Книга-игра издателство инпрес софия 1995 г

С няколко енергични движения се издигаш над водата и махаш мундщука от устата си. Вече си в безопасност, а и съкровището е в сигурни ръце, ако не са те усетили иманярите от корабчето.

В тъмните очертания на рифа забелязваш две сенки. Изпитваш странно чувство на тревога. Нима иманярите са те изпреварили и са заложили клопка, в която да паднеш още след изваждането на съкровището? Не, това са Бела и Мортимър, те идват към теб да ти помогнат при излизането от водата.

На кого ще дадеш касетката?

На Мортимър – мини на 293.

На Бела – отиваш на 46.

– Хей, вие, тук има корабокрушенци!

– Лягай долу! – казваш сърдито, но той размахва ръце и вика:

– Насам, насам! Глухи ли сте?

От кораба го забелязват. На слънцето блясва бинокъл. След малко целият екипаж се струпва на левия борд на корабчето.

Ако очакваш големи неприятности от страна на иманярите, отиваш на 97.

Ако очакваш големи неприятности от Бела, мини на 175.

Ако очакваш само малки неприятности от Бела, мини на 110.

– Рано е да се покажем – казваш ти на двамата си спътници и им правиш знаци да легнат на скалата.

– Че от какво да се страхуваме? Това са хора, а не вълци – сърдито ти отвръща Мортимър.

– Може да са пирати или контрабандисти – плахо се обажда Бела. Твоите думи са я накарали да се замисли.

– Ами ако тръгнат и ни оставят на тоя див остров? – мърмори недоволно Мортимър, но склонява да се скрие от погледа на новодошлите. Мини на 285.

Силен писък, нещо като вик на отчаяние и зов за помощ, раздира тишината. 164 Веднага настръхваш – това не е ли Бела в момент на смъртна опасност? Кой знае на какви мъки са я подложили тези непознати хора. Доколкото ти е известно, пиратите от Азия са най-жестоките и безпощадни престъпници. За тях мъченията на хора са истинско удоволствие.

Секундите се изнизват светкавично, а ти трябва да вземеш бързо решение.

Ще погледнеш към небето – мини на 132, ще погледнеш към Мортимър – попадаш на 76.

– Хей, Ханк! – чуваш тихия глас на Бела. 165

– Какво?

Да, на кораба забелязваш някакво раздвижване. Дали това е свързано с вас или някой просто не може да спи в задушната лятна нощ, трудно е да се каже.

Ако искаш да разбереш какво става на кораба, мини на 8.

Ако предпочиташ да насочиш вниманието си към бизнесмена, попадаш на 83.

Бела изостава. Макар че е в плуването е по-добра от Мортимър, тя изглежда 166 по-изтощена от него и след толкова много премеждия едва се държи над водата. Проклинаш на ум цялата авантюра с касетката, но сега нищо не може да се върне назад. Може би след малко смъртта ще ви настигне в топлата вода на лагуната? Не, няма да допуснеш това!

Ако потърсиш помощта на Мортимър, мини на 281.

Ако искаш да разбереш какво прави бизнесмена, попадаш на 238.

Ако разчиташ само на себе си, продължи на 48.

Не, това не беше Бела. Но какво тогава блесна на слънцето? Очила, цев на 167 пистолет, насочен към теб, стъкло на часовник? Сега това няма значение, по-важно е дали пиратите са забелязали преместването на лодката им.

Ако очакваш да се появи някой от твоите спътници, мини на 82.

Ако има опасност на брега да излезе враг, отиваш на 302.

Събуждаш се от шума на вълните. Първоначалното чувство на радост от 168 разминаването със смъртта се заменя с тревога. Къде си, здрав ли си, има ли хора на тоя остров, който спаси живота ти?

Отваряш очи и се оглеждаш. Ярко слънце грее над теб, водата в лагуната се люлее лениво. По-нататък големите вълни се блъскат яростно в кораловия риф и се превръщат в пяна, подобна на снежнобяла дантела.

През шума на прибоя чуваш ясно човешки глас. Някой стене близо до теб. Надигаш се и поглеждаш към мястото, откъдето иде стонът. На пясъка лежи с разкъсани дрехи стюардесата Бела.

