Книга насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора

Важен въпрос, който трябва да бъде разгледан по време на подготвителния етап, е правният статут на участващите в мобилност млади хора в съответната приемаща страна. С разширяването на ЕС възможностите за младежка мобилност съществено се увеличиха от географска гледна точка. Продължават да съществуват обаче много пречки от административно и законодателно естество. Докато правният статут на лице, което учи или провежда учебен стаж в чужбина, по принцип би трябвало да е до голяма степен изяснен, не винаги така стоят нещата по отношение на младите хора, които участват в мобилност, но не се вписват напълно в нито една от горепосочените категории (напр. млади професионално ангажирани лица, като артисти, дизайнери или предприемачи, които участват в мобилност с учебна цел).

Правните разпоредби в някои държави могат да се превърнат в пречка за мобилността, особено в рамките на средното образование, както и в областта на професионалното образование и обучение. Полезно би било да се създаде сигурна рамка за мобилност на непълнолетните и малолетните лица. Един статут на „европейски стажант“ би могъл да спомогне за преодоляване на специфичните трудности, свързани с осъществяване на учебен стаж в чужбина, които възникват поради големите разлики в приложимите към този вид дейност разпоредби, т.е. относно такива аспекти като заплащане или трудови договори. На университетско равнище продължава да съществува специфичен проблем по отношение на докторантите/младите изследователи, чийто статут може да варира в голяма степен в зависимост от това дали става въпрос за студенти/стипендианти или за работещи. Липсата на яснота по отношение на статута им влияе върху обезщетенията по схемите за социална сигурност и може да се отрази негативно на желанието им за участие в мобилност²⁷.

Какви са основните препятствия от правно естество пред мобилността, с които сте се сблъсквали?
Моля, посочете конкретни примери.

Можете ли да представите примери за добри практики при преодоляването на такива препятствия?

1.5. Преносимост на помощи и заеми

Пребиваването в чужбина изисква и финансова подготовка. Важен финансов източник, освен стипендиите, могат да бъдат социалните обезщетения и заемите, взети в страната на произход. Тези и други преки или непреки форми на субсидиране обаче често не могат да бъдат пренасяни другаде — в някои случаи в нарушение на общностното право, — като по този начин младите хора губят мотивация за пътуване в чужбина. Така например в сферата на висшето образование много малко страни допускат пълна преносимост на помощи и заеми, а четири държави-членки не разрешават никакво пренасяне²⁸.

В свое решение от 1990 г. Съдът на Европейските общности постанови, че ако децата на работници мигранти решат да учат в държава-членка, различна от тяхната приемаща страна, имат право да получават същите обезщетения, които биха получавали в приемащата ги страна²⁹. В решение от 2007 г³⁰. Съдът разшири обхвата на тази съдебна практика и извън семействата на работниците мигранти, като постанови, че ако държава-членка предоставя подкрепа за целите на образованието и обучението на своите граждани и ако те искат да предприемат това образование или обучение в друга държава-членка, държавата-членка на произход не може да изисква учебната програма в чужбина да бъде продължение на учебната програма, следвана в държавата-членка на произход. Комисията ще продължи да предприема действия срещу държавите-членки, нарушаващи общностното право в тази област.

Информация: съединени дела C-11/06 Rhiannon Morgan срещу Bezirksregierung Köln и С-12/06 Iris Bucher срещу Landrat des Kreises Düren, решение от 23 октомври 2007 г. Съдът на Европейските общности постанови, че — въпреки че определянето на учебното съдържание и организацията на съответните национални образователни системи е от компетентността на държавите-членки — тази компетентност трябва да се упражнява при спазване на общностното право и, по-специално, при спазване на правото на гражданите на Европейския съюз на свободно движение, предоставено с член 18 от Договора за ЕО. В този смисъл, когато държава-членка предвижда система за помощи за образование или обучение, която дава право на учащите се да получават такива помощи, ако продължават обучението си в друга държава-членка, първата държава-членка трябва да гарантира, че подробните правила за предоставяне на тези помощи не пораждат неоправдани ограничения по отношение на свободното движение.

Макар че по принцип държавите-членки са запознати с достиженията на общностното право в тази област и нарушенията са по-скоро изключение, отколкото правило, Комисията смята, че би било полезно да се публикуват насоки, предназначени за публичните власти и заинтересованите страни в държавите-членки, в които да се посочат основните следствия от установената от Съда до този момент съдебна практика. В тези насоки биха могли да се разглеждат въпроси като достъпът до образователните институции, признаването на дипломите, преносимостта на помощите и други права на студентите в приемащата страна или в страната на произход.

С какви пречки сте се сблъсквали във връзка с преносимостта на помощи и заеми и с достъпа до обезщетения? Моля, посочете конкретни примери.

1.6. Мобилност към и от Европейския съюз

Насърчаването на мобилността на младите европейци, както и привличането на млади хора от трети страни към Европа, представлява важен елемент за бъдещата конкурентоспособност на ЕС. По време на първия етап от програмата „Еразмус Мундус“ визовите въпроси представляваха съществено препятствие пред плавното осъществяване на мобилността³¹. Съгласно Директива 2004/114/ЕО (директивата относно студентите)³² държавите-членки на ЕС улесняват процедурите по допускане по отношение на студентите, в това число чрез своевременно издаване на необходимите визи. Предвидена е и разпоредба, чрез която се разрешава на студенти — граждани на трети страни, да учат в различни държави-членки на ЕС. Директивата бе транспонирана от почти всички държави-членки в съответните национални законодателства и студентите от трети страни могат да се позовават на нейните разпоредби в случай на сериозни забавяния при издаването на необходимите им визи и разрешения за пребиваване.

Специфични препятствия — най-вече визови проблеми — съществуват и във връзка с мобилността извън ЕС на други групи, като например участниците в доброволчески програми на ЕС, в ученически обмен или обучения без получаване на възнаграждение. Поради това държавите-членки на ЕС биха могли да се възползват от възможността да прилагат Директива 2004/114/ЕО и по отношение на тези групи. През 2010 г. Комисията ще направи оценка и ще представи доклад за прилагането на посочената директива в държавите-членки.

С Директива 2005/71/ЕО на Съвета³³ се предвижда издаването на специфично разрешение за пребиваване за чуждестранните научни работници, което не е обвързано с вида на сключения от тях договор (заето лице, самостоятелно заето лице, стипендиант). Сключването на обикновен договор („споразумение за прием“) с акредитирана публична или частна европейска научноизследователска организация, в който се уточняват научните умения на изследователя, финансовите средства и здравната осигуровка, дава основание за бързо издаване на разрешение за пребиваване. Предимствата на тази схема са многобройни, като например отпадане на изискването за разрешение за работа, по-лесно събиране на семействата, по-бързи административни процедури и по-гладко осъществяване на мобилността в рамките на ЕС³⁴.

Ясно е, че при наличие на добра подготовка и общо управление на мобилността младите хора ще извлекат най-голяма полза от нея и по-лесно ще бъдат убеждавани в нейната стойност. Необходимо е организаторите на мобилност с учебна цел да създадат подходящи механизми за подбор на участниците, като този подбор трябва да се осъществява по справедлив и прозрачен начин. Изпращащите и приемащите институции трябва да си сътрудничат в намирането на подходящата институция за всеки един кандидат. На този етап трябва да се осъществява правилната подготовка на участниците, включително и във връзка с езиковите умения и познанията от културно естество. Периодът на мобилност в чужбина следва възможно най-точно да отговаря на личния път на обучение и на уменията и мотивацията на конкретния участник, като същевременно ги развива и допълва. Европейската харта за качество на мобилността може да предостави насоки в тази посока, тъй като в нея фигурира списък на общите принципи, които трябва да бъдат вземани предвид (вж. карето с информация по-долу). Разработени бяха други харти в конкретни сектори, например в професионалното обучение (ангажимент за качество в рамките на програма „Леонардо да Винчи“), научноизследователската дейност (Европейска харта за изследователи и Кодекс за поведение³⁵), висшето образование (Харта на студента по програма „Еразмус“³⁶), доброволческата дейност (Харта на Европейската доброволческа служба³⁷) и предприятията (ангажимент по програмата „Еразъм“ за млади предприемачи)³⁸. Като цяло трябва да съществуват ясно поети ангажименти както от страна на изпращащата, така и от страна на приемащата институция или организация.

Препоръчително е също така да се изготвят споразумения за обучение или образование, като се вземат предвид равнището на знанията и уменията и езиковата подготовка на всеки участник, и те да бъдат договаряни между него и изпращащата и приемащата организация. В споразумението следва да бъдат посочени целите и очакваните резултати от обучението, както и начините за тяхното постигане, прилагане и признаване.

Информация: Европейска харта за качество на мобилността В препоръката на Европейския парламент и на Съвета относно трансграничната мобилност в рамките на Общността с цел образование и обучение от 2006 г. са разгледани накратко свързаните с този вид мобилност въпроси. Европейската харта за качество на мобилността, която е част от препоръката, предлага списък на най-важните въпроси, които трябва да бъдат взети предвид при организиране на мобилност с учебна цел и които могат да бъдат приспособени към различни видове учебна среда, от училищата до стажовете за чираци например. По-специално в нея е описана необходимостта от учебен план, който да бъде договорен от всички участващи страни (изпращащата институция, приемащата институция и лицето, осъществяващо мобилността). http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/en/oj/2006/l_394/l_39420061230en00050009.pdf

Добра практика: Ap n’ go Ap ‘n go представлява платформа, чрез която студентите и чираците могат да поискат да бъдат изпратени в чужбина и чрез която дружествата, заинтересовани от прием на млади хора на стаж, могат да изложат своите изисквания. Уебсайтът улеснява контактите между двете страни в процеса. Освен това на уебсайта могат да бъдат намерени съвети от практическо естество и информация, предназначена за студентите/стажантите и дружествата, както и онлайн инструменти на различни езици. Уебсайтът е и място за споделяне на опит и добри практики от страна на чираците и дружествата. www.ap-and-go.eu

Какви мерки могат да бъдат предприети, за да се гарантира високото качество на периода на мобилност?

Моля, посочете примери за добри практики.

1.8. Обхващане на групите в неравностойно положение

Необходимо е да бъдат обхванати и групите, за които съществува тенденция към изключване от възможностите за мобилност. Аргументите в подкрепа на мобилността с учебна цел — справяне с предизвикателствата на глобализацията, повишаване на конкурентоспособността и засилване на социалното сближаване — се отнасят дори в още по-голяма степен до групите в неравностойно положение, тъй като именно те са най-уязвими. Във всички мерки за повишаване на мобилността трябва да се отделя специално внимание на включването на хора, които вече са изправени пред специфични трудности, като например групите в неравностойно икономическо или социално положение, лицата със специални нужди и непривилегированите мигранти. Специфична подкрепа за хората със специални нужди се оказва по програмата за учене през целия живот, програмите „Младежта в действие“ и „Еразмус Мундус“. Обхватът на тази практика би могъл да бъде разширен, така че да обхване и други програми и дейности по мобилност, тъй като за тези групи е от особено значение благотворният аспект на развиване на личността чрез мобилност с учебна цел.

Изпращането на повече млади хора в чужбина не е достатъчно само по себе си. Необходимо е и да бъдат договорени подходящи условия за техния прием. Липсата на възможности за настаняване на приемлива цена, особено в големите градове, и на приемни структури (консултантски служби, столови, здравни служби и т.н.) продължава да бъде проблем, който може да се задълбочи, в случай че бъде постигнато предвиденото увеличение на случаите на мобилност.

Приемащата организация (образователна структура, младежка организация, дружество и пр.) следва да предоставя системи от рода на наставничеството, за да могат участниците да получават съвети и помощ за ефективното си интегриране в приемащата среда и да разполагат с лице за контакт, което да им оказва помощ по време на престоя.

От изключително важно значение е периодите на мобилност с учебна цел да бъдат признавани и валидирани по подходящ начин. Болонският процес (в сферата на висшето образование), Копенхагенският процес (в сферата на професионалното образование и обучение) и Европейското изследователско пространство спомогнаха за подобряване на прозрачността и улесняване на признаването на квалификациите и кредитите с образователни цели, което продължава да бъде от национална компетентност. Понастоящем съществуват следните европейски инструменти:

• 
  Европейска система за трансфер и натрупване на кредити — ECTS (за висшето образование);
  
• 
  Европейска система на кредити в професионалното образование и обучение (ECVET, приета през 2009 г.);
  
• 
  Европейска квалификационна рамка (ЕКР);
  
• 
  единна рамка на Общността за прозрачност на професионалните квалификации и умения — „Европас“ (Решение 2241/2004/ЕО) Тя включва документа „Европас“ мобилност, в който се записват периодите на мобилност, приложението към диплома за висше образование (разработено съвместно с Европейския център за висше образование на ЮНЕСКО, Съвета на Европа и Европейската комисия) и приложението към сертификат за професионалното обучение;
  
• 
  сертификат Youthpass за младежки обмен и доброволчески дейности;
  
• 
  Европейска харта за качество на мобилността.
  

Отговорността за правилното използване на повечето от посочените инструменти е на националните компетентни органи. Напредъкът по признаването на квалификации би могъл да бъде ускорен, ако съществуващите инструменти се използват за постигане на споразумения за признаване, сключвани на регионално и секторно равнище. Съществуващата тенденция към насочване на преподаването и обучението към учебните резултати³⁹ и появата на квалификационни рамки ще улесни сключването на споразумения за признаване на периодите на мобилност от страна на училищата, университетите, бизнеса, младежките организации и пр. Политиките по осигуряване на признаване са най-развити в сферата на висшето образование, но дори и там все още съществуват проблеми.

Правилното отразяване на постигнатото по време на мобилността обаче може да надхвърли рамките на формалното признаване. По подходящ начин следва да бъдат отразени не само официално придобитите знания, напр. в документа „Европас“ мобилност, YouthPass или „Европас“ приложението към диплома, но също така — в духа на концепцията за учене през целия живот — валидирани следва да бъдат и неформалното и самостоятелното учене⁴⁰.

Информация: Европейска система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) ECTS представлява инструмент, чрез който студентите събират кредити за знанията, които получават по време на своето следване. ECTS е насочена към учащия система, с която се цели повишаване на прозрачността на учебните резултати и процеси. Нейният замисъл е да улесни планирането, предоставянето, оценяването, признаването и валидирането на квалификациите и учебните единици, както и на студентската мобилност. ECTS се използва широко във формалното висше образование и може да се прилага и при други дейности за учене през целия живот. Първоначално разработен като част от програмата „Еразъм“, той се превърна в един от основните инструменти на Европейското пространство за висше образование (Болонския процес). http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc48_en.htm

Показва ли вашата практика, че валидирането и признаването на наученото както във формалното, така и в неформалното образование, все още представляват съществено препятствие пред мобилността?

Моля, посочете конкретни примери и изразете вашето мнение за начините, по които може да се подобри съществуващото положение.

3. Ново партньорство за мобилност

3.1. Мобилизиране на действащите лица и ресурсите

Никой от участниците не би могъл самостоятелно да разшири съществено обхвата на възможностите за младежка мобилност извън границите на съществуващите програми. Преодоляването на оставащите препятствия пред мобилността изисква съгласуван подход от страна на всички сектори — от езиковото преподаване до доброволческите служби. Необходимо е ново партньорство за съвместна работа на публичните компетентни органи и партньорите от гражданското общество и бизнеса. Професионалните сдружения, неправителствените и младежките организации могат да бъдат насърчени да предприемат активни действия за популяризиране на младежката мобилност. Мобилността може да бъде интегрирана във всички политики, които имат отношение към този въпрос — от образованието, обучението и културата до изследователската дейност, предприятията и иновациите⁴¹. Организациите на гражданското общество биха могли да бъдат насърчени да създават двустранни партньорства по примера на побратимяването на градовете и да установяват рамки за диалог. Този подход би могъл да се стимулира чрез съществуващите европейски програми. Регионите в Европа притежават потенциала да играят важна роля в новото партньорство за мобилност. Много от тях са вече основни действащи лица в подкрепата за мобилността, предоставяйки, наред с останалото, финансови средства, приемни структури и съвети във връзка с проблемите от правно естество.