Книга първа пътят рик джойнър превод: Емил Енчев Пътят 2 Съдържание

Пътят
75 трудния връх, всички бяхме отслабнали. Дори не можехме да открием потока, за да пием. Уилям дойде да седне домен. Много мислих върху нашия разговор за лидерството и както ти казах, радвам се да помогна по някакъв начин, по който мога, предложи Уилям. Имали нещо по-специфично, което мислиш, че можеш да направиш, за да ни помогнеш попитах аз.
Уилям продължи Наистина съм загрижен за тези хора, и си признавам, че малко се пазех от тях, когато ти се появи, но сега започнах дати вярвам. Обаче, има някои хора тук, на които не мога да се доверя. Моля те продължи, казах аз. Мисля, чети познаваш тези хора повече отколкото аз. Има един тесен кръг, който сее оформил. Това са предимно младежите. Със сигурност си забелязал как странят от останалите от групата сега. Мисля, чете си имат своя собствен дневен ред. Мисля, че ако скоро не намерим храна и вода, те ще се отделят и ще продължат сами. Могат да вземат много от другите със себе си. Това е полезно да се знае, казах аз. Причинили лиса вече някакви специфични проблеми Единственият проблем, който мисля, чеса причинили досега, е, че карат останалите от групата да се чувстват малко неудобно. Проблемите, причинявани от такива хора, идват само когато се появят други истински проблеми. Каза
Уилям, гледайки ме с очевидна и сериозна загриженост. Как можем да поправим това попитах аз. Толкова съм свикнал да се занимавам с друго поколение, чене знам дали ще мога да бъда от голяма помощ за тях, продължи Уилям. Теса важни за нас, казах аз. Ние може да сме тук повече заради тях, отколкото те да са тук за нас. Да откриваме разрешения ида превръщаме проблемите в разрешения е основно за нас, за да издържим през тази пустиня. Ако това е голям проблем, ние имаме голяма възможност. Не мислиш ли, че някои ситуации тук просто са предназначени да бъдат капани попита Андрю, младият служител от кораба, който беше дошъл да седне при нас. Това е добър въпроси съм съгласен, че има ситуации тука, които са капани предназначени за зло. Въпреки това, теса допуснати, за да се научим да побеждаваме злото с добро. Всяка една от тях има да ни научи нещо важно.
Андрю, бяха ли те по същия начини на кораба попитах аз. Да, бяха но когато започнахме това пътуване, те изглежда, че се сближиха повече с останалата част от групата. Тогава забелязах, че започнаха отново да се отдръпват. Изглежда, че един сее издигнал за техен лидери мисля, че той може да е причината затова. Хайде да ги посетим, казах аз. Младежите бяха само малка част от тях и бяха около двадесети четири наброй. Аз също ги наблюдавах отдалеча един се отличаваше като очевидния лидер. Когато ги погледнах сега, той беше заобиколен от хора в полукръг, подреден пред него. Други стояха наоколо зад него, но всички го слушаха какво казва. Когато се приближих и ги поздравихте всички се обърнаха към мени ми обърнаха внимание, но то не беше с много ентусиазъм. Всъщност, те реагираха, сякаш си мислеха, че щях да им се карам. Нуждаем се от помощта ви, започнах аз. Как можем дави помогнем попита лидерът.

Пътят
76 Имаме нужда от обучени, опитни стражи, които да имат смелости остро разпознаване, отговорих аз. Ние не сме нито обучени, нито опитни в това да бъдем стражи, каза един от тях. Все още може да не сте обучени, но сте опитни. Имате разпознаването и смелостта, които ще са нужни за извършването на тази работа, казах аз. Какво те кара да мислиш това, отговори лидерът. Не можех да направя нищо, но забелязах, че когато лъвът ни нападна, повечето от вас не се изплашихте. Виене се парализирахте като някои от другите. Всъщност, вие изглеждахте готови да се биете, дори развълнувани от предизвикателството на това. Тогава започнах дави наблюдавам и не можах да направя нищо освен да видя колко възприемчиви бяхте. Също така видях колко сте заинтересовани от Марки от неговия дар. Това е, защото много от вас имат същия дар. Той ще се събуди във вас през това пътуване, ако вече не сее събудил. Вие сте привлечени от свръхестественото, защото сте призовани за свръхестествен животи се приготвяте за последната битка, която ще бъде свръхестествена. Мнозина от вас са призовани за пророци. Основата на пророческото служение е да бъдеш страж, казах аз. Ние се нуждаем от стражи, а вие се нуждаете от опитността. Почти цялата група стана много по-заинтересована а някои дори ентусиазирани. Едно от момичета изглеждаше много неентусиазирано, затова я попитах какво мисли. Родителите ми казват, че тези, които претендират, чеса стражи, почти всички са огорчени, критикуващи хора, които просто сеят разделение и разногласие в другите, каза тя. Аз бях в голям бунт срещу родителите ми, така че започнах да слушам някои от тези, които наричаха себе си стражи, и дори четох някои от материалите им. Трябва да призная, че родителите ми бяха прави. Те изглеждат негативни към всеки и към всичко. Не помня някога да съм чувала някой от тях да казва нещо доброили позитивно за някого. Ако станем такива, не мисля, че това ще ни заведе до планината на Господа, каза тя. Това е интересно и важно прозрение, отговорих аз, Което е точно разпознаването, от което се нуждаем. Тя е права задухана критикуване, който е в много от самопровъзгласилите се стражи. Има много причини затова, но главната може да бъде, че хората, които имат дарбите и призванията, не са заели мястото си, така че, други, които не са призовани да го правят, запълват празнината. Как е името ти попитах момичето.
„Алексис“, отговори тя.
„Алексис, ти очевидно си такава, която е посветена на истината и дълбочината, за да изследваш това, което родителите ти са казали относно тази група. Какво друго научи Има горчивина и критичен дух в толкова много от тях, което е духовна отрова. Това разрушава и не изгражда. Мисля, че това се корени в непростителност, или да имаш разочарования или рани, които никога не са били изцелени.
„Алексис, това са важни прозрения, продължих аз. Има уникални капани поставени за всеки един от нас тука. Да станеш прекалено критичен и негативен е капан поставян особено за онези, които са призовани да бъдат стражи и пророци. Онези, които паднат в този капан завършват сеещи страх и разделение вместо вяра и любов към Бог и един към друг. Тази позиция може да бъде много по- смъртоносна от всички фалшиви учители и пастири взети заедно. Това, което искам да направите е опасно, но ние се нуждаем от вас.

Пътят
77 Без да забравяме това предупреждение, което Алексис донесена вниманието ни, нека дави споделя някои от добрите неща относно това призвание. Ние сме призовани да ходим чрез вяра, не чрез страх. Трябва да бъдем мъдри и достатъчно разпознаващи, за да виждаме капаните, но главната ни цел е да търсим правилния път, а не просто неправилните. Поради тази причина, стражите обикновено са първите да виждат чудесата и славата. Ние се променяме в образа на това, което гледаме, и ако само гледаме и изучаваме врага през цялото време, можем да започнем да вземаме неговата природа. Библейските стражи също са внимавали за идването на Царя или Неговите посланици, да предупреждават хората за тяхното приближаване, така чете да бъдат подготвени за правилно приемане. Вярно е, че критикуващите хора рядко изграждат нещо, но само събарят. Те могат да бъдат препятствия, но няма да има толкова много такива, ако истински призваните се издигнати заемат своето място като стражи за тялото. Ние се нуждаем от тези от вас, които сте призовани затова да заемете своето място ида правите това по правилния начин. Не е малко нещо да бъда питан от вас. Има включена голяма опасност. Вие ще бъдете в челния отряда когато има опасност, вие ще бъдете първите, които ще я срещнат. Ще е необходима много смелости ще са необходими мъдрости разпознаване. Въпреки че някои от вас са много млади, вие ще трябва да пораснете много бързо, за да извършите тази работа. Как е името ти попитах аз очевидния лидер. Името мие Чарли“. Имаш ли нещо против да те наричам Чарлс?“ Не. Нямам нищо против.
„Чарлс, имаш ли нещо против да действаш като лидер на стражите попитах аз. Отворен съм, но защо аз попита той. Защото ти си лидери си доста зрял за годините си. Също така мисля, че си достатъчно загрижен за тези хора, чеда не ги изоставиш, но ще направиш, каквото е необходимо, за да ги защитиш, отговорих аз. Как знаеш толкова много за мен попита Чарлс. Това мие работата да познавам тези, които са с нас, отговорих аз. След дълго време Чарлс отговори Щети помогна това да тръгне. Мога да видя, че е решаващо да имаме обучени стражи, ако ще издържим през това място. Всички стражи са важни, Чарлс, но твоята работа ще бъде много по- важна, добавих аз. Ти ще трябва да наблюдаваш стражите. Можеш да бъдеш свободен да идваш при мен по всяко време, за да говорим за всичко, което те интересува. Също така искам да опозная всички ви малко по-добре. Имате ли нещо против дави задам няколко въпроса продължих аз. Не, казаха няколко от тях. Какви бяха причините вида дойдете на това пътуване ида напуснете един толкова комфортен кораб започнах аз. Причините им бяха различни, но общата нишка беше отегчение. Те се нуждаели от приключение. Някои от тях искали да познават Господа по-добре. Те казаха, че просто са чували за Него на кораба, но не са Го преживявали. Дълбочината и искреността на повечето от техните отговори бяха много насърчителни, дори за Уилям и Андрю, които очевидно бяха впечатлени.

Пътят
78 После помолих Чарлс да раздели групата тимове от по четири души, които щяха да стоят на стража с мъжете и жените, които бяха доброволни стражи. Помолих Уилям да ги представи на онези, които вече бяха доброволни стражи. Когато се изправих, за да си тръгна, Уилям и Андрю останаха назад и започнаха разговор с някои от тях. След срещата със стражите ние изпратихме две групи пред нас надолу по хълма, за да разузнаят пътя ида потърсят вода. Около час по-късно пратениците се върнаха казвайки, чеса намерили подходящо място за лагеруване, но не са открили вода. Аз бях обезпокоен, че съм пропуснал някой завой и ги водя по погрешен път. Ако това беше така, ние трябваше да се върнем обратно там, където сме пропуснали завоя. Грешният път никога няма да стане правилния пътно ще ви отведе по-далеч и по- далеч от правилния път. Връщането обратно винаги е обезсърчаващо, но понякога е необходимо. Обезсърчението се увеличава, ако няма храна или жива вода за пиене. Реших да дискутирам ситуацията с Уилям, Андрю и Чарлс. Понеже никой от нас не можа да се сети за някое място, където може да сме се отклонили от пътя, ние решихме да продължим да се движим напред, поне до мястото, където можехме да лагеруваме за през нощта и може би да спечелим по-добра перспектива на сутринта. След като се установихме на мястото за лагеруване, Уилям дойде да седне домен. Никога не съм очаквал това, което направи с тези деца днес. Просто да им дадеш задача изглежда, че напълно промени отношението им. Те не са децата, които мислех, чеса. Радвам сече ти видя повече в тях, отколкото аз можех да видя, каза той.
„Уилям, ти беше прав за тях. Те бяха точно такива каквито си мислеше, чеса. Те бяха в опасност да се отделят и можеше вече да са го направили, ако не беше атаката на лъва. Тази атака привлече вниманието им, но те стояха близо до нас единствено поради страх. Може да са имали по-малко страх от другите, но бяха разтревожени от атаката. Ти си видял проблема правилно и аз оценявам това, че го донесе когато го направи. Ти беше милостив. Обаче, аз помня какво каза завиждането на всеки проблем като възможност. Знам, че това е основен принцип за лидерство. Аз не успях да видя възможността в това. Това, от което те се нуждаеха беше да им се даде уважение, да бъдат оценени ида им се даде цел. Аз не успях да видя това, оплака се Уилям. Аз щях да започна, като ги сдъвча затова, чеса в толкова безизходно положение и толкова горди. Вероятно щях да ги пропъдя по-далеч“. Вероятно, но следващия път нямаше да го направиш, отговорих аз. Аз не отидох при тях просто за да ги въвлека с останалите от групата. Ние се нуждаем от тях. Теса решаващи за всички нас да издържим през тази пустиня. За да успеем, ние се нуждаем от всеки на правилно място да върши това, което е призован да върши. Тези деца бяха развълнувани да бъдат атакувани от лъва. Някои от тях се паникьосаха, което трябваше да се очаквано повечето бяха готови да се бият въпреки страхът си. Те харесаха начина, по който Илия тръгна след тези лъвове. Теса воини. С малко обучение и напътствие те ще бъдат мощна сила, когато стигнем до планината. Сега ето я частта, която все още може да не виждаш – те се нуждаят от теб и ти се нуждаеш от тях, казах аз. Бих искал да им помогна, но как Аз останах и поговорих малко с тях, след като ти си тръгна. Усетих като чели почти съм свързан с тях. Бях изненадан от

Пътят
79 това, как съм привлечен към тях. Никога не съм очаквал това. Мислиш ли, че ще мога да помогна за обучението им попита Уилям.
„Уилям, ти също имаш дарби, за които все още не знаеш, отговорих аз. Те се нуждаят от наставника ти не просто си добър, ти си съвършеният. Има лидерство върху всички тези деца и ти си призован да бъдеш техен учител. Те ще почерпят от живата вода от теб, която ти все още не осъзнаваш, че е в теб. Признавам, че се вълнувам само да опитам, отговори Уилям. Какво е следващото нещо, което да направя Основата на всичко, което сме призовани да бъдем ида правим в Бог е първо семейство. Взаимоотношението трябва да бъде първо. Започни да ги опознаваш. Позволи им и те да те опознават. Взаимоотношенията са основани върху доверие и привързаност. Обаче, те нямат нужда ти да им бъдеш още един приятел, ада им бъдеш баща, а понякога и обучаващ сержант. Ти не трябва да се променяш, за да се свържеш с тях както трябва, и те не трябва да се променят, за да се свържат с теб. Бъди себе си и позволи инатях да бъдат, каквито са. Ние всички ще се променим през това пътуване, но това трябва да бъде чрез процес от опитности, а не чрез нещо изкуствено. Те ще пораснати ти ще имаш някои от твоите младежи възстановени. Това е много насърчително и освобождаващо, отговори Уилям. Аз малко съмна ръба да се откажа, когато хора на моята възраст се опитват да действат като тийнейджъри. Вече съм толкова привързан към тези деца, че бих го направил, ако трябваше, но мисля, че би било отвратително. Това би било по-отвратително, отколкото бихме си помислили, но за да се свържем заедно, както Бог е определил, ние трябва да бъдем това, което Той ние направила не нещо друго. Доверието и уважението, върху които се гради всяко истинско взаимоотношение, започват с доверие към това, което сме, ида се уважаваме достатъчно, така чеда бъдем естествени един с друг. Заповядано ние да ‘говорим истината един с друг’, което също означава да бъдем истински, да бъдем реални един с друг. Едно друго нещо относно твоето взаимоотношение с тези по-младите – мога да видя, че просто като говорим затова, то те събужда. Това пробуждане са живите води, течащи в сърцето ти. Тези живи води могат да идват единствено от най-вътрешното ни същество, от най-дълбокото ни сърдечно желание. Най- дълбокото ни сърдечно желание докосва това, за което сме създадени. Когато се докоснеш до тази цел, ти отваряш изворна жива вода в сърцето си. Ние следваме живата вода тук, понеже тя ще ни заведе до планината. Следвай живата вода, която изтича от сърцето ти по същия начин. Прав си, че се чувствам изпълнен с енергия само при мисълта да мога да се свържа с тази група. Мисълта да им бъда наставник е много вълнуваща. Но тази сутрин аз дори не ги харесваха сега те сякаш сами любимите хора. Ти знаеше това, когато ме заведе да говорим с тях, нали попита Уилям. Подозирах го, отговорих аз. Знаех, чете се нуждаят от теб, и допуснах, чети също би имал нужда от тях. Надявах се да направиш връзка с тяхно не мога да кажа, че бях сигурен, че това щеше да проработи. Не работили винаги толкова лесно, когато Бог е наредил нещо каза
Уилям, повече като изявление отколкото като въпрос. Не. Невинаги работи лесно или бързо, дори когато това е Неговото намерение. Понякога, и дори бих казал през повечето време, когато нещата са случват твърде лесно или твърде бързо, те може ида са незначителни. Е, ако приложим това към моето взаимоотношение с тези деца, тогава то няма да бъде толкова важно, каза Уилям въпросително.
„Уилям, има закони, но има и принципи. Няма изключения при законите, но принципите имат изключения. Това е принцип, който мисля, че е истина през

Пътят
80 повечето време, но невинаги. В повечето случаи, колкото повече трябва да се бориш за нещо, толкова по-важно или по-ценно ето, и следователно, ще го цениш като важно и ценно. Обаче, аз знам, чети имаш призив да бъдеш наставник на израстващото поколение. Поради тази причина, въпреки че първоначалната връзка изглеждаше толкова бърза и лесна, мисля, че трябва да бъдеш много бдителен това взаимоотношение да не бъде изпитано и може би много по-сурово, отколкото би очаквал. Само не се отказвай, когато изпитването дойде. Разбирам какво искаш да кажеш. Понякога изпитването не е веднага, но ще дойдем. Да бъдеш предупреден по този начин може да бъде много полезно. Ще се опитам да се подготвя за изпитанието, за не бъда разклатен когато то дойде, отговори Уилям. Чудех се колко поучаем беше Уилям, докато го гледах до върви към няколко младежи, които приближаваха, очевидно искащи да говорят с него. Тази връзка беше важна, и може битова беше най-важното нещо, което ни се беше случило досега. Също така знаех, чеда имаме обучени стражи и поставени на мястото си, щеше да бъде важно всеки ден. Тогава насочих вниманието си към кризата – храна и вода. Разузнавачите се бяха върнали с известия, чене са намерили нищо, но сега беше твърде тъмно, за да ги изпращаме отново. Колкото повече мислех затова, толкова повече всичките ми страхове затова, че съм лош лидер, започнаха да се изливат върху мен. Това е най- основната нужда, която хората имат, а аз ги водех на място, където основните им нужди не могат да бъдат посрещнати. Когато се огледах, повечето бяха заспали бързо, понеже бяха толкова изтощени. Те щяха отчаяно да се нуждаят от храна и вода на сутринта. Аз също бях слаб, но се чувствах много по-зле затова, че съм причината затова. За първи път, откакто се присъединих към тази група, аз чувствах, че по-скоро трябваше да ходя през тази пустиня отново сам. Когато бях сам, моите грешки не повлияха на толкова много други хора. Аз не следвах най-основния принцип, който Илия ми каза – никога да не се отдалечавам от потока на живата вода. Исках да заспя, особено като знаех, че следващият ден можеше да бъде много труден, но сънят не идваше. Бих искал да дискутирам ситуацията с Уилям, но той още говореше с някои от онези, които бяхме определили за стражи. Започнах да си мисля затова че няма по-самотно чувство от това да бъдеш лидери да чувстваш, че водиш лошо тези, които са под твоята грижа. Реших да стана ида се отдалеча малко от лагера, за да се моля. Тогава беше, когато го видях да стои напътя точно пред мен. ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА –

Изтегляне 1.1 Mb.

Сподели с приятели: