Книга на царете 10 2 книга на царете 11 3 книга на царете 12 4 книга на царете 13 1 и 2 книга на летописите 14 ездра 15 неемия 16 естир 16 йов 17

ЮДА

Авторът на това послание представя себе си в първия стих като "слуга Исус Христов и брат Яковов." Вярва се, че Яков, за когото става въпрос тук, е водачът на Ерусалимската църква, авторът на посланието на Яков и полубратът на Исус. Ако това е вярно, излиза, че Юда също е брат на Господа (Матей 13 : 55; Марка 6:3). В Новия Завет има още поне шест други личности със същото име (Лука 3:30; Деяния 5:37; Марка 3:19; Деяния 9:11; 15:22; Лука 6:16 - сравнете с Деяния 1:13; Йоан 14:22). Но едно по-внимателно пресяване на библейските и историческите факти изключва всеки от тях като автор на това послание.

За съжаление за живота на Юда се знае малко. Вероятно той е един от по-малките братя на Исус и като другите, не вярва в Божествеността на Христос до момента след възкресението (Йоан 7:3-8). В деня на Петдесятница, в Горницата, присъстват няколко члена от неговото семейство, включително неговата майка Мария и братята му (Деяния 1:14). Юда е по-малко бележита личност от Яков и вероятно се ограничава в служение само на своя народ Израил.

Основната цел на Юдовото послание е да предупреди вярващите за лъжеучителите и лъжедоктрините, които застрашават живота на църквата. Първоначално Юда иска да пише относно доктрината за спасението (стих 3), но хаосът, внесен в Тялото Христово от лъжеучителите става обект от по-голяма важност. Макар и кратко (25 стиха), посланието на Юда представлява една мощна защита на истинската вяра. Юда увещава църквата "да се подвизава във вярата, която веднъж за винаги е била предадена на светиите"(стих 3). С лъвска смелост, той атакува лъжеучителите и изобличава техните отровни доктрини.

Юда ги описва като "нечестивци, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и се отричат от единствения Владетел и Господ Исус Христос" (стих 4), морално покварени (стих 7, 8), бунтовници (стих 8), невежи (стих 16), потенциални убийци (стих 11), лакоми (стих 11), роптатели, оплаквачи, предадени на страстите си, надути, ласкатели, себелюбиви (стих 16), безбожни (стих 18, 19). По-нататък Юда ги представя като "подводни скали в дружелюбните гощавки . . . безводни облаци . . . есенни дървета . . . свирепи морски вълни . . . скитащи звезди" (стих 12, 13). Горното описание на характера на злотворците несъмнено е най-образното в цялото Писание.

След като добре изобличава лъжеучителите, Юда увещава вярващите да вършат четири неща (стих 20, 21)

1. Да се назидават на тяхната пресвята вяра

2. Да се молят в Святия Дух

3. Да се пазят в Божията любов

4. Да очакват милостта на Господ Исус Христос за вечен живот

Юда издига една от най-великите възхвали в Библията:

"А на оногова, който може да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава, на единствения Бог наш Спасител, чрез Исуса Христа нашия Господ, да бъде слава и величие, господство и власт, и преди всичките векове, и сега, и до всичките векове. Амин."

------------------------------------------------------------------------

РИМЛЯНИ

Посланията на апостол Павел, 13 на брой, са последователно поместени в Библията, като "Посланието към Римляните" е първо, а последно е "Посланието до Филимон". Някои специалисти приемат Павел за автор и на "Посланието към Евреите"; ако това е така, броят на Посланията, които Павел е написал се увеличава на 14 - приблизително половината от новозаветните книги.

В младостта си Павел (чието еврейско име е Савел), живее в Тарс Киликийски (Деяния 21:39). За неговите родители не знаем нищо, освен че баща му е бил от Вениаминовото племе (Филипяни 3:5), фарисей (Деяния 23:6) и че по някакъв начин се е сдобил с римско гражданство. По-късно Павел заявява:"... аз съм се и родил в него (римското гражданство)..." (Деяния 22:28). Подобно на други юдейски младежи, е обучен за определена професия - строене на шатри (Деяния 18:3). Явно, още като млад, бъдещият апостол отива в Ерусалим, където става ученик на известния учител Гамалиил (Деяния 22:3). Павел, блестящ и обещаващ млад мъж, скоро се издига до завидна позиция в религиозната йерархия - вероятно дори става член на Синедриона. Той е ревностен защитник на юдаизма. При надигането на християнската "секта," Павел получава голяма власт да преследва и да унищожава християните. Той прави това с голяма ревност, като изпраща много от тях в затвори, дава съгласието си за тяхната смърт и ги подлага на мъчения (Деяния 26:9-11).

Животът на Павел обаче коренно се променя, когато по пътя за Дамаск той лично се среща с Исус Христос - преживяване, което апостолът споменава отново и отново през остатъка от живота си. Тогава Павел - убиецът ,се превръща в Павел - мисионерът. Същата ревност, която той проявява при преследването на църквата, сега е насочена към разпространение на християнската кауза. По-голямата част от информацията за живота на този забележителен мъж достига до нас чрез книгата "Деяния на апостолите" и посланията, които той е написал.

Макар Павел да основава много църкви през трите си мисионерски пътувания, малко вероятно е той да е основал църквата в Рим. Неговото послание към Римляните е написано три или повече години преди той да е посетил този град. Навярно църквата в Рим е основана или от хора, които са приели християнството в деня на Петдесятница (Деяния 2:10) и които занасят

Евангелието в имперския град, или от последователи на Павел или на другите апостоли. Членовете на римската църква са предимно езичници (Римляни 1:13; 11:13; 15:5,6) и Павел изпитва голямо желание да служи на тази църква, която вече доста се е прочула (1:8).

Посланието към римляните е признато за една от най-великите книги в Библията. Мартин Лутер я нарича "Съвършеното Евангелие" и е насърчавал своите последователи да я запаметяват.

Ключовата нота на посланието звучи в Римляни 1:16,17:"Защото не се срамувам от благовестието (Христово); понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после и на езичника. Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: "Праведният чрез вяра ще живее."

Някои от великите теми в Посланието към Римляните са: Божият съд (1:18), Всеобщата греховност (3:9-29), Оправдание (3:24), Изкупление (3:25), Вяра (глава 4), Първоначалния грях (5:12), Духовни дарби (12:3-8) и Почитане на властта (13:1-7).

"Посланието към Римляните" е написано в Коринт по време на Павловия тримесечен престой в Гърция (Деяния 20:2, 3). Това става около 58 г. сл. Хр., след като Павел е бил християнин приблизително двадесет години. Предполага се, че Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея близо до Коринт (16:1) е отишла в Рим и лично е предала Посланието на светиите.

Ключови стихове за запаметяване от книгата Римляни са: 1:16,17; 3:23,24; 5:1; 5:8; 6:23; 8:1; 8:37; 10:9,10; 10:13; 12:1,2; 15:13.

------------------------------------------------------------------------