Оборудване за механично обезводняване на утайка

За обезводняване на уплътнените утайки ще се монтират 2 бр. шнекови преси. Шнековата преса за обезводняване на утайките трябва да се достави на носеща метална конструкция която да се монтира на предварително подготвен фундамент. Системата за обезводняване на утайките трябва да се състои от:

- Агрегат за разбъркване и смесване с полиелектролит;

- Шнекова преса за обезводняване на утайките комплект със задвижване и приспособления за обслужване, включително управление на скоростта на филтриране;

- Система за транспортиране на кека от шнековата преса чрез транспортна лента

- Система за транспортиране до контейнери

- Всички други допълнителни съоръжения осигуряващи правилна експлоатация на обезводнителната инсталация. Цялата машина и оборудване да са от неръждаема стомана материал 1,4301 или еквивалентна. В сграда обезводняване да се предвидят мостов кран и ОиВ инсталации.
3.14 ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ИАУ и РАУ

Транспортирането на излишната активна утайка (ИАУ) и рециркулиращата активна утайка (РАУ) трябва да става с помощта на потопяеми помпи. Двигателите на помпите за рециркулираща активна утайка трябва да бъдат с инвертори на оборотите. Те трябва да бъдат задвижвани от трифазни електродвигатели със захранващо напрежение 380V 50 Hz със степен на защита IP 54 или еквивалентна и клас на изолация “F” или еквивалентен.

След утаяването във ВРУ , отпадъчните води преминават гравитачно през съоръженията за обеззаразяване с използване на UV лъчи, при използване дължина на светлинната вълна от 200 до 280 nm.

Механичните сгъстители са оборудвани със захранващи помпи, смесителни камери за полимер, промивни помпи, шнеков транспортьор за сгъстена утайка, автоматична инсталация за полимер с две дозиращи помпи.

Метантанкът се състои от:

- пропелерен смесител, който служи и за разбъркване на утайката;

- рециркулиращи помпи;

- тръбопроводи за прясна утайка, изгнила утайка;

- система за подгряване на утайката (калонагревател);

- преливна система

Цялото оборудване да се изпълни от неръждаема стомана материал 1,4301 или еквивалентна.

Обезводняването на изгнилите утайки се извършва с помощта на два броя шнекови преси, инсталация за разтваряне и дозиране на полиелектролит, силоз за съхраняване на хидратна вар с шнеков дозатор.

Изпълнителят трябва да предвиди цялото съпътстващо оборудване към инсталациятя за оползотворяване на биогаза: ко-генератор за производство на ел.енергия от биогаз (метан), охладителни тела към него, омекотителна инсталация за вода, котел за подгряване на вода, съпътстваща инсталация от помпи, хидрофор, разширителен съд и съпътстващите ги тръбопроводи и арматури.

Изпълнителят да монтира система за известяване наличието на газ-метан.
3.18 ГАЗХОЛДЕР И ФАКЕЛ ЗА ИЗГАРЯНЕ

И двете съоръжения съдържат лесно запалим газ-метан и трябва да се осигури защитата им. Около всяко съоръжение да бъде изградна охранителна ограда. В близост до тях не трябва да има тревна растителност дървета. При газхолдера да се предвиди газсигнализатор клас ЕХ или еквивалентен. Електроинсталацията да бъде изпълнена с електрозащита клас ЕХ или еквивалентен.

Вентилаторите на инсталацията трябва да бъдат монтирани в местата, определени като най-ефективни. Двигателите на вентилаторите и перките им ще работят в евентуално взривоопасна газова среда и трябва да отговарят на изискванията на тази среда. Вентилационната система трябва да се проектира и монтира, така че да не се допуска претоварване на електродвигателите на вентилаторите.

За обезвреждане на миризмите трябва да се предпочита следната среда (при условие че Изпълнителят не предложи друго и ИнженераИнженерът приеме предложението):

 Активен въглен или

 Импрегниран с хлор - диоксиден разтвор, абсорбционен материал.

