Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. И говори Моисей към началниците над колената на синовете Израилеви, думайки: ето що заповяда Господ:

3. ако някой даде оброк Господу, или се закълне с клетва, като наложи зарек на душата си, той не бива да престъпва думата си, а трябва да извърши всичко, що е излязло из устата му.

4. Ако жена даде оброк Господу и си наложи зарек в бащината си къща, в младините си,

5. и баща й чуе оброка и зарека й, що е наложила на душата си, и премълчи баща й за това, то всичките й оброци да се изпълнят, и всеки неин зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;

6. ако ли баща й, като чуе, й забрани, то всичките й оброци и зареци, които е наложила на душата си, да се не изпълняват, и Господ ще й прости, защото баща й е забранил.

7. Ако се омъжи, а пък е обвързана с оброк, или с дума, излязла из устата й, с която тя се е обвързала,

8. и чуе мъжът й, и като чуе премълчи, то оброците й да се изпълнят, и зареците, които е наложила на душата си, също да се изпълнят;

9. ако ли мъж й, като чуе, й забрани и отхвърли оброка й, който е дала, и думата, излязла из устата й, с която тя се е обвързала, (те да се не изпълняват, защото мъж й е забранил) и Господ ще й прости.

10. А оброкът на вдовица и разведена, какъвто зарек и да е наложила на душата си, да се изпълни.

11. Ако жена е дала оброк в къщата на мъжа си, или с клетва е наложила на душата си зарек,

12. и мъж й е чул, а е премълчал и не й е забранил, то всичките й оброци да се изпълнят, и всеки зарек, който е наложила на душата си, да се изпълни;

13. ако ли мъж й, след като е чул, ги е отхвърлил, то всички нейни, излезли из устата й, оброци и зареци на душата й, да се не изпълняват; мъж й ги е унищожил, и Господ ще й прости.

14. Всеки неин оброк и всеки клетвен зарек да смири душата си, мъж й може да утвърди, и мъж й може да отхвърли;

15. ако ли мъж й е мълчал от ден до ден, той с това е утвърдил всичките й оброци и всичките й зареци, с които се е обвързала, утвърдил ги е, защото, като е чул, мълчал е за това;

16. ако ли (мъжът) ги е отхвърлил, след като е чул, той е поел върху си греха й.

17. Това са наредбите, които Господ заповяда на Моисея за отношението между мъж и жена му, между баща и дъщеря му в младините й, в бащината й къща.
ГЛАВА 31.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. отмъсти на мадиамци заради синовете Израилеви, и след това ще се прибереш при народа си.

3. И рече Моисей на народа, думайки: въоръжете измежду вас люде за война, за да отидат против мадиамци, да извършат отмъщение Господне над тях;

4. пратете на война по хиляда от коляно, от всички колена (на синовете) Израилеви.

5. И от хилядите Израилеви бидоха отделени, по хиляда от коляно, дванайсет хиляди въоръжени за война.

6. И прати ги Моисей на война, по хиляда от коляно, тях и Финееса, син на свещеник Елеазара (Ааронов син), със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка.

7. И отидоха на война срещу Мадиама, както заповяда Господ на Моисея, и избиха всички от мъжки пол;

8. и заедно с убитите от тях убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Цура, Хура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с меч и Валаама, Веоров син (заедно с техните убити).

9. Мадиамските пък жени и децата им синовете Израилеви ги взеха в плен; а всичкия техен добитък, и всичките им стада, и всичкия им имот заграбиха;

10. всичките им градове в техните владения и всичките им села с огън изгориха.

11. И взеха всичко заграбено и всичката плячка, от човек до добитък.

12. И заробените и плячката и заграбеното представиха пред Моисея, пред свещеник Елеазара и пред обществото на синовете Израилеви, при стана, в равнините Моавски, при Иордан, срещу Иерихон.

13. Тогава Моисей и свещеник Елеазар и всички князе на обществото излязоха вън от стана да ги посрещнат.

14. И се разгневи Моисей на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от война,

15. па им рече: (защо) оставихте живи всички жени?

16. ето те, по съвета на Валаама, бяха станали причина синовете Израилеви да отстъпят от Господа, за да угодят на Фегора, затова и дойде оная поразия върху народа Господен.