Скачаш и тичаш към нея. Как ще помогнеш на стюардесата?

Ще изчакаш – прехвърли се на 43.

Ще и́ направиш изкуствено дишане – мини на 307.

Ще и́ изтръскаш водата от белите дробове – отиваш на 252.

Ще я плеснеш по лицето – попадаш на 16.


169 Приближаваш се с плуване до сандъка, който се люшка над вълните, и го хващаш с едната си ръка, после го придърпваш с двете си ръце. Този сандък е достатъчно голям и ти дава възможност да си поемеш дъх, но само толкова. Останалото трябва да решиш със собствени сили. Мини на 220.

170 От корабчето, което остава в лагуната, се отделя малка гумена лодка с мотор. Тя тръгва бавно към брега. На лодката са няколко души. Един я управлява, останалите държат оръжието си готово за бой. Лодката стига до брега, но иманярите не бързат да стъпят на острова. След кратко съвещание двама остават в лодката, петима слизат на брега.

Ами сега?

Ще хвърлиш поглед към хората на брега – отиваш на 103.

Ще погледнеш към кораба – отиваш на 249.

Ще държиш под око близките храсти – попадаш на 196.


– Успокой се, Бела. Още малко и ще бъдем свободни. 171

Думите ти не вдъхват сигурност на Бела. Когато наоколо трещят пушки и автомати, никакви думи не са достатъчно убедителни. И все пак решаваш да направиш последен опит.

– Трябва да издържиш, Бела! Ако тези типове ни открият, ще ни пречукат, без да им мигне окото.

Бела надига глава и те поглежда. По очите и́ познаваш, че започва да се оправя от внезапната нервна криза.

Чуваш стъпки на бягащ човек. Поглеждаш надясно и виждаш, че към вас тича, 172 като леко подрусва корема си, вашият спътник Мортимър. Той ти подвиква:

– По-бързо! Някой идва насам.

Не виждаш никого, но това няма значение, когато видиш врага, ще бъде късно. Тримата се притаявате зад скалите.

173 Навлизаш в топлата вода на лагуната и плуваш бавно към мястото, където седят Бела и нейният пазач. Отначало си малко неспокоен, ала с всяка измината секунда ставаш все по-сигурен в себе си.

Гладът сякаш усилва още повече твоята изострена чувствителност. Сега всяко твое действие, всяко най-малко движение е пресметнато до сантиметър. В този миг ти си пъргав като котка и невъзмутим като сфинкс.

Пиратът седи с гръб към теб и нищо не подозира. Погледът му е устремен към мястото, където изчезнаха хората от бандата, Бела също гледа нататък.

Ти вече наближаваш до тях, излизаш бавно от водата и се готвиш за последните решителни крачки, които те отделят от Бела. Още миг, и момичето ще бъде свободно.

Тръгваш към пирата със затаен дъх. Движенията ти са толкова тихи, че едва ги долавяш с изострения си слух. Но опитният разбойник чува шума от стъпките ти и се обръща. Ножът му изсвирва във въздуха и те пронизва право в сърцето.

Поглеждаш момичето с учудване. Понякога в най-трудните мигове Бела действа бързо и решително, мисълта и́ улучва точно целта. Предложението и́ ти се вижда разумно, но какво ще каже Мортимър? Сега той изглежда малко блед и отпаднал, не можеш да рискуваш с лека ръка живота му.

Бела се успокоява, но не е сигурно как ще се държи търговецът на недвижимо имущество.

– Трябва да решим какво да правим – казва той.

– Мисля, че тези страхливци се крият някъде в гората – казва човекът с бръснатата глава.

– Може да са се скрили на кораловия риф – обажда се друг.

– Според мен те са тук някъде – казва брадатият и сочи към камъните. – Предлагам да се спуснем под водата.

Всички се засмиват. Те не разбират как някой може да се скрие в прозрачната вода на лагуната и поне веднъж да не си подаде носа за въздух.

Въпросът вече е решен. Непознатите влизат навътре в острова, а вие напускате убежището си и се скривате в храстите за най-голяма радост на Мортимър.

– Хубаво е да си на открито – мърмори щастливо той. – Какво ще кажеш, Ханк?

– Докато не се махнем от този остров, винаги трябва да сме нащрек – отговаряш ти.

След около два часа непознатите се връщат на кораба си, убедени, че Мортимър е бил единствения човек на острова. Те спускат двама аквалангисти на дъното на океана. Вече знаете със сигурност, че търсят някакво съкровище.

В това състояние не мога да помогна на себе си, казваш си, как да помогна 177 на някой удавник? По-скоро той ще ме завлече на дъното, отколкото аз да го измъкна на сушата. Такива мисли ти минават през ума и се правиш, че нищо не чуваш.

Ако все пак решиш да помогнеш на човека, мини на 91.

Ако решиш да изслушаш Бела, попадаш на 216.

Ако смяташ, че трябва да помогнеш на Бела, продължи на 31.

– Ще обеся с главата надолу всеки, който се пъхне носа в нашите работи – 178 казва пиратът с белег на дясната буза. – Така ще съм сигурен, че нашето съкровище е цяло и невредимо.

Пиратите се засмиват. От тоя гърлен смях тръпки полазват по тялото ти.

Продължи на 191.

Нисък кривокрак пират махва с ръка напред. Разбираш го без думи: пиратите 179 не се страхуват от новодошлите, те са сигурни, че лесно и бързо ще се разправят с тях.

Искаш ли да чуеш какво ще каже друг пират?

Да – мини на 203, не – продължи на 185.

Мортимър се старае да върви безшумно, но без да ще, настъпва суха съчка и 180 нейният пукот го хвърля в трепет. Той спира, озърта се боязливо, изчаква да се увери, че всички спят, и продължава напред.

Ставаш тихо и притичваш към близките храсти, откъдето можеш да видиш какво прави бизнесменът. Той стига до дървото, разравя с ръце пръстта, която нахвърляхте за всеки случай върху касетката, и я изважда. Той дълго я гледа, но не прави опит да я отвори, сякаш му стига само докосването до баснословното богатство. Вече си наясно, че няма опасност твоят спътник да отмъкне касетката – той просто не може да избяга с нея. Докато Мортимър заравя касетката в пръстта, ти се връщаш тихо на мястото си. Можеш да спиш спокойно.

Този път ти се струва, че бизнесменът казва истината, но продължаваш да 181 му задаваш въпроси:

– Някой да се е навъртал наоколо?

– Жива душа нямаше, кълна ти се.

– А следи от борба или пречупени клонки видя ли?

– И да е имало, не съм забелязал.

От този разговор няма никаква полза, казваш си, животът на тримата виси на косъм; излишно е да изпитваш здравината му.

Премини на 133.

Качваш се на високата скала. След теб пълзят Мортимър и Бела. Какво ли 182 толкова е станало, та твоите спътници са така възбудени? Гладен си, спи ти се, целият свят ти е крив, на всичко отгоре трябва да лазиш по напечения камък.

Още щом поглеждаш към океана, дъхът ти замира. Към лагуната на вашия остров се насочва лодка с опънато правоъгълно платно, върху което е изрисуван огнен дракон. Лодката е малка, може би от Китай или Малайзия. В нея се виждат няколко души, въоръжени с пушки, но засега не можеш да различиш чертите им.

Мини на 258.

183 – Мисля, че зная какво да направя – казваш ти на своите спътници.

Идеята ти е блестяща, но събитията те изпреварват.

Един от пиратите остава да пази Бела.

Сега е моментът да освободиш момичето. Как ще го направиш?

Като минеш зад скалите – продължи на 139, или като използваш за прикритие храстите – отиваш на 154.

Ако това не ти харесва, опитай с плуване – мини на 173, или с пълзене по пясъка – прехвърли се на 27.

186 Заставаш до момичето и се чудиш какво да правиш. Мортимър няма да ти помогне, Бела не може да стъпва на ударения си крак, ти едва ли ще издържиш да я носиш дълго време, без да те настигнат преследвачите. Момичето трябва да си почине, може би да си стегне крака и тогава да продължите напред, но никой няма да ви даде толкова време. Въоръжените преследвачи скоро ще дойдат тук.

Грабваш Бела на ръце и тръгваш с нея навътре в гората. Заобикаляш дърветата, минаваш край гъсти храсти, клоните те шибат по лицето, но ти вървиш, без да знаеш накъде. Ненадейно от храстите пред теб се подава човек с пушка. Дулото и́ се насочва към главата ти. Следва изстрел. Падаш мъртъв и вече никой не може да спаси Бела.

