпълниш плана си, но нещо те спира. В тази топла нощ гласът на разума ти подсказва, че не си струва да прибързваш, дори ако залогът в тази игра е десет милиона долара.

Ако решиш да бъдеш предпазлив, мини на 219.

Ако не искаш да чакаш, попадаш на 124.

Ако повториш опита си да сложиш спасителната жилетка, отиваш на 74.

Ако решиш да вземеш друга предпазна мярка, попадаш на 115.

Ако предпочиташ да помогнеш на момичето до теб, продължи на 149.

– Той седеше до мен – обясняваш и́. – Четеше някакво списание, когато самолетът взе да пада.

– Това е, струва ми се... – започва неуверено Бела.

– Клайн – казва спасеният бизнесмен. – Мортимър Клайн, търговия с недвижимо имущество.

– Точно така – казва Бела. – Мортимър Клайн, търговия с недвижимо имущество.

Какво ще направиш?

Ще се вслушаш в думите на Бела – мини на 303.

Ще се огледаш – отиваш на 19.

Ще се довериш на своя усет – попадаш на 130.

265 Опитът от многобройните тренировки по уиндсърфинг ти дава сигурност, че ще се оправиш без много-много да му мислиш. Вече имаш изработено чувство за посоката, което винаги те е помагало в трудни моменти.

Поемаш нагоре. В дясната си ръка стискаш скъпоценната касетка с бижута за десет милиона долара. Какво ли ще кажат иманярите, когато на сутринта не намерят това, за което са дошли? Сигурно ще се пръснат от яд.

В тоя момент усещаш, че не ти достига кислород. Какво ще направиш?

Ще ускориш плуването – мини на 11.

Ще пипнеш маркучите – продължи на 92.

266 Усещаш как силите бавно те напускат. Толкова много неща ти се случиха през последните часове, че сега едва успяваш да движиш ръцете и краката си. Плуването сега ти се струва непосилно бреме, добре поне, че корабът е вече близо.

Но в тоя момент виждаш как някой се качва на палубата на корабчето – твоята единствена надежда за спасение. Чува се дрънкане на верига, равномерното тракане на мотора и корабчето бавно изчезва в далечината.

Колкото и странно да ти се струва, Мортимър успява да мине през плитчините на кораловия риф, но през това време корабчето го настига. Стиснал в лявата си ръка касетката с бижутата, бизнесменът стреля срещу корабчето. Екипажът на корабчето му отвръща със залп. Няколко куршума попадат в тялото на Мортимър. Той се олюлява, изпуска касетката и пада в зеленикавата вода на лагуната.

Двама души се прехвърлят от корабчето на лодката. Един от тях отваря с острия си нож касетката. Лицата на двамата позеленяват.

– Така си и знаех – казва човекът, който отвори касетката. – Десет милиона във вид на ценни книжа.

Той хвърля касетката във водата. После иманярите оглеждат лодката и си шушукат нещо тихо, а вие стигате с плуване до острова, излизате на брега и се скривате в храстите. От това място можете да държите под око моторния кораб.

От корабчето, което остава в лагуната, се отделя малка лодка. Група въоръжени иманяри тръгва към острова. Двама остават в лодката, останалите слизат на брега.

Положението става все по-заплетено.

Ще погледнеш към хората на брега – отиваш на 103.

Ще погледнеш към кораба – мини на 249.

Ще погледнеш към близките храсти – продължи на 196.

Ще почакам малко да видя как ще се развият събитията, казваш си ти, после 268 ще постъпя според обстановката. Надяваш се, че колебанията ти ще отпаднат сами. Минава минута, втора, трета, но нищо особено не се случва, трябва да рискуваш и да направиш нещо.

В този миг слагаш край на колебанията и решаваш да върнеш пиратската лодка на мястото и́. Така можеш да заблудиш пиратите, ако ненадейно се появят на брега.

Ако искаш да изпълниш тази идея, мини на 229.

Ако промениш решението си, попадаш на 151.

– Гладна съм – казва Бела. – Няма ли на тоя остров нещо за ядене? 269

– Да, не е зле да хапнем нещо – казва Мортимър.

– Какво предпочитате – бифтек с гъби или пушена сьомга? – питаш ги ти шеговито.

– В момента ще се задоволя с един хамбургер, стига да е с много сос – казва Бела.

Тримата се засмивате и ставате. След малко намирате няколко кокосови палми и утолявате глада и жаждата си с техните плодове.

Прехвърли се на 85.

Бела върви като сомнамбул, сега тя сякаш витае в друг, съвсем различен свят. 270 С няколко думи се опитваш да я извадиш от унеса и́, но тя не те чува. Лицето и́ е бледо като платно. Внезапно тя спира, хвърля назад поглед през рамото си, после рязко се обръща към теб с нескритото желание да потърси закрила. В очите и́ виждаш страх.

– Да се махаме от тук! – прошепва Бела и облизва пресъхналите си устни. – Ако не побързаме, хората от корабчето ще дойдат и ще ни избият до един.

– Точно това исках да ти кажа и аз – изтръгва се от гърдите ти.

Двамата тръгвате да се скриете сред гъстата тропическа растителност, която сега е единствената ви защита.

Ако погледнеш назад, мини на 13.

Ако решиш да се върнеш, попадаш на 144.
271 Огромна маса се стоварва върху гърба ти и те събаря грубо на земята. Нечии силни пръсти се впиват в гърлото ти. Едва сега разбираш какъв човек е удушвачът. Той стиска толкова силно, че ако не направиш нещо, само след няколко секунди ще умреш на този необитаем остров.

Пистолетът ти пада на земята. Стиснат от яките ръце на нападателя, ти не можеш нито да си го вземеш, нито да отхвърлиш своя противник.

На кого ще разчиташ?

На себе си – мини на 200.

На Мортимър – попадаш на 75.

На Бела – продължи на 109.

Еква залп. Над главите ви минават няколко куршума. Тялото на Бела потръпва. Усещаш, че тя е на ръба на отчаянието и ако не действаш решително, краят и на двама ви е неизбежен.

Към кого ще насочиш вниманието си?

Към преследвача – мини на 305.

Към Бела – продължи на 55.

273 Двама от пиратите хващат Бела и завързват ръцете и́ зад гърба. Докато цялата група се върти около момичето, един от пиратите надава вик и сочи с ръка океана. Останалите поглеждат към синята безкрайна шир, после започват да си шушукат тихичко.

– Пуснете ме! – надава вик Бела. – Пуснете ме, негодници такива!

Пиратите се ядосват не на шега. Един от тях запушва с длан устата на Бела. Бандата е настръхнала, по вида им разбираш, че нещо тревожи тези опасни типове. Скоро в далечината се появява малък кораб. Когато той се приближава достатъчно близко, забелязваш, че това е корабчето на иманярите.

Какво ще направят пиратите?

Ще поставят засада – мини на 203.

Ще продължат да обсъждат положението – отиваш на 179.

Ще тръгнат да се бият – попадаш на 185.

274 Тримата бързо се дръпвате назад и се скривате в гъстите храсти, където се чувствате по-сигурни. Поглеждаш спътниците си. Лицето на Бела е бяло като тебешир, а Мортимър нервно подръпва долната си устна.

– Ще ми кажете ли най-после какво става тук? – питаш троснато ти.

Бела те поглежда право в очите.

– Мисля, че имаме гости – тихо произнася тя.

Ако искаш сам да видиш как се развиват събитията, мини на 182.

Ако предпочиташ да чуеш думите на Мортимър, продължи на 221.

Ако за теб е по-важно какво ще каже Бела, прехвърли се на 89.

275 – Някой мисли да ни ограби – казва най-високият от пиратите.

Ако искаш да чуеш какво ще каже пиратът с белега, мини на 178.

Ако не те интересува какво си говорят пиратите, попадаш на 191.

