Да се върнем към нашия рожден хороскоп. Видяхме, че той представлява учебен план за един живот и като такъв показва съдбата на човека. Житейският път на даден човек е определен още при раждането му. С биографията си човек само превръща латентността в действителност. В живота на човека няма случайности.
Изниква въпросът, дали той не би имал друг учебен план и с това друга съдба, ако „случайно” се е родил няколко часа по-късно или по-рано. Това наистина е така, защото другото време има и друго качество и затова показва и друг житейски път.
Някой може да помисли, че хвърлихме толкова труд да отричаме случайността в живота на човека, само и само, за да я преоткрием в обвързаността й с момента на раждането. Случайният час на раждане ли решава съдбата? Ние оставаме верни на разбирането, че на този свят никога не може да има нищо случайно. Затова и събитието на раждането трябва да е определено от някаква закономерност.
Всяко събитие е само формален израз на определено съдържание. Съдържание и форма трябва да си кореспондират. По формата можем да разберем съдържанието и обратното. (Типична заблуда на младежите е да вярват, че като търсят ценни съдържания може да занемаряват формата.) Раждането е формално събитие, което се проявява във време с определено качество и представя определено съдържание. В какво се състои това съдържание?
На това място сме принудени да се обърнем към темата за прераждането. Когато се ражда, човек не идва на бял свят като „празен лист хартия”, т.е. като чиста и девствена душа (както сме свикнали да мислим за децата), зависима само от благосклонността на минутата на раждане. Ако надникнем в биографията на една душа (по-късно ще се върнем на това), ще видим, че тя има зад себе си дълга редица от земни животи. Във всеки живот тя е трябвало да се справи с различен учебен план, който е усвоила повече или по-малко добре.
Когато умира, човек само в много редки случаи напълно е разбрал и изпълнил всички изисквания и задачи на съдбата. Почти винаги остава нещо, което не е доизпълнил и не е доразбрал, подобно на годишния баланс на някой търговец, при който и под чертата остава някаква сума. Ако се изразим образно, цифрите под чертата представляват кода на душата. Този код символизира нейната качествена зрялост. Душата ще може да се прероди отново, едва когато качеството на времето отговаря на собственото й качество.
Преди определихме качеството на времето като предпоставка за проявата на адекватно по съдържание събитие. И в този случай времевото качество е вратата към материалната действителност, която се отваря, само когато „съдържателното качество” на душата си кореспондира с качеството на времето (Законът за резонанса!). Часът на прераждане би бил зачатието, но по горните закони зачатието се съотнася с раждането, така че можем да кажем: качеството на времето при раждането говори донякъде за „естеството” на преродената душа.
Хороскопът е закономерният междинен резултат от досегашния път през земните животи. Затова той не е нито случаен, нито несправедлив. Хороскопът показва кармата на човека - той е станалият необходим учебен план за даденото прераждане.
Оттук става ясно колко фундаментално е свързана астрологията с учението за прераждането. Без връзка с прераждането астрологията би била пълна глупост, защото никой астролог, който отрича прераждането, не би могъл да даде задоволителен отговор на въпроса, защо хороскопът на един човек е такъв, а на друг онакъв. Тогава хороскопът щеше да е резултат от случайност или от произвола на съдбата. Но ако аз работя със случайността или произвола на съдбата, заниманието с астрологията ще се обезсмисли, защото с нея щяха да могат да се изчисляват само закономерностите на произвола.
Хороскопът е нещо, което всеки сам си е изработил и не може да се оплакваме от него. Няма добри и лоши хороскопи, но без съмнение има задачи, чието претворяване в действителността е по-леко или по-трудно.
За съжаление, поради смесването на астрологичната техника с функционалния стил на мислене на нашето време, астрологическата мисъл поема във все по-погрешна посока и това води до опасността астрологията повече да навреди, отколкото да помогне на човека, дошъл за съвет. Най-вече когато на планетите се приписва влияние. Така небесните тела се превръщат в нови проекционни равнини на вината. Ако досега виновните са били търсени в обкръжаващата среда, семейството, професията, държавата, то изведнъж Сатурн се превръща в изкупителната жертва. Жертвите на подобен възглед търсят вината за всички трудности в живота си в „лошия хороскоп” и завиждат на успелите хора и на „хубавия им хороскоп”.
Щом астрологията пада до такова ниво, не е чудно, че не престават обвиненията в суеверие. Тази погрешна основна позиция почти автоматично води до може би най-разпространената заблуда на привържениците на астрологията - че астрологията е метод, с който може да се коригира съдбата. Почти навсякъде, където се занимават с астрология, смятат, че могат да надхитрят поне малко съдбата и че от познанието за звездите могат да извлекат предимства за себе си и за клиентите си.
Подобно отношение води до съвети, при които на някого настойчиво се препоръчва да бъде изключително предпазлив през следващите месеци, да не предприема нищо и най-добре в три определени дни изобщо да не става от леглото, защото по това време ще действа лош и опасен аспект. Но човекът не бива да се отчайва напълно, защото след половин година ще стане по-добре - Юпитер ще се намира в тригон спрямо Слънцето. И тогава може да предприеме всичко замислено. Ще се случат щастливи събития, ще има печалби и така нататък.
По-добре никаква астрология, отколкото такива заблуди. Някои хора стигат дотам, че стават зависими от астрологията, като от наркотик и преди вземането на каквото и да било решение първо се съветват с астролог, за да разберат дали разположението на звездите е благоприятно. Или пък преди всяко пътуване с кола хвърлят поглед в хороскопа. И така нататък. Така че, ако обичате, недейте да мерите астрологията с аршина на заблудите на хората, които я ползват. Иначе тя скоро ще трябва да бъде зачислена към наркотичните вещества.
Човечеството е очаровано от идеята да заблуждава съдбата. Всеки се опитва по свой начин - лекарите с интензивните отделения, астролозите с хороскопите. Същата пропаст, която зее между нашата медицина и истинското лечителско изкуство, дели и астрологията на нашето време от истинското познание за звездите.
Сподели с приятели: |