Книга първа как да работите с книгата



страница144/154
Дата31.08.2023
Размер1.72 Mb.
#118532
ТипКнига
1   ...   140   141   142   143   144   145   146   147   ...   154
Възлюби своята болест
ТРАВМИ И НЕЩАСТНИ СЛУЧАИ
Нещастни случаи и случайности от всякакво естество не съществуват. В това съм дълбоко убеден. Нещастните случаи не са нищо друго, освен подсъзнателна закономерност. Ние сами си създаваме травматични ситуации.
Занимавайки се с хипноза, аз изследвах няколко човека, които по различно време бяха изживели травматични ситуации (производствена травма, авария и т.н.). При всички случаи причините бяха сходни - това бяха чувството за вина и силният гняв, омразата и изключително високата степен на раздразнение и обида. Всички тези емоции отключват механизма на саморазрушението.
Веднага се сещам за един случай с много ревнив мъж. Той дойде при мен с превързан крак.
- Какво ви е на крака? - попитах го аз.
.- Ами, разтегнах го в тролейбуса, вратата ме затисна. А преди това в рамките на един месец успях да си счупя ръката и да получа сътресение на мозъка.
- Какво очаквате от мен? - заинтересувах се аз.
- Докторе, знам, че се занимавате с хипноза, научих го от мои познати. Затова ви моля... Не. Искам от вас да хипнотизирате съпругата ми. И докато е в транс, да научите от нея цялата истина - дали ми е изневерявала в действителност с друг мъж. Работата е там, че преди месец, когато тя се върна от работа с цял час по-късно, видях през прозореца, че слезе от една кола. Това беше колата на един от нейните колеги.
- А какво казва жена ви по въпроса?
- Тя отрича. Но преценете сам, вие сте мъж - каза той гневно. - Какво може да прави една жена заедно с някой мъж цял час?
- Всъщност, когато една жена е с мъж в колата, може да прави много неща: да прави любов или просто да разговаря за най-различни неща.
- Ами, вие я хипнотизирайте и разберете всичко. Трябва да знам истината.
Разбира се, аз изобщо не сметнах за необходимо да изпълнявам молбата му. Но успях да го убедя, че той самият трябва да мине един лечебен курс при мен и да се отърси от ревността си.
Ядът по отношение на някого, желанието да отмъстите, да ударите някого и чувството за безизходност веднага предизвикват нещастен случай или травматична ситуация. Заобикалящият ни свят ни принадлежи и затова, когато се ядосваме на другите, ние изразяваме агресия и задействаме програма за саморазрушение по отношение на себе си. Нали все още никой не е отменил закона за запазване на енергията?! Когато се ядосваме на себе си, чувстваме се виновни, когато буквално си търсим наказанието, то ни сполетява във вид на нещастен случай. Травматизмът е външна проява на чувството за вина, самонаказването. Това е гняв, обърнат към самите нас.
Ако изпаднете в такава ситуация, не се възприемайте като нещастна жертва. Обърнете се към вътрешното си „аз" и разкрийте мислите и поведението си, които са провокирали травматичната ситуация.
Травматичните ситуации се създават с определени позитивни намерения.
Често те са възможност да си осигурите вниманието и съчувствието на другите. Ние стенем от болка, понякога за дълго се залежаваме в леглото. Промиват ни раните, грижат се за нас, проявяват внимание. И онази склонност към насилие, която е провокирала травматичната ситуация, постепенно изчезва.
Болката изобщо, всяка болка - това е признак на чувство за вина. Болката може да бъде физическа и душевна.
Вината винаги търси наказание, а наказанието създава болка и страдания. Ако има хронична болка, тя означава наличието на постоянно чувство за вина. Обърнете се към вътрешното си „аз", намерете това чувство за вина. Отърсете се от него и болката ще мине.
Нали помните, че във всяка ситуация всеки човек постъпва по най-добрия начин. Така е устроено подсъзнанието - то избира най-подходящия начин на поведение. Тогава, в миналото, в онази ситуация сте направили най-добрия избор. Струва ли си да се наказвате, че сте действали по най-добрия начин, на който тогава сте били способни?
Писал съм за това и преди, че чувството за вина ни учи какво не трябва да правим, но не ни учи как да постъпваме. Това е опасно чувство. То изисква наказание, а наказанието винаги е свързано с болка, обида, страдания, озлобление.
Като се самонаказвате и се чувствате виновни, вие се вкарвате в определени рамки, извън които не можете да излезете. Вие сами ограничавате свободата си. Отърсете се от чувството си за вина и станете свободни.


Сподели с приятели:
1   ...   140   141   142   143   144   145   146   147   ...   154




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница