Международни одиторски стандарти (МОС)

3.Управление и независимост на одиторските дружества

В Директива 2006/43/ЕО относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети (оттук нататък наричана „Директивата“) от одиторите по закон се изисква да спазват професионалната етика и изложените принципи за независимост, простиращи се от поведенчески аспекти до съображения във връзка със собствеността, хонорарите, ротацията или управлението на дружествата (одитни комитети). Тези принципи бяха транспонирани в законодателството на държавите-членки чрез национални специфични кодекси или правно обвързващи принципи в допълнение към етичния кодекс на МФС²⁰.

Независимо от нормативните разпоредби и горепосочения етичен кодекс, Комисията би желала да засили независимостта на одиторите и да разгледа въпроса с конфликтите на интереси, които присъстват в настоящата конфигурация и се характеризират с назначаване и възнаграждение на одиторите от страна на самите одитирани дружества, ниско равнище на ротация на одиторските дружества или предоставяне от тях на услуги, несвързани с одита.

Назначаване и възнаграждение на одиторите

Одиторите се назначават и получават възнаграждението си от дружеството, което трябва да бъде одитирано, като това е част от търговска състезателна процедура. Системата се изкривява от факта, че одиторът, въпреки че получава възнаграждението си от одитираното дружество, носи отговорност към акционерите на дружеството и останалите заинтересовани страни. Комисията разглежда възможен модел, при който функцията на одитора е извършването на законоустановена проверка, докато с назначаването, възнаграждението и периода на работни взаимоотношения е натоварена трета страна, например регулаторен орган, а не самото дружество²¹. Такъв вариант би могъл да е особено полезен за одита на финансовите отчети на големите дружества и/или финансовите институции със системно значение. Той трябва да се анализира при отчитането, от една страна, на риска от по-голям административен апарат, а от друга — на обществената полза от явно независими назначения.

Задоволителните стандарти за независимост на одитора изключват практиката на някои дружества да назначават един и същ одитор за повече от десетилетие²². Дори при ротацията на „ключовите одиторски партньори“, изисквана понастоящем от Директивата, рискът от оставане в познат кръг присъства.

В този контекст следва да се разгледа въпросът със задължителната ротация не само на одиторските партньори, а и на одиторските дружества. Комисията отчита аргумента, че в резултат на ротацията се получава загуба на ноу-хау. Въпреки това тя би желала да анализира както предимствата, така и недостатъците на такава ротация, главно във връзка с въвеждането и поддържането на обективност и динамика на пазара на одиторски услуги. За да се избегнат случаите когато одиторските дружества сменят одитираните предприятия, за да „издърпат“ със себе си някои клиенти, правилата за ротация, ако бъдат приети, трябва да гарантират ротацията не само на одитираните предприятия, а и на одиторските дружества.

Услуги, несвързани с одита

На европейско равнище няма забрана за одиторските дружества да предлагат на клиентите си услуги, несвързани с одита. Съгласно член 22 от Директивата одиторски услуги не се предоставят, ако „обективна, разумна и информирана трета страна би могла да направи заключение, че независимостта на задължителния одитор или на одиторското дружество е компрометирана“. Това правило се прилага и за предоставянето на несвързани с одита услуги. Понастоящем член 22 се прилага изключително нееднозначно в държавите-членки. Във Франция например предоставянето от одитор на клиент на несвързани с одита услуги е изцяло забранено, като възможността за членовете на дадена одиторска мрежа да предоставят услуги на членовете на групата на одитираното дружество също е подложена на стриктни ограничения. В редица други държави-членки правилата не са толкова строги, като предоставянето от одитор на клиент на несвързани с одита услуги е обичайна практика²³²⁴.

Комисията би разгледала възможността за засилване на забраната за предоставянето от одиторските дружества на услуги, несвързани с одита. Това потенциално би могло да доведе до създаването на „чисто одиторски дружества“, подобни на инспекционни звена. В идеалния случай одиторите не би трябвало да имат делови интереси, свързани с одитираното дружество, тъй като те предоставят независимо становище за финансовото му състояние.

Структура на хонорарите

Би могло да се разгледа ограничаване на дела на хонорара, който дадено одитно дружество може да получи от свой клиент спрямо общите приходи от одит на дружеството²⁵, както и подходящи изисквания за предоставяне на информация във връзка с това. Изглежда уместно да се анализират предимствата и недостатъците на такова ограничение, особено по отношение на прилагането му към малките одиторски дружества.

Друг аспект за разглеждане е как да се постигне по-голяма прозрачност по отношение на финансовите отчети на самото одиторско дружество. При световните мрежи прозрачността следва да се прилага към всички техни членове. Освен това е уместно да се прецени дали финансовите отчети на такива дружества следва да бъдат одитирани, както и, предвид конфликта на интереси, който би могъл да възникне при провеждането на одита от конкурент, дали такива одити би следвало да се провеждат от законоустановените органи, които проверяват отчетите на публичните организации на национално или дори на европейско равнище.

Одиторските дружества следва да засилят управленческите си механизми и изискванията по отношение на организацията, така че да намалят конфликтите на интереси и да засилят независимостта си. Полезни идеи биха могли да се почерпят от Регламента относно агенциите за кредитен рейтинг²⁶. Друг справочен документ е наскоро въведеният в Обединеното кралство управленски кодекс, предназначен за одиторските дружества²⁷. В кодекса сред останалите принципи се съдържа и този, според който одиторските дружества трябва да назначават в управленската си структура независими фигури без изпълнителски правомощия, а акционерите на одитираните дружества трябва да комуникират с одиторите с оглед засилване на взаимния обмен на информация и разбирателство.

Понастоящем в Директивата от одиторите се изисква да притежават мнозинство от правата на глас в дружеството и да контролират управителния съвет²⁸. Комисията смята, че обосновката за тези разпоредби се нуждае от преразглеждане²⁹.

До този момент одиторските дружества функционираха в рамките на партньорски модел (посредством партньорство или капиталово дружество). Предвид значителното нарастване на размера и сложността на някои големи дружества обаче не е ясно дали дори едно от тези със системно значение ще разполага с адекватните ресурси за посрещане на евентуални искания за обезщетение. В тази връзка е уместно да се помисли за алтернативни структури, които биха им позволили да привлекат капитали от други източници. Тези структури ще трябва да въведат бариери (например по отношение на управлението), които да гарантират, че външните собственици не се месят в одиторската работа.

Такава инициатива би подпомогнала и дружествата без системно значение да получат достъп до повече финансиране, да засилят капацитета и ускорят развитието си.

Одитите на големи транснационални компании обикновено се провеждат от световните мрежи предвид изискваното значително ресурсно осигуряване на такива одити. Комисията споделя тревогите на редица органи за одитен надзор в света, които смятат, че ролята на одитора на транснационални компании трябва да бъде засилена. Необходимо е да се предвидят такива договорености, че одиторът на транснационални компании да може да поеме полагащата му се роля и отговорности. Той трябва да има достъп до докладите и останалата документация, предоставена от одиторите на подструктурите на транснационалната компания. Той трябва да участва в цялостния одитен процес и да има ясен поглед върху него, така че да е в състояние да подкрепя и защитава одиторското си становище.

16. 
    Налице ли е конфликт, ако самото одитирано дружество назначава одитора и му плаща? Какви други варианти препоръчвате в този контекст?
    
17. 
    Обосновано ли е в някои случаи назначаването да се извършва от трета страна?
    
18. 
    Трябва ли използването на услугите на дадено одиторско дружество да бъде ограничено в рамките на известен период от време? Ако отговорът е „да“, какъв следва да е максималният срок за такъв професионален ангажимент?
    
19. 
    Трябва ли на одиторските дружества да се забрани да предоставят услуги, несвързани с одита? Трябва ли такава забрана да се прилага към всички дружества и техните клиенти или само към някои организации, като финансовите институции от системно значение?
    
20. 
    Трябва ли да бъде регулиран максималният размер на хонорара, който одиторско дружество получава от един-единствен клиент?
    
21. 
    Трябва ли да се въведат нови правила относно прозрачността на финансовите отчети на одиторските дружества?
    
22. 
    Какви допълнителни мерки в областта на управлението на одиторските дружества биха могли да бъдат разгледани, така че да се засили независимостта на одиторите?
    
23. 
    Трябва ли да се търсят алтернативни конфигурации, които да позволяват на одиторските дружества да привличат капитали от външни източници?
    
24. 
    Подкрепяте ли предложенията по отношение на одиторите на транснационални компании? Имате ли други идеи в тази област?