Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Разорете всички места, дето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високи планини и хълмове и под всяко клончесто дърво;

3. разрушете жертвениците им и съборете стълбовете им, изгорете с огън дъбравите им и строшете истуканите на боговете им, затрийте и името им от онова място.

4. Не това вие трябва да правите за Господа, вашия Бог;

5. но обръщайте се към онова място, което Господ, Бог ваш, избере от всичките ви колена, за да пребъдва там името Му, и там отивайте,

6. там принасяйте своите всесъжения, жертви, десетък, и възношението на ръцете си, и своите оброци, доброволни приноси (и мирните си жертви), и първородните от едрия си и дребен добитък;

7. и там яжте пред Господа, вашия Бог, и веселете се вие и вашите челяди за всичко, приготвено от ръцете ви, с което те е благословил Господ, Бог твой.

8. Там не бива да правите всичко, както сега тук правим, - всеки, каквото му се струва за право;

9. защото сега не сте още влезли в мястото на покоя и в дела, който Господ, Бог твой, ти дава.

10. Но кога преминете Иордан и се заселите в земята, която Господ, Бог ваш, ви дава за дял, и кога ви успокои от всички ваши врагове, които ви окръжават, и заживеете безопасно,

11. тогава, в онова място, що избере Господ, Бог ваш, за да пребъдва там името Му, там принасяйте всичко, що ви заповядвам (днес): своите всесъжения, жертви, десетъци, възношението на ръцете си и всичко, що сте по оброк избрали и обещали на Господа, (вашия Бог);

12. и веселете се пред Господа, вашия Бог, вие и вашите синове, дъщери, роби, робини, и левитинът, който е посред жилищата ви, понеже той няма част и дял с вас.

13. Гледай да не принасяш всесъженията си на всяко място, което видиш,

14. а само на онова място принасяй всесъжението си, което Господ (Бог твой) избере в едно от твоите колена, и прави всичко, що ти заповядвам (днес).

15. Обаче, кога и да пожелае душата ти, можеш да колиш и да ядеш, по благословение от Господа, твоя Бог, месо, което ти е дал Той, във всичките си жилища: нечист и чист може да яде това, както ще яде сърна и елен;

16. само кръв не яжте, изливайте я на земята като вода.

17. Не бива да ядеш в жилищата си десетъка от твое жито, твое вино и твое дървено масло, както и първородните от едрия ти и дребния ти добитък и от всичките ти оброци, които си обещал, и от доброволните ти приноси, и възношенията на ръцете ти;

18. но яж (само) това пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Господ, Бог твой, - ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът (и пришълецът), който е в жилищата ти, и весели се пред Господа, твоя Бог, за всичко, що е приготвено от ръцете ти.

19. Гледай, никога да не изоставяш левитина през дните, (които ще живееш) в земята си.

20. Кога разшири Господ, Бог твой, пределите ти, както ти бе говорил, и ти кажеш: "да поям месо", защото душата ти ще пожелае да яде месо, - тогава яж месо, колкото ти душа пожелае.

21. Ако бъде далеч от тебе мястото, което ще избере Господ, Бог твой, за да пребъдва името Му там, то коли от едрия и дребния си добитък, който ти е дал Господ (Бог твой), както ти заповядах, и яж в жилищата си, колкото ти душа пожелае;

22. но яж ги тъй, както се яде сърна и елен; нечист, както и чист (у тебе) могат да ядат това.

23. Само гледай строго, да се не яде кръв, защото кръвта е душа: не яж душата заедно с месото;

24. не яж я: изливай я на земята като вода;

25. не яж я, за да бъде добре на тебе и на твоите деца след тебе (вовеки), ако вършиш (добро и) справедливо пред очите на Господа (твоя Бог).

26. Само светините си, каквито ще имаш, и оброците си донасяй, и дохождай на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да се призовава там името Му);

27. па извършвай всесъженията си, месо и кръв, върху жертвеника на Господа, твоя Бог: но кръвта от другите твои жертви трябва да бъде изливана при жертвеника на Господа, твоя Бог, а месото яж.

28. Слушай и изпълнявай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на твоите деца след тебе вовеки, ако вършиш добро и угодно пред Господа, твоя Бог.

29. Кога Господ, Бог твой, изтреби от лицето ти народите, които отиваш да завладееш, и, като ги завладееш, се заселиш в земята им,

30. пази се, да се не впримчиш, като тръгнеш подире им, след като бъдат изтребени отпреде ти, и да не търсиш боговете им, думайки: "както са служили тия народи на боговете си, тъй ще правя и аз";

31. недей прави тъй на Господа, твоя Бог, понеже всичко, от което се гнуси Господ, което Той мрази, те правят на своите богове: те и синовете си и дъщерите си изгарят на огън за своите богове.

32. Залягайте да изпълнявате всичко, що ви заповядвам; не прибавяй към него и не отбавяй от него.

2. и се сбъдне тая личба или чудото, за което той ти е говорил, па и каже: "да вървим след други богове, които ти не знаеш, и тям да служим", -

3. ти не слушай думите на такъв пророк, или на такъв съновидец; понеже чрез това Господ, Бог ваш, ви изкушава, за да узнае, обичате ли вие Господа, вашия Бог, от всичкото си сърце и от всичката си душа.

4. Господа, вашия Бог, последвайте, от Него се бойте, заповедите Му спазвайте и гласа Му слушайте, и Нему служете и към Него се привързвайте.

5. А оня пророк, или оня съновидец да бъде предаден на смърт, задето ви е надумвал да отстъпите от Господа, вашия Бог, Който ви изведе из Египетската земя и те избави от дома на робството, защото е искал да те отклони от пътя, по който Господ, Бог твой, ти бе заповядал да вървиш; тъй изтреби злото из средата си.

6. Ако тайно те надумва брат ти, (бащиният ти син или) майчиният ти син, или син ти, или дъщеря ти, или твоята обична жена, или приятелят ти, който е за тебе както душата ти, като казва: "да вървим и да служим на други богове, които не познаваше ти и твоите отци",

7. на боговете на ония народи, които са около ти, близки до тебе или далечни от тебе, от единия край на земята до другия, -

8. не се съгласявай с него и не го слушай; и да се не смили окото ти над него, не го жалей и не го прикривай,

9. но го убий; нека първом твоята ръка бъде върху него, за да го убие, - а сетне ръцете на целия народ;

10. убий го с камъни, да умре; понеже той се е опитвал да те отвърне от Господа, твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството;

11. цял Израил ще чуе това и ще се побои, и няма занапред да прави сред тебе такова зло.

12. Ако чуеш за някой от градовете ти, които Господ, Бог твой, ти дава за живеене,

13. че са се появили в него нечестиви люде изсред тебе и съблазнили жителите на техния град, думайки: "хайде да служим на други богове, които вие не познавате", -

14. ти издири, разпитай и разузнай добре; и ако това е чиста истина, че е сторена такава мръсотия сред тебе,

15. погуби жителите на оня град с острието на меча, предай на заклятие него и всичко, що е в него, и добитъка му погуби с острието на меча;

16. а всичката плячка от него събери насред стъгдата му и изгори с огън града и цялата плячка от него за всесъжение на Господа, твоя Бог, и да бъде той вечно в развалини, никога отново да се не съгражда.

17. Нищо от заклетото да не прилепне по ръката ти, за да укроти Господ яростта на гнева Си, да ти даде милост, да те прости, и да те размножи (както ти бе говорил), както се бе клел на отците ти,

18. щом слушаш гласа на Господа, твоя Бог, спазвайки всичките Му заповеди, които сега ти заповядвам, и вършейки (добро и) угодно пред очите на Господа, твоя Бог.

2. защото ти си свет народ за Господа, твоя Бог, и Господ тебе избра да бъдеш Негов собствен народ от всички народи, които са на земята.

3. Не яж нищо нечисто.

4. Ето какъв добитък можете да ядете: волове, овци, кози,

5. елен, сърна, бивол, кошута, зубър, орикс, жираф.

6. Всеки добитък, който има раздвоени копита и на двете копита дълбок разрез, и който добитък преживя, него яжте.

7. От ония, които преживят и имат раздвоени копита с дълбок разрез, не яжте само: камила, заек и скокливата мишка, защото макар те и да преживят, но техните копита са нераздвоени: те са нечисти за вас;

8. и свинята, защото копитата й са раздвоени, ала не преживя: тя е нечиста за вас; месото им не яжте и до труповете им се не допирайте.

9. От всички водни животни яжте всички ония, които имат перки и люспи;

10. а всички, които нямат перки и люспи, не яжте: това е нечисто за вас.

11. Всяка чиста птица яжте;

12. но от тях не бива да ядете тия: орел, гриф, морски орел,

13. пиляк, сокол, лешояд с породата им,

14. всякакъв гарван с породата му,

15. камилска птица, кукумявка, чайка, ястреб с породата му,

16. бухал, ибис, лебед,

17. пеликан, сип, рибар,

18. щъркел, гушавец с породата му, папуняк и прилеп.

19. Всички крилати влечуги нечисти са за вас, не (ги) яжте.

20. Всяка чиста птица яжте.

21. Не яжте никаква мърша; дай я на чужденеца, който е в твоите жилища, нека той я яде, или продай му (я), защото ти си народ свет за Господа, твоя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.

22. Отделяй десетъка от цялото произведение на семената си, което ражда нивата (ти) всяка година

23. и яж пред Господа, твоя Бог, на мястото, което Той избере, за да пребъдва името Му там; (донасяй) десетъка от житото си, от виното си и дървеното си масло, и първородните от едрия си и дребен добитък, за да се научиш да се боиш от Господа, твоя Бог, през всички дни.

24. Ако ли пътят ти е дълъг, тъй че не можеш да носиш това, понеже далеч е от тебе мястото, което ще избере Господ, Бог твой, за да тури там името Си, и Господ, Бог твой, те е благословил,

25. то размени това на сребро и вземи среброто в ръка и иди на мястото, което ще избере Господ, Бог твой;

26. и с тия пари накупи всичко, що ти душа пожелае, волове, овци, вино, сикер и всичко, що ти душа пожелае; и яж там пред Господа, твоя Бог, и весели се ти и челядта ти.

27. И левитина, който е в жилищата ти, не изоставяй, понеже той няма част и дял с тебе.

28. В края на всеки три години отдели всички десетъци от произведенията си през последната година и тури (това) в жилищата си;

29. и нека левитинът дойде, понеже той няма част и дял с тебе, и пришълецът и сирачето и вдовицата, които са в твоите жилища, и нека ядат и се насищат, за да те благослови Господ, Бог твой, във всяка работа, която ще вършат ръцете ти.
ГЛАВА 15.
1. В седмата година опрощавай.

2. Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем на ближния си, да опрости дълга и да го не дири от ближния си, или от брата си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа (твоя Бог);

3. от чужденец дири, а каквото имаш твое у брата си, опрости му го,

4. за да няма у тебе сиромах; защото Господ ще те благослови в оная земя, която Господ, Бог твой, ти дава като дял, за да я получиш в наследство,

5. стига само да слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и грижливо да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам;

6. защото Господ, Бог твой, ще те благослови, както ти е говорил, и ти ще даваш назаем на много народи, а сам няма да вземаш назаем; и ще владееш над много народи, а над тебе няма да владеят.

7. Ако пък имаш някой брат сиромах в едно от твоите жилища, в земята си, която Господ, Бог твой, ти дава, не ожесточавай сърцето си и не стискай ръката си пред твоя брат сиромах,

8. но отвори му ръката си и дай му назаем, колкото му трябва, според нуждата му;

9. пази се, да не влезе в сърцето ти беззаконна мисъл: "наближава седмата година, година на опрощаването", и да не би окото ти да стане от това немилостиво спрямо твоя брат сиромах, и ти да му откажеш; защото той ще викне против тебе пред Господа, и ще падне върху ти (голям) грях;

10. дай му (и заеми му, колкото иска, и колкото му трябва), и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти;

11. защото сиромаси ще има винаги в земята (ти); затова ти и заповядвам: отваряй ръката си за твоя брат, за твоя беден и твоя сиромах в земята ти.

12. Ако ти се продаде твоят брат, евреин, или еврейка, той трябва шест години да ти бъде роб, а на седмата година го отпусни на свобода;

13. кога пък го отпущаш на свобода, не отпущай го с празни ръце,

14. но го дари с нещо от стадата си, от гумното си и от лина си: дай му, с каквото те е благословил Господ, Бог твой;

15. помни, че (и) ти беше роб в Египетската земя, и Господ, Бог твой, те избави, ето защо ти и заповядвам днес това.

