Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си" (Притчи 10: 1). Името ти означава "

ГЛАВА 9 - ПОЧИТАЙТЕ ЦАРЯ

Не бива да забравяме думите на Петър, че дори когато се подчиняваме и покоряваме, пак можем да бъдем обвинени, че "вършим зло". Чувал съм възраженията на хора: "Каква полза? Подчинявам се, но пак ме обвиняват несправедливо." Забравили са факта, че тяхното покорство е към Господа и че наградата им идва от Него. Словото прекрасно разкрива тази идея: "Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христа. Не работете само за пред очи като човекоугодници, но като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки слуга или свободен, ще получи от Господа същото добро каквото върши" (Ефесяни 6:5-8).

Да се върнем към Петровото наставление: "Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт, било на царя, като върховен владетел, било на управителите, като пратеници от него" (1 Петрово 2:13-14). Святият Дух ни наставлява чрез Петър, също както и чрез Павел, да се покоряваме на властите. Имайте предвид, че царят на онова време беше много жесток и вярващите търпяха ужасно гонение под неговото управление. Както Павел, така и Петър ни съветват да разпознаваме Божията власт, поверена на човека, а не да гледаме самия човек. Апостолът никога не би могъл да се подчини на цар Ирод Агрипа I, ако не разбираше и не разпознаваше властта на Бог върху царския сан. Трудно е да се покориш на делегираната власт, ако не я свързваш с властта на Бога. Ще се опитваш, но няма да успяваш, защото няма да разпознаваш Неговата власт.

Петър ни предупреждава, защото знае, че непокорството всъщност дава по-голямо място на антихриста. Защото тази сила "се противи и превъзнася над всичко, което се нарича Бог" (2 Солунци 2:4), включително и над пътищата, методите, действията и наредбите на истинския жив Бог. Ние вярващите трябва да запитаме себе си: "Подпомагаме ли или пречим на действието на беззаконието?" Ако го подкрепяме, значи живеем според принципите на сатана (непокорство), а не на Бога.

Петър продължава: "Почитайте всички; обичайте братството; от Бога се бойте, царя почитайте" (1 Петрово 2:17). Той не само ни съветва да се подчиняваме, но и да почитаме властите. Гръцката дума за "почитане" е тимао, което означава "почитам, издигам на почит, уважавам, тача". Исус използва същата дума, когато казва: "Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите" (Йоан 8:49).

Речникът на Уебстър (версия 1828 година) дефинира думата почитам като "уважавам, показвам респект; отнасям се с почит и покорство и изпълнявам съответните си задължения към". Нека да повторя: царят, когото Петър има предвид, гони вярващите по онова време. Няма начин да става въпрос за него като за личност, апостолът настоява да го почитаме като поставена от Бога власт.

Наскоро бях интервюиран директно в ефир по една християнска радиопрограма в голям южен град. Обсъждахме една от моите книги. Десет минути след започване на интервюто говорителят обяви пауза. През това време чух няколко реклами и съобщения с понамален звук, тъй като в момента не бях в ефир.

Изведнъж вниманието ми бе привлечено от гласа на мъж, представящ прогнозата за времето. Той каза пред слушателската аудитория от стотици хиляди хора как в един от северните щати е било толкова студено, че устните на щатския губернатор са се вледенили. Говорителят назова името на губернатора и съобщи, че устните му са били толкова сковани, че не е могъл да отвори устата си, за да каже нещо глупаво, както обикновено.

Бях шокиран; не можах да повярвам на току-що чутото. Мислите ми се блъскаха: "Това християнска станция ли е? Сигурно не." После предположих: "Ако станцията е християнска, може би прогнозата за Времето е взета от някакъв източник на Асоушиейтид прес." Не можех да се отърся от тези си впечатления до идването на водещия.

Щом отново влязохме в ефир, той ми зададе един по-общ въпрос, на който аз отговорих, казвайки колко е важно да имаме Божието сърце във всяко наше действие. Все още бях притеснен от чутото и казах: "Добър пример е това, което току-що чух в емисията". После запитах: Това християнска станция ли е?"

Отговорът беше "Да."

"Е, може да сте използвали светски източник, защото който и да беше говорителят, нямаше Божието сърце в казаното преди няколко минути."

"Какво имате предвид?"

Отговорих: "Изявлението за скованата от студ уста на губернатора."

Гласът на интервюиращия прозвуча с раздразнение: "Този човек бях аз."

Продължих: "Словото казва да се боим от Бога и да почитаме царя, или тези, които са на власт."

Той отговори с още по-голяма твърдост в гласа: "Да, но няма нищо нередно да си служим с малко хумор."

Бързо добавих: "Не за сметка на почитта, която трябва да отдаваме. Апостол Павел казва: "Да не злословиш началника на рода си" (Деяния 23:5)."

Той приключи директното интервю преди определеното време, като каза: "Е, Джон, аз не гледам на всичко буквално."

Бях съкрушен. Това ли е да почиташ, уважаваш или да тачиш губернатора? Осъзнавам, че споменатият човек не винаги се е държал по подобаващ начин, но пък заемаше поста на губернатор. Като християни ние трябва да почитаме тази позиция на власт. Колко вярващи бяха повлияни от непочтителния хумор? Нищо чудно, че сме загубили уважението на толкова много обществени елементи.

Поведението на ранната гонена Църква беше далеч по-различно. Те почитаха властта. Когато се държим и говорим неподобаващо, ние подкрепяме силата на беззаконието, която действа днес. Но Библията ни казва: "Защото оная тайна, сиреч, беззаконието, вече действува, но само догдето се отмахне отсред оня, който сега я възпира" (2 Солунци 2:7). Това поведение беше срещу възпиращата сила на Святия Дух. Това е принцип на сатана.

Нека се върнем към думите на Петър: "Бойте се от Бога. Почитайте царя." Тези, които се боят от Бога, държат погледа си върху високата и издигната позиция на Господа на славата. Те са срещнали и са били погълнати от Неговата всеобхватна власт. Одобряват това, което Той одобрява, и мразят онова, което Той мрази. Дълбоко в техния живот са вкоренени почтителен страх и уважение към всички поставени във висока позиция, понеже Бог е делегирал Своята власт.

Когато не почитаме властта, значи ни липсва Духът на страх от Господа. Спомнете си Исаевото описание на Исус:

"И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа; и Той ще се наслаждава В страха от Господа; тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, нито ще решава според каквото слуша с ушите си" (Исая 11:2-3).

Исус се наслаждаваше в страха от Господа. Той Му помагаше да не съди според както вижда или чува. Този радиоводещ показа, че не е запознат със страха от Господа, що се отнася до делегираните власти. Понеже поведението на губернатора не беше достойно за почит, радиоводещият го прецени според това, което окото вижда и ухото чува. Имайки предвид тези стандарти, той беше прав.»о ако беше погледнал през очите на страха от Господа, водещият би разбрал определената от Бога власт върху живота на губернатора. Одумването на правителствена власт никога не е израз на благочестие.

Йоан Кръстител критикуваше поведението на човек на власт наречен Ирод, но неговият подход беше много по-различен от този на радиоводещия. Първо, Йоан каза на Ирод: "Не ти е позволено да я имаш" (Матей 14:4). Той говореше директно за греха, а не с неуважителност към човека. Второ, критикуваше Ирод от позицията на власт като Божи пророк. И на последно, място, Йоан не си правеше непочтителни шеги за царя.

Единственият благочестив човек в Библията, който си правеше шеги с хора в лидерска позиция, е Илия (3 Царе 18:27). Той осмиваше лъжепророците на Ваал и Ашера и боговете, които те представяха. Тези хора, които не притежаваха истинска, а подправена власт, повеждаха много израилтяни в тъмнина. Техните позиции не бяха определени от Бога. Те не бяха достойни за почит и подчинение. Не бива да се подчиняваме на хора, които оглавяват окултни организации. Но не трябва и да ги пренебрегваме, защото дори "архангел Михаил, когато в борба с дявола се препираше за Моисеевото тяло, не смея да произнесе против него хулителна присъда, но рече: Господ да те смъмри. Тия (непокорните в църквата), обаче, хулят всичко, което не знаят; а което знаят естествено, както животните без разум, в това развращават себе си" (Юда 9,10). Божият Дух беше върху Илия, за да говори по съответния начин. За нас е твърде неразумно и лекомислено да осмиваме каквато и да е форма на лидерство, била тя и от мрака.

Да се върнем към истинската назначена власт-трудно е да почитаме и да се подчиняваме, когато очите ни не са просветени чрез страха от Господа. Но чуйте какво казва Словото: "А особено тия, които с нечисто пожелание следват плътските страсти и презират властта. Смели и упорити, те не се страхуват да хулят славните същества" (2 Петрово 2:10). Стряскащото е, че Петър и Юда говорят за хора от църковните среди (Юда 12; 2 Петрово 2:13-15).

В началото на книгата предупредих, че за някои ще бъде трудно да приемат това поучение, тъй като често нашият мироглед спрямо Божието царство е демократичен. Ето защо е заповядано да се обновяваме в духа на своя ум (Ефесяни 4:23). Ако схващанията на радиоводещия бяха единичен случай, сигурно не бих го споменал, но подобно мислене се шири в Църквата. Направих това откритие докато Бил Клинтън беше президент.

Когато президент Клинтън бе избран през 1992 година, бях депресиран в продължение на три дни, докато Бог не започна да работи с мен. Той недвусмислено ми показа, че никой не се издига на власт без знанието Му и че хората на власт са определени от Него. Щом това ми бе открито, аз започнах да се фокусирам върху властта на човека, а не върху личния му живот. Тогава в сърцето ми започна да нараства искрена любов към този водач и ревностно желание да го видя освободен и ходещ в истината.

Вярвам, че същото беше в сърцето на Йоан Кръстител спрямо Ирод. Макар да говореше остро, той със сигурност имаше Божието сърце към корумпирания водач. Ето защо Еремия плачеше за тези, към които отправяше толкова силни думи. Някои говорят със сърца изпълнени с легализъм и омраза, а други изричат коригиращо слово от Господа, като сърцата им преливат от състрадание.

Господ се гневи на тези, които "намират грешки" въз основата на себеправедно осъждение. Видях как това се прояви в много църкви по отношение на президента Клинтън. Преди да продължа, искам да уточня, че не съм гласувал за президента Клинтън на нито един от туровете и сърцето ме боли за нещата, които неговото поведение донесе на страната.

По време на пътуванията ми през 1992 година вярващите често ме насърчаваха да гледам по телевизията някакъв ултраконсервативен човек. Той имал да каже доста неща за либералните лидери на нацията ни, особено за президента и неговата съпруга. Слушах тези коментари всяка седмица в различни градове. Казваха: "Трябва да чуеш този човек. Той разобличава ставащото във Вашингтон." Понеже уважавах тези хора, аз си помислих: "Трябва да гледам предаване с въпросния човек и да чуя какво има да каже." Гледам телевизия рядко, затова успях да го видя едва след девет месеца.

Щом се върнах в хотелската си стая след една служба в Калифорния, включих телевизора и - ето го и него. Беше много забавен и носеше невъобразима вратовръзка. Започна да говори за президента Клинтън. Вниманието ми бе приковано: Този е човекът, за когото всички разправяха. Радвах се най-после да чуя известната личност. Седнах, готов да гледам и да чуя нещата, които той има да каже.

В продължение на двайсет минути слушах как той напада президента и го изкарва хомосексуалист. Шегите бяха забавни и думите подбрани, но през цялото време усещах стомаха си свит на топка. Помислих си: "Какво не е наред? Всичко, което казва, е вярно. Взел е на мушка либералния начин на мислене на нашия президент." После запитах: "Господи, защо изпитвам такова притеснение в сърцето си?"

Святият Дух веднага отговори: "Да не злословиш началника на рода си" (Деяния 23:5).

В ума ми изплува друг стих: "И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци, за царе и всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител" (1 Тимотей 2:1-3). Сякаш един тон с камъни се стовари върху мен. Бог ни е заповядал да почитаме, да се молим, да ходатайстваме и да благодарим за тези, които са на власт. Той също така ни е заповядал да не говорим срещу тях. Макар телевизионният коментатор да беше прав за повечето от нещата, които съобщи, от две злини никога не се ражда едно добро!

Не бях толкова притеснен за този човек, колкото за вярващите, които така се вълнуваха за неговото послание. Що се отнася до коментатора, счетох, че действа според степента на своето разбиране. Но не можех да разбера как вярващите пропагандират посланието му. Как "почитаха царя"? Бог ни е казал какво да правим като християни: да се молим, да ходатайстваме и да благодарим. Павел говори за смъртното наказание, за хората, които ходят в различните проявления на беззаконието, но и които "одобряват ония, които ги вършат" (Римляни 1:32).

Започнах да проповядвам навсякъде из Щатите за станалото в онази хотелска стая. Много хора видяха светлината и се покаяха; други откровено ми се ядосаха. Спореха, че коментаторът е отстоявал праведния живот и свободата на словото, предоставена от правителството ни. Така е, но имаме заповеди, които стоят над това поведение. Дали живеем според демократичното управление или следваме законите на Божието царство? Само защото нашата страна разрешава пиенето на алкохол, трябва ли ние вярващите да го употребяваме безконтролно?

Имаме по-висш закон. Един невярващ в Рим е писал за християните от първи век: "Изживяват дните си на земята, но са родени на небето. Подчиняват се на поставените закони и в същото време превъзхождат законите с живота си" (Писмо до Диогнет, глава 5).

Каква полза имаме да слушаме клевети? Какъв е плодът от това? Няма ли да е по-полезно вместо да гледаме и да разпространяваме посланието на този човек, да отделим време за ходатайство за нашите национални лидери? Не казва ли Бог, че резултатът от покорното поведение е "да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и святост"?

Познавам един служител, който се е срещал с президента Клинтън и му казал: "Всеки лидер, който узаконява избиването на невинни деца, ще преживее Божия съд и ще гори в ада." Този служител се е държал както Йоан Кръстител пред Ирод. Като посланик на Бога, сърцето му е било изпълнено с праведен гняв и искрена любов към неродените поради аборти деца и президента. С цялото си уважение към властта на президента, този човек е говорил истината. Той никога не би подложил държавния глава на присмех. Когато населението слуша телевизионни персони да атакуват властите, ние загубваме Божието сърце. Слушането на клевети няма да произведе вечен плод.
СЪРЦЕ, КОЕТО ПОЧИТА ВЛАСТТА

Нашето поведение трябва да се определя от сърце, което почита властта, защото почитаме Господния избор. Павел ни наставлява:

Бог нарича хората на власт Свои "служители" и те са достойни да приемат дължимата чест и уважение Това гори в сърцето ми всеки път, когато видя полицай, пожарникар, кмет. общински съветник, губернатор, законодател, съдия, депутат или друг човек от системата на управлението. В мен се надига респект, когато посещавам градски, щатски или федерални офиси. Работещите са Божии служители за Неговите хора.

Неколкократно съм бил глобяван за превишена скорост и всеки път съм казвал на съответния служител: "Господине, сбърках и искам да ви благодаря, че си вършите работата и служите на нашия град. Моля ви, простете ми за моето нарушение." Само да можехте да видите лицата им! Веднъж изражението на служителя напълно се промени. Беше доста твърд, но омекна, когато видя моето уважение към властта му. Дори си помислих, че може и да не ме глоби, макар да не целях това.

Имам приятел пастор в щата, където губернаторът бе осмян от водещия на "християнската" радиостанция. Чуйте неговото свидетелство. Той бил в молитва за своя град и питал Бог какво е нужно да се направи. По онова време църквата му не била голяма. Бог говорил в сърцето му, че трябва да почита градските власти. Той и неговите лидери разучили какви са най-големите нужди на града. Открили, че пожарната се нуждае от маски, за да могат пожарникарите да виждат хората през дима, но маските не били включени в бюджета им за съответната година. Всяка струвала по 25 000 долара. Тези пари били твърде много за църква с техните размери.

Пасторът споделил видението със своите хора и само с едно дарение събрали необходимата сума. Той и лидерите му предоставили чека на града. Приятелят ми сподели: "Джон, не можеш да си представиш как това докосна градските управници. Не можеха да повярват, че една църква е извършила подобно благодеяние. Бяха свикнали хората да мърморят за нуждите на правителството, а не да правят дарения."

От този момент нататък църквата започнала да нараства неимоверно. Когато се събрали да благословят новата си сграда, много от градските управници присъствали, а и все още посещават църквата. Сравнете плода на пастора с този на радиоводещия.

Чувал съм много вярващи да се оплакват за данъците, които плащат. Срещал съм християни, които са намерили начин да не плащат полагащото се на държавата. Твърдят, че това е тяхно конституционно право. Аз им опонирам: "Наставлението на Бога стои над вашето предполагаемо конституционно право. Бог казва да "плащаме данъци"." После казвам на тези хора: "Кой плаща за пътищата, по които шофирате? Кой плаща за полицаите, пожарникарите и законодателите, които ви пазят?" Счетоводители са споделяли как вярващи си служат с измама относно данъците, като укриват доходи. Много тъжна истина. Казах на счетоводителите на нашето служение: "Не искам да замаскирате нищо; никакво укриване на доходи! " Плащането на данъци е възможност да дадем нещо в отплата на правителството, което ни служи. Не можем да бъдем ограбени, ако изберем да даваме. Кога ние вярващите ще проумеем тази истина?

Ако църквата практикува това, ще бъдем по-добри свидетели за нашата нация и за света. Трябва да се научим да уважаваме; да се отнасяме с почит и покорство и да изпълняваме съответните задължения към тези, които са на власт. По този начин почитаме нашия небесен Баща. Когато почитаме царя, свидетелстваме за страха си от Господа.

Както писах в предишната глава, заповедта да почитаме царя директно касае гражданската власт, но този съвет също така се отнася до всички други области на делегираната власт. Вижте какво се казва за почитта в следните стихове. Относно семейството Бог ни заповядва: "Почитай баща си и майка си" (Ефесяни 6:2). И още: "жената да се бои (почита в англ. пр.) от мъжа си" (Ефесяни 5:23). Що се отнася до обществените власти, четем: "Които са слуги под игото на робството, нека считат господарите си достойни за всяка почит, та да се не хули Божието име и учението" (1 Тимотей 6:1). А за църковната власт ни се заповядва: "Презвитерите, които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в Словото и поучението" (1 Тимотей 5:17)

Като младежки пастир твърде често ставах свидетел как млади хора говорят неуважително за своите родители. Не проявяваха никакво уважение, да не говорим за почит. Аз веднага ги смъмрях, ако техните родители пропуснеха. Ако само знаеха, че всъщност нараняват себе си, те не биха се осмелявали да постъпват така. Бог казва: "Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И всичките люде да кажат: Амин" (Второзаконие 27:16).

Проклятието, дискутирано в по-предишни глави, идва върху тези, които не почитат родителите си.

От друга страна, Бог обещава големи благословения за хората, които почитат своите родители: "Почитай баща си и майка си (което е първата заповед с обещание), за да ти бъде добре и да живееш много години на земята" (Ефесяни 6:2-3).

На практика Бог обещава на детето две специфични благословения, ако то почита родителите си. Първо, ще му бъде добре. Човек, който не почита своите родители, не може да се радва на успешен живот. Той е под проклятие. (В една от следващите глави ще споделя своето свидетелство по този въпрос.)

Второто обещание е дълъг живот. Колко благословено е да почиташ родителите си. Може да си мислите: "Чакай малко. Познавам деца, които са почитали родителите си, но са умрели млади." Знам със сигурност как Божието Слово казва, че това е първата заповед с обещание. Навличаме си неприятности, когато позволим нещата около нас да разклатят вярата ни в Божиите обещания. Помислете за следното: нашият Баща обещава пълна свобода от страх на всички, които са Негови. "С правда ще се утвърдиш; далеч ще бъдеш от угнетението, защото не ще се боиш" (Исая 54:14). Но скъпоценни християни живеят в страх. Ако обещанията са автоматични, защо толкова много хора понасят това мъчение? Отговорът на този въпрос е: обещанията се получават чрез молитва и се печелят чрез добро войнстване на вярата.

Авраамовият син Исаак е добър пример. Бог даде на Авраам обещание относно Исаак: "И с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него" (Битие 17:19). Обещанието бе дадено, но след като Исаак се ожени за Ревека, единствената си жена, стана ясно, че тя не може да има деца. Освен всичко останало, не Исаак, а Святият Дух я бе избрал за него. Може да запитате: "Да не искаш да кажеш, че Бог се е спрял на бездетна жена?" Да. Обещанието не беше автоматично; то трябваше да бъде задействано. Чуйте какво казва Словото: "И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна" (Битие 25:21).

Исаак трябваше да се бори за придобиването на обещанието, като извика към Господа. Помоли се според Божията воля и получи отговор. Насърчени сме: "И увереността, която имаме спрямо Него, е това, че, ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем че получаваме това, което сме просили от Него" (1 Йоан 5:14-15).

Като почитате родителите си, вие можете да стъпите с молитва върху Божиите две заветни обещания и да приемете добър, дълъг и плодотворен живот. Нека за основа на вашата вяра да служи заветът на Бога, а не животът на другите.

Навярно сте притеснени, защото не сте почитали своите родители. Значи е време да се покаете. Идете при Бога в молитва и лично при родителите си и ги помолете за прошка. Започнете да ги почитате и вярвайте, че Неговите заветни обещания ще се изявят в живота ви.

Същият принцип се отнася и до началници, работодатели, учители и т.н. Ако ги почитаме, ще бъде добре за нас и ще получим наградата си от Господа. Павел наставлява работниците: "Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа. Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие" (Колосяни 3:23-25).

Следващата глава ще разкрие невероятните облаги, които получаваме, щом приемем Неговите служители в църквата и им отдаваме нужната почит. Също така ще видим какво пропускаме, когато не разпознаваме тези, които Бог ни изпраща.