Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Той каза: Господ дойде от Синай, откри им се от Сеир, възсия от планина Фаран и вървеше с десетки хиляди светии; отдясно Му беше огънят на закона.

3. Наистина Той обича народа (Си); всички негови светии са в Твои ръце, и те паднаха при Твоите стъпки, за да възприемат думите Ти.

4. Моисей ни даде закон, наследие за народа на Иакова.

5. И той беше цар израилски, когато се събираха народните главатари заедно с Израилевите колена.

6. Да живее Рувим и да не умира, и (Симеон) да бъде многоброен!

7. А за Иуда каза това: чуй, Господи, гласа на Иуда и доведи го при народа му; да се защити с ръцете си, а Ти бъди помощник против враговете му.

8. И за Левия каза: Твоят "тумим" и "урим" е на светия Ти мъж, когото Ти изкуси в Маса, с когото Ти се препира при водите на Мерива,

9. който казва за баща си и майка си: "аз на тях не гледам", и братята си не признава, и синовете си не знае; понеже те, левитите, държат думите Ти и спазват завета Ти,

10. учат Иакова на Твоите закони, и Израиля на Твоите заповеди, поставят кадиво пред лицето Ти и всесъжение на жертвеника Ти;

11. благослови, Господи, силата му и бъди благосклонен към работата на ръцете му, порази чреслата на ония, които въстават против него и които го мразят, за да не могат се подигна.

12. За Вениамина каза: когото Господ обича, той живее у Него безопасно, (Бог) го закриля винаги, и той почива на плещите Му.

13. За Иосифа каза: да благослови Господ земята му с многожелани дарове небесни, с роса и с дарове на бездната, що долу лежи,

14. с многожелани плодове от слънцето и многожелани плодове от месечината,

15. с превъзходни произведения на старите планини и многожеланите дарове от вечните хълмове,

16. и с многожеланите дарове от земята и от всичко, що я пълни; благословията на Оногова, Който се яви в храстето, да слезе върху главата на Иосифа и върху темето на най-добрия му брат:

17. якостта му е като на първородно теле, и рогата му са като рога на бивол; с тях ще избоде всички народи до край-земя: това са десетките хиляди Ефремови, това са хилядите Манасиеви.

18. За Завулона каза: весели се, Завулоне, в своите пътища, и ти, Исахаре, в своите шатри;

19. те свикват народа на планината, там колят законни жертви, понеже те се хранят от богатството на морето и от съкровищата, скрити в пясъка.

20. За Гада каза: благословен да бъде, който разшири Гада; той почива като лъв и съкрушава мишца и глава;

21. той си избра начатъка на земята, там бе почетен с дял от законодателя, и дойде с народните главатари, и изпълни правдата Господня и съда с Израиля.

22. За Дана каза: Дан е млад лъв, който избягва из Васан.

23. За Нефталима каза: Нефталим е сит с благоволение и изпълнен с благословение Господне; морето и юг са негови владения.

24. За Асира каза: благословен е между синовете Асир, той ще бъде обичен на братята си и в дървено масло ще потопи ногата си;

25. желязо и мед са ти заворки; като дните ти ще се умножава твоето богатство.

26. Няма подобен на Бога Израилев, Който в славата Си се понесе по небесата и по облаци, теб на помощ;

27. древният Бог е (твое) прибежище, и (ти) си под вечни мишци; Той ще прогони враговете пред тебе и ще каже: изтребвай!

28. Израил живее безопасно, сам; окото на Иакова вижда пред себе си земя, изобилна с жито и вино, и небесата му пущат роса.

29. Блажен си ти, Израилю! Кой е като тебе, народ пазен от Господа, Който ти е щит закрилник и меч на славата ти? Твоите врагове ти се подмилкват, и ти тъпчиш вратовете им.
ГЛАВА 34.
1. Тогава Моисей се възкачи от равнините Моавски на планина Нево, навръх Фасга, срещу Иерихон, и Господ му показа цялата земя Галаад дори до самия Дан,

2. и цялата (земя) Нефталимова, и (цялата) земя Ефремова и Манасиева, и цялата земя Иудина, дори до самото западно море,

3. и южната страна, и равнината, долина на Иерихон, град на палмите, до Сигор.

