Книга на своя първороден син, Едисън Дейвид Бивиър "Мъдър син радва баща си" (Притчи 10: 1). Името ти означава "

ЧАСТ 1 - ПРЕДСТАВЯНЕ НА "ПОД ПРИКРИТИЕ"

ГЛАВА 1 - ПРЕДСТАВЯНЕ НА "ПОД ПРИКРИТИЕ"

Докато бях дете, живеехме в област, където преживявахме често бури. От нашите големи прозорци наблюдавахме как тъмните облаци приближават, съпровождани от тътена на далечни гръмотевици. Само след минути бурята беше над главите ни с пълна сила. Проблясващите светкавици биваха последвани от незабавни силни гърмежи. Дъждът звучеше като хиляди малки чукове, барабанящи по нашия покрив. Бурята само ни караше да се чувстваме много по-защитени и сигурни в нашия дом. Всичко навън беше мокро, студено и застрашено от поразяващите светкавици. Но вътре ние бяхме на безопасно и сухо място, тъй като покривът ни защитаваше от тиранията на бурята. Бяхме под прикритие.

Ако се разровим за още значения, ще стигнем до друг термин - "човек, работещ под прикритие". Терминът описва безопасността при променена идентичност. Агент, който е под прикритие, може да се движи свободно, без да бъде разкрит от противниците си. Неговото правителство го е поставило под прикритието на измислено име и той е свободен агент във враждебна територия. Накратко, независимо как използваме тази дума или фраза в най-различните й приложения, те всички включват идея за защита и свобода.

Но каква връзка има терминът под прикритие с християните? Давид пише: "Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам" (Псалм 91:1-2).

Отново виждаме, че защитата е за хората под Неговото прикритие. Но от първоначалните думи на стиха: "Който...", авторът ни насочва към най-съществения въпрос: Кой живее под Неговото прикритие? Книгата, която държите в ръцете си, е търсене на този най-важен отговор. Казано накратко, под прикритие е онзи човек, който е подвластен на Бога.

Адам и Ева се радваха в градината на свобода и защита под Божието прикритие. Но в мига веднага след непокорството си те изпитаха огромна нужда точно от това, изпод което се бяха измъкнали доброволно... нуждата да "бъдат покрити" (Битие 3:7). Непокорството им на Божията власт ограби човечеството от сладката свобода и защита, които някога то познаваше.

Нека бъдем откровени. Власт не е популярна дума. Но когато отхвърляме или се боим от властта, ние загубваме привилегията на изключителната защита и облаги, които тя носи. Потръпваме, защото не виждаме нещата от Божията гледна точка. Много често нашето отношение към властта ми напомня за една ситуация, която се случи с третия ми син.

Когато Александър започна първи клас, имаше лошо преживяване с учителката си. Тя беше в постоянен конфликт с класа. Избухваше и се заяждаше с учениците и често им крещеше. Нерядко Александър се оказваше причина за нейните гневни изблици, понеже е изобретателно и енергично малко момче и предпочита да говори, вместо да мирува. За него училището беше прекрасно социално събиране. Естествено отношението му към училището бе в сблъсък с личността на учителката и с нейната сприхавост.

Много пъти съпругата ми и аз се озовавахме след часовете в стаята й за консултации. Работехме с учителката, като насърчавахме Алекс да се подчинява на нейните правила и да окаже съдействие, но целият болезнен процес породи у него неприязън към систематизираното академично обучение.

После се преместихме в друг щат и Алекс мина във втори клас. Учителката му беше съвсем различна. Тя бе даже прекалено добра и изключително загрижена за щастието на своите ученици. Смяташе Алекс за очарователен и имайки предвид неговия нрав, той навярно е бил покорен от нея, но все пак минаваше между капките и научаваше много малко. Синът ни си оставаше на "вие" с академичното познание и затова го преместихме в едно прекрасно частно училище, което наблягаше точно на академичността.

Там той се почувства изгубен и объркан. Беше сред деца, които бяха усъвършенствали своите умения през първите две години в училище. Сега Алекс беше под ръководството на добра, мила, но и строга учителка. Скоро стана ясно, че той изостава от другите ученици. Отново имаше чести, но този път ползотворни срещи с новата учителка. Лиза и аз повече се заангажирахме с работата му.

Да си на училище по цял ден, а вечер родителите да ти стоят на главата, може да ти дойде малко множко. Не веднъж просто блокираше. Често избухваше в плач, имайки чувството, че затъва, макар всъщност да напредваше.

Един ден голям емоционален товар падна върху плещите му. Неговите братя отиваха на училищно парти за пързаляне с ролери, а той трябваше да си остане вкъщи, за да напише някакво недовършено домашно, което беше скрил в бюрото си. Пропускаше забавлението заради тази купчина работа от учителя! Не му оставаше друго освен да заплаче. Беше време за още един разговор между баща и син. Още след първите няколко думи лесно видях проблема. В неговите очи цялата работа беше напълно безнадеждна. Сълзите на объркване не преставаха да се стичат и той просто не можеше да чуе думите на татко си. Настъпи момент на мълчание от страна на двама ни. Той беше свел глава и хлипаше.

Никога няма да забравя какво стана после. Алекс се изправи, донякъде възвърна самообладанието си, изтри лице и после ме погледна с онези големи шоколадово-кафяви и вече уверени очи. Явно го бе осенила идея -такава, че да реши неговите проблеми и да пресуши сълзите му. Той се изправи и кръстоса ръце. Поде със сериозен глас: "Татко, искам да ти кажа нещо. Познаваш ли Джесика от моя клас? Тя не вярва в доктори." След като се подвоуми, добави: "Е, татко, аз не вярвам в учители."

Едва се въздържах да не избухна в смях. Наистина ме беше изненадал. Той повтори отново: "Ако Джесика от моя клас не вярва в доктори, аз просто няма да вярвам в учители." Вече не можех да сдържам смеха си. Ако не го бе изговорил в объркването си, нямаше да бъде толкова забавно. Само да бяхте чули тона му. Той наистина смяташе, че ме посвещава в едно ново откритие, което би могло да разреши всичките му проблеми. Бе сериозен, все едно, че свидетелстваше в съдебната зала.

Разбира се, аз използвах възможността да му обясня до къде би могъл да стигне, ако няма учители. Споделих му впечатленията си от Ангола и Африка, където бях ходил предишната година, за да работя в станции за гладуващи деца. Как тези деца биха дали почти всичко, за да са на мястото на Александър! Биха се вкопчили във възможността да учат, разбирайки колко е важно това за бъдещото подпомагане на семейството им. След моето обширно обяснение той с неохота се раздели с новооткритата философия и се върна на кухненската маса, за да се пребори с купчината работа.

През следващите няколко седмици продължавах да си мисля за този разговор със сина си и не преставах да го съветвам с начина, по който някои хора гледат на властта. Мнозина имат неприятни преживявания с властта. Някои са претърпели грубост от лидерите над тях. Други, подобно на Александър, поради чисто объркване са започнали да гледат на властта като на пречка за тяхното забавление или за това, което считат най-добро за себе си, докато всъщност имат добри водачи и власти. Но поради разни неблагополучни преживявания са развили погрешно отношение: Аз просто не Вярвам Във Властите, или да се изразим по-зряло, просто няма да се подчиня на Властта, ако най-напред не се съглася с нея.

Но как Бог преценява всичко това? Трябва ли да се покоряваме на властите, дори ако те са несправедливи? Ами ако са корумпирани? Ами ако ни карат да правим неща, които ние считаме за погрешни? Ами ако ни подтикват към грях? Къде е границата? Освен това защо трябва да се подчиняваме? Има ли някакви облаги? Не можем ли всички просто да бъдем водени от Божия Дух?

Словото съдържа специфични отговори на всички тези въпроси. Вярвам, че това е най-важната книга, която Бог ми е поверил да напиша, защото засяга основните причини за много от трудностите, преживявани от хората в Църквата днес. Кое предизвика падението на Луци-фер? Бунтът. Кое предизвика Адамовото падение? Непокорството. Кое кара хората да се отклоняват в християнския си живот? Непокорството. Стряскащо е, че в повечето случаи непокорството не е явно, а прикрито.

В тази книга съм споделил примери за собствените си грешки. Не съм жаден за власт водач, който да притиска своите овце да му се покоряват. При това не съм и пастор. Така че пиша като човек, който е допускал много грешки или, по-точно казано, грехове. През 80-те години работех към две международни служения и от тогавашните ми преживявания извличам повечето от настоящите си примери. Стряскащото при всички инциденти е, че аз вярвах с цялото си сърце, че съм прав, докато всъщност грешах. Толкова съм благодарен на нашия Господ, че Словото Му разкри моите мотиви.

Най-искреното ми желание е да се поучите от моите перипетии и да избегнете същите грешки. Моля се да си извлечете поука и да получите прозрение въз основа на глупостта или да познаете добрите резултати. Защото онова, което впоследствие проумях чрез моите опитности, и истините, научени в целия процес, бяха ползотворни и прекрасни. Чрез покаянието дойде безопасност и снабдяване.

Вярвам, че същото може да се случи и с вас при прочита на тази книга. Докато се запознавате с библейските и личните примери, вашето сърце също ще получи просветление. Някои от нещата може да затвърдят онова, което вече знаете, а други да ви освободят. Аз се моля и в двата случая да приемете Неговото Слово с кротост, защото единствено такъв е мотивът ми за написването на книгата.

Когато се изправим пред истината, обикновено реагираме по два начина. Можем да изпаднем в гняв и самозащита, подобно на Каин, Адамовия син, и да загърбим откровението, от което се нуждаем (Битие 4). Или да скрием себе си и да се съкрушим, по примера на Давид, когато бе предизвикан от Натан, и да оставим болката и покаянието да ни въздигнат до ниво на благочестив характер (2 Царе 12). Нека да имаме сърцето на Давид в това отношение и да отхвърлим гордостта, която се опитва да ни отклони от Божия план за снабдяване и защита.

Когато поемате по тези пътеки, не забравяйте, че често тежестта, а не успокоителните думи, в крайна сметка допринася за най-голяма свобода и защита.

Като дете, точно преди да ми инжектират някаква ваксина във втори клас, един приятел ми каза колко много боли. Щом чух това, реших да избегна иглата на всяка цена. Борих се с две сестри, докато най-накрая те се предадоха. После моите родители ме хванаха и ми обясниха какво би могло да се случи, ако не ме ваксинират против туберкулоза. Вече бях видял сестра ми да умира от рак и затова знаех, че те искат само моята защита. Знаех, че инжекцията ще е малко болезнена, но ще ме предпази от заразяването с опасни и вероятно смъртоносни болести. След като веднъж го осъзнах, с готовност отидох да ме ваксинират.

Спомнете си този пример, когато се сблъскате с неудобни за вас или дори болезнени имунизиращи истини от Божието Слово. Знайте, че пътищата на вашия небесен Отец са съвършени и онова, което много пъти изглежда пагубно или болезнено, в крайна сметка служи за защита, благословение или нечие спасение. Никога не забравяйте, че Неговата любов към нас е чиста, съвършена и вечна!

Преди да започнем нашето пътуване, нека да се помолим:

Небесни Отче, желая истина във вътрешните си части повече, отколкото удобство или удоволствие. Затова поставям в ръцете Ти своето сърце и душа, като знам, че Твоите пътища са съвършени. Ти ме възлюби достатъчно, за да изпратиш най-скъпото за Теб - Твоя Син Исус - да умре за мен, за да ми даде вечен живот. Щом ме обичаш толкова много, значи със сигурност желаеш да довършиш делото, което си започнал в живота ми. Моля Те, докато чета тази книга, да ми говориш чрез Своя Дух и да ми показваш желаните от Теб пътища за моя живот. Отвори очите ми, за да виждат, и ушите ми, за да слушат Словото Ти. Открий ми Исус повече от всякога преди. Благодаря Ти предварително за това, което ще извършиш в мен чрез Своето Слово в настоящата книга. Моля се в името на Исус.