Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

АВДИЙ

"Авдий" е най-кратката книга в Стария завет и се състои само от 21 стиха. За автора не се знае нищо, освен това, че името му означава "слуга на Господа." В Стария Завет има поне дванадесет души, които носят същото име. Би било немислимо авторството на тази книга да бъде приписано на който и да било от тях.

Посланието в "Авдия" е свързано с разрушението на Едом. Пророкът обръща специално внимание на военните престъпления, за които Едом ще бъде наказан:

1. Едом не стои настрана, когато Ерусалим е обсаден (стих 11)

2. Радва се, че хората са пленени (стих 12)

3. Активно участва в разграбването на Ерусалим (стих 13)

4. Блокира пътищата, за да попречи на бягството на евреите и връща затворниците на врага (стих 14)

Не се знае точно в кое нападение едомците вземат участие,тъй като през времето на пророците срещу Юда са организирани поне четири важни кампании:

1. От Сисак от Египет, 926 г. Пр. Хр. (3 Царе 14:25, 26)

2. От филистимците и арабите при царуването на Иорам, 848 - 841 г. Пр. Хр. (2 Летописи 21:16, 17)

3. От цар Йоас от Израил, 790 г. Пр. Хр. (4 Царе 14:13, 14)

4. От Вавилон, 605 - 586 г. Пр. Хр. (4 Царе 24, 25)

Тази липса на информация пречи и на определянето на точната дата на написване на книгата. Много библейски учени обаче вярват, че Авдий пише за нападението от филистимците и арабите.

Враждата между Едом и Израил е стара, още от времето на техните прадеди Яков и Исав (като Яков е бащата на Израил, а Исав - на Едом). Първоначалният конфликт между двамата е свързан с първородството, което по право принадлежи на Исав, но което Яков му отнема с хитрост (Битие 25:27-34; 27:1-46). Враждата между техните потомци продължава да нараства (Числа 27:14-20; 1 Царе 14:47; 3 Царе 11:14-17; 2 Летописи 20:22; 2 Летописи 21:8).

От тринадесетото до шестото столетие пр. Хр. едомците се установяват по скалистите места на юг от Мъртво море, като за своя столица определят Села /Петра/. Неравният, скалист терен, с някои върхове, достигащи до 600 метра, представлява природна защита от враждебните сили. В своята естествена крепост, едомците изглеждат напълно защитени и мислят, че градовете им са непревземаеми. Те викат към света иронично:"Кой ще ме свали на земята?" (стих 3). Бог отговаря на тяхната арогантност чрез пророк Авдия, като казва:"Ако и да се издигнеш като орел и поставиш гнездото си между звездите, и от там ще те сваля, казва Господ" (стих 4).

Пророчеството на Авдия относно разрушението на Едом е частично изпълнено през 312 г. пр. Хр., когато наватинците, един арабски народ, нахлуват в техните градове и ги пленяват, като ги завеждат в Идумея в Северна Палестина. Пълното изпълнение на това пророчество става през 70 г. пр. Хр, когато Тит (един римски генерал) срива Ерусалим, разпръсва юдеите и напълно разбива Едом. Ето защо едомците, колкото и абсурдно да изглежда, най-после забравят старата вражда с юдеите и се присъединяват към тях, за да воюват против римската армия. В тази последна битка двамата братя Исав и Яков (Израил и Едом) най-после се помиряват и обединяват.

------------------------------------------------------------------------

ЙОН

Йон е пророк от осмото столетие, съвременник на Осия и Амос. Той е син на Аматия. Живее в Гетефер - малък град в долната част на Галилея, на около пет километра от Назарет. Йон е познат най-вече със своето послание към жителите на Ниневия. Но преди да се развият необикновените случки, описани в тази книга, Йон пророкува в Северното царство Израил. 4 Царе 14:25 показва,че той започва пророческото си служение при царуването на Еровоам II (782 - 753 г. пр. Хр.). Писанията ни запознават и с факта, че това е през периода, когато Израил възвръща своите стари граници (според Господното слово към Израил, което Той изпраща чрез Йон).

На еврейски, името Йон означава "гълъб." Гръцката форма на името му е "Ион" или "Йонас", което е използвано на няколко пъти в Новия завет във връзка с опазването на неговия живот (Матей 12:39-41; 16:4; Лука 11:29-32).

Йон получава специален призив от Бога да произнесе осъждение върху големия град Ниневия заради нечестието на жителите му. По онова време Ниневия е столица на мощната асирийска империя и се простира на източната страна на река Тигър. Градът е построен от Нимрод (Битие 10:11) около 3000 г. пр. Хр. и израства като един от най-известните градове в цивилизования свят, с население над 120 000 души.

Ниневия е град на красота и величие - дълъг около 48 км. и широк 16 км., изпълнен с красиви градини, освежаващи водопади и изумителни постройки. Неговите масивни крепостни стени са високи 30 метра и широки 15 метра - достатъчно, та колесниците да могат да се движат свободно по тях. Градът има 15 порти, обрисувани с крилати биволи и лъвове. Също така, по онова време Ниневия е и културен център. Има царска библиотека с около 10 000 восъчни плочки, които съдържат информация относно закони, наука, литература, астрономия, история, хронология, търговия и религия.

Независимо от своето привидно културно развитие, асирийците са един силно извратен и идолопоклонически народ /имат не по-малко от 13 различни богове/; неморални и варварски настроени. Те са свирепи и войнствени хора, готови да превземат света. Безмилостният и жесток начин, по който се отнасят към своите жертви, дълго време предизвиква ужас в сърцата на околните народи.

Може би познанията на Йон за този народ стават причина за неговото бягство от поставената му задача да проповядва на ниневийците. Ето защо, той предпочита да се качи на един кораб, отиващ в Тарсис - крайбрежен град в южна Испания. Йон се надява, че по време на неговото отсъствие Бог ще изпълни плана Си за унищожаване на тази езическа нация. Но независимо от мотивите му, неговото безотговорно неподчинение на Божията воля не остава незабелязано. Бог подготвя серия от чудеса /около 6/, за да пробуди съзнанието на Йон и да го увери, че ниневийските жители трябва да чуят Божията вест. Чудесата, описани в книгата "Йон" са:

1. Бурятя в морето - "Но Господ повдигна силен вятър" (1:4).

2. Голямата риба - "А Господ бе определил една голяма риба" (1:17)

3. Изплюването на Ион от рибата - "И Господ заповяда на рибата; и тя избълва Йон на сушата" (2:10).

4. Тиквата - "И Господ Бог определи да израстне една тиква" (4:6).

5. Червеят - "Бог определи един червей" (4:7).

6. Изсушителният източен вятър - "Бог определи горещ източен вятър" (4:8).

След като получава няколко тежки урока от Бога, Йона има втора възможност да проповядва в Ниневия, след което в града настава голямо съживление. От царя на трона до селяните в техните колиби, всички единодушно откликват на Йоновото послание. Градът застава в пост и се покайва с вретище и пепел. След като вижда искреността на техните сърца и чува молитвите им, Бог с готовност прощава техните грехове и отдръпва приготвеното за тях наказание.

Важно е да се отбележи, че Исус сравнява Своите смърт и възкресение с трите дни, прекарани от Йон в корема на рибата (Матей 12:40; 16:4) и противопоставя собственото Си отхвърляне от юдеите на готовността на ниневийските жители /езичници/да приемат проповедтта на Йона (Матей 12:41).

--------------------------------------------------------------------