 Калцирани водорасли

 Натрошени миди или

 Активен торф

Станцията и всички нейни части трябва да бъдат изпълнени от нови материали, с подходяща марка, качество и здравина, защитени (където е необходимо), съгласно експлоатационните и климатичните условия. Когато два допиращи се материала се трият леко помежду си, и ако единият или/ и двата е метал, може да се предизвика корозия и трябва да се вземат съответните мерки срещу износване. Материалите трябва да имат висока устойчивост срещу промяна на свойствата, при наличие на фактори, като изтекло време, излагане на светлина или други причини, които оказват негативно влияние върху техните характеристики, или върху полезния работен живот на станцията.

Всички използвани чугунени отливки трябва да имат необходимите, за съответното приложение, качества. Недопустимо е по тях да има следи от удар, изпиляване, заваряване или “прегаряне”. Структурата на отливките трябва да бъде хомогенна, да липсват неметални включвания или други дефекти. Повърхностите на отливките, които не са обработени машинно, трябва да са гладки, добре оформени и да няма следи от леярската форма. Всяка отливка с дефект, чиято значимост не може да бъде установена по друг начин, подлежи на безразрушително изпитание.

Всички болтове (без използваните в станцията), за фиксиране на метални изделия към бетон и тухли, трябва да бъдат от следните типове:

 При фиксиране в отвори, пробити в хоризонтални, вертикални или наклонени повърхности, трябва да се използват болтове предназначени за фиксиране, посредством патентовано лепило на основа епоксидна смола. Използваната епоксидна смола трябва да е бързо втвърдяваща се, доставена в предварително дозирани опаковки, за всеки компонент. След като опаковката бъде отворена, компонентите се вкарват в отвора и се смесват чрез въртене на болта. Смолата и болтовете да се използват, съгласно указанията на производителя. Смолата трябва изцяло да запълни разстоянието между болта и отвора – до повърхността на бетона, тухлите или блока.

 Като алтернатива на (а), може да се доставят механично разширяващи се болтове, за фиксиране към бетонови повърхности на вътрешни помещения и над нивото на земята, когато предложеното от Изпълнителя, е одобрено от Инженера.

 Болтове от неръждаема стомана може да се използват за фиксиране към хоризонтални подови бетонни повърхности, при което болтовете се заливат с циментов или варов разтвор, в предварително оформени, пробити или прорязани отвори. В конкретни случаи, може да се разреши ползване на винтове и подходящи дюбели.
Изпълнителят трябва да представи за одобрение, подробности за предлагания от него, тип смола и механични разширяващи се болтове. Закрепващи детайли (с изключение на подложени на силен опън) на всички метални части трябва да бъдат стоманени и галванизирани или с цинково покритие, грундирани и боядисани съгласно спецификацията за защитни покрития. Всички видими глави на болтове и гайки трябва да бъдат шестостенни, а дължината на всички болтове трябва да бъде такава, че след притягане на гайката, нарязаната част на болта трябва да достигне края на гайката и да не се подава над нея, повече от ½ диаметър, след пълното притягане. Под главата на болта и шайбата трябва да бъдат поставяни шайби от PTFE (политетрафлуоро - етилен), когато се закрепват, изработени от различни материали части, напр. конструктивна стомана и неръждаема стомана, или алуминий. Болтовете трябва да преминават свободно през подготвените отвори, нарязаната част не трябва да бъде повредена или да предизвика нараняване при притягане. Те трябва да бъдат ясно маркирани, за да се улесни монтажа на място. Където е необходимо, трябва да бъдат използвани шайби, застопоряващи и анти-вибрационни приспособления, които да предпазват болта от усилия на прегъване. Когато има опасност от поява на корозия, болтовете и шпилките трябва да бъдат изработени така, че максималното усилие върху болта и гайката да не надвишава ½, от усилието за огъване на материала при всички възможни условия. Освен ако не е одобрено друго, винтовете за дърво трябва да бъдат месингови, с обла или скрита глава. Използването на пирони трябва да бъде разрешено само при специално одобрени обстоятелства. Ако защитното покритие или изходната форма на фиксиращ елемент, бъдат нарушени поради пренатягане или по друга причина, Изпълнителят трябва да ги замени с нови.
3.20.4 Табели

Изпълнителят трябва да достави и постави гравирани табели към всяка, изискваща това част, от инсталацията в станцията.

Табелите трябва да бъдат закрепени перманентно, на добре видими места, и трябва да показват данни за проектна характеристика, фабрични данни и системна идентификация. Към всички индикатори и работни прибори трябва да има надеждно прикрепени (или отбелязани върху тях) обозначения на българско език, указващи тяхната функция и правилния начин на употреба. За съоръжения с въртящи се части (кранове, саваци и др.) трябва да има маркировка, указваща посоката на въртене, при отваряне и затваряне. Табелите и етикетите трябва да бъдат изработени от незапалим и механично устойчив материал. Надписите трябва да бъдат перманентно гравирани, като по принцип трябва да бъдат с тъмни букви, на светъл фон. Предложеният стил, материал за табели, надписи, разположение и начин на фиксиране, трябва да бъде предоставен на Инженера за одобрение. Не се допуска използване на релефни материали и техники. Когато оборудването може да се извади чрез плъзгане или да се демонтира, фиксираната и подвижната му части, трябва да бъдат еднакво обозначени. Трябва да бъдат доставени предупредителни табели относно опасности или потенциално опасни обстоятелства и/ или субстанции. Върху табелите за опасност, с бели букви на червен фон, трябва да бъде изписано “ОПАСНОСТ”. Надписите върху предупредителните табели трябва да започват с думата “ВНИМАНИЕ..”. Табели с инструкции трябва да има на местата, където е съществено, за да се спазват свързани с безопасността процедури, предупреждаващи дежурния и поддържащия персонал, за опасни или потенциално опасни условия (напр. да изключат или заземят електрически вериги, или да използват предпазно облекло). Освен споменатите по-горе табели, Изпълнителят трябва да гарантира, че всяка част от оборудването ще има фабрична табела с идентификацията/ параметрите и ще следните данни:

 Наименование и адрес на производителя;

 Идентификация за модел/ тип;

 Сериен номер;

 Година на производство;

 Необходими номинални данни;

 Други подробности, ограничения и т.н.
3.20.5 Заглушаване на шум

Цялото предложено оборудване трябва да работи безшумно, освен ако не е посочено друго. Шумовото ниво във всяка сграда не трябва да надвишава 75 db по скала “А”, измерено по контур 3m, около всяка работеща част, по време на старт, работа и спиране с допуск от ±5%, в спектъра на слуховия диапазон, измерено в средната лента. Шумовото ниво във всяка сграда не трябва да надвишава 55 db по скала “А”, измерено по контур 3m, от външните стени, с допуск от ±5%, в спектъра на слуховия диапазон, измерено в средната лента. След завършване на инсталирането на оборудването, на място трябва да бъдат проведени тестови измервания на шумовото ниво, за да се установи дали то отговаря на спецификацията. Оборудване, което при изпитанието не задоволи изискванията за шумово ниво, подлежи на отказ за одобрение от страна на Инженера, освен ако бъде модифицирано за сметка на Изпълнителя, в рамките до заплануваната дата, за въвеждане в експлоатация.

Станцията, както е проектирана и инсталирана, не трябва да създава опасности за операторите, поддържащия персонал, посетителите или други лица, имащи достъп до нея. Навсякъде, където е необходимо, трябва да бъдат поставени налични електрообезопасителни устройства, термоизолация, шумозаглушителни устройства, писмени предупреждения, предпазни капаци, обезопасителни колани и други подобни. Трябва да бъдат предвидени подходящи заграждения, предпазващи персонала от неволен контакт с опасни механизми, горещи повърхности, въртящи се части, части под напрежение и други подобни опасни съоръжения или материали. В близост до всяко движещо се съоръжение трябва да бъде предвиден бутон за аварийно спиране, ако то:

 крие опасност от нараняване на персонала по време на нормална работа и/ или поддръжка;

 използва флуид под високо налягане или опасни химикали;

 е разположено на повече от 5 метра, спрямо неговия контролер;

 не осигурява директен и безпрепятствен достъп между контролера и устройството, независимо от разстоянието.

Описаното в настоящия раздел от техническата спецификация е част от общите изисквания и стандарти, свързани с работите по боядисване и нанасяне на защитни покрития, които трябва да бъдат извършени от Изпълнителя при изпълнение на договора, освен когато е посочено друго или когато Изпълнителят е предложил в проектите си алтернативни възможности, които са одобрени от Инженера. За боядисването не се допуска алтернативен или заместващ стандарт, или друга техническа характеристика, освен ако това конкретно се налага поради посочените по-горе причини. Надзорът няма да приеме извършени по боядисването и полагането на защитен слой работи, ако те не отговарят поне на стандарта и качеството, посочени до тук.

Изпълнителят трябва да има задължението за цялостното почистване, подготовка, грундиране, боядисване и полагане на защитно покритие на частите, свързани с извършваната от него дейност.

 в мястото на производство;

 при подготовката за опаковане и транспортиране;

 за запазване на стоката по време на съхраняване;

 за незабавната подготовка или налагаща се поправка на стоката при получаване, съхраняване и/или доставка на място;

 да следи за опазването на защитното покритие по време на изграждане, изпитване и въвеждане в експлоатация на съответните възли/ части;

 да следи за целостта на окончателното боядисване, след завършване на изпитанията;

 да следи за изпълнение на завършващите дейности или поправки, налагащи се в резултат на отстраняването на възникнали по време на въвеждане в експлоатация повреди;
3.21.3 Представяне

Изпълнителят, в рамките на 4 месеца от датата на подписване на договора за изпълнение, трябва да предостави на Инженера за одобрение, три копия подробно предложение, както и проби, сертификат и данни относно крайните материали, източници за доставка, инструкции на производител, метод за изпълнение и подобни, които са включени в спецификацията, или които той предлага окончателно, за да бъдат приети дейностите по нанасяне на защитни покрития. За всички бои, пробите трябва да включват: a) нанесени върху контролна повърхност, съответен материал, боя и цветове; b) проби от самата използвана боя. Сертификатът трябва да включва:

a) резултати от тестове за вкус и мирис на всички предложени (или специфицирани), покрития, за всяка тръбна линия, или част от станцията,

или повърхност, които по проект са предназначени или биха могли нормално да са в контакт с вода, която се обработва, съхранява или изпомпва; b) резултатите от пълноценни изпитания за влияние на водата и/ или химически флуиди или газове, срещу чието конкретно вредно влияние е предназначена боята и които, поради естеството на самите работни процеси, налагат защита на влизащата в контакт с тях, инсталация; Тези данни трябва да включват: a) пълен график за нанасяне на защитни покрития и описание на системите за боядисване; b) цветова карта за последния слой боя (включително системата за обозначаване на цвета); c) данни на производителя, за третиране на защитното покритие, боите и системите за нанасяне; d) инструкции на производителя, относно подготовка на повърхностите и нанасянето на покритията; e) метод за нанасяне; Изискваният при представянето график трябва да съдържа следната подробна информация: a) детайл; b) среда за детайла; c) тип на повърхността; d) подготовка на повърхността, включително начинът за отстраняване на остатъци и отлагания; e) използвани системи за нанасяне на предпазно покритие или за боядисване; f) наименование на производителя на покритието; g) търговско наименование и справочен номер за всяко използвано покритие; h) списък с производствени данни за всяко покритие, включително техническо описание и формула на боята, както и нейния цвят; i) цвят на завършващото покритие и обозначение на цветовата система; j) предложения относно мястото на нанасяне и подробности; k) метод за нанасяне на всеки слой, включително информация относно използваното за целта оборудване; l) минимален мокър филм с най-голяма дебелина на всеки слой; m) минимален сух слой и очаквана крайна дебелина на всяко покритие; n) плътност на боята за всеки слой и разход на боя, за единица обем. Дейностите, подробно описани в графика за боядисване и нанасяне на покрития, трябва да отговарят на техническите изисквания на стандартите и работните чертежи. Преди да пристъпи към свързаните с боядисването дейности, Изпълнителят трябва да предостави за одобрение от страна на Инженера, четири копия от крайния одобрен график за боядисване, а по време на изграждането, изпитанията и въвеждането в експлоатация трябва да съхранява копие от този документ за собствена информация/ справки и трябва да предаде отделно копие за изключително ползване, от страна на Възложителя и Инженера.

Когато в спецификацията или от страна на производителите не е дадена изрична инструкция относно конкретните начини на извършваните дейности, материали или процедури, свързани със системите за защита на стоманени конструкции срещу корозия, в сила трябва да бъдат съответните препоръки от и практики на БДС и стандартите на ЕС или еквивалентни.

Процедурите за работа на място трябва да бъдат специфицирани така, че преди пристъпване към крайно боядисване, определена зона(и) или сектор(и) трябва да бъдат цялостно боядисани като проба за работа и качество. Зоната(ите) или сектора(ите) трябва да включва(т) всички основни видове боядисване, изисквани за изпълнение на проекта. Зоната(ите) или сектора(ите) трябва да бъдат представени за преглед и, ако бъдат одобрени, трябва да бъдат запазени като сравнителен стандарт за извършена работа.

Тръбни системи, резервоари и въздухопроводи трябва да бъдат кодирани цветово или чрез цветни ивици над декоративното покритие, или да бъдат изцяло боядисани съгласно подходящия цветен код – както е посочено на чертежите или в техническите изисквания.

Ще се използват следните принципни цветове:

ОПИСАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО	ЦВЯТ
Питейна вода	Син
Гореща вода	Пурпурен
Сурова вода	Светло зелен
Промивна вода	Зелен
Отпадъчна вода	Тъмно зелен
Сгъстен въздух	Светлосин

Съответното кодиране на други маловажни тръби и т.н. трябва да бъде уточнено от Изпълнителя преди да се пристъпи към изграждане на станцията. За всички тръби и резервоари трябва да има табелки с надпис, указващ тяхното съдържание (табелките трябва да бъдат описани в спецификацията). Надписите трябва да бъдат на български език. Табелките към тръбите трябва да имат стрелки, показващи посоката на протичащия в тях флуид. Когато тръбите са кодирани цветно чрез ивици, табелката трябва да бъде поставена върху самата ивица. Черни букви трябва да се изписват върху оранжев, жълт и зелен фон, а бели – върху червен и син. Ще бъдат предвидени достатъчно табелки, гарантиращи ясна идентифициране по цялата дължина на тръбите. Табелка трябва да има поне до всеки фланец или разглобяема свръзка, на местата, където тръба преминава през стена, под, врати и подобни, както и през известни интервали по много дълги тръби.

В местата, където покритието е в контакт с питейна вода, то трябва да бъде подбрано с подходящо качество или трябва да се използва битумно покритие.

Необходимите защитни метални покрития към метални части трябва да бъдат нанасяни след завършване на изработката им (включително пробиване, щанцоване, заваряване шлайфане, направа на резби и отрязване) и след премахването на повърхностни дефекти. Преди нанасянето на металното покритие, отворите с вътрешна резба трябва да бъдат запушени. Всяко нараняване на цинковото покритие в процеса на инсталиране, трябва да бъде отстранено чрез подходяща смес за студено поцинковане.

Грундът за стоманени детайли трябва да съдържа антикорозионни пигменти, да има добра адхезия спрямо основата и да формира добра база за успешно нанасяне на следващите слоеве предпазващи покрития.

По всички подлежащи на боядисване повърхности не трябва да има ръжда, грес, масло, прах и други замърсители. Разслоявания, дупки, пукнатини и други повърхностни дефекти, открити след обработката на повърхностите, трябва да бъдат запълнени с подходящ заваръчен метал и после почистени струйно. Останала след струйното почистване шлака и заваръчни пръски трябва да бъдат отстранени чрез шлайфане или друг подходящ механичен метод за почистване, а ръбовете трябва да бъдат премахнати. Всички остри ъгли, ръбове и неравности трябва да бъдат премахнати чрез шлайфане Ако се налагат значителни поправки в зони с площ над 0,15 m2, те трябва да бъдат обработени струйно до постигане на изходното качество при подготовка на повърхността. В рамките на четири часа след като подготовката на повърхността е завършена, трябва да бъде положен грундиращ слой, за да не се допусне вторично замърсяване на подготвения метал. В периода между завършване на струйната обработка и грундирането, всякакво замърсяване на повърхността е недопустимо.