– След мен! – казваш ти и тримата прекосявате тичешком пясъчната ивица. 276

Отначало вървите бързо между дърветата, за да изпреварите въоръжените хора от корабчето, които виждат във всеки човек враг, заслужаващ смъртна присъда. Ала много скоро сте принудени да забавите движението си – колкото по-навътре отивате, толкова по-гъста става яркозелената тропическа растителност. Храстите се закачат по дрехите ви, лианите, провиснали от дърветата, препречват пътя ви на всяка крачка. Тук цари полумрак, слънчев лъч рядко пробива гъстите листа на дърветата. Всичко е влажно, мрачно и́ тайнствено.

Изоставаш малко и изчакваш двамата си спътници.

– Това място ми се струва доста опасно – казва Мортимър и се оглежда страхливо. – Кой знае какви гадини се крият между дърветата.

– Глупости! – сърдиш се ти. – Онези с пушките са много по-опасни.

Ако очакваш опасност от хора, отиваш на 117.

Ако мислиш, че те дебнат животни, мини на 298.

Ако решиш да се вслушаш в шума на гората, продължи на 70.

Съвсем ненадейно Бела хуква по брега на острова. Главата и́ е отметната леко 277 назад, русите и́ коси се развяват от вятъра, краката и́ минават покрай разпенената вода, която лениво плиска по белия пясък. Такъв номер не си очаквал от нея. Какво и́ стана, уплаши ли се или просто нервите и́ не издържаха?

В този труден момент трябва да вземеш важно решение.

Ще хукнеш след Бела – мини на 254.

Ще се скриеш зад близките храсти – продължи на 63.

Ще се огледаш – прехвърли се на 17.

Ще извикаш на Бела да спре – отиваш на 123.

Слънцето се издига високо в небето и напича така силно, че главата ти може 278 да се пръсне. Времето тече бавно, нервите ти са обтегнати до крайност, ти целият си настръхнал в очакване на изстрели, битки и кръв.

Минутите текат, напрежението ти нараства, в главата ти минават най-различни мисли – ту че Бела е убита, ту че пиратите са хванали търговеца на недвижимо имущество и са го обесили с главата надолу.

Този път, за щастие, грешиш. Бела и Мортимър излизат от храстите и се втурват панически към брега. В ръката си момичето държи касетката с бижутата.

Мортимър пристъпва на място, изнервен от мълчаливото изчакване. Една 279 суха съчка пропуква под краката му. Тримата застивате на място, сковани от ужас. Грешката на бизнесмена може да струва живота на тримата.

Втурваш се като обезумял към изхода. Единственото ти желание сега е да 280 излезеш от салона на самолета и да спасиш живота си. Ала това не изглежда никак лесно, наоколо е същински ад – пътниците крещят, блъскат се, плачат, призовават бога да им помогне. В тази бъркотия никой не успява да излезе навън.

А водата приижда и бързо запълва салона. Самолетът се накланя рязко, отвсякъде нахлува ледена солена вода. Виковете на пътниците се заглушават от шума на океана, който превзема така удобния наглед салон.

Самолетът рязко потъва. Всички загиват във водите на Тихия океан.

Бела продължава да се бори отчаяно за живота си.

– Не трябваше да ви забърквам в тая каша – казваш и́ тихо.

– Ние се съгласихме, всичко е наред – произнася задъхано момичето.

Какво ще направиш сега?

Ще погледнеш към Мортимър – мини на 238.

Ще извикаш на бизнесмена – отиваш на 48.

282 Поглеждаш към гората. Над дърветата се вдигат тънки струйки пушек. Струва ти се, че даже надушваш миризмата на сочно печено месо. Пиратите сигурно са спрели някъде да си починат и да похапнат. Сега горчиво съжаляваш, че Бела и Мортимър се бавят сред гъстата зелена растителност на тропическата гора.

Очакваш ли, че твоите спътници ще се появят?

Да – мини на 278, не – отиваш на 241.

283 Бела се стъписва. Тя спира на място, оглежда пиратите като че са същества, паднали от луната, обръща се и побягва назад. След нея се чуват дюдюканията на въоръжените мъже. Те не се съмняват, че плячката е вече в ръцете им.

Прехвърли се на 84.

284 Пиратът бавно отстъпва назад, без да те изпуска от погледа си. Напрежението нараства, кръвта пулсира в слепоочията ти, пребледнялото лице на Бела не ти дава покой. Нима ще оставиш пиратът да и́ направи нещо?

Внезапно твоят противник се спъва във въжето под краката му и политва назад. Той пада на палубата и изтърва пистолета на дъските. За миг твоят противник се чувства безпомощен.

– Какво ли ще търсят в него? – пита шепнешком Бела.

– Как какво? Злато, скъпоценности, някакво съкровище – казваш ти.

– Вярно, това са иманяри – съгласява се Бела.

– Нищо подобно, това ми прилича на клубна експедиция – възразява Мортимър.

Между теб и него се разгаря горещ спор.

Ако решиш да държиш под око Мортимър, мини на 162.

Ако искаш да сложиш край на спора, продължи на 98.

– Сега ще ги открия тези плъхове – провиква се брадатият мъж и нагазва във 286 водата.

– Остави тези глупости – засмива се очилатият. – Няма какво да дирим тук. Само ще си намокриш панталоните.

Човекът с брадата спира, няколко секунди се колебае, после се връща назад. Виждаш, че е разочарован. Надяваше се да ви спипа в пещерата и да ви разстреля от упор, а шефът на иманярите му отне тази малка радост. Каква досада!

Продължи на 33.

Лодката прави завой и се понася като стрела към плитчините на кораловия 287 риф. Тук трябва да си много внимателен, но стрелбата на пиратите не ти дава покой. Макар че не познаваш добре това място и подводните рифове, успяваш да се ориентираш за препятствията по разпенената вода.

– По-бързо! – крещи от дъното на джонката примрелият от страх Мортимър.

– Трай си, страхливец такъв! – отвръщаш му спокойно ти.

С няколко бързи маневри минаваш през опасните подводни препятствия и извеждаш лодката зад кораловия риф. Минават още няколко минути. Понесена от свежия вятър, пиратската джонка бързо се отдалечава от опасния остров. Тук вече сте в безопасност.

Мортимър става от дъното на лодката. Той изважда от джоба си пистолет и го насочва към теб.

– Хвърли пистолета и скачай от лодката – крясва той.

– Кой, аз ли? – правиш се на глупак, за да печелиш време. Едва сега схващаш цялата подла същност на Мортимър Клайн.

– И двамата. Бързо, докато не съм ви теглил куршума. Само хвърли пистолета.

Изваждаш пистолета и го хвърляш на дъното на джонката.

Обръщаш се към мястото, където преди малко плуваше тялото на пирата. 288 Трупът е изчезнал.

Обикаляш бавно около кораба, като търсиш внимателно най-подходящото 289 място за влизане в него. В лъча на фенерчето ти се мяркат няколко дребни риби. Погледът ти се плъзга по обраслия с водорасли корпус на кораба. Мисълта за касетката не ти дава мира, но ти се стараеш да запазиш хладния си разум. Това е един хубав капан, всяко прибързано решение може да ти струва живота.

Ако искаш да огледаш целия кораб, мини на 96.

Ако държиш да намериш най-подходящо място за влизане в кораба, отиваш на 24.

Ако решиш да използваш първата възможност за проникване в кораба, попадаш на 57.

И докато плуваш изтощен от вълненията през последния ден, изведнъж 290 усещаш, че не си сам. Струва ти се, че някой също като теб се стреми към корабчето, което сега толкова ти трябва. Не е ли това внушение, не е ли това плод на развинтената ти фантазия след толкова премеждия и битки?

Вслушваш се в звуците на нощта. Чуваш плискане на вода, но то идва от теб. Това за миг те успокоява, и все пак предпазливостта при опасност не е излишна. Спираш за малко и оставаш неподвижен на стотина метра от корабчето. Сега ясно чуваш звуци от плискане на вода и тежко дишане, сякаш някой бърза час по-скоро да се качи на спасителния кораб и да отплува към цивилизования свят.

Ако все пак решиш да продължиш напред, мини на 266.

Ако искаш да се огледаш, продължи на 131.