16. Каже ли ти пък: "не искам да си изляза от тебе, понеже обичам тебе и дома ти", защото му е добре у тебе,

17. вземи шило и му промуши ухото на вратата; и той ще ти бъде роб навеки. Тъй постъпвай и с робинята си.

18. Да ти се не види тежко, задето си длъжен да го отпуснеш на свобода, понеже той ти е изработил през шестте години двойно повече, отколкото платен наемник, и Господ, Бог твой, ще те благослови във всичко, каквото и да правиш.

19. Всяко мъжко първородно, което се роди от едрия ти и дребния добитък, посвещавай на Господа, твоя Бог: не работи с първородния си вол и не стрижи първородно от дребния си добитък;

20. това изяждай ти и челядта ти пред Господа, твоя Бог, всяка година, на мястото, което избере Господ (Бог твой);

21. ако пък то бъде с недостатък, хромо или сляпо, (или) с друг някой недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, твоя Бог,

22. но в жилищата си го яж; нечист и чист (може да яде), както ще яде сърна и елен;

23. само кръвта му не яж: изливай я на земята като вода.
ГЛАВА 16.
1. Наблюдавай месец авив и извършвай Пасха на Господа, твоя Бог, защото в месец авив те изведе Господ, Бог твой, из Египет нощем.

2. И коли пасха на Господа, твоя Бог, от дребен и едър добитък, на мястото, което ще избере Господ, за да пребъдва там името Му.

3. Не яж с нея квасно: седем дена яж с нея безквасни хлябове, хлябовете на неволята, понеже набързо ти излезе из Египетската земя, за да помниш през всички дни на живота си деня, когато излезе из Египетската земя;

4. нищо квасно не бива да имаш при себе си в цялото твое владение през седем дена, и от месото, което си принесъл в жертва вечерта на първия ден, нищо не бива да остане до сутринта.

5. Не можеш да колиш пасха в кое и да е в твоите жилища, които Господ, Бог твой, ще ти даде:

6. а само на онова място, което избере Господ, Бог твой, за да пребъдва там името Му, коли пасха вечер, при залез-слънце, в същото онова време, в което ти излезе из Египет;

7. и опечи и изяж на онова място, което избере Господ, Бог твой, а на другия ден можеш да се върнеш и да влезеш в шатрите си.

8. Шест дена яж безквасни хлябове, а седмия ден е отдание на празника на Господа, твоя Бог; не върши никаква работа.

9. Отброй си седем седмици: почни да броиш седемте седмици, откогато сложиш сърп на жетвата;

10. тогава празнувай празника Седмици на Господа, твоя Бог, според както ти ръка дава, колкото можеш от това, с което те е благословил Господ, Бог твой;

11. и весели се пред Господа, твоя Бог, ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът, който е в жилищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са среди тебе, на мястото, което избере Господ, Бог твой, за да пребъдва там името Му;

12. помни, че ти беше роб в Египет, и спазвай и изпълнявай тия наредби.

13. Седем дена празнувай празника Шатри, след като прибереш храната от гумното си и виното от жлеба си;

14. и весели се в празника си ти, син ти и дъщеря ти, робът ти и робинята ти, левитинът и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са в жилищата ти;

15. седем дена празнувай за Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Господ, Бог твой (за да се призовава там името Му); понеже ще те благослови Господ, Бог твой, във всичките ти произведения и във всяка работа на ръцете ти, и ти само ще се веселиш.

16. Три пъти на година всяко мъжко трябва да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника Безквасници, в празника Седмици и в празника Шатри; и никой не бива да се явява пред Господа с празни ръце,

17. но всеки с дар в ръка, според благословението на Господа, твоя Бог, каквото ти е дал Той.

18. Във всичките си жилища, които Господ, Бог твой, ти даде, постави си съдии и надзиратели според колената си, за да съдят народа с праведна съ'дба;

19. не извъртай закона, не гледай на лице и не взимай дарове, понеже даровете заслепяват очите на мъдрите и изопачават делото на правите;

20. правда, правда търси, за да бъдеш жив и да завладееш земята, която Господ, Бог твой, ти дава.

