ГЛАВА 6 - ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕПОКОРСТВОТО II

ГЛАВА 6 - ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ НЕПОКОРСТВОТО II

Нека да започнем оттам, когато главният пророк на Израел, Самуил, отиде при Саул със заповед, излязла направо от Господната уста. Той предупреди Саул внимателно да се вслуша в инструкциите: "Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел" (1 Царе 15:3). Заповедта беше директна и много точна. Нищо от онова, което Амалик притежаваше - хора или животни - не трябваше да бъде оставено живо. Всичко, що диша, трябваше да бъде изтребено.

Виждате как отвърна Саул. Той не каза: "Няма да го направя... твърде жестоко е!" Твърде често нашето разбиране за непокорството е ограничено само до неговата явна, открита проява. Но ни предстои да открием, че нещата не стоят точно така. Нито пък Саул е променял решението си впоследствие, след като първо се е съгласил. За повечето от нас тази форма на непокорство е позната. Освен това, Сауловото непокорство не е въпрос на забравяне - да не е обърнал например нужното внимание на заповедта. Повечето от нас ще признаят, че подобно поведение не изразява покорство, но бихме го извинили заради добрите намерения. Вероятно всички ще се съгласим, че това са различни варианти на непокорно поведение, но нека отново да насочим вниманието си към Саул.

Той незабавно събра своята армия и се подготви да атакува Амалик. Всичко изглеждаше страхотно. Саул нападна и уби всеки мъж, жена, дете и кърмаче. Десетки хиляди бяха поразени от меча му и неговата велика армия.

Но той пожали цар Амалик. Защо? Може би се е придържал към културата на онова време. Ако завладееш някоя нация и хванеш лидера й жив, ти го отвеждаш в палата си като роб - един вид жив трофей.

Освен това Саул закла хиляди животни. Но пощади най-добрите овце, волове, говеда, агнета и всичко хващащо окото и го даде на хората си, за да пожертват на Бога и да извършат "духовна" работа. Представете си как тези хора са погледнали на неговите действия. Докато са жертвали обречените животни пред Йехова, сигурно са си мислели: "Какъв благочестив цар имаме, винаги поставя Господа на първо място."

Но Бог преценява нещата доста по-различно. Той откри скръбта си на Самуил: "Разкаях се, гдето поставих Саул цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми" (1 Царе 15:11). Саул изби десетки хиляди, но пожали един. Изпълни 99,9 процента от това, което му бе заповядано. Повечето от нас биха видели покорство в цялата кампания, но Бог видя непокорство. Дори няколко стиха по-долу чрез пророка Той нарича това бунт. Така научаваме, че частичното покорство изобщо не е покорство в Божиите очи. Дори почти пълното покорство, 99,9 процента, не се зачита за покорство, а е бунт.

Колко често чуваме следния коментар: "Защо не погледнете всичко онова, което съм направил? фокусирате се единствено върху малкото, което не съм!" Със сигурност Саул би могъл да го каже. Това може да е присъщо на човешките разбирания, но не и на Божиите!

Самуил се отправи към Саул и когато се срещнаха, царят ентусиазирано го поздрави: "Благословен да си от Господа! Изпълних Господната заповед" (1 Царе 15:13). Можете да чуете радостта и увереността в неговия глас. Напълно съм уверен, че Саул беше искрен. Той истински вярваше, че е изпълнил заповедта. Бог обаче каза, че се е разбунтувал.

Какво обяснение да дадем за голямото разминаване между казаното от Бог предишната нощ и това, което Саул бе повярвал в сърцето си? Отговорът се крие в следните думи: "Бивайте изпълнители на Словото, а не само слушатели, да лъжете себе си" (Яков 1:22). В мига, в който човек пристъпи ясно изявеното Божие Слово, в сърцето му се спуска було, което пречи на неговото виждане и го изопачава. Това е заблуда. Саул беше заблуден в разбиранията си и бе уверен, че постъпва правилно, когато всъщност грешеше. Неговото разбиране се разминаваше с Божията реалност, макар и да бе в съгласие с човешката логика.

Не за първи път Самуил бе го смъмрял за непокорство (1 Царе 13:1-13). Възможно е да е имало и други случаи, които не са записани. Саул бе склонен към непокорство. Щом тази склонност се задълбочи, става все по-трудно да бъдат различени истината от заблудата.
БУЛОТО НА ЗАБЛУДАТА

Спомняте ли си първия път, когато съгрешихте след спасението си? Аз си спомням. Сякаш нож прониза сърцето ми. Като Божии деца ние всички сме наясно с това чувство. Нашите сърца от реагират на изобличението на Святия Дух. Но какво става, когато започнем да се оправдаваме и по този начин обръщаме гръб на истинското покаяние? Две неща се случват. Първо, твърде вероятно е да повторим същото действие на непокорство. Второ, булото на заблудата покрива сърцата ни като намалява чувствителността им към изобличаване и я замества с високоумство.

При следващото прегрешение не усещате ножа толкова болезнено, понеже булото е в сърцата ни; по-скоро изпитвате леко пробождане и безпокойство. Отново оправдаваме себе си и още едно було покрива сърцата ни, още повече задушавайки вика на истината. При следващото съгрешаване, изобличението само ни пощипва. Ако се оправдаем отново, още една смъртоносна пелена намалява чувствителността ни. При следващия грях покривалото вече е толкова дебело, че въобще няма изобличение - само оправдание. Заблудата е скрила истината от нас и съвестта е прегоряла.

На този етап човек може да отпадне от всяко богоугодно нещо или, както по-често се случва, да продължи да поддържа някаква форма на благочестие, но животът му да е религиозен - под проклятието на познаването на доброто и злото.

Сега неговият усет за правилно и погрешно идва от друг източник, а не от живото Божие Слово, вдъхнато от Святия Дух в сърцето му. Такъв човек следва измамните съвети на своето сърце. Без значение дали се е хванал за буквата на Словото, която убива (2 Коринтяни 3:6), или за това, което обществото определя като добро или зло - и в двата случая той няма връзка с живия Бог. Единственият начин да бъде възвърнат е чрез пророчески посланик, изпратен от Бога.
ТРИЕТАПНИЯТ ПРОЦЕС

Господ превежда даден човек през прогресивен процес, за да стигне до него в покорството му. На първо място, Той винаги се опитва да действа чрез изобличение. Но ако човекът се закорави в непокорство, той загубва връзка със сърцето и насоките на Бога поради булото на заблудата. Тогава Господ изпраща пророчески посланик, тъй както изпрати Самуил при Саул. Истинското служение на пророка отваря очите на хората да виждат Божиите пътища. Бог може да изпрати който и да е човек с пророческа мисия. Не е задължително той да бъде в служение на пророк; посланието може да се предаде от пастор, родител, началник, дете или приятел. Яков обяснява: "Братя мои, ако някой от вас се заблуди от истината, и един го обърне, нека знае, че който обърне грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове" (Яков 5:19-20). Обърнете внимание, Словото е насочено към вярващи, които са в грях. Също така забележете фразата "много грехове". Отклоняването е следствие от постоянно непокорство.

Ако е изпратен пророчески посланик (или посланици), но ние не послушаме, Бог подхожда към нас чрез съд. Павел пише: "Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени" (1 Коринтяни 11:31). Думата съдя се среща два пъти в този стих. Но са използвани различни гръцки думи. В първия случай - "Ако сами съдехме себе си", е употребена гръцката дума диакрино със значение "да отделя старателно". (Това става, когато изпитваме себе си в дълбочина, за да отделим скъпоценното от нищожното.) Постигаме го чрез изповед и покаяние за нашето непокорство. Във втория - "нямаше да бъдем съдени", срещаме гръцката дума крино, която означава "да накажа или осъдя". Павел продължава: "А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света" (ст. 32). Бог копнее да ни отдели от нашето непокорство, за да не бъдем осъдени със света (Матей 7:20-23; Лука 12:45-48). Следва въпросът: Как Бог осъжда и наказва Своите хора, когато те пренебрегват или отхвърлят пророческото предупреждение? Отговорът обикновено идва под формата на появил се проблем, болести или друг вид утеснение. Псалмистът заявява:

"Преди да бях наскърбен аз се заблуждавах, но сега държа Твоето Слово. Зная, Господи, че Твоите съдби са праведни, и по справедливост си ме наказал" (Псалм 119:67, 75).

Ако погледнем думите на Павел в един друг превод, нещата съвсем се изясняват: "По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали. Но, ако разпознавахме сами себе си, не Щяхме да бъдем съдени" (1 Коринтяни 11:30-31).

КРАСНОРЕЧИВ ПРИМЕР

Ставал съм свидетел на случаи на осъждение над хора, които не са откликвали на първите два метода на Божия коригиращ процес. Жива илюстрация е случилото се в началото на 90-те години, когато проповядвах на един младежки лагер в Тексас. Началото на седмицата се оказа трудно, защото много млади хора бяха загубили чувствителността си към Господа в резултат на допуснат грях. По няколко млади мъже и жени излизаха отпред на всяка служба и се покайваха за своите грехове, в повечето случаи в сексуалната област, и биваха славно очистени ^от кръвта на Исус. Аз с вълнение очаквах последната вечер да бъде специална заради извършилите се покаяния през изминалата седмица.

Когато влязох на последната служба, разбрах, че нещата няма да станат така, както бях очаквал. Отново усетих Необходимостта от корекция и призив за покаяние. Щом дойде време да говоря, взех микрофона и започнах да се моля. Святият Дух ми показа: "Все още в тази зала има човек, който живее в непокорство. Дай му още една възможност да излезе отпред." (На предишната служба вече бях говорил за непокорството.) Отправих призив и няколко млади хора пристъпиха напред, но в сърцето си знаех, че Святият Дух нямаше предвид нито един от тях. Това бяха чувствителни младежи и девойки, които навярно искаха да се справят с други проблеми.

Святият Дух отново проговори в сърцето ми: "Кажи на този човек, че ако не откликне сега, върху живота му ще дойде осъждение. "Той вложи това в мен, след което продължи: "Кажи на човека, че ще преживее челна катастрофа с кола след три седмици, ако не се покае тази вечер."

Със страх и трепет, аз непоколебимо повторих думите, които Господ бе изговорил в сърцето ми. Още мъже и жени излязоха отпред, но аз отново знаех, че нито един от тях не е посоченият от Бога. Той ми даде свобода да послужа и да се моля за желаещите. Направих го и след това се получи силна служба, каквато очаквах. Много млади хора бяха докоснати от Господа; някои получиха призив за служение. Други бяха изцелени и им бе дадена насока за техния живот. Това беше вечер, която никой от нас нямаше скоро, а и въобще някога, да забрави.

След няколко месеца разговаряхме по телефона с младия пастор. Той ме информираше за свидетелства, дадени след младежкия лагер. Сподели ми: "Джон, има едно момиче, ученичка в гимназията, което е член на нашата младежка група и ни е създавало проблеми повече от всеки друг. Никога не се покоряваше и причиняваше големи главоболия. Знаех, че точно за нея говореше Святият Дух онази вечер. Толкова се разочаровах, когато тя не откликна." (Аз нямах представа кое е това момиче.)

Той продължи: "Три седмици след лагера, тя преживя челна автомобилна катастрофа, точно както ти предупреди. Колата бе разбита."

Треперех; исках да разбера какво се е случило с нея. Бях уверен, че съм говорил чрез Божия Дух, но се надявах въпросният човек да се вслуша в Неговия призив преди трагедията да го е постигнала.

Пасторът продължи: "Бог пощади живота й. Беше в критично състояние, но вече се възстанови. Сега е едно от най-запалените момичета в нашата църква. Станала е напълно различен човек. Животът й е абсолютно трансформиран."

Изпитах облекчение и се зарадвах за нея. Чуйте отново думите на Давид: "Преди да бях наскърбен аз се заблуждавах, но сега държа Твоето Слово..." (Псалм 119:67).

Сега искам да дам пояснения. Не Бог нанася тези неща върху нас. Но Той отмахва защитаващата Си ръка и позволява врагът да ни атакува с това, от което покровителството би ни предпазило. Псалмистът заявява:

"Направил си да яздят човеци върху главите ни; преминахме през огън и вода, но Ти ни изведе на богато място" (Псалм 66:12).

Друг превод гласи: "Ти си ни извел до мястото на пълно удовлетворение." Това младо момиче се е стреснало при катастрофата. В болницата тя се е покаяла и е дошла до място на "пълно удовлетворение". Не такъв е бил Божият първи избор за корекция, но когато другите начини не са били успешни, този се е оказал ефективен.

Ще ми се да кажа, че всички подобни инциденти приключват по същия начин, но не е така. Един млад човек, също живеещ в непокорство, бе предупреден от Божи служител, когото познавам. Той не послуша и не след дълго претърпя челна автомобилна катастрофа, при която почина на място. Бих могъл да дам безброй други свидетелства - за хора, които са се покаяли и са били благословени, и за други, чиято участ е била подобна на Сауловата.
ПОКОРСТВО ИЛИ ЖЕРТВА

Нека да се върнем към историята на Саул. Самуил видя неговата заблуда и като истински пророчески посланик незабавно посочи същността на нещата. Той запита: "Какво значи тогава това блеене на овце в ушите ми и това мучене на говеда, което чувам?"

Саул бързо отговори: "От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление" (1 Царе 15:14-15).

Когато бе конфронтиран от истината, Саул пренасочи вината от себе си към хората. "Исках да се подчиня - изтъкна той, - но желанието на хората надделя." Човек с непокорно сърце насочва вината към другите, щом е хванат в непокорство, като по този начин се опитва да избяга от отговорността за собствените си действия.

Адам обвини Бог и Ева. Ева обвини змията. Адам беше прав; Бог му бе дал жената, а тя му бе дала плода. Но никой не го беше насилил да нарушава заповедта. Той яде воден от собствената си свободна воля. Да, Ева беше измамена, но тя сама взе решението да не се покори.

Саул предвождаше хората, а не те него. Той бе отговорен не само за своето, но и за тяхното непокорство. Негово бе задължението да води и да инструктира. Водачи, слушайте внимателно: вие ще давате отчет за непокорството, което допускате в живота на хората, поверени на вашата грижа.

Илий, водач на Израел и наставник на Саул, знаеше, че синовете му презират Божиите постановления, но не направи нищо. Той изразяваше неодобрение, но не упражни своята власт и не ги отстрани или ограничи. Затова Бог заяви: "Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря" (1 Царе 3:13). Бяха съдени не само синовете му, но и самият Илий.

После Саул оправда своето непокорство с обяснението, че овцете и говедата бяха пощадени, за да бъдат принос за Господа. Разбираме, че той се е надявал чрез цената на непокорството си да може да принесе приемлива жертва или служение на Бога. Това беше прикрита и подвеждаща форма на бунт.

Исус заяви: "Ако иска някой да дойде с Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва" (Матей 16:24). Някои се фокусират върху кръста като символ на страдание и пример за живот на жертва. Обаче в горните думи на Исус кръстът не е единственият или пълният фокус. Животът им може да е изпълнен със себеотричане и жертви, но да не изпълняват Божията цел или воля! Дори е възможно да си избрал себеотричането и жертвата и въпреки всичко да си в непокорство към Бога!

Това, към което Исус ни насочва, е покорството. Единственият начин за подчинение е вдигането на кръста. Защото без смърт към нашите собствени планове и желания, в крайна сметка ще стигнем до противоречие между волята на Бога и човешките ни намерения. Ако не се откажем от своя живот, ще намерим начин да реализираме желанията, които Той не одобрява и дори ще използваме Словото в подкрепа, подобно на Саул. Трябва да си зададем въпроса: "Службата пред Бога включва ли непокорство?" Ако е така, сатана ще приеме слава от нашите "библейски" религиозни практики или жертви, тъй като той е основоположникът и господарят на непокорството.

Самуил се изправи срещу Сауловото високоумство:

"Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай. И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля, и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличаните, и воювай против тях догде се довършат. Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа?" (1 Царе 15:16-19).

Самуил каза: "Когато беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на израилевите племена?" С друgи думи - "Сауле, когато в началото стана цар, ти беше непретенциозен, смирен и кротък." Виждаме това, когато преди години Самуил каза на Саул, че ще бъде цар. Саул отговори с неверие: "Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малко от всичките семейства на Вениаминовото племе? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин?" (1 Царе 9:21). Той не виждаше себе си като цар. Не можеше да разбере защо Бог би избрал незначителен човек като него.

По-късно, когато Господ реши да го представи пред целия Израел, за всяко племе бе хвърлен жребии Измежду тях бе избрано Вениаминовото племе. А от него се падна домът на Саул. После самият Саул. "Но като го потърсиха, той не се намери. Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил Между вещите" (1 Царе 10:21-22).

Саул бе зашеметен при мисълта да управлява Божия народ. Той беше малък в своите очи. Самуил му припомни това, след което продължи: "Сега Бог те изпрати с мисия и каза: "Иди и напълно унищожи..." Защо се мислиш, че знаеш повече от Господа? Кога мъдростта ти надмина Божията? Да не би да си заел Неговото място? Защо търсиш кое е добро и зло от източник, различен от Бога? Къде остана смиреният, непретенциозен човек?

Знае ли някой от нас повече от Бога? Разбира се, че не! Но когато сме в непокорство, представяме пред него и пред околните точно това послание. Колко е глупаво да считаме себе си за по-мъдри от Онзи, Който седи на трона на славата. Онзи, Който не само създаде вселената, но и я държи в Себе Си. Създателят, който постави звездите в небето с пръстите Си. При все това, щото пренебрегваме Неговия съвет, ние поставяме човешката мъдрост над Божията!
НЕПОКОРСТВОТО И ЧАРОДЕЙСТВОТО

Самуил насочи поглед към Саул и с дързостта, присъща на пророческото му служение, заяви:

Самуил директно свърза непокорството с чародейство: "Защото непокорството е като греха на чародейството." Обърнете внимание, че думите "е като" в тоя стих са в по-особен шрифт. Това е характерно за преводите на Кинг Джеймс и Ню Кинг Джеймс, когато се използват думи, липсващи в оригиналния текст. Прибавени са по-късно от преводача за по-голяма яснота. Един по-прецизен превод би използвал само думата "е" (Интерлиниарна Библия - том 2, стр.750).

Горният текст би звучал: "Защото непокорството е чародейство". Това пояснява контекстът на Словото. Едно е да оприличиш непокорството с чародейство, но съвсем друг въпрос е да кажеш, че то си е чародейство. Очевидно един истински християнин никога съзнателно няма да практикува чародейство. Но колко хора, без да знаят, са под неговото влияние, заради заблудата на непокорството?

Думата чародейство поражда в нас мисли за жени в черно, които изричат заклинания, движат се на метли или предричат бъдещето чрез кристални топки докато на огъня ври котела. Или навярно по-съвременна версия е някой, който отправя клетви и проклятия към другите, за да придобие влияние. Нека да оставим настрана и двете разбирания и да открием същността на чародейството, независимо под каква форма се явява.

Еврейската дума, използвана тук за "чародейство", е гесем. Смисълът на английски е заклинание, чародейство и магьосничество. Но теолозите казват, че значението на тези думи по отношение на окултизма е неуточнено, поради което думата се превежда по различен начин. (Теологичен речник на Стария завет, том 3, стр. 805).

Не са толкова важни формите или методът, но резултатите или целта на чародейството. То директно отваря човека към демоничната област. Има за цел да контролира обстоятелства, ситуации или хора по различен начин, често без въвлечените да разбират какво става в духовната област. Случаите варират от пълно невежество от страна на практикуващите за това, което се случва, до абсолютно разбиране и осведоменост за участващите сили на мрака. С две думи, чародейството може да бъде практикувано или при абсолютна неосведоменост, или с пълно осъзнаване. Целта му е контрол, но неминуемо контролиращият става контролиран поради връзката с демоничния свят.

РОБСТВО ЧРЕЗ НЕПОКОРСТВОТО

Като младежки пастор съм имал възможността да се сблъсквам с окулта. Гимназиите в областта бяха изпълнени с млади хора, потопени в спиритизма до различна степен. Моите лидери на младежки групи редовно съобщаваха за срещи със съученици, въвлечени в чародейство или сатанизъм.

Един от най-интересните принципи относно окултните практики беше следният: при въвеждането на някой човек в даден клан (група от хора, практикуващи чародейство), водачите го насърчават да взема наркотици, да пие, да участва в извънбрачен секс, да краде и да извършва различни други действия, оскверняващи законите на Бога или на нашата земя. Аз не бях сигурен защо е така, докато Бог не ми откри тази истина: "Непокорството е чародейство."

Те са научавани, че колкото повече се бунтуват, толкова по-голяма сила придобиват, а тези хора търсят сила. Вярно е, понеже непокорството е чародейство. Колкото повече се бунтуват, толкова по-голям достъп дават на демоничните сили да се намесват, контролират и владеят живота им. Чрез непокорство към реда и законите на Бога и към Неговата делегирана власт, те съзнателно дават легално място на контролиращата демонична област.

Тази идея е отразена в така наречената от чародеите "Сатанинска библия". Преди няколко години, докато превключвахме каналите на телевизора в една хотелска стая след служба, двамата със съпругата ми се натъкнахме на предаване, посветено на сатанизма и чародейството. Аз се готвех да сменя канала, което по принцип е препоръчително да се прави, понеже вярвам, че цялата необходима информация за духовното воюване трябва да идва от Божия Дух. Но бях подтикнат да се вгледам за момент. Шоуто дискутираше сатанинската библия и журналистът представи първата заповед: "Прави каквото поискаш."

Това привлече моето внимание. Веднага в ума ми започнаха да изплуват стихове. Псалмистът прогласява:

"Тогава рекох: Ето, дойдох; (в свитъка на книгата е предписано за мене); Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми" (Псалм 40:7-8).

Исус беше казал: "Аз не мога да върша нищо от Себе Си; съдя както чуя; и съдбата ми е справедлива, защото не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил." (Йоан 5:30). Години наред съм поучавал, че Господ бива привлечен към тези, които живеят в покорство пред Него. Проблесна ми, че обратното също е вярно: духовете на мрака биват привлечени към хората, живеещи в непокорство. Заповедта "Прави каквото поискаше директно изопачаване на Божието Слово и напълно съвпада с това, което Господ казва за непокорството.

Хората, съзнателно предаващи себе си в служба на сатана, разбират този принцип, а други биват мамени да живеят по този начин. Невежите бъркат беззаконието със свобода. Но в непокорството няма свобода. Новият завет ни дава ясна представа какво се случва в действителност. Такива хора стават роби на непочтеността. Петър изобличава тяхната грешка по следния начин: "Обещават им свобода, а те сами са роби на разврата; защото от каквото е победен някой, на това и роб става" (2 Петрово 2:19). Истината е ясна. Няма свобода, а вместо това робство и контрол, които Отварят душата за демонична агресия и манипулация. Павел също го подчертава: "Не знаете ли, че комуто предаваме себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?" (Римляни 6:16).

Исус набляга на този принцип: "Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха" (Йоан 8:34). Спомняте ли си Каиновото непокорство в избора му на жертва пред Бога? По-късно Господ му обясни, че неговият избор ще определя съдбата му. Той би могъл да почете Божията воля и да затвори вратата пред контрола на греха (чародейството) или да се надигне и да посрещне без божествена закрила или сила дебнещия грях, който се стреми да го ръководи и контролира.

Самуил предупреди Саул, тъй както сам Бог бе предупредил Каин. Непокорството отвори неговата душа за контролиращ дух, който го караше да се държи по недопустим за един нормален човек начин. Саул не се покая истински и в 1 Царе 16:14 Библията отбелязва, че малко след неговото непокорство нечист измъчващ дух дойде върху него и започна да го притеснява. От този момент нататък нечистият дух намери покой в Саул, понеже той не беше се покаял истински.

С времето Саул се промени. От безкористен младеж, който се подчиняваше на властта - бащината си и тази на Самуил, който почиташе Божиите неща, той стана човек, потъпкал своите ценности. Ако го бяхте срещнали в неговите по-ранни години и му бяхте предсказали. "Са-уле, ще дойде ден, когато в изблик на гняв ще убиеш осемдесет и пет невинни свещеника, техните жени и деца, той би ви казал да си вървите, защото не сте наред. "Невъзможно! Никога не бих могъл да направя това!" - би се защитил Саул. Тъжната истина е, че го направи (1 Царе 22).

Злият дух манипулативно го тласкаше към живот на ревност, гняв, омраза, съперничество, убийство и заблуда. Контролираше го заради липсата на покаяние за живота на непокорство. Саул преследваше и се опитваше да убие Давид - един от най-верните слуги на Бога и на самия него. Вярваше, че Давид е предател, докато в действителност той бе човек според Божието сърце. В резултат на демоничния контрол Саул достигаше само до бегли проблясъци на истина през дебел облак на заблуда. Истината стана лъжа, а лъжите - истина.

О, колко пъти съм виждал това да се случва! Не само с другите, но и с мен. Гледам назад към сезони от живота си, когато съм ходел в непокорство и ми се ще да плача за своята заблуда тогава. През тези периоди аз съм гледал на поставените от Бога власти над мен като на легалистични или бъркащи, а на благочестивите приятели - като на мои противници. Сближавал съм се с други бунтовници само за да налея масло във вече бушуващия огън на непокорството. Смятали сме, че стоим по-близо до Господа и сме били убедени, че сме "новото поколение" християни, които Бог въздига. О, Той е бил милостив към мен! Нека очите ви да се отворят широко за този трик, за да не се подмамите като мен.