Непознатите поглеждат към скалите, въртят се, говорят си нещо тихо само на няколко крачки от вас. Твоите спътници чуват думите на брадатия мъж и застиват на място. Този човек позна къде сте се скрили, след малко непознатите хора ще ви открият и ще ви изпозастрелят като патици.

Мортимър събира пред себе си ръце, сякаш иска да измоли прошка от всевишния. Не знаеш доколко е религиозен, но всеки път, когато види зора, бизнесменът се обръща направо към бога.

Няколко минути минават в непосилно очакване.

Можеш да създадеш неприятности – мини на 90.

Мортимър има затруднения – продължи на 222.

Хвърляш бърз поглед към съседите си. Те изваждат спасителните жилетки и 188 трескаво ги навличат. Някои от тях бързат така, сякаш всеки миг ще скочат в сините води на океана. Пътниците се суетят, някои от тях започват да ровят в ръчния си багаж, сподавени тревожни гласове изпълват целия салон. Това те дразни. Какво толкова е станало, пилотът ще се свърже с летищата на близките острови и ще кацнете там извънредно.

И все пак положението не е от най-добрите. Колкото и да вярваш в екипажа, в душата ти се прокрадва тревога.

Ако направиш опит да сложиш спасителната жилетка, мини на 263.

Ако решиш, че не ти трябва спасителна жилетка, попадаш на 115.

Ако предпочиташ да помогнеш на някой от съседите си, отиваш на 149.

Пиратът поглежда към джонката. Лягаш на дъното на лодката и замираш с 189 разтуптяно сърце. В момента не мислиш само за себе си – открият ли теб, ще хванат и Бела. Но въпреки опасенията ти всичко минава тихо и спокойно, пиратът само е искал да се увери, че лодката се намира на мястото си.

Надигаш глава и много внимателно надничаш зад борда. Сега вече си сигурен, че няма опасност, вниманието на азиатеца е привлечено от нещо друго. Пиратът стиска пушката и тръгва към мястото, където се скриха Бела и Мортимър. Трябват му само двайсетина крачки, за да стигне до тях.

Чува се вик на непознат език. Пиратът спира и отговаря кратко, после сменя посоката и влиза навътре в гората, а ти насочваш лодката към брега. След малко носът и́ се врязва в ситния бял пясък. Оттук се вижда целият плаж. Нещо прошумолява в храстите и на пясъчната ивица излиза Бела. Лицето и е бледо.

Отвсякъде към вас се спускат тъмни силуети. Те вървят безшумно като 190 безплътни призраци. В топлата лятна нощ, когато само звездите гледат надолу към вас, плискането на вълните ти се струва особено заплашително. Този безлюден остров, който отначало ви приюти, сега заплашва да ви погуби по най-жесток и безмилостен начин.

Откъде ще дойде опасността?

Отляво – мини на 6.

Отдясно – продължи на 102.

Пиратите пресичат пясъчната ивица и влизат навътре в острова. 191

– Дали да не тръгнем след тях? – казва като на себе си Мортимър. – Може да видим тайните им скривалища за съкровища.

– Я по-добре се откажете – отсича Бела.

– Да, струва ми се, че моментът не е много подходящ – съгласяваш се ти.

След малко чувате изстрели.

– Тръгнали са на лов – казва Бела.

Хрумва ти една дръзка и опасна мисъл.

Ще я обсъдиш ли с двамата си спътници?

Да – мини на 297, не – отиваш на 225.

192 – Лягайте на дъното! – казваш ти на двамата си спътници, а сам обръщаш платното. Сега имаш свободата на действие, която ти трябва, всичко е в твоите ръце.

Мини на 287.

193 Връщаш се на брега изтощен и сърдит. Спасителният кораб, който можеше да ви отведе до най-близкото пристанище, тръгна под носа ти. Не искаш нито да говориш, нито да слушаш някого. Лягаш да спиш под дърветата с празен стомах и отвратително настроение.

Ще останеш ли нащрек тази нощ?

Да – отиваш на 295, не – продължи на 49.

194 Опитваш се да овладееш положението. Скрити в една малка подводна дупка, която едва ли може да се нарече пещера, вие много скоро можете да станете жертва на преследвачи, дебнещи съвсем наблизо. Сега не е време за дрязги.

Правиш знак на спътниците си да пазят тишина. Бела кимва с глава, Мортимър се опитва да намали хъркането си и донякъде успява. В тоя миг искрено му съчувстваш.

Няколко изстрела раздират тишината. Някой стреля срещу иманярите, които преди малко стъпиха на острова. Струва ти се, че изстрелите се разнасят на няколко крачки от теб.

– Не мърдай, ако ти е мил животът – прошепваш на ухото на Бела.

Тя кимва. Истинско чудо е, че след толкова смъртни опасности момичето продължава да се владее.

Ще погледнеш към корабчето – мини на 249.

Ще погледнеш към лодката на брега – продължи на 103.

Събуждаш се от този кошмарен сън във водите на океана. Носът и устата ти са пълни със солена морска вода, но все пак си жив, имаш някакви мизерни шансове да оцелееш. Като никой друг, защото наоколо не се вижда нито един жив пътник.

От върха на една вълна забелязваш суша някъде съвсем наблизо. Плуваш с цялата си енергия към спасителния бряг. Високите вълни те подмятат като прашинка и всеки миг заплашват да те потопят под цели планини от вода, но макар и бавно, ти продължаваш към острова.

Минаваш кораловия риф, покрит с храсти и дървета, който опасва острова, после се хвърляш във водите на топлата тиха лагуна. Когато стигаш до ослепително белия пясък, силите те напускат и ти загубваш съзнание.

Какво ще те събуди?

Светлината – мини на 168.

Някакъв звук – отиваш на 104.

Бела лежи на земята с пребледняло лице и трепери. Сега не можеш да разбереш 198 коя е причината – ударения крак или битката на живот и смърт, която се разигра пред очите и́ само преди секунди.

– Можеш ли да вървиш?

Бела се надига, стъпва на ударения крак, но лицето и́ се изкривява от болка, тя отново се отпуска на земята. Вдигаш я на ръце и я отнасяш зад близките скали, там засега ще бъдете в безопасност.

Ако очакваш да дойде Мортимър, мини на 172.

Ако предчувстваш опасност, продължи на 45.

Късно през нощта влизаш във водата зад кораловия риф. Твоята цел е да 199 стигнеш незабелязано до корабчето, където спят непознатите иманяри. Над главата ти светят едрите южни звезди, пред теб е бледата светлина на фенера, която се полюшва нагоре-надолу. Водата е спокойна, но дори в хубаво време океанът живее своя делничен живот.

Плуваш тихо, стараеш се да не вдигаш шум. Сега на теб разчитат и двама твои другари по нещастие – Бела и Мортимър. Няколко минути по-късно ти вече си на десетина метра от корабчето.

Ако решиш да се качиш без всякакви предпазни мерки на корабчето, мини на 124.

Ако искаш да изчакаш край корабчето, прехвърли се на 262.

Ако предпочиташ да надникнеш на борда, продължи на 219.

Започваш да се извиваш и да се гърчиш, но нападателят е толкова силен и 200 тежък, че всичките ти усилия отиват напразно. Мозъкът ти работи трескаво, а не виждаш никакво възможност за спасение. Ръцете ти са затиснати, шията ти е стегната в желязно менгеме. Червените кръгове пред очите ти изглеждат като прелюдия към края.

И все пак ти не губиш надежда. Винаги си разчитал на себе си и в тоя миг, когато въздухът едва стига до белите ти дробове, все още запазваш вярата, че ще успееш да се измъкнеш. Докато кръвта пулсира в жилите ти, винаги има надежда.

Нападателят пуска шията ти и те удря със замах в лицето. В тоя миг пред очите ти блясват повече звезди, отколкото можеш да преброиш в топлата лятна нощ. Сега ти минава през ума, че с малко помощ и повече късмет ще успееш да се спасиш.

Ако очакваш помощ от Бела, мини на 109.

Ако искаш да ти помогне Мортимър, попадаш на 75.

Ако разчиташ на собствените си сили, продължи на 18.

– Тези хора, ако са двама или повече, са се качили на някое дърво – казва 201 човекът с голата глава и стреля напосоки към клоните на близките дървета.

