Книга одитна политика: поуки от кризата

2.Роля на одитора

От практиката в момента би могло да се предположи, че гореспоменатите „разумни гаранции“ се отнасят не толкова за това, че финансовите отчети дават вярна и честна представа, а че са изготвени в съответствие с приложимите правила за финансово отчитане. Банковата криза показа, че в становищата на одиторите следва да се дава предимство на съдържанието над формата, в частност като се провери дали няма арбитраж по отношение на разликите в нормативната уредба на отделните държави. Важно е да се отбележи, че Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) са основани на презумпцията за валидност на принципите на вярна и честна представа и предимство на съдържанието над формата¹³.

Информацията, натрупана от външните одитори в процеса на работа, може да послужи на надзорните органи¹⁴, поради което Комисията признава необходимостта от засилване на сътрудничеството между двете страни, отбелязвайки все пак, че, макар и желателно във висока степен, то не трябва да доведе до размиване на съответните им отговорности.

2.1.Информиране на заинтересованите страни от одитора

Желанието на потребителите на одиторските доклади е в тях да се съдържа висока степен на увереност по отношение на компонентите на счетоводния баланс и стойността им към датата на съставяне на баланса. Комисията възнамерява да разгледа възможността за „завръщане към корените“ със силен акцент върху щателната проверка на счетоводния баланс и по-слаб върху съответствието и работата на системите — задачи, които би следвало да бъдат предимно предмет на отговорността на клиента и в основни линии да бъдат обхванати от вътрешния одит. Одиторите биха могли да оповестят кои компоненти са били пряко проверени от тях и кои са били проверени въз основа на професионална оценка, вътрешни модели, хипотези и обяснения на ръководството. За да дадат „вярна и честна представа“ одиторите трябва да се уверят, че съдържанието има предимство над формата.

Въпреки че предоставянето на пълна информация е задължение на управителния екип на одитираното дружество, одиторът би могъл да има изключително съществена роля, като активно подлага на проверка информацията, анализирайки я от гледна точка на потребителите, и проявява „професионален скептицизъм“ по отношение на дружеството^{15 16}. Подобен скептицизъм би могъл да бъде проявяван и по отношение на ключови оповестявания във финансовите отчети, водейки до „забележки по същество“¹⁷ в одиторския доклад. Трябва да се избягва обаче прекомерният брой оповестявания с по-ограничено значение за заинтересованите страни.

Сред основните проблеми в областта на одита е отрицателното възприемане на одиторския доклад „с резерви“. Това придаде трайност на парадигмата „всичко или нищо“, при която „резервите в одиторския доклад“ се превърнаха в „позорен печат“ както за одитираните дружества, така и за самите одитори. За разлика от агенциите за кредитен рейтинг и финансовите анализатори, одитираните дружества не са категоризирани от самите одитори, тъй като последните всъщност изразяват точно становище по отношение на финансовите отчети на първите, а не на относителните резултати от дейността им или дори не по отношение на качеството на финансовите отчети на дадено дружество в сравнение с друго. Анализът трябва да посочи дали информативните елементи (потенциални рискове, секторна динамика, стоков и валутен риск и др.), представени заедно или в рамките на одиторския доклад, могат да добавят стойност за заинтересованите страни¹⁸.

Отговорностите на одитора във връзка с предоставянето на информация могат да бъдат преразгледани с оглед подобряване на цялостния комуникационен процес и оттам — засилване на усещането за добавена стойност на одита. Обединеното кралство например наскоро преразгледа модела си с цел да придаде повече стегнатост на одиторските доклади, като възнамерява да ги направи по-информативни. Френският търговски кодекс изисква от одиторите публично да обосноват одиторското си становище заедно с доклада си за годишните отчети. Обосновката включва оценка на изборите на дружеството, на използваните от него счетоводни методи, на съществените или чувствителни счетоводни елементи, както и — при необходимост — на елементите на вътрешния контрол.

Друг възможен обект на анализ е до каква степен информацията от обществен интерес, до която одиторите имат достъп, следва да бъде огласявана. Примери за такава информация могат да бъдат изложеността на дружеството на бъдещи рискове или събития, рисковете по отношение на интелектуалната собственост, степента, в която е възможно стойността на нематериалните активи да понесе значителни удари и т.н.