4. И рече му Господ: ето земята, за която се клех на Авраама, Исаака и Иакова, думайки: "на твоето семе ще я дам"; Аз ти дадох да я видиш с очите си, ала в нея ти няма да влезеш.

5. И умря там Моисей, раб Господен, в Моавската земя, според думата Господня;

6. и погребаха го в долината на Моавската земя, срещу Ветфегор, и дори доднес никой не знае де е погребан.

7. Моисей беше на сто и двайсет години, когато умря; но зрението му не бе отслабнало, и силата му не бе отпаднала.

8. И синовете Израилеви оплакваха Моисея в равнините Моавски (при Иордан, близо до Иерихон) трийсет дена. И минаха дните за плач и тъга по Моисея.

9. И Иисус, син Навинов, изпълни се с дух на премъдрост, защото Моисей бе възложил върху него ръцете си, и му се покоряваха синовете Израилеви и правеха тъй, както бе заповядал Господ на Моисея.

10. И в Израиля нямаше вече такъв пророк, като Моисея, когото Господ знаеше лице с лице,

11. и по всички личби и чудеса, за които го бе пратил Господ да извърши в Египетската земя над фараона, над всичките му служители и над цялата му земя,

12. и по силната ръка и по големите чудеса, които Моисей извърши пред очите на цял Израил.

КНИГА ИИСУС НАВИН

ГЛАВА 1.
1. След смъртта на Моисея, раб Господен, Господ каза на Навиновия Иисуса, служител Моисеев:

2. Моисей, Моят раб, умря; затова стани, мини през този Иордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви.

3. Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея:

4. от пустинята и от тоя Ливан до голямата река, река Ефрат, цялата земя Хетейска, и до голямото море към залез-слънце ще бъдат вашите предели.

5. Никой не ще устои пред тебе през всички дни на твоя живот; и както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе: няма да отстъпя от тебе и няма да те оставя.

6. Бъди твърд и храбър, защото ти ще предадеш на тоя народ за владение земята, за която се клех на отците им да им я дам;

7. само бъди твърд и много храбър, и грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ти завеща Моят раб Моисей; не се отклонявай от него ни надясно, ни наляво, та да постъпваш благоразумно във всичките си предприятия.

8. Да се не отделя от устата ти тая книга на закона; но се поучавай от нея дене и ноще, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея: тогава ти ще имаш сполука в пътищата си и ще постъпваш благоразумно.

9. Ето, Аз ти заповядвам: бъди твърд и храбър, не се страхувай и не се ужасявай; защото Господ, Бог твой, е с тебе навред, където и да идеш.

10. Тогава Иисус заповяда на народните надзорници и рече:

11. идете по стана и дайте заповед на народа и кажете: приготвяйте си храна за път, защото след три дни ще преминете този Иордан, и ще влезете да превземете земята, която Господ, Бог на вашите отци, ви дава за наследство.

12. А на коляното Рувимово, Гадово и на полуколяното Манасиево Иисус каза:

13. спомнете си, що ви заповяда Моисей, раб Господен, думайки: Господ, Бог ваш, ви успокои и ви даде тази земя;

14. жените ви, децата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде отсам Иордан; а вие всички, които можете да воювате, въоръжени тръгнете пред братята си и им помагайте,

15. докле Господ (Бог ваш) успокои братята ви, както и вас; докле и те наследят земята, която Господ, Бог ваш, им дава; тогава се върнете в наследството си и владейте земята, която Моисей, раб Господен, ви даде отсам Иордан, към изгрев-слънце.

16. Те отговориха на Иисуса и казаха: всичко, що ни заповядаш, ще сторим, и където и да ни пратиш, ще отидем;

17. както слушахме Моисея, тъй ще слушаме и тебе; само Господ, Бог твой, да бъде с тебе, както беше с Моисея;

18. всеки, който се противи на твоята заповед и не послуша думите ти във всичко, каквото и да му заповядаш, ще бъде погубен. Само бъди твърд и храбър!

2. Тогава обадиха на иерихонския цар: ето, някакви-си човеци от синовете Израилеви дошли тук нощес, за да обгледат земята.

3. Иерихонският цар прати да кажат на Раав: предай човеците, които са дошли при тебе и влезли в къщата ти (нощес), понеже са дошли да обгледат цялата земя.

4. Но жената взе двамата ония човеци, скри ги и каза: идваха, наистина, при мене човеци, ала не зная отде бяха те;

5. когато пък на мръкване трябваше да се затворят портите, те излязоха; не зная къде отидоха; спуснете се по-скоро подире им, ще ги настигнете.

6. А сама ги заведе на покрива и ги скри в ленените гръстници, разстлани на покрива й.

7. Пратените се спуснаха подире им по пътя към Иордан до самия брод, а портите затвориха веднага, след като излезе по тях потерята.

8. Преди да си легнат да спят, Раав се качи при тях на покрива

9. и им каза: зная, че Господ е дал вам тая земя, понеже ужас ни облада от вас, и всички жители на тая земя се изплашиха от вас;

10. защото чухме, как Господ (Бог) изсушил пред вас водата на Червено море, когато сте идели от Египет, и как сте постъпили с двамата аморейски царе отвъд Иордан, Сихона и Ога, които сте погубили;

11. когато чухме това, сърце ни се сви, и в никого (от нас) дух не остана против вас; защото Господ, Бог ваш, е Бог на небето горе и на земята долу;

12. и тъй, закълнете ми се в Господа (вашия Бог), че, както аз ви сторих милост, тъй и вие ще сторите милост на бащиния ми дом, и дайте ми верен знак,

13. че ще запазите живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всички, които са у тях, и ще избавите душите ни от смърт.

14. Тия човеци й казаха: душата си за вас ще предадем на смърт, стига само (сега) да не издадете това наше дело; и когато Господ ни предаде земята, ние ще бъдем към тебе милостиви и верни.

15. И тя ги спусна с въже през прозореца, понеже къщата й беше на градската стена, и тя живееше на стената;

16. и им каза: идете в планината, за да ви не срещне потерята, и крийте се там три дни, докле се върне потерята (тръгнала подир вас); а после си идете по пътя.

17. А човеците й казаха: ние ще бъдем свободни от клетвата ти, с която ни закле, ако не сториш тъй:

18. ето, кога дойдем в тая земя, ти превържи това червено въже о прозореца, през който ни спусна, и събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си - цялата си бащина челяд;

19. и ако някой излезе вън от вратата на своята къща, кръвта му да е върху главата му, и ние (ще бъдем) свободни (от твоята клетва); а който бъде с тебе в къщата (ти), кръвта му да бъде върху нашата глава, ако някоя ръка се докосне до него;

20. ако пък (някой ни обиди или) издадеш нашето дело, ние тъй също ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ни закле.

21. Тя отговори: нека бъде според думите ви! И ги пусна, и те си отидоха, а тя превърза о прозореца червеното въже.

22. Те тръгнаха и отидоха в планината и останаха там три дни, докато се върна потерята. Потерята ги търси по целия път и ги не намери.

23. Тъй двамата тия човеци си тръгнаха назад, слязоха от планината, преминаха (Иордан) и отидоха при Иисуса, Навинов син, и му разказаха всичко, що им се бе случило.

24. И казаха на Иисуса: Господ (Бог наш) предаде цялата тая земя в наши ръце, и всички жители на оная земя имат страх пред нас.

2. След три дни тръгнаха надзорниците по стана

3. и дадоха на народа заповед, думайки: кога видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците (ни) левити да го носят, потеглете и вие от мястото си и вървете подире им.

4. Но разстоянието между вас и тях да бъде до две хиляди лакти; не се доближавайте до ковчега, за да знаете пътя, по който ще вървите; защото вие не сте ходили по тоя път ни вчера, ни завчера.

5. И каза Иисус на народа: очистете се за утре (заран), понеже утре Господ ще извърши между вас чудеса.

6. На свещениците пък Иисус каза: вземете ковчега на завета (Господен) и тръгнете пред народа. Свещениците взеха ковчега на завета (Господен) и тръгнаха пред народа.

7. Тогава Господ каза на Иисуса: днес ще почна да те прославям пред очите на всички синове Израилеви, за да узнаят, че, както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе;

8. а ти дай заповед на свещениците, които носят ковчега на завета, и кажи: щом влезете във водите на Иордан, спрете се в Иордан.

9. Иисус каза на синовете Израилеви: дойдете насам и чуйте думите на Господа, вашия Бог.

10. И каза Иисус: от това ще узнаете, че среди вас е живият Бог, Който ще прогони от вас хананейци и хетейци, евейци и ферезейци, гергесейци, аморейци и иевусейци:

11. ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще тръгне пред вас през Иордан;

12. и вземете си дванайсет човека от колената Израилеви, по един човек от коляно;

13. и щом нозете на свещениците, които носят ковчега на Господа, Владетеля на цялата земя, стъпят във водата на Иордан, водата иорданска ще пресъхне, а водата, що тече отгоре, ще се спре като стена.

14. И тъй, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Иордан, и свещениците понесоха ковчега на завета (Господен) пред народа,

15. то, щом тия, които носеха ковчега (на завета Господен), влязоха в Иордан, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха във водата на Иордан (Иордан пък излиза от всичките си брегове през цялото време на пшеничната жетва),

16. водата, що течеше отгоре, се спря и стана като стена на твърде голямо разстояние, до град Адам, който е до Цартан; а която течеше в морето, що е на равнината, в Солено море, отиде и изчезна.

17. И народът преминаваше срещу Иерихон; свещениците пък, които носеха ковчега на завета Господен, стояха на сухо посред Иордан с твърда нога. Всички синове Израилеви преминаваха по сухо, докле целият народ премина Иордан.
ГЛАВА 4.
1. Когато целият народ премина Иордан, Господ каза на Иисуса:

2. вземете си от народа дванайсет души, по един човек от коляно,

3. и дайте им заповед и кажете: вземете си оттука, изсред Иордан, дето са стояли неподвижно нозете на свещениците, дванайсет камъка, пренесете ги със себе си и ги турете на мястото, дето ще пренощувате тая нощ.

4. Иисус повика дванайсет души, които избра от синовете Израилеви, по един човек от коляно,

5. и им каза: идете пред ковчега на Господа, вашия Бог, сред Иордан и (вземете оттам и) турете всеки на рамото си по един камък, според броя на колената на синовете Израилеви,

6. за да бъдат у вас (завинаги) знак: кога ви попитат в по-сетнешно време синовете ви и кажат: "за какво са тия камъни у вас?" -

7. ще им кажете: "за спомен на това, че водата на Иордан се раздели пред ковчега на завета на Господа (Владетеля на цялата земя); когато той преминаваше Иордан, тогава водата иорданска се раздели"; по тоя начин тия камъни ще бъдат (у вас) за синовете Израилеви като паметник вовеки.

8. И синовете Израилеви сториха тъй, както заповяда Иисус: взеха дванайсет камъни от Иордан, както говори Господ на Иисуса, според броя на колената на синовете Израилеви, и ги пренесоха със себе си на нощувката и ги туриха там.

9. И (други) дванайсет камъка постави Иисус сред Иордан на мястото, дето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета (Господен). Те са там и доднес.

10. Свещениците, които носеха ковчега (на завета Господен), стояха сред Иордан, докле не бе свършено (от Иисуса) всичко, що Господ бе заповядал на Иисуса да каже на народа - тъй, както бе завещал Моисей на Иисуса; а в това време народът бързо преминаваше.

11. Когато целият народ премина (Иордан), тогава премина и ковчегът (на завета) Господен и свещениците пред народа;

12. и Рувимовите синове и Гадовите синове и полуколяното Манасиево преминаха въоръжени пред синовете Израилеви, както им бе говорил Моисей.

13. До четирийсет хиляди въоръжени за бой преминаха пред Господа на Иерихонските равнини, за да се бият.

14. В тоя ден Господ прослави Иисуса пред очите на цял Израил, и почнаха да се боят от него, както се бояха от Моисея, през всички дни на живота му.

15. И каза Господ на Иисуса, думайки:

16. Заповядай на свещениците, които носят ковчега на откровението, да излязат от Иордан.

17. Иисус заповяда на свещениците и каза: излезте от Иордан.

18. И когато свещениците, които носеха ковчега на завета Господен, излязоха от Иордан, и щом стъпалата на нозете им стъпиха на суша, водата на Иордан се спусна по своето място, потече, както вчера и завчера, над всичките си брегове.

19. И народът излезе от Иордан в десетия ден на първия месец и се разположи на стан в Галгал, на изток от Иерихон.

20. И дванайсетте камъка, които бяха взели от Иордан, Иисус постави в Галгал

21. и каза на синовете Израилеви: кога в по-сетнешно време вашите синове попитат бащите си: "какво значат тия камъни?" -

22. кажете на вашите синове: "Израил премина тоя Иордан по сухо";

23. защото Господ, Бог наш, изсуши водите на Иордан за вас, докле го преминахте, също тъй, както Господ, Бог ваш, направи с Червено море, което изсуши пред нас, докле го преминахме,

24. за да познаят всички народи по земята, че ръката Господня е силна, и да се боите от Господа, вашия Бог, през всички дни.

2. В това време Господ каза на Иисуса: направи си остри (каменни) ножове и обрежи синовете Израилеви втори път.

3. Тогава Иисус си направи остри (каменни) ножове и обряза синовете Израилеви на местността (наречена) Хълм на обрезанието.

4. Тази е причината, задето Иисус обряза (синовете Израилеви, които тогава се родиха по пътя, и които между излезлите из Египет не бяха тогава обрязани, всичките ги обряза Иисус): целият народ, който бе излязъл из Египет, от мъжки пол, всички способни за война умряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет;

5. всички излезли бяха обрязани, а всички, които се бяха родили в пустинята по пътя, след излизането из Египет, не бяха обрязани;

6. защото синовете Израилеви четирийсет (и две) години ходиха по пустинята (затова и мнозина не бяха обрязани), докле измряха всички способни за война, които бяха излезли из Египет, които не послушаха гласа Господен и на които Господ се кле, че няма да видят земята, за която Господ с клетва бе обещал на отците им, да даде нам земята, дето тече мед и мляко,

7. а вместо тях въздигна синовете им. Тях обряза Иисус, понеже те не бяха обрязани; защото тях, (като родени) по пътя, не обрязваха.

8. Целият народ, след като бе обрязан, си остана на мястото в стана, докле оздравее.

9. Тогава Господ рече на Иисуса: сега Аз снех от вас египетския позор. Поради това се и нарича онова място "Галгал" дори и доднес.

10. И стояха синовете Израилеви на стан в Галгал и направиха Пасха в равнините Иерихонски на четиринайсетия ден на месеца, вечерта;

11. и на другия ден след Пасха почнаха да ядат от произведенията на тая земя - безквасни хлябове и печени зърна в същия оня ден;

12. а маната престана да пада на другия ден, след като почнаха да ядат от произведенията на земята; и нямаше вече мана у синовете Израилеви: през оная година те ядяха произведенията на Ханаанската земя.

13. Когато Иисус се намираше близо до Иерихон, погледна и видя, и ето, пред него стои човек, с гол меч в ръка. Иисус се приближи до него и му каза: наш ли си, или от нашите неприятели?

14. Той отговори: не; аз съм вожд на воинството Господне, сега дойдох (тук). Иисус падна ничком на земята, поклони се и му каза: какво ще заповяда господарят ми на своя раб?

15. Вождът на воинството Господне каза Иисусу: събуй обущата от нозете си, понеже мястото, на което стоиш, е свето. Иисус тъй и направи.

16. А Иерихон беше укрепен и затворен от страх пред синовете Израилеви; никой не излизаше (от него) и никой не влизаше.