– Те не са маймуни – подхвърля друг един от екипажа на корабчето.

Всички прихват да се смеят. Нека си се смеят, казваш си, само да се махнат по-скоро от тук.

Скоро виждаш тъмния му силует на дъното. Корабът е полегнал на десния си борд. С изненада откриваш, че това е доста голям пътнически параход. Какво ли го е довело тук? Буря, повреда в бордовата навигация, грешка на капитана? Един бог знае, това не е твоя работа.

Ще обиколиш да намериш входа към капитанската каюта – мини на 289.

Ще влезеш направо – прехвърли се на 57.

По знаците на ръцете разбираш, че пиратът с шарената кърпа на главата предлага 203 да се скрият в гъсталака и там да изчакат въоръжените иманяри. Мястото е удобно – те ще виждат идващите, а ще бъдат защитени от горския полумрак.

Ако искаш да погледнеш към друг пират, мини на 179.

Ако ли не, продължи на 185.

Поглеждаш към водата. Близо до лодката виждаш над вълните плавниците 204 на акула. Тя се върти около вас в очакване на нещо вкусно.

– Скачай, или ще ти пръсна черепа!

Мислиш си дали да извадиш ножа от пояса си и да се хвърлиш срещу Мортимър.

– Аз съм благороден и ще ти оставя ножа – казва Мортимър. – Само не се опитвай да го използваш срещу мен.

Трябва да вземеш светкавично решение.

Ще скочиш във водата – мини на 158.

Ще се хвърлиш с ножа срещу Мортимър – отиваш на 125.

Ще използваш друго подръчно средство – попадаш на 32.

Оглеждаш внимателно плажа. Слънцето вече се е издигнало високо и ярките 205 му лъчи огряват ослепително белия пясък, гъстата зеленина на гората, прозрачната зеленикава вода на лагуната. Тази гледка може да зарадва всяко око, ако не беше надвисналата смъртна опасност.

Зоркият ти поглед не открива нищо тревожно, но това е само повърхността на нещата. Откакто стъпихте на този необитаем остров, опасностите връхлитат една след друга, време за почивка просто няма. Опасността е навсякъде, никой не може да каже къде са пиратите и колко пушки и автомати са насочени към вас сега.

Ако забелязваш нещо в гората, мини на 111.

Ако бързаш да действаш, продължи на 20.

Ако решиш да помислиш, прехвърли се на 88.

Оглеждаш брега. По ослепителния бял пясък на плажа не се вижда жива душа. 206 Това не те успокоява, напротив, кара те да действаш с най-голяма бързина.

Ако искаш да се вслушаш в шумовете на острова, продължи на 300.

Ако очакваш да се появи някой от твоите спътници, мини на 60.

Съмнението в доброто отношение на Мортимър към теб и Бела изпълва цялото 207 ти съзнание. Този бизнесмен така старателно избягва погледа ти, че започваш да го подозираш във всички смъртни грехове.

– Ти криеш нещо, Мортимър – казваш натъртено и поглеждаш бизнесмена в очите. – Кажи ми честно къде е Бела?

Челюстта на Мортимър увисва.

– Не зная, кълна се в бога! – казва с разтреперан глас той.

– Да не са я хванали пиратите?

– Ти да не мислиш, че съм я изоставил на тези разбойници? – възмущава се бизнесменът. В гласа му долавяш неприкрита враждебност към теб. Отсега нататък трябва да го държа под око, казваш си, и да не му позволя някоя щуротия.

Очакваш ли смислени обяснения от Мортимър?

Да – мини на 76, не – продължи на 164.

208 Стъпваш накриво и остра болка пронизва крака ти. Падаш веднага на земята. Стискаш зъби, за да не извикаш – сега това може да привлече непознатите към мястото, където се намирате.

Дълго не можете да останете тук, това е ясно като бял ден. Изправяш се на крака с надеждата, че не си пострадал много. Правиш няколко крачки напред, ала всеки път глезенът ти се обажда с остра болка. Така няма да избягаш далеч от потерята, която ви преследва по петите.

Ако искаш да спреш за превръзка, мини на 253.

Ако предпочиташ да продължиш, прехвърли се на 40.