21. Не си посаждай дъбрава от какви и да било дървета при жертвеника на Господа, твоя Бог, който ще си издигнеш;

22. и не си поставяй стълб, понеже това мрази Господ, Бог твой.

2. Ако се намери среди тебе в някое от твоите жилища, що Господ, Бог твой, ти дава, мъж или жена, които да сторят зло пред Господа, твоя Бог, като престъпят завета Му,

3. па тръгнат и почнат да служат на други богове, и се поклонят тям, или на слънцето, или на месечината, или на всичкото небесно войнство, каквото аз не съм заповядал,

4. и ти бъде обадено, и ти чуеш, - то разузнай добре; и ако това е чиста истина, ако е сторена тая гнусота в Израиля, -

5. изведи оня мъж, или оная жена, които са сторили това зло, при вратата си и ги пребий с камъни, да умрат.

6. По думите на двама или на трима свидетели осъденият на смърт трябва да умре: не бива да се погубва по думите само на един свидетел;

7. първом ръката на свидетелите трябва да падне върху него, за да бъде убит, после ръката на целия народ: тъй изтребвай злото из средата си.

8. Ако по някое дело бъде мъчно за тебе да разсъдиш между кръв и кръв, между съд и съд, между удар и удар, и мненията не бъдат съгласни при вратата ти, - стани и възлез на мястото, което избере Господ, Бог твой, (за да бъде призовавано името Му там,)

9. и дойди при свещениците левити и при съдията, който се случи в ония дни, попитай ги, и те ще ти кажат, как да разсъдиш;

10. и постъпи, според както ти кажат на мястото, което избере Господ (Бог твой, за да бъде призовано името Му там), и гледай да изпълниш всичко, на каквото те научат;

11. според закона, на който те научат, и според присъдата, която ти произнесат, постъпи и не се отклонявай ни надясно, ни наляво от онова, що ти кажат те.

12. А който постъпи тъй дръзко, че не послуша свещеника, който е там на служба пред Господа, твоя Бог, или съдията (който се случи в ония дни), той трябва да умре, - тъй изтребвай злото от Израиля;

13. и целият народ ще чуе, ще се уплаши, и занапред няма да постъпва дръзко.

14. Кога дойдеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, и кажеш: "ще си поставя цар, както другите околни народи", -

15. постави си цар, когото Господ, Бог твой, избере; постави си цар измежду братята си; не бива да си поставяш (за цар) чужденец, който не е твой брат.

16. Само да не умножава конете си и да не върне народа в Египет, за да умножи конете си, понеже Господ ви каза: "не се връщайте вече по тоя път";

17. и да не умножава жените си, за да не се разврати сърцето му, и да не трупа сребро и злато извънмерно.

18. А когато седне на царския си престол, нека си снеме препис на тоя закон от книгата, която се намира у свещениците левити,

19. и нека той да бъде у него и нека го чете през целия си живот, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, и да заляга да изпълнява всички думи на тоя закон и тия наредби;

20. за да се не разгордява сърцето му пред неговите братя, и да се не отклонява от закона ни надясно, ни наляво, за да остане за дълги дни на царството си той и синовете му среди Израиля.

2. дял за него няма да има между братята му: Сам Господ е негов дял, както му Той говори.

3. Ето какво трябва да бъде отредено за свещениците от народа, от ония, които принасят в жертва волове или овци: трябва да се дава на свещеника плешката, челюстите и кормината;

4. давай му тъй също начатъка от житото си, от виното си и елея си, и първата вълна от овците си,

5. понеже Господ, Бог твой, го избра от всички твои колена да предстои (пред Господа, твоя Бог), да служи (и благославя) в името на Господа, той и синовете му през всички дни.

6. И ако левитин дойде из някое от твоите жилища, из цялата земя на Израилевите (синове), дето той е живял, и по желание на душата си дойде на мястото, което избере Господ,

7. и почне да служи в името на Господа, своя Бог, както и всички негови братя левити, които стоят там пред Господа,

8. нека те се ползуват с еднаква част, освен полученото от продажбата на бащиния имот.

9. Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи;

10. не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник,

11. омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви;

12. защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти.

13. Бъди непорочен пред Господа, твоя Бог;

14. защото тия народи, които ти изгонваш, слушат гадателите и предсказвачите, а това Господ, Бог твой, не ти е дал.

15. Господ, Бог твой, ще ти издигне Пророк изсред тебе, от твоите братя, като мене, - Него слушайте, -

16. понеже ти моли Господа, твоя Бог, при Хорив в деня на събранието, думайки: да не чуя занапред гласа на Господа, моя Бог, и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра.

17. И рече ми Господ: добро е това, що (ти) са казали;

18. Аз ще им издигна Пророк изсред братята им, какъвто си ти, ще вложа думите Си в устата Му, и Той ще им говори всичко, що Му Аз заповядам;

19. а който не послуша думите Ми, които (Оня Пророк) ще говори от Мое име, от него ще диря сметка.

20. Който пък пророк се осмели да говори от Мое име, каквото не съм му заповядал да говори, и който говори от име на други богове, такъв пророк да бъде погубен.

21. Но ще кажеш в сърцето си: как ще узнаем думите, които Господ не е говорил?

22. Ето как ще узнаете: ако пророкът говори от името на Господа, и думите му се не сбъднат и не изпълнят, то Господ не е говорил тия думи, а ги е говорил пророкът по своя дързост - и не бой се от него.

2. тогава отдели си три града всред земята си, която Господ, Бог твой, ти дава да я владееш;

3. направи си път и раздели на три части всичката си земя, която Господ, Бог твой, ти дава за дял; те да служат убежище за всеки убиец.

4. А ето какъв убиец може да забегне там и да си остане жив: който убие ближния си без умисъл, без да му е бил враг вчера, ни завчера;

5. който отиде с другаря си в гората да сече дърва, и замахне ръката му с брадвата, за да отсече дърво, и отскочи желязото от топоришката, улучи другаря му, и той умре, - такъв нека забегне в един от ония градове, за да остане жив,

6. да не би отмъстителят за кръв с кипнало сърце да погне убиеца и да го настигне, ако пътят бъде дълъг, и го убие, а пък той не бива да се осъжда на смърт, понеже не му е бил враг вчера, ни завчера;

7. затова ти и дадох заповед, като казах: отдели си три града.

8. Кога пък Господ, Бог твой, разшири твоите граници, както бе се клел на отците ти, и ти даде всичката земя, която бе обещал на отците ти,

9. ако залягаш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш Господа, твоя Бог, и вървиш по Неговите пътища през всички дни, - тогава към тия три града прибави още три града,

10. за да се не пролива невинна кръв всред земята ти, която ти дава Господ, Бог твой, за дял, и да няма върху тебе (вина) за кръв.

11. Но ако някой (среди тебе) бъде враг на ближния си и го причака, и се спусне върху него и го бие тъй, че умре, и забегне в един от ония градове,

12. стареите на града му да пратят, да го вземат оттам и да го предадат в ръцете на отмъстителя за кръвта, за да умре.

13. Да го не пощади окото ти; измий от Израиля кръвта на невинния, и ще ти бъде добре.

14. Не преместяй междата на ближния си, поставена от прадедите в твоя дял, що ти се е паднал в земята, която Господ, Бог твой, ти дава да владееш.

15. Не е достатъчно един свидетел против някого в някоя вина, и в какво да е престъпление или в някой грях, с който той съгреши: при думите на двама свидетели, или при думите на трима свидетели става (всяко) дело.

16. Ако против някого излезе несправедлив свидетел, като го обвинява в престъпление,

17. нека и двоицата, които се съдят, предстанат пред Господа, пред свещениците и пред съдиите, които ще се случат през ония дни;

18. съдиите са длъжни добре да изследват, и ако оня свидетел е лъжлив свидетел, лъжливо свидетелствува против брата си,

19. направете му това, каквото е бил намислил да направи на брата си: тъй изтребвай злото от средата си.

20. И другите ще чуят, и ще се уплашат, и няма занапред да правят такова зло среди тебе.

21. Да (го) не пощади окото ти: душа за душа, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога. (Каквато вреда някой направи на ближния си, със същото да му се отплати.)