17. И тъй, избийте всички деца от мъжки пол, избийте и всички жени, които са познали мъж на мъжко легло;

18. а всички деца от женски пол, които не са познали мъжко легло, оставете живи за себе си.

19. И останете вън от стана седем дни; всички, които сте убили човек и които сте се допрели до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници;

20. очистете и всички дрехи, всички кожени вещи, всичко направено от козина, и всички дървени съдове.

21. И рече свещеник Елеазар на войниците, които бяха ходили на война: ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Моисея:

22. злато, сребро, мед, желязо, калай и олово,

23. и всичко, що минава през огън, прекарайте през огън, за да се очисти, а освен това, то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, що не минава през огън, прекарайте през вода;

24. и дрехите си изперете на седмия ден, и очистете се, и след това влизайте в стана.

25. И рече Господ на Моисея, думайки:

26. преброй заграбената плячка, от човек до добитък, ти и свещеник Елеазар и началниците над племената на обществото;

27. и раздели плячката по наполовина между ония, които воюваха, които ходиха на бой, и между цялото общество.

28. А от войниците, които ходиха на война, вземи данък за Господа, по една душа на петстотин, от людете и от едрия добитък, и от ослите и от дребния добитък;

29. вземи това от тяхната половина и дай на свещеник Елеазара за възношение Господу.

30. И от половината, определена за синовете Израилеви, вземи по едно на петдесет, от людете, от едрия добитък, от ослите и от дребния добитък, и дай това на левитите, които прислужват при скинията Господня.

31. И направи Моисей и свещеник Елеазар, както заповяда Господ на Моисея.

32. И плячката, останала от грабежа, що заграбиха ония, които бяха ходили на война, беше: дребен добитък шестстотин седемдесет и пет хиляди,

33. едър добитък седемдесет и две хиляди,

34. осли шестдесет и една хиляди,

35. люде - жени, които не знаеха мъжко легло, всички бяха трийсет и две хиляди души.

36. Половината, дялът на ония, които бяха ходили на война, според преброението, беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,

37. и данък за Господа от дребния добитък шестстотин седемдесет и пет;

38. едър добитък трийсет и шест хиляди, и от него данък за Господа седемдесет и две;

39. осли трийсет хиляди и петстотин, и данък от тях за Господа шейсет и един;

40. люде шестнайсет хиляди, и данък от тях за Господа трийсет и двама души.

41. И даде Моисей данъка, възношението Господне, на свещеник Елеазара, както заповяда Господ на Моисея.

42. И от половината, определена за синовете Израилеви, която Моисей отдели от ония, които бяха ходили на война, -

43. а половината като дял на обществото беше: дребен добитък триста трийсет и седем хиляди и петстотин,

44. едър добитък трийсет и шест хиляди,

45. осли трийсет и пет хиляди и петстотин,

46. люде шестнайсет хиляди, -

47. от тая половина, определена за синовете Израилеви, Моисей взе една петдесета част от люде и от добитък и даде това на левитите, които прислужват при скинията Господня, както заповяда Господ на Моисея.

48. И дойдоха при Моисея началниците на хилядите от войската, хилядниците и стотниците,

49. и казаха на Моисея: твоите раби преброиха войниците, които ни са поверени, и ни един от тях не е липсал.

50. Ето, донесохме принос Господу, кой каквото е намерил, златни вещи, верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.

51. И взе от тях Моисей и свещеник Елеазар златото от всички тия изделия.

52. И всичкото злато, донесено от хилядниците и стотниците за възношение Господу, беше шестнайсет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

53. Войниците бяха грабили всеки за себе си.

54. И взе Моисей и свещеник Елеазар златото от хилядниците и стотниците и го внесоха в скинията на събранието за спомен на синовете Израилеви пред Господа.

2. И Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и казаха на Моисея и на свещеник Елеазара и на князете народни, думайки:

3. Атарот и Дивон, Иазер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон, -

4. земята, която Господ порази пред обществото Израилево, е земя за стада, а твоите раби имат стада.

5. И рекоха: ако сме намерили благоволение пред тебе, дай тая земя на рабите си за владение; не ни прекарвай през Иордан.

6. И рече Моисей на Гадовите синове и на Рувимовите синове: братята ви ще отидат на война, а вие ще останете тука?

7. Защо отклонявате сърцето на синовете Израилеви да отиват в земята, която Господ им дава?

8. Тъй сториха бащите ви, когато ги пращах от Кадес-Варни да обгледат земята;

9. те стигнаха до долина Есхол и видяха земята, и отклониха сърцето на синовете Израилеви, за да не отиват в земята, която Господ им дава;

10. и в оня ден разпали се гневът на Господа, и Той се закле, думайки:

11. тия люде, които излязоха из Египет, от двайсет години и нагоре, (които познават добро и зло), няма да видят земята, за която се бях клел на Авраама, Исаака и Иакова, защото те Ми се не покоряваха,

12. освен Халева, син на кенезееца Иефония, и Иисуса, Навинов син, защото те се покоряваха Господу;

13. и разпали се гневът на Господа против Израиля, и Той ги води по пустинята четирийсет години, докле се не затри целият род, който бе сторил зло пред Господа.

14. И ето, вместо бащите си, въстанахте вие, изрод от грешници, за да усилите още повече яростния гняв Господен против Израиля.

15. Ако се отвърнете от Него, Той пак ще остави Израиля в пустинята, и вие ще погубите целия тоя народ.

16. И те се приближиха до него и казаха: ще направим тука кошари за стадата си и градове за децата си;

17. а сами ние първи ще се въоръжим и ще вървим пред синовете Израилеви, докле ги заведем в местата им; а децата ни нека останат в укрепените градове, за да бъдат в безопасност от местните жители;

18. няма да се завърнем в къщите си, докле не встъпят синовете Израилеви всеки в своя дял;

19. защото няма да вземем заедно с тях дял отвъд Иордан и по-нататък, ако нам се даде дял отсам Иордан, към изток.

20. Тогава Моисей им рече: ако направите това, ако въоръжени отидете на война пред Господа,

21. и всеки от вас въоръжен премине Иордан пред Господа, докле не изтреби Той пред Себе Си Своите врагове,

22. и земята бъде покорена пред Господа, то след това ще се върнете и няма да бъдете виновни пред Господа и пред Израиля, и ще владеете тая земя пред Господа;

23. но, ако не сторите тъй, ще съгрешите пред Господа и за греха си ще претърпите наказание, което ще ви постигне;

24. сградете градове за децата си и кошари за овците си, и сторете онова, що изрекохте с устата си.

25. И Гадовите синове и Рувимовите синове рекоха на Моисея: рабите ти ще сторят, както заповяда господарят ни;

26. децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тука в Галаадските градове,

27. а рабите ти, всички въоръжени като войници, ще отидат пред Господа на война, както казва господарят ни.

28. И Моисей даде за тях заповед на свещеник Елеазара и на Иисуса, Навинов син, и на началниците над племената на синовете Израилеви,

29. и им рече: ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат заедно с вас Иордан, всички въоръжени за война пред Господа, и земята бъде покорена пред вас, дайте им да владеят земя Галаад;

30. ако пък не тръгнат заедно с вас въоръжени (за война пред Господа, то изпратете пред вас имота им, жените им и добитъка им в Ханаанската земя), и те ще получат заедно с вас владение в Ханаанската земя.

31. Тогава Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха и рекоха: както каза Господ на рабите ти, тъй и ще сторим;

32. ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за Ханаанската земя, а дялът на владението ни нека бъде отсам Иордан.

33. И даде Моисей на тях - на Гадовите синове и на Рувимовите синове и на половината коляно на Манасия, Иосифов син, - царството на Сихона, аморейски цар, и царството на Ога, васански цар, земята с градовете й и околностите им, - градовете на земята околовръст.

34. И Гадовите синове съградиха Дивон, Атарот и Ароер,

35. Атарот-Шофан, Иазер и Иогбеха,

36. Бет-Нимра и Бет-Харан, градове укрепени, и кошари за овци.

37. А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,

38. Нево и Ваал-Меон, чиито имена бидоха променени, и Сивма, и дадоха названия на градовете, които съградиха.

39. И отидоха синовете на Махира, Манасиев син, в Галаад, и го превзеха и изгониха аморейците, които бяха там.

40. И даде Моисей Галаад на Манасиевия син Махира, и той се засели там.

42. А Новах отиде и превзе Кенат и подвластните нему градове, и го нарече по името си: Новах.

2. По заповед Господня Моисей описа тяхното пътуване по становете им, и ето становете на тяхното пътуване:

3. из Раамсес те потеглиха в първия месец, на петнайсетия ден от първия месец, - на сутринта след Пасха излязоха синовете Израилеви под висока ръка пред очите на цял Египет;

4. а в това време египтяни погребваха всички първородни, които Господ порази между тях, и над боговете им Господ бе извършил съд.

5. Тъй потеглиха синовете Израилеви от Раамсес и разположиха се на стан в Сокхот.

6. И тръгнаха от Сокхот и се разположиха на стан в Етам, който е накрай пустинята.

7. И тръгнаха от Етам, и се обърнаха към Пи-Хахирот, който е пред Ваал-Цефон, и се разположиха на стан пред Миг-дол.
8. Като тръгнаха от Хахирот, минаха през морето в пустинята, и пътуваха три дни по пустиня Етам, и се разположиха на стан в Мера.

9. И тръгнаха от Мера и дойдоха в Елим; а в Елим (имаше) дванайсет водни извора и седемдесет финикови дървета, и там се разположиха на стан.

10. И тръгнаха от Елим и се разположиха на стан край Червено море.

11. И тръгнаха от Червено море и се разположиха на стан в пустиня Син.

12. Тръгнаха от пустиня Син и се разположиха на стан в Дофка.

13. Тръгнаха от Дофка и се разположиха на стан в Алуш.

14. Тръгнаха от Алуш и се разположиха на стан в Рефидим, и там нямаше вода да пие народът.

15. Тръгнаха от Рефидим и се разположиха на стан в Синайската пустиня.

16. Тръгнаха от Синайската пустиня и се разположиха на стан в Киброт-Хатаава.

17. Тръгнаха от Киброт-Хатаава и се разположиха на стан в Асирот.

18. Тръгнаха от Асирот и се разположиха на стан в Ритма.

19. Тръгнаха от Ритма и се разположиха на стан в Римнон-Фарец.

20. Тръгнаха от Римнон-Фарец и се разположиха на стан в Ливна.

21. Тръгнаха от Ливна и се разположиха на стан в Риса.

22. Тръгнаха от Риса и се разположиха на стан в Кехелата.

23. Тръгнаха от Кехелата и се разположиха на стан на планина Шафер.

24. Тръгнаха от планина Шафер и се разположиха на стан в Харада.

25. Тръгнаха от Харада и се разположиха на стан в Макелот.

26. Тръгнаха от Макелот и се разположиха на стан в Тахат.

27. Тръгнаха от Тахат и се разположиха на стан в Тарах.

28. Тръгнаха от Тарах и се разположиха на стан в Митка.

29. Тръгнаха от Митка и се разположиха на стан в Хашмона.

30. Тръгнаха от Хашмона и се разположиха на стан в Мосерот.

31. Тръгнаха от Мосерот и се разположиха на стан в Бене-Яакан.

32. Тръгнаха от Бене-Яакан и се разположиха на стан в Хор-Агидгад.

33. Тръгнаха от Хор-Агидгад и се разположиха на стан в Иотвата.

34. Тръгнаха от Иотвата и се разположиха на стан в Аврон.

35. Тръгнаха от Аврон и се разположиха на стан в Ецион-Гавер.

36. Тръгнаха от Ецион-Гавер и се разположиха на стан в пустиня Син, (като тръгнаха от пустиня Син, разположиха се на стан в пустиня Фаран,) тя е и Кадес.

37. Тръгнаха от Кадес и се разположиха на стан на планина Ор, до пределите на Едомската земя.

38. Тогава по заповед Господня свещеник Аарон се възкачи на планина Ор и умря там на четирийсетата година след излизането на синовете Израилеви от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца;

39. Аарон беше на сто двайсет и три години, когато умря на планина Ор.

40. Тогава царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг в Ханаанската земя, чу, че идат синовете Израилеви.

41. И тръгнаха те от планина Ор и се разположиха на стан в Салмон.

42. Тръгнаха от Салмон и се разположиха на стан в Пунон.

43. Тръгнаха от Пунон и се разположиха на стан в Овот.

44. Тръгнаха от Овот и се разположиха на стан в Ийм-Аварим, до Моавските предели.

45. Тръгнаха от Ийм и се разположиха на стан в Дивон-Гад.

46. Тръгнаха от Дивон-Гад и се разположиха на стан в Алмон-Дивлатаим.

47. Тръгнаха от Алмон-Дивлатаим и се разположиха на стан в Аваримските планини пред Нево.

48. Тръгнаха от Аваримските планини и се разположиха на стан на Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон;

49. те се разположиха на стан при Иордан от Бет-Иешимот до Аве-Ситим на Моавските равнини.

50. Тогава рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:

51. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога преминете отвъд Иордан в Ханаанската земя,

52. прогонете отпред себе си всички жители на оная земя и изтребете всичките им изображения, и всичките леяни идоли изтребете и всичките им оброчища разорете;

53. и завладейте земята и заселете се в нея, защото Аз ви давам тая земя да я владеете;

54. и поделете земята с жребие на дялове между вашите племена: на многобройните дайте по-голям дял, а на малобройните дайте по-малък дял; къде комуто излезе жребието, там да бъде и делът; вземете си дялове според колената на отците си.

55. Ако ли не прогоните отпред себе си жителите на земята, то останалите от тях ще бъдат тръни в очите ви и бодили в хълбоците ви и ще ви притесняват в земята, дето ще живеете,

56. и тогава, каквото мислех да сторя тям, ще го сторя вам.
ГЛАВА 34.
1. И рече Господ на Моисея, думайки:

2. дай заповед на синовете Израилеви и им кажи: кога влезете в Ханаанската земя, то ето земята, която ще ви се падне за дял, земята Ханаанска с нейните граници:

3. откъм юг ще имате пустиня Син, край Едом, и южната ви граница да почва от края на Солено море откъм изток,

4. и да се извие границата на юг към Акравимските височини, да минава през Син, и да се вдава на юг до Кадес-Варни, отдето да се продължи към Хацар-Адар и да мине през Ацмон;

5. от Ацмон границата да завие към Египетския поток, и издатките й да бъдат към морето.

6. А западна граница да ви бъде голямото море: това да ви бъде граница откъм запад.

7. Откъм север пък да имате граница: от голямото море да я прекарате към планина Ор;

8. от планина Ор да я продължите към Емат, и издатките на границата да бъдат към Цедад;

9. оттам границата да се продължи към Цифрон, и да се издава към Хацар-Енан: това да ви бъде северна граница.

10. Източна граница си прекарайте от Хацар-Енан към Шефам,

11. от Шефам границата да се продължи към Рибла, източно от Аин, сетне границата да следва и да се допира до бреговете на морето Кинерет откъм изток;

12. и да се продължи границата към Иордан и издатките й да бъдат към Солено море. Това да ви бъде земята според границите й околовръст.

13. И даде Моисей заповед на синовете Израилеви и рече: ето земята, която ще поделите на дялове с жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте колена и на половината коляно (Манасиево),

14. защото коляното на Рувимовите синове според челядите им, и коляното на Гадовите синове според челядите им, и половината Манасиево коляно, получиха своя дял:

15. двете и половина колена получиха своя дял отсам Иордан, срещу Иерихон на изток.

16. И рече Господ на Моисея, думайки:

17. ето имената на мъжете, които ще поделят тая земя помежду ви: свещеник Елеазар и Иисус, Навинов син;

18. и за дележа на земята вземете по един княз от коляно.

19. И ето имената на тия мъже: за Иудиното коляно - Халев, Иефониев син;

20. за коляното на Симеоновите синове - Самуил, Амиудов син;

21. за Вениаминовото коляно - Елидад, Кислонов син;

22. за коляното на Дановите синове - княз Букий, Иоглиев син;

23. за Иосифовите синове, за коляното на Манасиевите синове - княз Ханиил, Ефодов син;

24. за коляното на Ефремовите синове - княз Кемуил, Шифтанов син;

25. за коляното на Завулоновите синове - княз Елицафан, Фарнаков син;

26. за коляното на Исахаровите синове - княз Фалтиил, Азанов син;

27. за коляното на Асировите синове - княз Ахиуд, Шеломиев син;

28. за коляното на Нефталимовите синове - княз Педаил, Амиудов син.

29. Това са ония, за които Господ заповяда да поделят дяловете между синовете Израилеви в Ханаанската земя.
ГЛАВА 35.
1. И рече Господ на Моисея в Моавските равнини при Иордан, срещу Иерихон, думайки:

2. заповядай на синовете Израилеви да дадат на левитите от дяловете на владението си градове за живеене, и поле около градовете дайте на левитите:

3. в градовете ще живеят те, а полето ще бъде за добитъка им, за имота им и за всички техни житейски потреби.

4. Полето около градовете, което ще дадете на левитите, трябва да се простира от градската стена (две) хиляди лакти околовръст.

5. И отмерете вън от града, откъм изток две хиляди лакти, откъм юг две хиляди лакти, откъм запад две хиляди лакти, откъм север две хиляди лакти, а в средата да бъде градът: такова ще им бъде полето около градовете.

6. Между градовете, които ще дадете на левитите, (да има) шест града за убежище, дето ще позволите да забягват убийци; и освен тях дайте четирийсет и два града;

7. всички градове, които трябва да дадете на левитите, да бъдат четирийсет и осем града, с поле около тях.

8. И кога давате градовете от владението на синовете Израилеви, давайте от по-голямото - повече, от по-малкото - по-малко; всяко коляно, според дела си, който ще получи, нека даде от своите градове на левитите.

9. И рече Господ на Моисея, думайки:

10. обади на синовете Израилеви и им кажи: кога минете през Иордан в Ханаанската земя,

11. изберете си градове, които да ви бъдат градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който без умисъл е убил човек;

12. и тия градове да ви бъдат убежище от отмъстителя (за кръв), та да не бъде погубен оня, който е извършил убийство, преди да излезе на съд пред общината.

13. А градовете, които ще дадете, градовете за убежище, трябва да бъдат шест:

14. три града дайте отсам Иордан и три града дайте в Ханаанската земя; те трябва да бъдат градове за убежище;

15. тия шест града да бъдат убежище за синовете Израилеви, за пришълеца и за преселника между вас, за да забягва в тях всеки, който без умисъл е убил човек.

16. Ако някой удари някого с желязно оръдие тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

17. и ако някой удари някого с камък из ръка, който може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

18. или ако удари с дървено оръдие из ръка, което може да причини смърт тъй, че тоя умре, той е убиец: убиецът да бъде умъртвен;

19. отмъстителят за кръв сам може да умъртви убиеца: щом го срещне, може сам да го умъртви;

20. ако някой блъсне някого от омраза, или с умисъл хвърли върху него нещо тъй, че тоя умре,

21. или от вражда го удари с ръка тъй, че тоя умре, то който е ударил, да бъде умъртвен, той е убиец; отмъстителят за кръв може да умъртви убиеца, щом го срещне.

22. Ако ли го блъсне, без да ще, без вражда, или хвърли връх него нещо без умисъл,

23. или, без да съгледа, изтърве отгоре му някой камък, който може да причини смърт, тъй че оня умре, но той не му е бил враг и не му е желаел зло,

24. то общината да реши делото между убиеца и отмъстителя за кръв според тия наредби;

25. и общината да избави убиеца от ръката на отмъстителя за кръв, и да го върне в града на неговото убежище, където той е забягнал, за да живее там до смъртта на великия свещеник, който е помазан със свещен елей;

26. ако ли убиецът излезе вън от чертата на града за убежище, където е забягнал,

27. и отмъстителят за кръв го намери вън от чертата на града на неговото убежище, и отмъстителят за кръв умъртви тоя убиец, той няма да бъде виновен за кръвнина,

28. защото оня трябваше да живее в града на убежището си до смъртта на великия свещеник, а след смъртта на великия свещеник убиецът трябваше да се върне в земята на владението си.

29. Това да ви бъде законна наредба в поколенията ви, във всичките ви жилища.

30. Ако някой убие човек, убиецът да се умъртви по думите на свидетели; но един свидетел не е достатъчен за осъждане на смърт.

31. И не вземайте откуп за душата на убиеца, който е виновен за смърт, но го предавайте на смърт.

32. И не вземайте откуп за забягналия в убежищен град, за да му позволите да живее в земята си, преди да умре (великият) свещеник.

33. Не осквернявайте земята, на която (ще живеете); защото кръвта осквернява земята, и земята се не очистя от проляната върху нея кръв инак, освен с кръвта на оногова, който я е пролял.

34. Да не осквернявате земята, на която живеете, сред която обитавам Аз; защото Аз, Господ, обитавам между синовете Израилеви.