2. обкръжете града вие всички, способни за война, и обикаляйте града веднъж (на ден); тъй правете шест дена;

3. и нека седем свещеника носят пред ковчега седем юбилейни тръби; а на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците да тръбят с тръбите;

4. щом затръби юбилейният рог, щом чуете тръбен звук, целият народ да се провикне с висок глас, и градската стена ще рухне до основи, и целият народ ще навлезе (в града, като се спусне) всеки от своето място.

5. И свика Иисус, син Навинов, свещениците (Израилеви) и им рече: носете ковчега на завета, а седем свещеника да носят седем юбилейни тръби пред ковчега Господен.

6. И рече (им да кажат) на народа: идете и обиколете града; а въоръжените нека вървят пред ковчега Господен.

7. Щом Иисус каза на народа, седемте свещеника, които носеха седемте юбилейни тръби пред Господа, тръгнаха и затръбиха (гръмогласно) с тръбите, и ковчегът на завета Господен вървеше след тях;

8. въоръжените пък вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета Господен), като тръбяха с тръбите през време на шествието.

9. На народа пък Иисус даде заповед и каза: не викайте и да се не чуе вашият глас, и да не излиза дума из устата ви до оня ден, докле ви не кажа: "викнете!" и тогава ще викнете.

10. Тъй ковчегът (на завета) Господен тръгна около града и обиколи веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в него.

11. (На другия ден) Иисус стана сутринта рано, и свещениците понесоха ковчега (на завета) Господен;

12. и седемте свещеници, които носеха седемте юбилейни тръби, пред ковчега Господен, вървяха и тръбяха с тръбите; въоръжените пък вървяха пред тях; а които вървяха изотзад, следваха подир ковчега (на завета) Господен и, вървейки, тръбяха с тръбите.

13. Тъй и на другия ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Тъй правиха шест дена.

14. На седмия ден станаха рано, щом се сипна зора, и обиколиха по същия начин града седем пъти; само в тоя ден обиколиха града седем пъти.

15. Когато седмия път свещениците тръбяха с тръбите, Иисус каза на народа: викнете, понеже Господ ви предаде града!

16. Градът ще бъде под заклятие, и всичко, що е в него, е за Господа (на силите); само блудницата Раав нека остане между живите, тя и всеки, който е в къщата й; защото тя укри пратените, които пращахме;

17. но вие се пазете от заклетото, за да не подпаднете и сами под заклятие, ако вземете нещо от заклетото, и за да не навлечете върху стана на синовете Израилеви заклятие и да му не причините бедствие;

18. и всичкото сребро и злато, медни и железни съдове да бъдат светиня на Господа и да влязат в съкровищницата Господня.

19. Народът извика, след като затръбиха с тръбите. Щом народът чу тръбния глас, всички (наедно) извикаха с висок (и силен) глас, и стените (градски) рухнаха до основи, и целият народ влезна в града, всеки от своето място, и превзеха града.

20. И предадоха на заклятие всичко, що беше в града, - мъже и жени, млади и стари, волове, овци и осли, (всичко) с меч изтребиха.

21. А на двамата момци, които бяха обгледвали земята, Иисус рече: идете в къщата на оная блудница и изведете оттам нея и всички, които са у нея, понеже вие й се заклехте.

22. Тогава момците, които бяха обгледвали (града), отидоха (в къщата на жената) и изведоха (блудницата) Раав и баща й, майка й, братята й и всички, които бяха у нея, и всичките й роднини изведоха и ги туриха вън от израилския стан.

23. А градът и всичко, що беше в него, с огън изгориха; само среброто и златото, медните и железни съдове предадоха, (за да се внесат за Господа) в съкровищницата на дома Господен.

24. Блудницата Раав пък и бащината й челяд и всички, които бяха у нея, Иисус остави живи, и тя живее между Израиля доднес, защото укри пратените, които Иисус праща да обгледат Иерихон.

25. В онова време Иисус се закле и каза: проклет да бъде пред Господа оня, който издигне и построи тоя град Иерихон; върху първородния си син той ще положи основите му и върху най-малкия си син ще постави портите му. (Тъй и направи Азан, родом от Ветил: той го основа върху първородния си син Авирона и върху най-малкия, спасен, постави портите му.)

26. И Господ беше с Иисуса, и славата му се разнасяше по цяла земя.