291 Акулата, която плува с бясна скорост около вас, все повече стеснява кръга. Нейният плавник уверено разсича вълните и те кара да се чувстваш несигурен. Сега имаш нужда от цялата си сила, всеки момент трябва да си готов за защита. Ножът е вече в ръката ти.

– Страх ме е – казва Бела.

– Плувай до мен.

Казваш го с равен и спокоен глас, но сам знаеш какво ти е на душата. Никога в своя живот не си имал по-опасен и съдбоносен миг.

Ще гледаш към акулата – мини на 79.

Ще гледаш към Бела – отиваш на 58.

Виждаш как лицето на Мортимър започва да си сменя боята. Отначало той 292 почервенява, после пребледнява, на бялото му като тебешир лице избиват ярки петна. Мортимър се сепва, излиза от вцепенението, в което е изпаднал, и хуква като заек навътре в гората.

Иде ти да го изругаеш, да го пратиш по дяволите, но това няма да оправи нещата, само ще загубиш ценни секунди, които ти трябват за спасяване на собствения ти живот.

Ще кажеш ли нещо на Бела?

Да – мини на 237, не – отиваш на 106.

Мортимър протяга напред ръце. Подаваш му скъпоценната касетка и той я 293 поема с дясната си ръка, а с другата те хваща, за да те измъкне на сушата. Погледът ти е премрежен и в тъмнината не забелязваш, че бизнесменът е стъпил много нестабилно. Не обръщаш внимание на това, мислиш си само как ще легнеш да си починеш след изтощителната борба под водата.

В желанието си да ти помогне Мортимър политва и пльосва във водата. В този миг това ти изглежда като катастрофа. Онези иманяри трябва да се глухи, че да не чуят какво става под носа им. Така си и знаеше, не трябваше Мортимър да участва в операцията.

Касетката изчезва от погледа ти. Гмуркаш се под водата и след дълго търсене я намираш. Този път, казваш си, ще бъда по-внимателен. Изваждаш касетката с мисълта да я подадеш на Бела.

Какво ще направиш сега?

Ще помогнеш на Мортимър – мини на 108.

Ще го оставиш да се оправя сам – отиваш на 46.

На плажа се появява втори пират. Това е човекът с белега. Той стреля с пушката 294 и тича по петите ви.

– Лягай! – казваш на Бела и се хвърляш на пясъка така, че да виждаш пирата, който идва към вас.

Дулото на пушката се насочва към главата ти. Пиратът с белега бавно пристъпва към теб. Положението е безнадеждно, никога досега не си се чувствал толкова слаб и безпомощен.

Чува се изстрел. Пиратът с белега се олюлява и пада на пясъка. Поглеждаш учудено към мястото, откъдето идва изстрела. Другият пират, когото удари с пистолета, се е свестил и с помътен поглед е стрелял в първия човек, който му попадна пред очите.

Ако искаш да побегнеш към лодката, мини на 21.

Ако решиш да се отбраняваш, прехвърли се на 218.

Ако предпочиташ да се разправиш с пирата, попадаш на 127.

Някакъв странен шум те събужда. Поглеждаш към небето. Дълбока нощ е, 295 само Южният кръст се е изместил малко наляво и е слязъл по-ниско. Без да вдигаш шум, обръщаш поглед към твоите спътници. На две крачки от теб Бела спи дълбоко, поставила длан под главата си. Малко по-нататък Мортимър мърда неспокойно. Той се озърта, надига се и тръгва приведен към най-близкото дърво.

Ако това не те интересува, мини на 49.

Ако мислиш, че това е важно, прехвърли се на 180.

– Към нас ли идва?

– Ш-ш-шт!

Бела млъква, но не е спокойна. Напрежението и́ се предава на теб. Сега положението ви е още по-сложно. Вече не знаеш колко души има на острова и кой срещу кого е.

Ако хвърлиш поглед към тайнствената фигура, мини на 34.

Ако погледнеш към плажа, продължи на 147.

Ако мислиш за опасност отзад, прехвърли се на 78.

297 – Мисля, че зная как да се махнем от тоя остров – казваш тихо на своите спътници.

Мортимър и Бела те поглеждат въпросително. Ръцете на бизнесмена треперят от вълнение.

– Само не прави глупости – казва разтревожено Бела.

– Защо пък да не направим нещо? – възразява Мортимър. Разбираш веднага, той има предвид, че ти ще трябва да направиш това „нещо". – По-добре ли е да стоим със скръстени ръце? Ето, Ханк е умно момче, той знае какво прави.

Хитруваш, Мортимър, минава ти през ума, но сега не е време за препирни.

Отиваш на 225.

298 Зад дънера на близкото дърво се подава главата и част от петнистото тяло на огромна змия. Змията се надига на една педя от земята. Малките и́ очички се впиват в теб. В този миг не знаеш какво вижда тя, но усещаш как тялото ти отмалява и не можеш да се помръднеш, сякаш огромното влечуго те е хипнотизирало и те е накарало да стоиш пред него безпомощен като малка сива мишка. Сега животът ти виси на косъм. Но ти не губиш надежда, в този миг забелязваш, че на две крачки от теб Мортимър вдига една дебела тояга.

Ако успееш да се пребориш с хипнотичния поглед на змията, мини на 227.

Ако се страхуваш да не я уплашиш и оставиш Мортимър да и́ види сметката, продължи на 129.

299 – Чудесно! – казва възторжено бизнесменът и те потупва по рамото. – Знаех си, че си момче на място.

Бела го поглежда с омраза. Ако можеше да го унищожи на място, щеше да го направи, това е съвсем сигурно. Никога не си предполагал, че красивото лице на момичето може да излъчва такова убийствено презрение. Отношението на Бела изглежда не засяга Мортимър. Той продължава да бълва хвалебствия по твой адрес и това отначало те разколебава, но после си казваш, че поне веднъж през живота си трябва да приемеш предизвикателството.

От известно време не се чуват изстрели и това те тревожи. По-добре ще е 300 пиратите да гърмят, тогава си сигурен, че преследват дивеч, а не теб. Но тая работа с пиратите не е концерт по желание, тук нищо не може да се изчисли, трябва само да чакаш и да гадаеш какво ще стане в близките няколко минути.

Напрягаш слуха си. Нищо не се чува и това само увеличава опасенията ти. Сега пътят към цивилизования свят ти изглежда по-труден от всякога.

Ако искаш да огледаш плажа, мини на 206.

Ако очакваш да се появи някой от твоите спътници, продължи на 60.

Пиратите пресичат пясъчната ивица и тръгват към вътрешността на острова. 301 – Струва ми се, че тук има някой – казва един от пиратите.

Останалите спират и се обръщат към него. По лицата им личи, че са готови да убият всеки, който се изпречи на пътя им. Там, където се намесят парите, винаги стават много шантави неща.

Ако не те интересува разговорът на пиратите, мини на 191.

Ако искаш да чуеш какво ще каже най-високият разбойник, отиваш на 275.

Ако искаш да чуеш думите на пирата с белег на лицето, попадаш на 178.

На брега се появява един от пиратите. Той е среден на ръст, гол до кръста, 302 много мускулест. На главата си носи шарена кърпа. Тесните му очи оглеждат внимателно плажа. След това пиратът навежда глава и се взира в пясъка под краката си. В този миг той прилича на хрътка.

По дяволите, сигурно сме оставили следи, казваш си.

Ще се скриеш ли сега?

Да – мини на 232, не – отиваш на 189.

– Ханк! 303

– Какво, Бела?

– Тук сред дърветата има ручей.

– Откъде знаеш?

– Чух го да ромоли.

– Странно! – казваш ти. – Шумът на вълните е много по-силен.

Но Бела настоява на своето. Всъщност думите и́ не са толкова важни, и без това мислеше да търсиш вода сред гъстата тропическа растителност.

Мини на 130.

Битката продължава на пясъчната ивица. Като виждат какво става, последните 304 двама от корабчето идват да помогнат на своите другари. Стига се до ръкопашен бой. Пирати и иманяри се бият с такова настървение, че най-сетне всички умират на пясъка в края на една жестока и кървава борба.

Ако решиш да огледаш бойното поле, отиваш на 126.

Ако искаш да се посъветваш с Бела, мини на 51.

Ако предпочиташ да тръгнете към лодката, отиваш на 261.



305 Мортимър се скрива в храстите. В тъмнината много трудно ще го открие някой от преследвачите, трябва им много мощен прожектор да осветят острова.

А вие нямате почти никакви шансове, ако останете на голата пясъчна ивица. Нощта не е толкова тъмна, на белия пясък всяка фигура се откроява отчетливо. Мозъкът ти работи трескаво. Имаш не повече от една-две секунди да направиш нещо.

Внезапно клякаш и се свиваш на кълбо. Разгорещеният преследвач се спъва в теб и пада. Главата му се удря в един камък на крайбрежната ивица. Очакванията за тежка битка не се оправдават. При удара иманярят е разцепил черепа си.

Опипваш китката му. Пулс няма.

Вземаш му пистолета и ножа. Отнякъде се появява Мортимър.

– Ако ви беше нападнал, щях да ви се притека на помощ – казва търговецът на недвижимо имущество.

През шума на прибоя до ушите ти достига вик. Бела се надига с усилие, тя 306 също е чула вика. Очите и́ сякаш казват:

– Някой вика за помощ.

Чувстваш се слаб и уморен, но някъде зад рифа може би загива човек. Как да постъпиш?

Ще се направиш, че не си чул нищо – мини на 177.

Ще се опиташ да спасиш човека, който вика за помощ – попадаш на 91.

Лицето на Бела е бледо, но тя дава признаци на живот. Сега само 307 изкуственото дишане може да я спаси, казваш си. Натискаш гърдите и́ с две ръце, задържаш в това положение няколко секунди, после отпускаш ръце. Повтаряш това няколко пъти. Ефектът е поразителен. Отначало от Бела се изтръгва нещо като въздишка, като лек стон, после дишането и́ се нормализира. В теб се заражда едно особено чувство. Радваш се, че твоята намеса спаси живота на момичето.

Отиваш на 43.

Двамата вървите напред с надеждата да откриете сигурно убежище, в което 308 да се скриете от очите на преследвачите, защото си сигурен, че скоро на тоя бряг ще гъмжи от преследвачи, въоръжени до зъби.

Ако искаш да влезеш навътре в острова, мини на 270.

Ако предпочиташ да продължиш пътя си, отиваш на 13.

Шум от стъпки и тежко дишане те карат да се обърнеш назад. Един от 309 преследвачите с мокро от пот лице идва тичешком към вас, стиснал пушката в дясната си ръка. Той е облечен в син джинсов костюм, под който се подава яката на карирана риза. Джобовете на якето му са издути от пачки с патрони.

Лягаш по корем на земята и спираш да дишаш, толкова важен и опасен е този момент. До теб Бела е застинала от ужас пред неизбежния сблъсък с тези типове. Лошото е, че и ти не виждаш голям избор. Единственият шанс сега е преследвачът да ви открие колкото може по-късно.

Когато мъжът в джинсовия костюм ви забелязва, той едва не отваря уста от почуда. Странно, уж беше тръгнал да ви гони, а като ви видя, си глътна езика. Но колебанието на преследвача трае само миг. Той вдига пушката към рамото си, само че ти не си агне, което чака да го заколят, а млад и пъргав човек, който се изправя на крака. С един скок стигаш до него, отклоняваш пушката му нагоре и го блъсваш в пропастта.

Ако се погрижиш за Бела, мини на 198.

Ако искаш да погледнеш в пропастта, продължи на 35.

От лодката отговарят на пиратите с бясна стрелба. Двамата иманяри стрелят 310 безразборно, за да сплашат пиратите и да охладят желанието им за лесна победа. Завързва се престрелка, която с малки прекъсвания трае десетина минути.

Бела надига глава, но веднага пада със стон на земята. Поглеждаш я и виждаш, че рамото и е обляно в кръв. Откъсваш парче от ризата си да я превържеш и не обръщаш внимание на онова, което става на брега.

Иманярите излизат от вътрешността на острова, за да заловят единствения жив пират. Той лежи на пясъка и кръвта от раната се стича по гърдите му. Човекът с очилата опира дулото на пушката си о челото на ранения пират.

– Казвай къде е съкровището! Бързо!

Пиратът посочва към мястото, където се намира съкровището, но това не му спасява живота. След един час корабчето на иманярите отплува в неизвестна посока, натоварено с пиратското съкровище, а двамата с ранената Бела оставате на необитаемия остров.

Внезапно обръщаш глава и виждаш, че твоята спътница не забелязва камъка.

– Внимавай, Бела! – предупреждаваш я ти.

Надяваш ли се, че Бела ще прескочи камъка и ще избегне опасността?

Да – мини на 28, не – отиваш на 233.

312 Първата ти мисъл е да слезеш от лодката и да се хвърлиш към мястото, където се крият Бела и Мортимър. В колана ти е затъкнат нож, в ръцете си стискаш пистолет. Тримата трябва да унищожите противниците си и час по-скоро да напуснете този тъй красив остров, където смъртта дебне на всяка крачка.

Ала дори в този напрегнат миг не позволяваш на вълнението да вземе връх над здравия разум. Тук всяко прибързано действие се наказва със смърт. Единствената ви връзка с цивилизования свят е тази малка джонка. Ако я оставиш сега и някой ти я отнеме, как ще се върнеш у дома? Сега с учудване разбираш, че мислиш за джонката като за живо същество, като за приятел.

Какво ще направиш сега?

Ще върнеш лодката на мястото и́ – мини на 229.

Ще се скриеш – продължи на 151.

Ще изчакаш събитията – отиваш на 268.

Как ще се развият събитията по-нататък?

Ще се появи пират – мини на 302.

Ще се покажи Мортимър – попадаш на 82.

Ще се мерне фигурата на Бела – прехвърли се на 256.

Как да предупредиш Бела и Мортимър? Минава ти през ума, че можеш да 314 извикаш с все сила, та ако твоите спътници не виждат пирата, да разберат за надигащата се опасност. Но след кратко колебание отхвърляш тази мисъл. Бела и Мортимър се достатъчно умни, за да се оправят в това положение, не си струва да вдигаш излишен шум.

Мортимър те поглежда с омраза. Ако имаше с какво, щеше да те убие на място, 315 без да му мигне окото.

– Ти си един жалък страхливец – казва той през зъби.

– Не можеш да ме предизвикаш – отвръщаш спокойно ти. – По-добре направи каквото ти казах. Без Бела няма да тръгнем.

– Самозабравено хлапе! – все по-разпалено крясва Мортимър.

Ще го изслушаш ли докрай?

Да – отиваш на 228, не – попадаш на 66.

Завърташ платното и понесена от лекия вятър, пиратската джонка се отдалечава 316 на безопасно разстояние. С хладния си разум разбираш, че думата „безопасно" не е съвсем точна. Е, вярно, с пистолет едва ли ще те улучат, но с пушка могат да те убият във всяко кътче на зелената лагуна, затова всеки миг, всяка частица от секундата трябва да си нащрек.

От мястото в лодката оглеждаш внимателно пясъчната ивица и близките дървета. Засега всичко изглежда спокойно.

Ще помислиш ли за оръжието си?

Да – мини на 231, не – продължи на 282.

На другата сутрин двамата с Бела забелязвате на хоризонта суша. Това е 317 най-близкият обитаем остров. В малкото пристанище се полюшват над водата стари рибарски лодки и малки катери. Хващаш в ръка чантата със съкровището на пиратите. Двамата слизате от корабчето и питате първия срещнат:

– Къде мога да намеря бижутер?

– В центъра има двама.

– Как можем да стигнем до Австралия?

– Тук има летище, днес следобед излита самолетът за Дарвин.

– Предпочитам парахода – казва Бела.

– И аз.

КРАЙ