Още един аспект, който се нуждае от разглеждане, е своевременността и честотата на информиране на заинтересованите страни от одитора. Често се посочва, че становището на одитора е „недостатъчно и прекалено закъсняло“.

Между одитния комитет на дружеството, външния (т.е. изисквания по закон) одитор и вътрешния одитор трябва да съществува непрекъснат диалог, така че да се осигури стриктното прилагане на функциите по съответствието и наблюдение на риска, както и щателното проверяване на активите, пасивите, приходите и разходите. Добър пример за такъв диалог се съдържа в немското право, което изисква от външния одитор да предоставя „подробен доклад“ на надзорния съвет. В този доклад, който не се огласява публично, се обобщават по-подробно, отколкото при одиторския доклад, основните заключения от одита според допускането за действащо предприятие и свързаните с това контролни системи относно развитието на обстановката за дружеството и рисковете пред него, съществените оповестявания, срещнатите нередности, използваните счетоводни методи или евентуалните операции за постигане на желан вид на финансовото състояние.

Такъв засилен диалог не трябва, разбира се, да накърнява независимостта на изисквания по закон одитор.

Социална и екологична отговорност (СЕО) на дружествата

СЕО е понятие, свързано с начина, по който дружествата интегрират на доброволна основа в стопанската си дейност и при отношенията си със съответните заинтересовани страни социалните и екологичните фактори.

По-ясните правила за отчитане биха допринесли за по-доброто оценяване на дружествата на ЕС, както и за засилване на акцента върху свързаните с устойчивостта въпроси от страна на самите дружества и инвеститорите.

За осигуряването на задоволително качество и достоверност на оповестената информация е необходимо да се постави въпросът за евентуалната необходимост от нейна независима проверка, както и за ролята на одиторите в тази връзка.

До този момент одитите до голяма степен се концентрираха върху информацията за минали периоди. Важно е да се помисли доколко одиторите би трябвало да оценяват предоставената от дружеството информация за бъдещи периоди, както и — предвид привилегирования им достъп до ключови данни — доколко самите те следва да предоставят икономическа и финансова прогноза за дружеството. Такава прогноза би била особено полезна предвид „действащото предприятие“.

До този момент аналитични прогнози, поне за големите дружества, чиито ценни книжа се търгуват на регулираните пазари, предоставяха финансовите анализатори и агенциите за кредитен рейтинг. Ролята на одитора следователно би могла да бъде увеличена в тази насока само ако се постига действителна добавена стойност за заинтересованите страни.

Въпроси

4. 
   Смятате ли, че одитът би трябвало да разсейва опасенията във връзка с финансовото състояние на дружествата? Разполага ли одитът с необходимите за тази цел средства?
   
5. 
   Трябва ли използваната методика на одит да бъде по-добре обяснявана на ползвателите, така че да се намалят разминаванията в очакванията и да се изясни ролята на одитора?
   
6. 
   Трябва ли да се засили „професионалният скептицизъм“? Как би могло да се постигне това?
   
7. 
   Трябва ли отрицателното възприемане на изразените в одиторските доклади резерви да бъде преразгледано? Ако отговорът е „да“, по какъв начин?
   
8. 
   Каква допълнителна информация трябва да бъде предоставяна на заинтересованите страни и по какъв начин?
   
9. 
   Съществува ли адекватен диалог на редовна основа между външните одитори, вътрешните одитори и одитния комитет? Ако отговорът е „не“, по какъв начин комуникацията би могла да бъде подобрена?
   
10. 
    Смятате ли, че одиторите следва да имат роля във връзка с гарантирането на надеждността на информацията, която дружествата оповестяват в рамките на СЕО?
    
11. 
    Трябва ли одиторът да информира заинтересованите страни по-редовно? Необходимо ли е също така времето между края на годината и датата на одитния доклад да бъде съкратено?
    
12. 
    Какви други мерки биха могли да бъдат разгледани, за да се увеличат ползите от одитите?