Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

Пътят
45 ГЛАВА ОСМА –
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО
лед като всички пихме от потока, седнахме в голям полукръг, за да се помолим и заедно кратко поучение, за да преговорим всичко, което бяхме научили този ден. Имаше много, което да се анализирано след одобряването през деня, ние бяхме емоционално изтощени. Въпреки това, живата вода ни съживи така че молитвите ни бяха страстни, както и дискусията след краткото поучение. Аз завърших с прегледна трите ни главни цели за всеки ден Познаване нагласа на Господа Покорство на Него Живеене в присъствието Му На следващата сутрин пихме и отново седнахме да се молим заедно и прегледахме целите си за деня. Ние прегледахме трите си главни цели и предизвикахме групата как можем да вземем най-доброто от нашия ден, дори ида не сме атакувани от лъв, да нямаме посещение от Илия или някаква друга драма. Присъствието на Господа беше много реално. Беше трудно не просто да искаме да стоим там цял ден, но започнахме да вървим надолу по пътя. Не бяхме вървели много когато се намерих в една малка група съставена от двете
Мерита, Уилям, Марки още някои. Уилям започна разговора Познаването на Неговите пътища е по-ценно от всяко земно съкровище. Всички се съгласихме с това. Ако това не е било ясно преди, вчерашния ден напълно го установи. Ние бяхме в това пътуване едва от няколко дни, но модела се развиваше. Ние дискутирахме някой принцип или истина и след това преживявахме приложението им. Можем ли сега да очакваме това всеки ден Ако пребъдваме в Господа, това е един от начините, по които Той ни учи, отговорих аз. Той е Пътят, Истината и Животът. За да стане една истина живот, тя трябва да се приложи в живота ни. Словото казва, че пътеките на праведните се подреждат от Господа. Той подрежда стъпките низа да помогне това, което ни учи да се превърне в живот. Обещано ние в Неговото Слово, че всеки, който търси, намира, и всеки, който иска, получава. Един поточен превод би бил, че всеки, който продължава да търси, намира, и всеки, който продължава да иска, получава. Търсенето на тези съкровища на познаването на Неговите пътища е едно от най-великите приключения, които можете да познаете в този живот, до голяма степен понеже Той прибавя към него преживяването на истината. Ако Той иска всички да бъдат спасени ида дойдат до познаването на истината, и всички ние да Го познаваме, защо го прави толкова трудно попита по-малката Мери. Само онези, които са достатъчно загрижени да преследват тези съкровища, ще ги намерят. Тези, които са толкова много загрижени за тях, вероятно ще бъдат достатъчно загрижени да боравят с тях правилно. Това вероятно е като всяко земно богатство. Тези, които нямат опита да изградят богатство, няма да имат мъдростта да го задържат. Онези, които нямат опита да търсят Неговите съкровища на мъдрости знание, няма да са достатъчно загрижени да ги пазят или да ги живеят. Въпреки това, най-великото съкровище от всички ще бъде взаимоотношението, което имаме с Него, когато Той става нашия Учител. С

Пътят
46 Когато си прекарал тези години на търсене и изучаване, за които говориш, само чел лиси или и си слушал посланията, които си чувствал, че Той е слагал в ръката ти попита Мери. Не. Аз съм чели учил много неща. Поставял съм главния приоритетна някоя книга или материал, които съм чувствал, че Той специфично е слагал в ръцете ми, но само малък процент от това, което съм изучавал бих поставил в категорията да знам, че това мие било дадено директно от Господа. Те често ме караха да отида до някоя следа, но аз следвах следата със собственото си търсене и изследване, отговорих аз. Отново, Той е наречен Помощникът, Който е изпратен да бъде наш Водача не Изпълнител. Когато попадах на следа аз чувствах водителството Му, ако започвах да се отклонявам от нея, и Той ме коригираше и ми помагаше да се върна в правилни път. Също научих, че както Исус каза за Себе Си, Той е кротък и смирен по сърце. Той е кротък по начина, по който ни води. Поради тази причина, трябва да стоим чувствителни, за да разпознаем водителството Му и дори корекцията Му. Той може да използва драматични начини, за да привлече вниманието ни, както научихме вчера с лъва, но това е изключението, а не правилото. Бях научен, когато бях млад вярващ, че Той ние дал желанията на нашето сърце. Нещата, които сме желали във вътрешното ни същество, са били нещата, които Той ние призовал да вършим. Когато нямах специфично водителство да уча нещо, или книга или послание, които да чувствам, че Той мие дал, аз следвах сърцето сив моите изучавания. Това изглежда, че винаги се отплаща. Имало ли е и други такива, с които да си имал общение?“ попита някой от тези, които не познавах добре. Как е името ти попитах аз възрастната дама. Името мие Джуди“.
„Джуди, това е добър въпрос. Имало е някои, с които съм общувал за тези неща. Те бяха рядкост, но бяха богати по съдържание. Мисля, че някои от нашите разговори бях такова откровение както много от книгите, които съм чел. Понякога питах Господ някои въпроси преди да се срещна с тези приятели, и на нашата среща, въпросите ми бяха отговаряни, понякога дори подред. Те дори може да не са знаели, че Господ ги използва по този начин, но това правеше нещата дори подобри. Колкото по-близо бяхме привличани един към друг, бяхме привличани дори повече към Господа. Аз знаех, че Той беше мой Учител. Обаче, просто да срещнеш някой със същия стремеж за разбиране беше катода откриеш едно дори по-голямо съкровище. Общението което имахме около тези неща беше първото ми истинско вкусване на койниния“. Можеш ли да ни разкажеш малко повече за себе си попита Джуди. Мисля, че заслужавате да знаете повече за мен, защото ще ме имате тук поне за малко, започнах аз. Аз бях агностик, преди да разбера, че Бог беше реален. От времето когато се научих да чета аз имах глад да чета всичко, което можех да хвана в ръцете си. Развих любов към знанието. Исках да зная всичко, и имах много интереси, но започнах да си мисля, че най-великото откритие, което някой някога може да направи беше да познае Бог. По това време, както повечето хора, аз бях объркан от религия, носи мислех, че ако някога можех да науча кой е истинския Бог, щях да прекарам останалата част от живота си да Го опознавам. Какво можеше да е по-важно от това След това имах преживяване на свръхестествено обръщане, което ме остави без никакво съмнение, че Бог е реален и че Исус е Божият Сини всичко, което Той каза, че беше е в Писанията. Това беше най-великият ден от живота ми. Знаех, че съм намерил най-великото съкровище на знание, което някой някога може да намери. Аз съм в постоянно страхопочитание и очарование от Него от

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: